РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Пловдив, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на адв. А. П., защитник на подс. Т. Ъ., и по жалба на частните
обвинители А., Ю., С. и Д. О., Х. К. и Ф. С., депозирана чрез повереника им адв. Р. М.,
срещу присъдата № 14 от 22.04.25г. по н.о.х.д. № 11/25г. по описа на ОС гр. Пазарджик, с
която той е признат за виновен и са му наложени наказания пет години лишаване от свобода
при „общ“ първоначален режим и осем години лишаване от право на управление на МПС за
извършено престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Жалбата на защитата е своевременно депозирана. В нея лаконично се изразява
недоволство от санкционната част на присъдата, като към първата инстанция се отправя
укор, че не била съобразила изобилието смекчаващи обстоятелства. Иска се намаляване
срока на наказанието лишаване от свобода и условно осъждане.
Жалбата на частните обвинители също е подадена в срок. И в нея се изразява
недоволство от санкционния избор на първата инстанция, но в противоположен смисъл –
твърди се, че някои от отегчаващите обстоятелства не били отчетени и че неправилно бил
приет превес на смекчаващите обстоятелства. Искането е за доближаване до предвидените
максимуми и на двете образуващи комплексната санкция наказания.
1
При въззивните прения представителят на прокуратурата се присъедини към
искането на частното обвинение за завишаване на основното и кумулативното наказания,
като посочи факти, които квалифицира като несъобразени от първата инстанция отегчаващи
обстоятелства.
Адв. Т., преупълномощен от адв. М., обяви, че поддържа жалбата на частното
обвинение, като повтори и обогати изложената в нея аргументация на искането за
отегчаване на санкционирането.
Частните обвинители А. и Ю. О. и Х. К. се присъединиха към изложените от
повереника си искания и подкрепящи съображения.
Защитникът на подсъдимия адв. П. поддържа жалбата. Акцентира на смекчаващите
обстоятелства и повтори исканието за намаляване на наказанието и отлагане на
изпълнението му по реда на чл. 66 НК.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди доводите и съображенията на
страните и подложи приложената по делото присъда на служебна проверка, прие, че е
завършек на опорочен процес, поради което не е законосъобразна и не може да бъде
разисквана по същество:
Нейното постановяване е предхождано от съществено нарушаване правото на
подсъдимия на защита по чл. 55 НПК, включващо правото му на лично участие в
наказателното производство (чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на
доказателства, правене на искания и пр.). Това се е получило поради несъобразяване на
института „Задочно производство“.
Този институт, визиран в чл. 269 НПК, несъмнено представлява ограничаване на
възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита (съвместимо с нормите на
чл.31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България). Ето защо е детайлно
регламентиран, като във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни
правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат изискуемото лично участие на
лицето, спрямо което е повдигнато обвинението. Тези правила създадат гаранции, че
неговото право на защита не е само декларативно, а има реално покритие.
За обвиняемия по дело от общ характер наказателното производство започва от
формулиране на обвинението и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила
на присъдата. Във всяка отделна фаза, а и във всеки отделен процесуален стадий,
съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да
гарантират правото му на защита, като спазят включително правилата за задочно провеждане
на производството. Тези правила предписват как да се процедира и в случай че досъдебната
фаза е започнала с участието на обвиняемия, а предпоставките по чл. 269 от НПК са
възникнали преди приключването й.
Според чл. 219, ал. 4 НПК обвиняемият трябва да участва в предявяване на
обвинението, като разследващият орган предприеме необходимото за неговото редовно
2
призоваване. Точно така е подходил разследващият орган по настоящото дело, като е
призовал Ъ. за предявяване на постановлението, в което обвинението е било оформено в
окончателен вид чрез интернет приложението Уотсап (вж. л. 422 и л. 443 ДП), т.е. лично, а
сетне и посредством неговия защитник (адв. П.), който е направил изявлението, че е
уведомил клиента си за развоя на досъдебното производство и за датата на предявяването на
постановлението, както и че двамата не желаят сетне да им се предявява разследването – вж.
л. 465 от ДП. Поради положените усилия да извести обвиняемия за планираните
процесуални действия разследващият орган е имал правото да приключи досъдебното
производство задочно.
По-нататъшното развитие на делото поставя въпроса дали обвиняемият е длъжен да
следи какви действия е предприел прокурорът след приключване на досъдебното
разследване и в частност – внесъл ли е обвинителен акт в съда или не. Отговорът е
отрицателен, като не може да има съмнение, че при всяко положение, включително и когато
досъдебното разследване е приключило при условията на чл. 206 от НПК (както в случая),
първоинстанционният съд е длъжен отново да провери наличието на предпоставките по чл.
269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.
Съдът по посоченото пазарджишко дело не е извършил подобна проверка, а
единствено е събрал данни, че подсъдимият не пребивава в наетата от него селска къща, а е
в чужбина (вж. л. 58-60 и л. 98-99 от първоинст. дело).
При задгранично пребиваване на подсъдим задочният процес е допустим в три
лимитативно изброени (алтернативни) хипотези, третата от които е свързана с негово
дезинтересиране от наказателното производство, а първата и втората – с невъзможността да
бъде намерен в чужбина, за да бъде призован – вж. точка 4 на чл. 269, ал. 3 НПК. Третата
хипотеза не е проверена в първоинст.производство, защото упълномощеният адв. П. е
посочил, че е загубил връзката със своя клиент, поради което не го е известил за съдебната
фаза на процеса (вж. изявлението му на л. 68 гръб от първоинст.дело) и не е направен опит
да бъде осъществена връзка директно с подсъдимия чрез предоставените от самия него
средства за комуникация (по подобие на подхода на разследващия орган). Първата и втората
хипотези също са останали извън вниманието на пазарджишкия съд, който е предпочел
въобще да не се позове на разискваната точка 4, посочвайки неопределено, че дава ход на
делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Не е съобразил, че точка 1 е използваема
при липсващи данни за задгранично пребиваване на дадения подсъдим, който е бил
щателно, но неуспешно издирван в България.
В случая подс. Ъ. не е открит на адреса, който временно е наемал в българското село
Г., защото веднага след изменение на мярката му за неотклонение (от задържане под стража
в гаранция – с определение по ч.н.д. № 868/23г. на ПзОС), а именно на 03.10.23г. е преминал
през ГКПП „Капитан Андреево“. Сетне по думите на адвоката му се е прибрал в гр. О.,
където е бил постоянният му адрес, съобщаван от него във всяко от изявленията му в хода на
досъдебното производство, а също в декларацията за семейно и имотно състояние. Освен
този адрес (ул. ***“ № ***), Ъ. е предоставил и мобилния си телефонен номер (на който
3
разследващият полицай е осъществи връзка с него), така че не може бездруго да се приеме,
че не е желаел да се включи в предстоящите процесуални стадии.
Адресът и телефонният номер са фиксирани и в обвинителния акт, въз основа на
който е образувано съдебното производство, и първоинстанционният съд не е имал
процесуалната възможност да неглижира тази информация. А той е направил точно това,
като е пропуснал да създаде предпоставки за приложение на някоя от споменатите
единствено приложими хипотези по чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. Редът, който е трябвало да
следва, а си е спестил, е регламентираният в Раздел Трети от Глава 36-та НПК ред на
„Международна правна помощ по наказателни дела“.
Да, може се окаже, че подсъдимият вече не желае да вземе лично участие в съдебната
фаза на процеса, или че турските власти не го намерят, или че откажат да изпълнят
съдебната поръчка (както често се случва по българските дела). При всички положения е
необходимо посредством съдебна поръчка да се изследва каква е актуалната воля на Ъ. – да
присъства и участва в съдебни следствени действия или да не се яви. Ако не желае, ще бъде
приложима хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК, доколкото с помощта на съдебната
поръчка би се явила изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК. Ако не бъде намерен в
Т., ще бъде приложима хипотезата на буква „а“, а при отказ за изпълнение на молбата за
правна помощ – буква „б“.
Пренебрегването на правилата за провеждане на задочното производство е
непоправимо при въззивния контрол процесуално нарушение, тъй като подс. Ъ. на практика
е бил лишен от цялата първоинстанционна фаза.
Така че присъдата не е законосъобразна и след отмяната й следва да се проведе ново
първоинстанционно разглеждане на делото при пълно спазване на всички елементи на
правото на защита на подсъдимия.
При положение че се касае за неотстранимо процесуално нарушение, ПАС прие че е
безсмислено да върне делото за изпращане на препис от двете иницииращи жалби на
подсъдимия (по реда на чл. 321 НПК чрез съдебна поръчка), както и да положи собствени
усилия за призоваване подсъдимия за въззивното заседание.
В заключение: осъдителната присъда не може да бъде изменена в санкционната част
според исканията на защитата и на държавното и частното обвинение, защото пропуските
при задочното осъждане на подс. Ъ. блокират въззивната преценка за правилно приложение
на материалните наказателни норми, включително визираните в Глава пета от Общата част
на НК.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №14/22.04.25г. по н.о.х.д. № 11/25г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5