Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.12.2022 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
16.11.2022 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
129 |
по
описа за |
2022 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Брилянт – Слънчев бряг” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р. С. С., подадена чрез пълномощник - адв.П.В. от
АК-***, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения
по делото: ***, против Решение №175 от 25.07.2022 год.,
постановено по АНД №375/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Касаторът твърди в жалбата, че обжалваното
решение е неправилно - постановено при нарушение на закона и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и че при разглеждане на делото съставът на районния съд не е
приложил правилно относимите в случая материалноправни и процесуални норми,
което е довело до неправилност на постановения съдебен акт. Оспорва изцяло
изводите на първоинстанционния съд, с които приел, че процесното нарушение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, е доказано в процеса. В тази връзка излага
съображения, че районният съд изцяло и без основание бил игнорирал събраните по
делото доказателства, включително и дадените показания от св.А. А. Х., от които категорично се опровергавали
твърденията и констатациите, обективирани в съставения АУАН и в издаденото НП.
Твърди, че в хода на проверката от органите на Инспекцията по труда, както и с
депозираното срещу акта възражение, били представени писмени доказателства, че
между дружеството и завареното на обекта лице, са съществували чисто
облигационни, а не трудовоправни отношения, което се потвърждавало от
представения граждански договор №**/*** год., разписка от 16.12.2021 год. на „Изи пей” за изплатена сума
в размер на ** лева на А. А. Х., Протокол №П-02000222061865-073-001/23.05.2022 год. за извършена проверка от органите на НАП - ТД - ***, от
който било видно, че не са констатирани нарушения, включително и относно уреждане
на отношенията по повод сключения с горепосоченото лице граждански договор, както
и обяснение от А. А. Х. с Вх. №Рев.826/29.04.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, офис
Кърджали, дадено в хода на извършената проверка от НАП. Според касатора, всички тези
доказателства категорично опровергавали „констатациите” в АУАН и НП, че лицето било наето от дружеството на 11.12.2021
год., на длъжност „***”, с работно време от 10:00 часа до 16:00 часа, почивка в
работния ден от 1 час, почивен ден - неделя, а между страните било уговорено
месечно възнаграждение от *** лева. Твърди се в жалбата, че дружеството не е допуснало вмененото му нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1
от КТ, тъй като се касае за гражданскоправни, а не трудовоправни отношения с
посоченото лице, спрямо което дружеството няма качеството на работодател по смисъла
на Кодекса на труда и че били налице отношения по граждански договор за изработка - с предмет постигане
и предаване определен краен резултат, който следва да бъде предаден на
възложителя в уговорения между страните краен срок, срещу насрещната за него
престация след приемане на изработеното да заплати на изпълнителя договореното
еднократно и общо възнаграждение.
Твърди се също, че договорните отношения между страните нямат трудовоправен, а чисто
облигационен характер по смисъла на ЗЗД, като с него страните били уговорили постигането и
предаването на определен краен резултат срещу заплащане на еднократно
възнаграждение, не престиране на работна сила и заплащане на месечно трудово
възнаграждение, като са развити
пространни доводи и аргументи в тази насока. Твърди се също, че при положение, че не било установено отношение, покриващо характеристиките на трудов договор, а
напротив - налице бил сключен по волята на страните писмен граждански договор за изработка,
то не е съществувало и задължение за дружеството да сключва трудов договор с
лицето, поради което съставеният акт за нарушение на трудовото законодателство и издаденото въз основа на
него наказателно постановление за налагане на имуществена санкция, се явявали незаконосъобразни
и необосновани.
Относно отразеното в цитираната в АУАН и НП
„декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда”, за която се
твърди, че била попълнена от лицето, което вписало горепосочените „факти и
обстоятелства”, касаторът твърди, че това категорично не отговаря на
действителните фактически и правни отношения между страните. Позовава се на показанията на св.Х., като счита, че по делото се доказали и твърденията в жалбата, че
данните, отразени в декларацията от А. Х., макар и написани собственоръчно от
него, били отразени при грешка и предварително оформени отговори, които
проверяващите инспекторите му диктували да напише. Предвид това, касаторът моли
да се приеме за опровергано съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ, въз
основа на която е направен извода за наличие на трудово правоотношение между
страните.
Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №175
от 25.07.2022 год., постановено по АНД №375/2022 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и да отмени процесното наказателно
постановление №09-2200003 от 09.02.2022 год., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. Моли също така, да бъдат присъдени на дружеството и направените разноски за водене на делото.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Брилянт – Слънчев
бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р. С. С., не се представлява.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” –
град Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който
оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за правилно и обосновано. Намира, че същото не страда от пороците, визирани в касационната жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави
в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, като при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение
излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че категорично е установено в развилото се административно-наказателно
производство, че на обект на дружеството-касатор, е било установено лице,
което е изпълнявало трудова дейност, като всички елементи на тудовото правоотношение са били налице и в никакъв случай не може
да бъде споделено изложеното в касационната жалба, че между дружеството-касатор
и установения работник на място – А. Х.,
са съществували облигационни отношения, а не трудовоправни такива. Счита също, че са налице доказателства за осъществен състав на
административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателна отговорност на касатора, тъй като категорично е установено, че не е сключен писмен трудов
договор с лицето, полагало трудова дейност, преди да започне работа. Счита най-сетне, че
не съществуват никакви основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, най-малко
по изложените в касационната жалба съображения.
Предвид това предлага да бъде
оставено в сила обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №175 от 25.07.2022 год., постановено по АНД
№375/2022 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200003 от 09.02.2022 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Р.
С. С., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение
на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Със същото
решение Районен съд – Кърджаи е осъдил „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. С. С.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София,
сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил на
11.12.2021 год., свидетелите Е. Ю., Л. И. и И. С. - инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места
на обект, представляващ строителство на „Център за специализирана здравно-социална
грижа, с капацитет 8 места – ЦСЗГДУППМГ – в УПИ *** в кв.** по плана на ***”,
изпълняван от жалбоподателя „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***. Свидетелите
установили на обекта да работи лицето А. А. Х., с
ЕГН ****** …, като същият бил облечен с работно облекло и миел машина за
разбъркване на строителни смеси. В декларация, която контролните органи му
предоставили, А. А. Х. декларирал писмено, че работи за фирма „Брилянт - Слънчев
Бряг” ООД, на обект Център за деца в ***”, на длъжност „***”, без да има
сключен трудов или граждански договор, с работно време от 10:00 до 16:00 часа, с
почивен ден - неделя, с 1 час почивка в работния ден, при месечно трудово възнаграждение,
в размер на ** лева. Х. саморъчно вписал в декларацията също, че в този ден, по
време на проверката, е миел машината. Проверката продължила и по документи в Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали, като при извършена справка в информационната
система на ИА „ГИТ” било установено, че работникът А. Х. няма сключен трудов договор с
дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. В Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали бил представен граждански договор №** от *** год., сключен между А. А. Х., като
изпълнител и „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, като възложител, като според
договора, изпълнителят приемал да извърши замазка на 360 м2 на обект в ***.
Уговорено било, че изпълнителят се задължава да извърши посоченото в договора в
срок до 19.12.2021 год., а възложителят се задължава да му изплати
възнаграждение, в размер на *** лева. Освен това, жалбоподателят представил и
писмено обяснение от името на А. Х., в което последният посочвал, че работи на граждански
договор във фирма „Брилянт – Слънчев бряг”. До приключване на проверката не бил
представен сключен трудов договор между жалбоподателя и А. А. Х. и затова
контролните органи приели, че работодателят „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***,
на 11.12.2021 год., не е сключил трудов договор в писмена форма с работника А.
А. Х. преди постъпването му на работа. Поради така констатираното, на
10.01.2022 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, като този АУАН бил връчен на надлежно
упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражение. На
18.01.2022 год., в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН. Това възражение не било уважено и на
09.02.2022 год., наказващият орган издал процесното наказателно постановление,
с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на
„Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа
обстановка районният съд е приел за доказана от показанията на разпитаните
свидетели Л. И., Е. Ю. и И. С., на които съдът е дал вяра изцяло, като е приел,
че същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е
посочил, че те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили А.
А. Х. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от жалбоподателя и че тримата
не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са
събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи
в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. Съдът е приел също, че по никакъв начин не е установено
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на
настоящия спор. Районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля А. Х. в
частта им, в която е заявил, че за работата на обекта сключил граждански
договор с жалбоподателя и че с него нямали уговорка за определено работно време
и работни дни, като е приел, че твърденията му се явяват изолирани и се опровергават
от гласните доказателства, обсъдени по-горе, които първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло, както и от писмените такива, с изключение на гражданския договор. Съдът
е приел също, че казаното от св.Х. при разпита му в съдебно заседание противоречи
на попълнената от него в деня на проверката декларация, в която е посочил, че
работи на обекта без да има трудов или граждански договор, описвайки и
основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно
време, почивни дни и трудово възнаграждение. Съдът е приел също, че показанията
на свидетеля, че данните в декларацията му били диктувани от проверяващите
служители са голословни и несъстоятелни и че не намират опора в останалия
доказателствен материал. Съдът, не на последно място е посочил, че твърденията
на свидетеля М. относно времето и мястото на подписване на гражданския договор,
не съответстват на неговото съдържание и че смидетелят
е заявил пред съда, че в петък са дали личните си карти на работодателя, проверката
била извършена в събота, а в понеделник им бил връчен гражданския договор и
тогава го подписали.
Съдът е посочил, че изложената
фактическа обстановка се потвърждава напълно и от приложените по делото писмени
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 10.01.2022 год.;
Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР2140940/05.01.2022 год.; известие за
доставяне; Декларация, съдържаща сведения по чл.402 от КТ, попълнена и
подписана на 11.12.2021 год. от А. А. Х.; Справка от Информационна система на
ИА „ГИТ” към 13.12.2021 год. – 2 бр.; Справка от ТР относно актуалното
състояние на „Брилянт - Слънчев Бряг”ООД; Договор за инженеринг от 14.11.2019 год.;
Разрешение за строеж №24 от 15.02.2021 год.; страница от Инвестиционен проект
за обект „Център за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания
с потребност от постоянни медицински грижи, с капацитет 8 места - ЦСЗГДУППМГ-УПИ
*** в кв.** по плана на ***”; Покана от 05.01.2022 год.; Пълномощно от
05.01.2022 год.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 11.12.2021 год.; Възражение
срещу АУАН от 18.01.2022 год., граждански договор №**/*** год., Протокол от
15.12.2021 год., Разходен касов ордер от 15.12.2021 год., обяснения от А. Х.
Районният съд не е кредитирал представените от жалбоподателя граждански
договор №** от *** год., ведно с протокол за приемане на работа от 16.12.2021 год.,
разходен касов ордер от 16.12.2021 год. и обяснение от името на А. Х., като е
приел, че същите са в противоречие със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, установяващи, че отношенията между А. А. Х. и „Брилянт - Слънчев
Бряг” ООД не са гражданскоправни, а трудовоправни. Решаващият състав на съда не
ги е кредитирал с доверие и е приел, че същите са били съставени за нуждите на
производството, за да се избегне отговорността и да се прикрият действително
установените отношения между санкционираното дружество и А. Х., като е посочил
също, че отделно от това, от съдържанието на гражданския договор дори не става
ясно, че се отнася точно за проверения обект, а и същият бил сключен два дни
след проверката.
При така приетата за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред,
че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена от
надлежна страна и в законоустановения 7/седем/-дневен
срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че
трудовият договор се сключва в писмена форма, а според другата, посочена в
атакуваното постановление, правна норма чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Съдът е приел за установено по делото, че към момента на проверката, А.
А. Х. е предоставял работната си сила за жалбоподателя, като е осъществявал
трудова дейност в обекта, изпълняван от него, с оглед на което безспорно е
налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Поради
това и предвид изложеното по-горе районният съд е приел, че нарушението е
доказано, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, съдът
е приел също, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до
15000 лева, за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83
от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите
от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма и че жалбоподателят
е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице, да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Съдът е отблелязъл
също така, че наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма
правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал да са допуснати
нарушения на процесуалните процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Приел е
също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Според районния съд,
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, като е посочил, че пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Съдът не е споделил довода,
че не е осъществено вмененото нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1
от КТ, като е посочил, че изводът за извършването му следва от съвкупния анализ
на всички приети по делото писмени и гласни доказателства и че друго не следва
и от представения граждански договор №**/*** год., за който вече било посочено,
по каква причина не се кредитира. При събраните по делото доказателства, съдът е
стигнал до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето А. Х. съдържа
основните елементи на трудовоправно отношение, като място
на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на
работния ден и седмица и че при това положение, наказващият орган правилно е
приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между
работодателя „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД *** и този работник, след като
последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на
посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. По тези
съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд
е приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, както и че според чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелзъл, че в случая по делото са проведени
две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, същият е изготвил и е депозирал и писмена защита, поради
което е приел, че следва да се присъди възнаграждение, в размер на 100 лева. Отбелязъл
е също, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция
споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния съд, като счита, че
същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия материален закон, а доводите и твърденията, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Брилянт - Слънчев бряг” ООД намира за
неоснователни, както и намира, че
твърдяните отменителни основания не са налице. В тази връзка, като е приел, че
описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна страна, районният съд
не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката
на доказателствата, като съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата,
както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до
обоснованост на обжалваното решение.
По отношение инвокираните оплаквания
и твърдения в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с „глоба”
или „имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно
лице с „глоба” от 1000 лева до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Според текста на нормата на чл.61,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа, като трудовият договор с сключва в писмена форма според чл.62, ал.1 от КТ, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Настоящият касационен състав намира, че правилно и в съответствие със събраните в
производството доказателства, районният съд е приел за
доказано по делото, че на 11.12.2021 год., лицето А. А. Х. е престирал работна сила в строителния обект на „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД ***, което дружество, в
качеството си на „работодател”, не е сключило трудов договор с това лице преди постъпването му на работа.
Видно от събраните в производството пред
Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и
НП дата – 11.12.2021
год., А. А. Х. е
престирал труд – почиствал
е машина за разбъркване на строителни смеси /замазка/, на строителния обект в УПИ ***, кв.*** по ПУП - ПР
на ***”, ***, със строител „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД. При извършената проверка от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, А. Х. е
потвърдил в попълнената
от него на 11.12.2021 год., в 14:30 часа, писмена декларация по чл.402 от КТ, че: няма сключен трудов и граждански договор,
работи от 10:00 до 16:00 часа, с почивен ден - неделя,
почивка в работния
ден – 1 час, получава месечно
възнаграждение от *** лева, но не е декларирал, дали и
кога е получил последното трудово възнаграждение, като в тази декларация
изрично е вписал, че по време на проверката е „измивал машината за замазка”. Като е приел за установено това
обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по
делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно
са кредитирани показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю.
и И. С., като логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на съставения
акт
за установяване на административно нарушение и с останалите
писмени доказателства по административнонаказателната преписка.
Изводите на районния съд, че представеният граждански
договор №10 от 10.12.2021 год. не доказва съществуването на правоотношения между страните, различни от трудови
правоотношения, се споделят от касационната инстанция
в настоящия състав. Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в
производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод,
че на 11.12.2021 год.,
касаторът „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД е приел на работа в посочения обект лицето
А. А. Х., респ. между страните е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен
трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията
на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Именно
на посочената дата дружеството,
в качеството си на работодател,
е допуснало до работа това лице,
без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на
работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл.402 от КТ, а
представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на
проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и за нуждите
на производството,
до който извод правилно е стигнл е районният съд. Анализът на съдържанието на
цитираният договор, което впрочем е изключително кратко, не разкрива
характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, каквито доводи се съдържат в
касационната жалба. Това е така, тъй като т.нар. „изпълнител” по договора, по съществото не приема да
изработи някакъв конкретен краен продукт, респ. овеществен
краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се,
еднотипни и многократни действия. Представените в хода на производството пред
контролните органи протокол за извършена работа, обяснения от А. А. Х. и РКО от 16.12.2021 год., също се преценят от настоящия състав на касационната инстанция като съставени за нуждите на производството
по обжалване на наказателното
постановление. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че изложеното от
работника в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на договора
и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията
представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена
сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в
съвкупност с останалите налични доказателства – и писмени, и гласни, обосновава извода, че същата отразява действителните
отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени
единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и
твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на
трудовото правоотношение, А. Х. да е действал под натиск,
грешка или при предварително оформени отговори. Декларацията е попълнена
собственоръчно от А.
Х., като именно изпълненият от него ръкописен
текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. В тази връзка и предвид
изложените в доводи в касационната жалба, базирани на показанията на св.Х., че
обстоятелствата, вписани в декларацията, били диктувани от проверяващите
служители от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, съдът намира, че тези
показания се опровергават от показанията на св.Л. И., която в съдебно заседание
на 22.07.2022 год. е заявила, че декларацията е била попълнена собственоръчно,
лицата не са имали въпроси при попълването, четяли са и са попълвали, като всички
устантовени лица са били събрани на едно масто, за да им е удобно да пишат, а
това направали, тъй като не било удобно навсякъде да се пише. Свидетелката е
посочила също, че са казали на работниците само ако има нещо неясно, да питат,
като сочи, че лицата не са имали неясни въпроси, както и че по време на
проверката установили на строителния обект 8 работника, като за шестима от тях
впоследствие били представени граждански договори, а останалите двама били със
сключени трудови договори със същото дружество. Тези показания на св.И.
кореспендират с показанията на св.Е. Ю., дадени в съдебно заседание на
12.07.2022 год., която също е посочила, че при проверката на обекта са били
установени да работят 8 лица, които полагали труд, извършайки различни
строителни работи – едни по покривната конструкция, други санирали сградата
отвън, а трети работели вътре, в т.ч. там бил установен и А. Х., като
проверяващите събрали всички работници на едно място, в едно от помещенията на
първия етаж, където имало условия да се пише, предоставили им декларациите и
същите ги попълнили собственоръчно. В същия смисъл са и показанията на св.И. С.,
дадени в съдебно заседание на същата дата, която е посочила, че предоставените им
декларации работниците попълнили саморъчно. При тези еднопосочни и
непротиворечиви показания на посочените трима свидетели, съдът намира, че
твърденията на св.А. Х., се опровергават категорично и това правилно е
възприето и от решаващия състав на районния съд.
Във връзка с горното следва да се
посочи, че е крайно нелогично,
при положение, че това
лице – А. Х., е имало сключен граждански договор с дружеството на 10.12.2021 год., то при извършената проверка на следващия ден - 11.12.2021 год.
следобяд, около 14:30
часа, да заяви, т.е. да декларира, че няма никакъв
сключен договор с „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД – нито трудов, нито граждански и да посочи конкретни елементи за наличието на
трудово правоотношение, като работно място, работно време, седмична почивка,
месечно възнаграждение и др., а същевременно, впоследствие в показанията си, дадени в съдебно
заседание, да твърди, че в понеделник им предоставили гражданските договори,
които тогава подписали, като проверката на обекта е била извършена два дни
преди това – в събота. Всичко това обосновава извода, че представеният в хода на
административнонаказателното производство граждански договор №** от *** год. е съставен за нуждите на производството и не отразява
действителните отношения между страните.
Във връзка с горното, отново следва да се посочи, че трудовият
договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка,
услуга/поръчка/ и пр. има за предмет насрещното
задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов
резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено
възнаграждение. С други думи, договорът за изработка е
договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна - възложител,
а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл.258
от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/, изпълнителят се задължава да извърши определени
действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати
възнаграждение, ако е уговорено - чл.280 и чл.286 от ЗЗД. Основната разлика
между тези договори и трудовия такъв се състои в елементите - работно време, работно място и задължение за спазване
на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр., изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не
приеме този резултат. Съдът намира за безспорно, че
извършваната от установеното при проверката лице А. Х. дейност,
е трудова дейност, т.е. правоотношението между него и касатора в настоящото
производство по този повод се характеризира като трудово такова, с присъщите му
елементи, а именно: същият работи на определено работно място – описания
строителен обект в посочения поземлен имот УПИ ***, кв.*** в ***. Това лице е
установено от проверяващите на строителния обект да работи на строежа, облечен
със съответното работно облекло и да извършва присъщата за такъв обект
строителна дейност – в случая да почиства и мие машината за разбъркване на
строителни смеси/т.нар. замазка/, която се използва на този строителен обект, като
по тези факти между страните всъщност няма и спор. Казано по друг начин, в
конкретния случай, лицето А. А. Х. е предоставяло работната си сила, а от това
следва, че отношенията
между него и
касатора „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД ***, при предоставянето на работната му сила, е
следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило,
разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между
това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде сключен
трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66,
ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ
изрично регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в писмена
форма.
В конкретния случай, по гореизложените
съображения, според настоящия състав е налице наличието на трудово
правоотношение между „Брилянт - Слънчев
бряг”
ООД *** и А. А. Х., с данни за всички основни елементи на това
правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно
време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на
облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на А. А. Х. на посочената дата в строителния обект, изпълняван от дружеството и да доведе до
отпадане на административнонаказателната отговорност.
За така осъщественото административно нарушение на трудовото законодателство е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ, която санкционната
норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба” или
„имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, касаторът „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД *** има качеството на работодател по
смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по
чл.414, ал.3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена
санкция, предвиден в посочената норма.
С оглед изложеното по-горе и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като
процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и
надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е
установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод, районният съд е
постановил законосъобразен и обоснован съдебен
акт. Най-сетне, във връзка с доводите в касационната жалба,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, АУАН №09-2200003 от 10.01.2022 год., въз основа на който е
издадено процесното НП, е
редовно съставен – от
компетентен актосъставител, съдържа
всички съществени реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, същият е предявен и надлежно връчен на упълномощено лице от управителя на
дружеството, сочено за нарушител и
съответно се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила, съгласно цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Според настоящия съдебен
състав, тази доказателствената сила на редовно съставения и връчен АУАН, не е опровергана в хода на проведеното пред районния съд съдебно производство.
Предвид горното, настоящият
касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на
районния съд, че описаното от фактическа и правна страна нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, съгласно
които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране на работна сила,
задължително следва да е сключен трудов договор в писмена форма между работника
и работодателя, както и че това нарушение е доказано, поради което, като е потвърдил
атакуваното наказателно постановление, Районен съд – Кърджали е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе, настоящият състав на касационната
инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя му Р. С. С., са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства, като
районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество – касатор в настоящото
производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице
твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, поради
което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175 от 25.07.2022 год., постановено по АНД №375/2022 год. по описа
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Брилянт
– Слънчев бряг” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Р. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.