Решение по адм. дело №1665/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.40 от ЗДОИ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от М. К. К. от [населено място] против Решение №САГ25-РИ09-41 от 11.07.2025г. на Главен архитект на СО – за отказ за предоставяне на искана информация. Твърди се, че оспореното решение било издадено по подадено от жалбоподателката заявление от 10.06.2025г. – по имейл, относно информация за текущото състояние на административната процедура по издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда, в която била страна по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, мазе и паркомясто. Административният орган счел, че това не било обществена информация. Жалбоподателката счита, че исканата информация била свързана с упражняването на строителен и инвестиционен контрол от страна на общината, а оттам и с упражняването на правомощия от публичен орган. Като страна по предварителния договор имала пряк и законен интерес от информацията, която била свързана със сключването на окончателния договор. Иска се отмяна на оспореното решение за отказ да се предостави исканата информация.

Ответникът – Главен архитект на СО, не взема становище. При представяне на жалбата, окомплектована с преписката, Директор Дирекция ПНО изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно. Жалбоподателката не притежавала качеството заинтересовано лице по ЗУТ – чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2025г. М.К. подала заявление за достъп до обществена информация – по ел.поща на Столична община, рег.№САГ25-ОИ94-83, като посочила, че е страна по Предварителен договор от 16.06.2021г. за покупко-продажба на жилище в жилищна сграда, намираща в София, [жк], за която било издадено разрешение за строеж и Акт 15 от 30.06.2023г., приложени към заявлението. Нямала информация относно хода на административната процедура, както и липсвала връзка с инвеститора, поради което поискала от НАГ да бъде посочен входящия номер на заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда; датата на подаване на заявлението; текущия етап на процедурата по издаване на удостоверение, а ако не е издадено – причините и констатациите на контролните органи защо е отказано. Изрично се сочи, че информацията се иска да бъде получена на посочения ел.адрес.

Видно от приложените в преписката Разрешение за строеж №18/12.02.2021г. жалбоподателката М.К. не е между лицата, на които е издадено същото относно строителството в ПИ с [идентификатор]. Относно обект в процесната сграда жалбоподателката е сключила Предварителен договор за покупко-продажба от 16.06.2021г. с трето лице – ООД ЛМ СТРОЙ 2019 – София. Съгласно частично представения Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 30.06.2023г. – стр.1 от същия, ООД ЛМ СТРОЙ 2019 е представител на възложителите на строежа, описани в РЗ, а строител е ООД Браво-строй.

С Решение №САГ25-РИ09-41 от 11.07.2025г. на Главен архитект на СО, след като е разгледано заявление №САГ25-ОИ94-83, е отказано предоставяне на информация по ЗДОИ за частен имот, като се сочи, че ЗУТ е специален закон спрямо ЗДОИ. Административният орган счита, че информацията не е свързана с обществения живот, и не е такава, която да дава възможност на гражданите да си съставят свое мнение относно дейността на задължения субект, а е лична и не носи характеристики на надделяващ обществен интерес, като не се установява хипотезата на пар.1, т.6 от ДР на ЗДОИ. В ЗУТ достъпът до информация бил предвиден само за лицата, които имат качество на страна в съответното административно производство. Изрично се сочи интернет страницата на НАГ, с което било изпълнено условието на чл.5, ал.5 от ЗУТ. Отказът е постановен на основание чл.3, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 , чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, чл.4, ал.1, чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ и чл.68 от АПК.

С представената Заповед СОА23-РД09-2498 от 20.11.2023г. на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.28 от ЗДОИ Кмет СО е оправомощил Главния архитект на СО да се произнася по заявления за предоставяне на достъп до обществена информация.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването с Писмо от 11.07.2025г. – л.6 от делото, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен и оправомощен орган с оглед на представената заповед на Кмет на СО, поради което ответникът има качество на задължен по смисъла на чл.3 от ЗДОИ субект, като това не е спорен момент по делото.

Спорът е относно характера на исканата информация – дали тя е обществена и ако е обществена дали е налице посоченото основание по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, включително дали е налице изключението на пар.1, т.6 от ЗДОИ.

В ЗДОИ се регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация, като в чл.2, ал.1 на закона се дава легална дефиниция на понятието обществена информация - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. За информацията, която следва да се предоставя от задължените правни субекти по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, не следва да е предвиден друг специален ред за търсене, получаване и разпространяването ѝ – чл.4, ал.1 от ЗДОИ.

В случая следва да се отчете, че със ЗУТ се предвижда достъп до информация само за лица, които имат качеството на страна в съответното административно производство – това са лицата по чл.131, ал.2 от ЗУТ. За тях административните органи имат задължение да предоставят съответната информация, тъй като са участници в съответното административно производство по общия принцип на чл.12, ал.3 от АПК – ред. ДВ бр.63 от 2025г., предишна ал.2. Като се имат предвид представените по делото РЗ и Акт 15, между страните не съществува спор, че заявителката М.К. няма качеството на заинтересована страна в производството по ЗУТ - нито по смисъла на чл.131 от закона, нито по чл.149 от същия, доколкото самата тя сочи, че е страна по облигационно отношение /предварителен договор за покупка на жилище от представляващ възложителите собственици/. Така за нея няма възможност да получи исканата информация по реда на АПК и ЗУТ и няма друг ред за достъп до информацията освен по ЗДОИ.

Исканата от М.К. информация касае заявление за издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация – дали е подадено, входящ номер и дата, етап на процедурата, а при постановен отказ – причините и констатациите на органа за това. Действително съгласно чл.5, ал.5 от ЗУТ на интернет страницата на НАГ са публикувани регистри, вкл. Регистър Удостоверения за въвеждане в експлоатация на сградни и благоустройствени обекти, но в същия се сочат само издадените удостоверения, но не се публикуват данните, които са търсени в процесното заявление /дата и номер на постъпване на искането, етап на производството/. Отказите са в регистър Мотивирани откази. Исканата от жалбоподателката информация е безспорно обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като са налице кумулативните изисквания на чл.2, ал.1 от ЗДОИ – информацията е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Няма спор, че сключването на сделки с предмет недвижим имот е част от обществения живот, както и такъв е процесът, свързан със строителството на сгради, който от своя страна е и сравнително продължителен с оглед и на необходимите множество административни актове, издавани по реда на ЗУТ, но доколкото отделни лица са страни по определени сделки, то искането за информация в случая не може да бъде определено като „от личен характер“. Неправилно и немотивирано в случая административният орган счита, че търсената информация е от личен характер, а в тази връзка именно следва да бъде отчетено и наличието на регистъра по чл.5, ал.5 от ЗУТ, както и предвидения по чл.5а от ЗУТ Единен публичен регистър по устройство на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Търсената информация от жалбоподателката по своето естество е такава, която се намира при ответника и е във връзка с провеждането пред него на съответното административно производство, а съгласно чл.11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

В оспорения акт за отказа си ответникът се е позовал изрично на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ - достъпът засяга интересите на трето лице и това лице изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Но по делото няма данни и твърдения да е отправено искане до трето лице и то да е отказало съгласие за предоставяне на информацията по реда на ЗДОИ. Освен че определя търсената информация като лична, административният орган сочи, че така тя няма характеристика на „такава с надделяващ обществен интерес“. Този извод не може да бъде споделен и следва да се посочи разпоредбата на пар.1, т.6 от ЗДОИ - "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 и чл.3а. В настоящия случай жалбоподателката не сочи като цел разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, а цели повишаване на прозрачността и отчетността на органа, доколкото търсената от нея информация е във връзка с информацията от публичните регистри, но не присъства в тях.

При преценка от органа, че за търсената информация следва да се иска съгласие от трето лице, то следва на основание чл.31, ал.2 от ЗДОИ да се поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. В хипотезата, че исканата информация е обществена и служебна по смисъла на чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ евентуалното несъгласие на третото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за отказ, защото по силата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ при изрично несъгласие от третото лице съответният орган следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Отказът на трето лице, касаещ достъпа до информация, следва да се прецени и с оглед наличието или отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая е наличен надделяващ обществен интерес, тъй като чрез предоставяне на информацията по процесното заявление се повишава прозрачността и отчетността на ответника – Гл.архитект СО. При не споделяне на този извод ответникът е следвало да обори въведената със закона презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, като именно върху ответната страна е възложена доказателствената тежест, касаеща разпоредбата на пар.1, т.6 от ДР ЗДОИ, но в настоящия случай няма въведена обосновка и в тази посока.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение за отказ е незаконосъобразен акт поради отсъствието на конкретни мотиви относно характера на търсената информация, вкл. относно липса на „надделяващ обществен интерес“, и като постановен в противоречие с материалноправните норми – основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК, поради което следва да бъде отменен.

След отмяна на оспореното решение, преписката следва да бъде върната на ответника, който да предостави достъп до исканата обществена информация при спазване разпоредбите на чл.31 и чл.37 от ЗДОИ и пар.1, т.6 от ДР ЗДОИ.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №САГ25-РИ09-41 от 11.07.2025г. на Главен архитект на СО – за отказ за предоставяне на искана информация по Заявление №САГ25-ОИ94-83/10.06.2025г. от М. К. К., като

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне с решение, с което да се предостави достъп до исканата информация при съобразяване мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за произнасяне – 14 дни, считано от получаване на преписката от адм.орган.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.