Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.09.2021
година
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
наказателно отделение
в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов
Секретар: Милена Софронова
Прокурор: Манол Манолов
разгледа докладваното от съдията-докладчик ЧНД №1352 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове
за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване
от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС или Закона).
Образувано е по повод изпратени две удостоверения по Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за взаимно признаване към съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания "Лишаване от
свобода" или мерки, включващи "Лишаване от свобода" за целите на
тяхното изпълнение в ЕС, които се отнасят до българския
гражданин
С.Ф..
Прокурорът изразява
становище за постановяването на решение, с което да се приемат за изпълнение присъдите, постановени от съд в Република Австрия.
Предлага се да се
приспадне периода, в който българският гражданин е търпял
наказание лишаване от свобода по някоя от присъдите.
В производството пред съда
осъденият не се явява,
тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода в Р Австрия като делото е разгледано в негово отсъствие на
основание чл. 12, ал. 6 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Налице е хипотеза на
задължителна защита по чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Назначеният
на Ф. служебен защитник на осъдения предлага на съда да постанови решение, с което да не признае влезлите в сила съдебни актове, постановени от чуждата държава
като изразява становище, че той трябва да търпи наказанията в държавата,в която
е извършил престъпленията.
Съдът, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото и условията за признаване и
изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното.
С.
Маринов Ф. е български гражданин, роден на ***г***, ЕГН:**********. Той е
многократно осъждан.
Делото е подсъдно на Окръжен съд с оглед данните за местоживеене на осъдения и
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посочените към исканията удостоверения осъденият е с известно постоянно местоживеене ***.
Съдебните актове,
постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на
Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления
и по българското законодателство, когато независимо от разликите между
съставите им техните основни признаци съвпадат.
От така представените удостоверения и приложените към тях документи се установява следното:
1.Ф.
е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение №115
Hv 107/19а,
постановено на 06.03.2020 г. на Областен съд по наказателни дела
гр.Виена, Р Австрия, влязло в сила на 09.04.2020г., на 1766 дни /4 години и десет месеца/ „Лишаване от свобода“ за
това, че на 13.09.2019г. във
Виена, Анка Фаргас :
A.
с насилие и чрез заплаха с настояща опасност за физическо тяло и живот (§ 89
StGB) предприемане или търпение на съвкупление и принуждаване на извършване на
полово сношение, като я хваща за горната част на ръцете, с лице на долу към
повърхността на една маса, с един нож многобройно я удря зад задната част на
главата (тила) и като убедително и казва, че ще я убие, ако „тя не се съвкупява
с него” тогава я съблича и вагинално и анално прониква в нея с пениса си и след
това я принуждава да му достави устно -орално удоволствие, докато той през
цялото време и нанася шамари и юмруци по цялото и тяло -престъпление изнасилване съгласно § 201, ал. 1 StGB
B. / следвайки до А./ описаното деяние
заплаха с нанасяне на поне една телесна повреда, за да я уплаши, като с
вдигната ръка, в която той държи пепелник насочен към нея- престъпление опасна заплаха съгласно § 107, ал. 1 StGB.
Така
определеното наказание би следвало да бъде изтърпяно до 19.11.2024 г.
2.
Ф. е бил осъден с влязло в
сила съдебно решение по присъда №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена,
Р Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., на 20 месеца „Лишаване от свобода“ за това, че е извършил във Виена
A./ с намерението,
да се обогати незаконно,
чрез тяхното присвояване, отнел чужди движими вещи, а именно:
I. / в неизгода
на Валтер АСПЕРЛ между 13.09.2019 и 15.09.2019, чрез проникване с взлом в жилището на Валтер
АСПЕРЛ в 1120 Виена, Хицендорфер Щрасе 56/ къща 2 от вратата на Зимната градина
влиза в къщата и взема, един Телевизор, една кафе машина, един Apple
телевизор, една батерна Бормашина, части от Вии система, Дрехи, различни
чуждестрани монети, бижута, един медалион и един маркер за хазарт;
II. /
в неизгода за австрийския ШПАР склад за търговия на стоки отнел на 17.09.2019 две бутилки Ром на стойност от 101,80 Евро
-
престъпление съгласно §§ 127,129 Abs 1 Z 1 und
Abs 2 Z 1 StGB на Република Австрия
B. /
между 13.09.2019
и 15.09.2019 отнел писмени документи, които не трябва да притежава и да използва, а именно Мембър Хилтон карта и една Неспрессо карта за лоялност на
Валтер АСПЕРЛ, и ги
скрива, като действа с намерение, да може да ги ползва за негови лични изгоди
- престъпление съгласно §229 Abs 1 StGB на Република Австрия.
Така определеното наказание би следвало да бъде
изтърпяно до 19.01.2026 г.
С
решение от 23.05.2021г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия,
във
връзка с присъда №94 Hv 79/19d за
престъплението по §§ 127,129 Abs 1 Z 1 und
Abs 2 Z 1 StGB на Република Австрия по буква A
му е определено наказание от 18 месеца лишаване от свобода. Решението не е
обжалвано от Ф. и е влязло в сила, което се установи чрез чрез eлектронна
кореспонденция с националното лице за контакт
на Национална съдебна мрежа за международно сътрудничество по
наказателни дела в Република Австрия.
Видно
от получена чрез eлектронна кореспонденция с националното лице за контакт на Национална съдебна мрежа за международно
сътрудничество по наказателни дела в Република Австрия информация, от 19
Септември 2019г. до 19 Януари 2020 година Ф. е бил задържан по присъда № 94 Hv
79/19d, след което е започнал да търпи наказанието си, наложено му с присъда
№115 Hv 107/19а.
Видно
от удостоверенията, осъденото
лице ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на
наказанието съгласно Решение на
Федерална служба за чужденци и убежище от 21.09.2020 към IFA-Число/Номер на
производството: **********/*********, Неограничена забрана за пребиваване,
влязла в сила от 07.01.2020.
По
отношение на удостоверението относно влязло в сила съдебно решение №115 Hv
107/19а, постановено на 06.03.2020 г. на Областен съд по наказателни дела
гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г., описано в точка 1:
Съдът констатира, че
престъпленията, за които на
Ф. е наложено с влязло в сила съдебно решение №115 Hv 107/19а, наказание "Лишаване от свобода" от 4 години и 10 месеца, съответстват на
престъпленията по чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.144,ал.3 от НК. Освен това
престъплението, посочено в буква А от удостоверението, е сред изброените
престъпления по чл. 8, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, при които двойна наказуемост не
се изследва. Съдът взе предвид също така, че удостоверението по
чл. 3 е удостоверява,
че е налице решение на компетентен съдебен орган на
държава-членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е
била ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин С.Ф., т. е. представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1
от Закона, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Този акт
съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от
българския закон. Адресът в гр. Бургас определя и местната компетентност на ОС
Бургас за признаване на съдебния акт.
Не са налице основанията за отказ от
признаване на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, а именно предоставено е
пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира на територията на
издаващата държава, макар да не е дало съгласие. В същото време, той е
български гражданин, има местоживеене в Република България в гр. Бургас. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа
non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които са престъпление и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със съдебния акт
наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, Ф. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че
той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на
получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на
който осъденият е присъствал.
Ф. е осъден на 4 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“. Видно от българската справка за съдимост, той е осъждан и е търпял наказания лишаване от
свобода, последното от които е било две години и шест месеца
и е изтърпяно на 24.07.2013г. Следователно не е
налице нито една от хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което и остатъка
от така наложеното му от австрийски съд наказание лишаване от свобода, следва да се изтърпи от Ф. при първоначален общ
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на това
наказание,
следва да се приспадне срока на
изтърпяната в Република Австрия от осъдения Ф. част от наказанието, наложено му
с присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, считано от 19 Януари 2020г. до
фактическото предаване на лицето.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване
изпълнението на представеното влязло в сила съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. на Областен
съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г., съобразно чл. 8 от Закона,
поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни
наказанието на осъдения във вида, в който е наложен от съда в Република Австрия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13
от Закона.
По отношение на
удостоверението относно влязло в сила съдебно решение №94 Hv 79/19d,
постановено на 15.10.2019 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена,
Р Австрия, влязло в сила на 19.10.2019
г., описано в точка 2:
Съдът констатира, че
престъплението, посочено в буква
А от това удостоверение, съответства
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3
вр с чл.26, ал.1 от НК. Видно от
решение от 23.05.2021г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, наложеното наказание на Ф. за това
престъпление е 18 месеца лишаване от свобода. Ф. е български гражданин, има
местоживеене в Република България в гр. Бургас. Признаването на съдебното решение в тази му
част няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е
постановен във връзка с деяние, което е престъпление и по българския НК. Изпълнението
на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно
българското законодателство, Ф. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава,
че той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента
на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на
който осъденият е присъствал. Не са налице основанията за отказ от признаване
на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, относно това престъпление, поради което и
на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на
осъдения във вида, в който е наложен от съда в Р Австрия, без да се налага
приспособяване на основание чл. 13 от Закона. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието
"Лишаване от свобода", тъй като общият размер на наложеното наказание
не надвишава горната граница от пет години и са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.
Съдът
намира, че поначало фактите, въз основа на които е осъден българският гражданин
за деянието, посочено в буква В от това удостоверение, не могат да бъдат
квалифицирани като престъпление по българския Наказателен кодекс. Видно от
фактите, изложени в удостоверението, Ф. е признат за виновен в отнемане и
скриване на Мембер Хилтон карта и една
Неспрессо карта за лоялност, като действал с намерение, да може да ги ползва за
негови лични изгоди. Тези карти за лоялност не представляват вещи с конкретна
стойност, за да може да се приеме, че е налице кражба. Съгласно българското
право те не представляват и документи, тъй като върху тях няма волеизявления,
нито подпис на физическо лице, за да се приеме, че може да е осъществен състав
на чл.319 от НК или друго документно престъпление. При това положение съдебният
акт в тази му част е постановен във връзка с деяние, което не може да
съставлява престъпление съгласно българското законодателство, поради което е
налице и хипотезата на чл.15, ал.1, т.4 от Закона за отказ за признаване и
изпълнение на тази част от съдебния акт по дело № 94 Hv 79/19d, постановен на
15.10.2019 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, влязъл в сила на 19.10.2019г. Компетентните органи в Република Австрия бяха
уведомени за тази възможност и не са възразили срещу частичното признаване на присъда
№94 Hv 79/19d.
По
отношение на приспадането на задържането на Ф. във връзка с присъда №94 Hv
79/19d съдът намира следното: по присъда №94 Hv 79/19d на Ф. е наложено общо
наказание от 20 месеца лишаване от свобода. С решение от 23.05.2021г., за престъплението съгласно §§
127,129 Abs 1 Z 1 und Abs 2 Z 1 StGB на
Република Австрия съответстващо на престъпление по 195, ал.1, т.3 вр. с чл.26,
ал.1 от НК на Република България, на Ф. му е определено наказание от 18 месеца
лишаване от свобода. Видно от получена чрез eлектронна кореспонденция с
националното лице за контакт на Национална съдебна мрежа за международно
сътрудничество по наказателни дела в Република Австрия информация, от 19
Септември 2019г. до 19 Януари 2020 година Ф./ общо 4 месеца/ е бил задържан по
досъдебното производство приключило с присъда №94 Hv 79/19d. Съдът счита, че от
признатата част от наказанието от 18 месеца по присъда №94 Hv 79/19d, следва да
се приспаднат два месеца задържане, тъй като другите два месеца следва да се
приемат за изтърпяното от него наказание за престъплението по § 229, Abs 1 StGB
на Република Австрия, което българският съд отказва да признае и приеме за
изпълнение.
Предвид изложеното и на
основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за
изпълнение присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия,
влязло в сила на 09.04.2020 г., с която С.
Маринов Ф., български гражданин, роден на ***г***, ЕГН:**********, е признат за виновен и осъден на общо наказание лишаване
от свобода за срок от 4 /четири/ години и десет месеца за извършено на 13.09.2019г.
в гр.Виена, Анка Фаргас престъпление съгласно
§ 201, ал. 1 StGB
на Република Австрия съответстващо
на престъпление по чл.152,
ал.1, т.2 от НК на Република България и за престъпление
съгласно § 107, ал. 1 StGB на Република Австрия съответстващо на престъпление
по чл.144, ал.3 от НК на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание, срока на
изтърпяната
в Република Австрия от осъдения Ф. част от
това
наказание, наложено му с присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, считано от 19
Януари 2020г. до фактическото предаване
на лицето.
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЧАСТИЧНО
за изпълнение присъда/съдебно решение №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., в частта, с която с която С. Маринов Ф., български
гражданин, роден на ***г***, ЕГН:**********, е признат за виновен и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ месеца за извършено между
13.09.2019 и 17.09.2019г. във гр.Виена престъпление съгласно §§ 127,129
Abs 1 Z 1 und Abs 2 Z 1 StGB на Република Австрия съответстващо на
престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3 вр.
с чл.26, ал.1 от НК на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл.
12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на това наказание ДВА
МЕСЕЦА от целия срок на задържане за периода 19
Септември 2019г. - 19 Януари 2020г. на осъдения С. Маринов Ф. в Република Австрия във връзка с присъда/съдебно решение №94 Hv 79/19d.
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ПРИЕМЕ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда/съдебно решение по дело №94 Hv 79/19d, постановено на
15.10.2019 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., в частта, с която С. Маринов Ф., роден на ***г***, ЕГН:**********, е признат за виновен и осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от 2
/два/ месеца за извършено между 13.09.2019 и 15.09.2019г. престъпление съгласно § 229, Abs 1 StGB на Република Австрия.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред АС Бургас.
След
влизане в сила на решението, заверено копие
от решението да се изпрати на ОП Бургас за предприемане на действия при изпълнението.
След влизане в сила на
решението, заверено копие от решението да се изпрати на ВКП и Министерство на Правосъдието.
На основание чл. 12, ал. 12
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила на решението препис от същото в превод
на немски език да се изпрати за сведение на Bundesministerium fur Justiz.
Председател:……………………..
/Г.Иванов/