№ 935
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100110051 по описа за 2024 година
Ищецът Л. А. твърди в подадената от него искова молба, че на
06.03.2019 г. бил задържан и привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК. В продължение на осем месеца бил
задържан под стража. Наказателното преследване срещу А. продължило до
25.10.2023 г., когато по отношение на него наказателното производство било
прекратено, а постановлението влязло в сила на 08.11.2023 г.
Задържането под стража и личният обиск били изключително
унизителни за честта и достойнството на ищеца, но се отразили и на здравето
и психиката му. Притеснявал се, че за престъплението, за което му било
повдигнатото обвинение, се предвиждало наказание лишаване от свобода от 3
до 10 години. Вместо да полага грижи за семейството и децата си, той бил
задържан и лишен от възможност да полага труд, което се отразило на
отношенията му с близките.
Имал проблеми със съня, а лошото му настроение продължило и след
освобождаването от ареста.Затворил се в себе си и не желаел да общува с
никого. Дори и след прекратяване на наказателното производство не
възстановил състоянието си, поради продължителния стрес, на който бил
подложен и който сложил отпечатък върху личността му.
1
Познатите и приятелите му започнали да странят от него. Страхували си
да не попаднат под полицейска проверка и да ги свържат с престъпния
контингент. Близките му били разочаровани от него и не вярвали на
уверенията му, че е невинен. А. се чувствал ужасно, че изгубил авторитета си
заради несправедливото обвинение.
Въз основа на изложеното, моли съдът да осъди ПРБ да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва основанията за ангажиране на
отговорността му. Претендираният размер на обезщетението счита за завишен
и несъответен на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика
по аналогични случаи. Моли съдът да отчете и обремененото съдебно минало
на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от приложеното по делото ДП № 46/2019
г. по описа на СО-СП се установява, че с постановление на следователи при
СО-СП от 07.03.2019 г. А. Л. А. е привлечен като обвиняем за това, че в
периода от началото на 2017 г. до 07.03.2019 г. участвал в организирана
престъпна група с 13 други лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече
от три години, а именно – такива по чл. 194, чл. 195, чл. 198, чл. 199, чл. 346 от
НК, като групата е създадена с користна цел и нея участват длъжностни лица -
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
С постановление от 20.03.2019 г. А. е бил задържан под стража за срок
от 72 часа, а с определение от 23.03.2019 г. по НЧД № 1081/2019 г. на СпНС
му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На 27.02.2019 г. в СпНС са внесени искания от СП за извършване на
обиск на А. А. и за претърсване и изземване в къща в гр. София, ул. „*******,
ведно с прилежащите към нея помещения, обитавано от А. Л. А.. С
определение от 28.02.2019 г. по ч.д. № 813/2019 г. на СпНС е разрешено
извършване на обиск на А., а по ч.д. № 826/2019 г. – претърсване и изземване
на предмети и вещи от обитавания от А. недвижим имот. На 07.03.2019 г. А. не
е бил открит на адреса, но са били иззети и приобщени предмети и вещи.
По внесена молба за изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека с определение по НЧД № 3308/2019 г. на
СпНС от 11.09.2019 г. взетата по отношение на А. мярка е изменена в
„парична гаранция“ в размер на 6 000 лева. Състав на АСпНС с определение
19.09.2019 г. по ВНЧД № 472/2019 г. е завишил размера на гаранцията на
10 000 лева. След внасянето й на 26.09.2019 г. А. е освободен от следствения
арест.
2
С постановление от 08.10.2020 г. мярката за неотклонение е отменена, на
основание чл. 234, ал. 8 от ГПК - изтекли повече от една година и шест месеца
от привличането като обвиняем.
При опит за връчване на призовка на 11.10.2021 г. А. не е бил установен
на адреса, което е забавило извършването на процесуално-следствени
действия с негово участие.
На 11.11.2021 г. се е явил и е разпитан като обвиняем.
С постановление от 04.07.2022 г. на следователи в СО при СП ДП №
46/2019 г. е изпратено по компетентност на СГП.
На 27.02.2023 г. по образуваното ДП № 487/2022 г. по описа на СО-СГП
А. А. е бил разпитан, а на 19.07.2023 г. му е предявено разследването.
С писмено мнение на СО при СГП от 07.08.2023 г. е предложено А. да
бъде предаден на съд за престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.
С постановление от 24.10.2023 г. прокурор при СГП е прекратил
наказателното производство по отношение на А. А..
По делото е прието свидетелство за съдимост, от което се установява, че
през 2001 г., като непълнолетен, А. Л. А. е извършил две престъпления по чл.
325, ал. 1 от НК, за които му е наложено едно общо наказание „порицание“. За
престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, извършено през 2006 г., му е било
наложено наказание „пробация“.
Във връзка с твърденията в исковата молба за търпени неимуществени
вреди от повдигане на обвинение са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Д. А., съпруга на ищеца. Свидетелят разказва, че с ищеца
сключили брак през 2013 г. Тогава, както и през 2019 г. А. бил задържан, без
да е осъждан. Задържането в продължение на осем месеца през 2019 г. му се
отразило много зле. А. ходела при него всеки ден и му носела лекарства.
Съпругът й се притеснявала не го осъдят, защото за престъплението, в което
го обвинявали, наказанието било 10 години лишаване от свобода.
Преди да го задържат работил в строителството, а след като излязъл от
ареста много трудно си намерил работа. Понастоящем работел като монтьор.
А. бил много привързан към децата и внуците си. Тъгувал, че няма да
може да ги вижда и плачел. След като го освободили от ареста А. станал по-
избухлив. Повечето от приятелите му и роднините странели от него. Въпреки
че през 2023 г. обвинението отпаднало, ищецът останал все така нервен, а
общуването с него – затруднено.
3
Свидетелят Д. А. заявява, че не знае за други обвинения срещу съпруга
си.
Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на Прокуратурата –
образуване на наказателно производство срещу А. Л. А., което е било
прекратено.
В доказателствена тежест на ищеца е установяване на предпоставките за
възникване на отговорността на Прокуратурата на РБ.
Прекратяването на наказателното производство е основание за търсене
на обезщетение за вреди от незаконните обвинения.
Ищецът следва да докаже, че е претърпял описаните в исковата молба
вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното повдигане на
обвинения.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения,
4
извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Преди прилагане на горепосочените критерии, следва да се отбележи, че
наказателното производство се е развило единствено в неговата досъдебна
фаза. Срещу А. обвинителен акт в съда не е внасян. В рамките на досъдебното
производство обаче ищецът е бил задържан за времето от 20.03.2019 г. до
26.09.2019 г. За период от осем месеца ищецът е търпял най-тежката мярка на
процесуална принуда, ограничаващо правото му на придвижване. Бил е
откъснат от семейството си и лишен от възможност да полага труд, за да се
грижи за издръжката му.
На ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на едно
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години.
Наказателната репресия спрямо А. е продължила четири години и седем
месеца. По досъдебното производство той е бил разпитван и спрямо
обитавани от него помещения е извършено претърсване и изземване. Данни да
е бил подлаган на личен обиск липсват, тъй като не е бил открит на адреса. От
повдигане на обвинението на 07.03.2019 г. до прекратяване на наказателното
производство през октомври 2023 г. ищецът е изпитвал страх от
неоснователно осъждане в умишлено извършено престъпление, което е тежки
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Естествена реакция е и ограничаването на социалните контакти поради
чувството на срам, обида и унижение. Продължителният престой в ареста е от
естество да извика съмнение в съзнанието на близките и приятелите му, че
това е сигурен белег за виновността на А..
Характерът на негативните последици за обществено-социалния живот
на А. се установяват от показанията на свидетеля А.. Тук съдът съобразява
обстоятелството, че преди 2019 г. – през 2013 г., А. отново е бил задържан – за
времето от 16.04.2013 г. до 05.08.2013 г. Това обстоятелство обосновава
намален интензитет на вредите за репутацията, доброто име на ищеца и
положението му сред близкия кръг от приятели. Не се установи, че именно
процесното, а не предходните обвинения, са ограничили контактите на ищеца
и са променили емоционалното му състояние до степен да се затвори в себе си
5
и да проявява прекомерна нервност.
Противно на застъпваното от процесуалния представител на ищеца
становище, че предходни осъждания не следва да се отчитат при определяне
размера на обезщетението, съдът намира, че това обстоятелство е относимо
към определяне на обезщетението за неимуществени вреди, без обаче да му се
отдава прекомерна тежест. Двукратното налагане на наказание за едно и също
престъпление, насочено към грубо нарушаване на обществения ред и
изразяващо явно незачитане на установените правила, сочи на личност,
проявяваща престъпна упоритост.
При съобразяване на всички гореизложени релевантни обстоятелства,
както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната към датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, настоящият съдебен състав намира, че
справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпени от ищеца, в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост, е сумата от 10 000 лева.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди съдът отчита икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия.
До сумата от 10 000 лева предявеният иск е доказан по основание и
размер. За горницата до 50 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна
такса. А. е направил разноски за призоваване на свидетел в размер на 50 лева
и за държавна такса в размер на 10 лева.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. И. Ю.. Размерът на
адвокатското възнаграждение съдът определя на 3 000 лева, съобразявайки
характера на претенцията, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия по разпит на един свидетел. Съразмерно
на уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца се дължи
6
хонорар в размер на 600 лева (10000/50000*3000).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на А.
Л. А., ЕГН **********, с адрес с. Световрачене, ул. „******* сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, наказателното
производство по което е прекратено, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 50 000 лева;
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 60 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на адвокат И. В. Ю., с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 600
лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7