№ 1002
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Г. И. Б. срещу наказателно постановление
(НП) № 20-4332-029109 от 15.03.2023 г., издадено от началник група към
отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, като се развиват доводи за недоказаност – твърди се, че
неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност, понеже жалбоподателят не бил собственик на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от Л. Б., редовно упълномощена. Въззиваемата страна,
редовно призована, също не изпраща свой процесуален представител. От
същата са постъпили писмени бележки, с които се претендира
неоснователност на жалбата, като се иска НП да бъде потвърдено.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.12.2022 г., около 07:40 часа, жалбоподателят Г. И. Б. управлявал
лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *** негова собственост, в гр. ***
по бул. „***“ номер ***, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“.
Водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП – СДВР, които
установили, че собствеността на лекия автомобил не била прехвърлена в
законоустановения срок и регистрацията на същия била служебно прекратена
на 21.03.2022 г.
Въз основа на така установеното свидетелят И. В. З., на длъжност
„старши полицай“ при сектор 04 Охрана на общ.ред и оперативни обекти
СДВР при СДВР, в присъствието на един свидетел – очевидец и на
жалбоподателя съставил срещу последния акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. GA № 809517 от 25.12.2022 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта
контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Актът бил връчен на нарушителя, който го
подписал и посочил, че възразява. Допълнителни възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени.
По повод извършената проверка била образувана прокурорска преписка
№ 8076/2023 г. по описа на СРП, която била прекратена с постановление на
СРП от 24.11.2020 г., с което бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство поради несъставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК,
тъй като извършеното от Б. деяниене е престъпно, степента му на обществена
опасност е явно незначителна, поради което представлява административно
нарушение, за което на виновното лице може да бъде наложено
администативно наказание. Препис от постановлението, ведно с преписката,
били изпратени на ОПП – СДВР.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентична фактическа
обстанивка, било издадено обжалваното НП № 20-4332-029109 от 15.03.2023
г. от началник група към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. И. Б. били наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля И. В. З., които съдът кредитира с доверие като последователни и
логични, както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283
от НПК към доказателствената съвкупност, които са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
От изготвената по делото съдебно-графологична експертиза става ясно,
2
че жалбоподателят Б. не е положил подписа за нарушител в съставения АУАН
сер. GA № 809517 от 25.12.2022 г., както и подписа в разписката към акта.
Вещото лице подробно се е обосновало как е стигнало до своето заключение.
Обстойно е описало сложността и формата на движение при изписване на
елементите, наклона, степента на свързаност, строеж, обработеност, т.е. не
само общите, но и частни признаци, при което е стигнало до заключение, че
подписите не са положени от нарушителя. Предвид на това, съдът намира, че
експертното заключение е достатъчно пълно, ясно, обосновано и без
противоречия и кредитира изцяло заключението на експерта.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди № 8121К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Обстоятелствата по извършване на нарушението са
описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН не се констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на
АУАН и връчването му срещу подпис на жалбоподателя. Процедурата по
връчване на оспореното НП също е редовно извършена.
По делото обаче безспорно е доказано с помощна на съдебно
графологична експертиза, че подписът в графа „Нарушител“ на АУАН сер. GA
№ 809517 от 25.12.2022 г., не е положен от санкционираното лице.
Заключението на вещото лице е прието и не е оспорено. Съгласно чл. 24 ал. 1
от ЗАНН, според който административно наказателната отговорност е лична и
при това доказателство, че жалбоподателят не е положил подпис в графа
„Нарушител“ на АУАН сер. GA № 809517 от 25.12.2022 г., то настоящият
съдебен състав намира, че това лице не следва да носи административно
наказателна отговорност, тъй като не то, а друго неустановено лице е
3
извършило нарушението. В тежест на административно наказващия орган е да
докаже трите основни въпроса в административно-наказателното
производство, а именно какво нарушение е извършено, кой го е извършил -
нарушителя и действал ли е виновно нарушителя - вината. След като е
доказано, че Г. И. Б. не е нарушител, то следва изводът, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на производството разноски следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В случая не са
претендирани разноски до приключване на делото в първата инстанция,
поради което и съдът не се произнася по същите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №№ 20-4332-029109 от
15.03.2023 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) –
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Г. И. Б. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4