№ 1044
гр. П., 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220105338 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителност поради
противоречие със закона на сключен между страните договор за
потребителски кредит.
Ищецът Т. Г. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.П., ул. „В. А.“ №3
твърди, че на 12.07.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит
№117376 с ответника „К. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „М. – 1А“, ул. „А. А.“ №9. Твърди, че в изпълнение на
договора ответникът му е предоставил потребителски кредит в размер на 1000
лв. с годишен процент на разходите в размер на 10,02%. Твърди, че клауза от
договора задължава потребителя да заплати две такси на кредитора в общ
размер на 972.27 лв., а именно: такса за експресно разглеждане на заявката за
кредит и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
Поддържа, че двете такси представляват разход за потребителя, но въпреки
това не са включени в годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК.
Твърди, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния, което
представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и води до нищожността на
1
целия договор. Твърди, че действителният ГПР е по-голям от максимално
допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, което също нарушава закона. Иска от
съда да обяви договора за нищожен и претендира разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните правни и фактически изводи:
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от
търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение
неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищцата.
За основателността на иска ищецът следва да установи, че страните са
сключили процесния договор за потребителски кредит, както и
обстоятелствата, които го опорочават и водят до неговата нищожност. Съдът е
длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора,
съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Ответникът не е оспорил сключването на договора.
От представеното от ищеца извлечение за актуален дълг и от
заключението на приетата СИЕ е видно, че по този договор ответното
дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в
размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца срещу фиксирана годишна лихва от
38.90 %, възлизаща на 264 лв. за целия срок на кредита. Посоченият в
договора годишен процент на разходите по кредита е 44.68%. Общата
дължима сума от потребителя за погасяване на главницата и лихвата е 1464
лв., платима на 12 месечни погасителни вноски по 122 лв.
Съгласно чл.16 от договора потребителят е длъжен в 7-дневен срок от
неговото сключване да осигури солидарен длъжник – физическо лице,
отговарящо на определени изисквания, което да отговаря за задълженията на
кредитополучателя заедно с него. Предвидена е неустойка при непредставяне
на задължението в размер на 1608 лв. Заедно с неустойката общата дължима
сума от потребителя е 3072 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса дали неустойката по чл.16 от
2
договора за кредит представлява скрит разход за потребителя по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и следва ли да
бъде включена в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от
потребителя?
Съдът счита, че така както е уговорена, неустойката по чл.18 от договора
няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а
преследва друга цел. В случая неустойката санкционира неизпълнението на
едно акцесорно непарично задължение на потребителя да представи на
кредитора обезпечение на паричното вземане /солидарен длъжник/. От
непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора.
Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения
при събиране на необезпеченото вземането. Те обаче могат да настъпят едва
след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице
интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи допълнителен
солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното
съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
усвояването на сумата, в който потребителят да обезпечи кредита, след което
това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен характер,
сякаш кредиторът е изгубил интерес да получи обезпечението. Освен това се
оказва, че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но
след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.
Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението за неустойка
да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да
обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от
неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна
клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя. Ето защо съдът счита, че
процесната неустойката представлява скрита печалба за кредитора, увеличава
цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за
потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на
разходите.
При това положение следва да се отговори на въпроса дали посоченият в
договора годишният процент на разходите е определен правилно и дали
надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК? Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
3
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи
по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От цитираната разпоредба е
видно, че всички разходи на потребителя, вкл. косвените такива, на които е
придаден вид, че се дължат поради неизпълнението на договора, са елемент на
ГПР и следва да бъдат включени в него.
При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя
към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на
договорна лихва в размер на 264 лв. и на неустойка при неосигуряване на
солидарен длъжник в размер на 1608 лв. В този случай годишният процент на
разходите /изчислен от ВЛ по допусната от съда СИЕ/ е в размер на 672.19 %,
който многократно превишава посочения в договора ГПР от 44.68 %.
В т.55 и 56 от решение на СЕС по дело С-714/22 съдът е акцентирал на
съществения характер на задължението за посочване на ГПР в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с
правата и задълженията си и да се ориентира правилно за финансова тежест
на договора. В тази връзка СЕС е приел, че посочването на ГПР, който не
отразява точно разходите по кредита лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и
непосочването на този процент.
Освен това, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
4
парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на
12.07.2024 г. Към 1 юли, 2023 г. ОЛП е 3.63 %, респ. към 12.07.2024 г.
размерът на законната лихва е 13.63 %, а максимално допустимият размер на
ГПР по потребителски кредити е 68.15 %. Следователно действителният ГПР
за процесния потребителски кредит не съответства на посочения в договора и
превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Това означава,
че изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за
кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП. Ето защо искът за
недействителност на договора е основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото двамата ответникът дължат на ищеца съдебни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, но последният е освободен от такси и
от разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което дължимите суми
следва да се присъдят в полза на съда - чл.78, ал.6 ГПК. Същите са в размер на
382.89 лв., от които 82.89 лв. - държавни такси и 300 лв. – възнаграждение на
вещо лице.
Ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, Булстат: *********, адрес:
гр.Пловдив, ул. „Борба“ №3. На основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в
Наредба №1 от 09.07.2001г. за възнагражденията за адвокатска работа. В
настоящия случай искът за недействителност на договора за кредит е с цена
2072.27 лв. Ето защо на адвоката следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на Т. Г. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.П., ул. „В.
А.“ №3 против „К. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к. „М. – 1А“, ул. „А. А.“ №9, ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
сключения между страните договор за потребителски кредит №117376 от
12.07.2024 г.
5
ОСЪЖДА ответника „К. Т.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Е. И.“, Булстат: *********, адрес: гр.Пловдив, ул. „Борба“ №3 на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв.
ОСЪЖДА ответника „К. Т.“ ЕООД да заплати в полза на РС – П., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса и разноски в размер на 382.89 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6