П Р И С Ъ Д А

 

Номер……………                           Година 2019                        град Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                                         ІV състав

 

На девети декември                                           Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ САВОВА

                                                                   

 

Секретар: Мариана Ангелова

като разгледа докладваното от председателя

НЧХД № 222 по описа за 2019 година

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.П.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неженен, средно образование, неосъждан, пенсионер, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.05.2019 г. около 16 часа в гр. Дългопол да е казвал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на Д.В.Я. в нейно присъствие, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 НК и чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител Д.В.Я. срещу подсъдимия г. п. д. граждански иск за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, като неоснователен.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред ВОС в петнадесет  дневен срок от днес.

 

                                                          

Председател:

 

МОТИВИ към присъдата по НЧХД №222 по описа на Провадийският районен съд за  2019 година, ІV-ти състав.

 

 

Частният тъжител Д.В.Я. ЕГН:********** *** е депозирала пред Провадийския районен съд частна тъжба, по която на 11.07.2019г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.П.Д. за извършено престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.

 

                   В частната тъжба е посочено, че:

 

                   Подс.Г.П.Д. :

 

 На 03.05.2019г. около 16.00 часа в гр.Д. обл.Варна е уронил честта и достойнството на Д.В.Я., като й нанесъл обида, отправяйки й унизителни изрази  в нейно присъствие.

 За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск, предявен от пострадалата срещу подсъдимия за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението.

         В съдебно заседание тъжителката поддържа обвинението, като моли съда, да признае за виновен подсъдимия и да му наложи наказание.

         Подсъдимия в съдебно заседание моли съда да бъде оправдан по възведеното му обвинение по чл. 146 ал.1 от НК, като не се признава за виновен, дава подробни обяснения, в които излага, че не е обиждал тъжителката. В последната си дума подсъдимия, моли за ограничителна заповед спрямо тъжителката, за да не го следи.

 

         От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

         Подсъдимия и тъжителката живеели в гр.Д. и били съседи.

         На 03.05.2019г. около 16.00 часа тъжителката била заедно със своя позната на име М. Я. в дома на последната,  находящ се на ул*** в гр.Д.. Тъжителката била взела със себе си и кучето си, което вързала за оградата на улицата.  Малко след това по улицата минал подсъдимия, който карал овцете си на паша. Минавайки  покрай дома на св.Я. подсъдимия видял тъжителката, като по повод вързаното куче на оградата двамата си разменили реплики. В близост до двамата били свидетелите Д.Д. и П.М.. Свидетеля Д. твърди, че не е виждал подсъдимия да удря тъжителката със сопа както и да посяга да я удря. Излага, че е чул израза ,,мастия такава,, които подсъдимия бил изрекъл, като твърди, че е бил на разстояние 200-300 метра от двамата- тъжителката и подсъдимия. Друго не бил чул.  Свидетеля П.М. твърди, че е бил в близост до мястото, като не е чул подсъдимия да обижда тъжителката, както и не го е виждал да посяга със сопа спрямо нея. Според обясненията на подсъдимия той е минал с овцете си покрай дома на познатата на тъжитеката, където тя е била, като виждайки го тъжителката станала агресивна и казала на св.М. да го удари с лопатата, която той държал и че подсъдимия  ,, я иска,,. Твърди, че не е псувал и обиждал тъжителката, както и че не е посягал да я удря. Твърди също, че св.Д.Д. е излязъл на улицата едва, когато той се отдалечавал от мястото, където преди това е бил с животните си и не е чул разговора между него и тъжителката.

         Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.07.2019г. по преписка №461/2019г. по описа на РП Провадия и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл. 281 от НПК.

 

         В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Д.Д. и П.М., които са присъствали, макар и не през цялото време на станалото между подсъдимия и частната тъжителка и донякъде пресъздават фактическата обстановка. Съдът счита, че може да приеме тези показания за достоверни и да ги приобщи към доказателствения материал по делото - като има предвид обстоятелството, че свид.Д. е бил на разстояние от около 200-300 метра от мястото на инцидента.

         Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, които пресъздават фактическата обстановка до определена степен припокриваща се с установената от другите гласни доказателства.

         След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:

 

         ПРИЗНА ПОДСЪДИМИЯ ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

На 03.05.2019г. около 16.00 часа в гр.Д. обл.Варна е уронил честта и достойнството на Д.В.Я., като и нанесъл обида, отправяйки и унизителни изрази  в нейно присъствие

 

          Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:        

         Подсъдимия Д. следва да бъде оправдан по така възведеното  обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като същия не е осъществил състава на престъплението "обида",  като не е налице обективния и субективния елемент от състава на това престъпление.

В частната тъжба е посочено, че подсъдимия е отправил обиди към частната  тъжителка, в негово присъствие с думи и действия използвайки обидни изрази. В хода на съдебното следствие обаче частната тъжителка не ангажира доказателства, които да докажат, че тя действително е била  обидена с думи и действия, които е посочено в тъжбата в нейно  присъствие от подсъдимия и че се е почувствала унизена и че е накърнено достойнството й по какъвто и да е бил начин.

Не са категорични и не подкрепят обвинението показанията на свидетеля Д., който твърди, че е чул подсъдимия да изрича думите ,,мастия така,,. Това е така, тъй като показанията на този свидетел донякъде се поставят под съмнение предвид близостта му с тъжителката и твърдението на подсъдимия, че му е искал пари, за да каже какво да говори.  

 От показанията на другия безпристрастен свидетел П.М. се устоновява, че подсъдимия не е отправял обидни думи спрямо тъжителката, както и не е имал подобни действия спрямо нея. 

         Предвид изложеното в постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.07.2019г. по преписка №461/2019г. по описа на РП Провадия, а именно, че след справка в деловодната система на прокуратурата се е установило, че за периода 2010г.- 2019г.  тъжителката Я.  е подала над 20 жалби  в РП Провадия срещу тъжителя, съдът няма основание да не цени обясненията на подсъдимия, че тъжителката Я. има ,,специално,, отношение спрямо него и че тези около 20 жалби са спрямо него и че всички проверки са прекратени поради неправилна информация от страна на тъжителката Я.. 

         От изложеното по-горе съдът извежда извод, че така депозираната тъжба е една от поредните спрямо подсъдимия- предвид негативното отношение на тъжителката спрямо него датиращо от години,  като от друга страна от събраните доказателства се установи, че подсъдимия Д. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението „обида“, а щом това е така и престъплението не е осъществено от обективна страна е лишено от логика по-нататъшното обсъждане на наличието на неговата субективна страна.      

         Съдът приложи разпоредбата на чл. 302 от НПК по отношение на възведеното обвинения по  чл. 146, ал. 1 от НК.

         Като призна за невиновен подсъдимия Г.П.Д. за деянието, по което е предаден на съд, с пострадала от него тъжителката Д.В.Я., съдът прие за неоснователен предявения от нея и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди и го ОТХВЪРЛИ.

 

         Водим от горното съдът постанови присъдата си.

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: