№ 955
гр. Варна, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500512 по описа за 2023 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Т. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 216/23.01.2023 год., постановено по гр. дело № 12056/2022
год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника Т. Т. Г. срещу
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Тролейна“, № 48, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 25/06.07.2022г. и №
*********/06.07.2022г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД уволнение
на ищеца за незаконно; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и
за осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на 13 389, 66 лева за
оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 06.07.2022г. до
06.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на
делото – 02.09.2022г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди, че не са обсъдени наведените от него възражения и доводи за незаконност на
уволнението му, поради това, че са издадени две заповеди, с различни номера и връчени му
на различни дати, с които е било прекратено трудовото му правоотношение поради
дисциплинарното му уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като в тази насока
липсват изложени мотиви от първоинстанционния съд.
Неправилен е и изводът на съда, че ищецът е осъществил от обективна и субективна
страна посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ. В случая първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал има ли
ищецът вменено задължение в длъжностната му характеристика за изпълнение на
конкретната работа, която се сочи да не е изпълнена. Счита, че по делото липсват
доказателства, от които безспорно да се установи, че ищецът е имал задължение да
уведомява чрез имейл изпълнител окомплектоване и съхранение на документи по раздел
Първи, т. 2 от длъжностната характеристика, цитирани в заповедта, с която е уволнен
1
дисциплинарно. Съгласно длъжностната храктеристика ищецът взаимодейства с началник
ЕЗТ – ТД (Експлотационно звено тролейбуси – Тролейбусна дейност); ТМЕАТ; водачи на
тролейбуси; дежурен диспечер, инспектор по безопасност на труда, сервизни работници и
др.; не е имал задължение да изпраща във формата на имейли до изпълнител
окомплектоване и съхранение на документи информация за неизвършен или недовършен
курс, тъй като тази информация се намира в журнала и в пътните листи, попълвани от
ищеца и именно такава е била и организацията, въведена в ответното предприятие. В тази
връзка неправилно и безкритично, в нарушение на чл. 172 ГПК, са кредитирани показанията
на свидетелите Николов и Димитров в частта им относно задълженията на длъжността
„механик гараж транспортни средства“ в ответното дружество относно изпращането на
имейли, като не е съобразено, че показанията на посочените двама своидетели не се
подкрепят от нито едно писмено доказателство по делото, освен това свидетелите са
служебно обвързани с ответника и са заинтересовани от изхода на спора съобразно нормата
на чл. 172 ГПК.
Неправилен е и изводът на съда, че наложеното на ищеца наказание „уволнение“ е
съответно на твърдяното да е извършено нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че
наложеното му наказание е несъразмерно тежко, тъй като не е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина. Неправилен и необоснован е и изводът на първоинстанционния съд,
че поведението на ищеца рефлектирало върху дружеството-работодател и същото е
претърпяло имуществена санкция от Община Варна по договора за обществен превоз, тъй
като по делото няма нито едно доказателство в подкрепа на подобен извод. Обратно –
установено е, че за работодателя не са настъпили никакви неблагоприятни последици от
твърдяното да е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че
хипотетичната възможност за евентуална имуществена санкция не е основание да бъде
дисциплинарно уволнен, тъй като налагането на най-тежкото предвидено в КТ
дисциплинарно наказание не може да почива на предположения и хипотези.
Неправилно е прието също, че процедурата по чл. 193 КТ е била спазена, като не е
съобразено, че на ищеца са били поискани обяснения във вързка с доклад, описан с вх. №
2022-436/11.05.2022 год. без да му е връчван препис от него, респ., без да е запознат с този
доклад. Неправилни са и изводите на съда относно спазването от страна на работодателя на
изискването на чл. 194, ал. 1 КТ. В заповедта е посочено, че ищецът не е подал
необходимата информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи на
09.04.2022г. при незавършен курс на тролейбус 317 и на 14.04.2022г. за незавършен курс от
тролейбус 313. Неясно защо първоинстанционнияат съд е приел, че вписването на тези
случаи в заповедта е било с цел да се определи видът на наказанието, което да се наложи на
ищеца, като в случая съдът е заместил с мотивите на съдебния си акт липсата на мотиви в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Навежда, че за описаните в заповедта
случаи, за които се сочи, че са се осъществили на 09.04.2022г. и на 140.4.2022 год. и за
които е прието, че съставляват нарушения на трудовата дисциплина, не може да бъде
наказан дисциплинарно защото не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
е описал в журнал необходимата информация и няма задължение да я подава към
изпълнител окомплектоване и съхранение на документи, а освен това относно цитираните
два случая е изтекъл двумесеченият срок по чл. 194, ал. 1 КТ и е недопустимо да бъде
наказван за тях и те да са част от мотивите на уволнителната заповед.
Неправилни са и изводите на съда относно предварителната закрила при уволнение
по чл. 333, ал. 1 КТ, от която се ползва ищеца и която не е преодоляна от работодателя
преди дисциплинарното уволнение, както и изводите, че при упражняване на правото си на
уволнение работодателят не е злоупотребил с това си право – чл. 8 от КТ. Събраните по
делото доказателства в подкрепа на наведените от ищеца с исковата му молба в тази насока
възражения и доводи за незаконност на уволнението са неправилно и превратно
анализирани, а други изобщо не са обсъдени, като във въззивната жалба са изложени
подробни съображения. Твърди се също, че не са обсъдени и наведените от ищеца
съображения и доводи за извършена спрямо него пряка дискриминация по признак
2
увреждане.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете му да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Градски
транспорт“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Т. Т. Г. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 216/23.01.2023 год., постановено по гр.
дело № 12056/2022 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 03.04.2023
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3