Решение по дело №997/2014 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2016 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20141320100997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2014 г.

Съдържание на акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

гр. В., 06.07.2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

В.ският районен съд, 3- ти граждански състав  в публичното заседание на осми юни  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Милена Стоянова                                                                            

при секретаря О.П.  като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 997 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346 от ГПК.

В делбеното производство за съвместно разглеждане са приети  претенциита по сметки от съделителите А.Г.К. и З.Г. против С.Ц. за получените от нея суми чрез отдаване под аренда/наем на съсобствените земеделски земи за пет поредни стопански години, а именно: 2007-2008г., 2008-2009г., 2009-2010г., 2010-2011г., 2011-2012г. за сумата от по 100.00лв. за всяка една от ищците, за всяка една стопанска година.

Съделителката – ответник С.Ц. е оспорила претенциите по сметки по основание и размер. Посочила е, че не е получила покана за плащане на тези суми. Направила  е възражение за погасени по давност претенции на основание чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

За съвместно разглеждане са приети и исканията по сметки от С.Г.Ц. против А.К., З. Йолова и М.С. за извършени подобрения в делбения имот № ***** в землището на с. А., представляващи увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН в общ размер от 11 433.00 лева.

Съделителката – ищец е оспорила претенцията за извършени подобрения, поради това, че  са извършени преживе на наследодателя и във връзка с това, че строителните дейности са извършени преди повече от 15 години. Направили са  възражение за изцяло погасяване по давност на претенциите на съделителката С.Ц..

След като съобрази исканията на страните, възраженията им и представените доказателства, съдът приема за установено следното:

От служебна бележка от 11.01.2013г. от „Адан – Н”ЕООД – В.,  е видно, че съделителката С.Г.Ц. има сключен договор за наем на земеделска земя – имот № ***** – девет декара, находящ се в землището на с. Н.селци, м. „Н. Б.”, като е е заплатена следната рента по договора за наем:

-          за стопанската 2009/2010г.  сумата от 90.00 лева

-          за стопанската 2010/2011г. сумата от 108.00 лева

-          за стопанската 2011/2012г. сумата от 162.00 лева или общо сумата от 360.00 лева.

От представена справка от 21.12.2012г. от ЗП Пламен Илиев Цветанов, се установява, че С.Г.Ц. има сключен договор за наем и на земеделска земя за имот № ***** от 5.010 дка в землището на с. П., като за 2011г. е получила наем 75.00 лева, а за 2012г. е получила наем 100.00 лева.

От представена справка от 29.11.2012г. от „ГЕЙВ”ООД, се установява, че С.Г.Ц. има сключен договор за наем  на земеделска земя за имот № 13014 от 5.280 декара и за имот № 91021 от 1.922 декара и е получила следното:

- за 2009г. за имот № 13014 е получила 132 кг. жито

- за 2010г. за имот № 13014 е получила 26 л. олио

- за 2011г. за имот № 13014 е получила 264кг. жито

- за 2012г. за имот № 13014 и за имот № 91021 е получила 144 лева.

Вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза е дало заключение, че за процесния период общият размер на изплатените суми на съделителката Ц.  в натура и парично изражение е 874.42 лева.

Вещото лице по назначената и приета съдебно – агрономическа експертиза е дало заключение за стойността на овощните насаждения и лозе в делбения имот, в т.ч. бетонни колове. Общата им стойност според вещото лице е 4 391.88 лева.

Вещото лице  по назначената съдебно-техническа експертиза е посочило, че в имот № ***** в землището на с. А., общ. В. е посторено бунгало с площ от 13.95 кв.м., което се състои от една стая и мазе, и стаичка пред мазето с площ 10.35 кв.м. Бунгалото е с метална носеща конструкция, стени от гипскартон, стоманобетонна плоча между етажите, външно е с релефна ламарина и покрито с ламарина, с дървена дограма и метални единични прозорци. Електрозахранено е. Построено е през 1987г. Стойността на бунгалото е 1 562.00 лева, а стойността на бетоновата п.ека е 46.50 лева.

Вещото лице М.К. е дала заключение, че увеличената стойност на имот № ***** вследствие на извършените подобрения е 6182.78 лева.

Разпитаните свидетели Росен Ангелов Петров и Валентин Нисторов Г.ев установяват, че процесното бунгало е построено от съделителката С.Ц. и съпругът й преди повече от 20 години. Свидетелите посочват също, че в имота, където е бунгалото съделителката има и различни насаждения – лозе и дръвчета.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал по делото, становищата на страните и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, съдът намира за установено следното:

По исканията по сметки на съделителя ищец А.Г.К.  и на съделителя З.Г.  Й..

Искането е за обезщетение за ползата, от която са лишени съделителите А.Г.К. и З.Г.Й. поради ползване на процесните недвижими имоти от съделителя С.Г.Ц. като ги е отдала под наем и е получавала цялата наемна цена.

За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се установи, че един от съсобствениците си служи с вещта като пряко задоволява определени свои нужди,  вещта се държи лично от съсобственика и е изцяло на негово разположение. В конкретния случай, е безспорно, че съделителката Ц. е получавала гражданските плодове от имотите –наемната цена, което се установява както от представените служебни бележки от наемателите на имотите, така и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че за периода от 2009г. до 2012г.  изплатените суми от наем на С.Ц. възлизат общо на сумата от 874.42 лева.

Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС Тълкувателно решение № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността за ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика /Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева/. В настоящия случай, съдът приема, че писменото поискване са предявените в първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата претенции по сметките на 26.11.2014г. До момента на приключване на съдебното дирене, съделителката Ц. не представи доказателства да е дала на останалите съделители припадащата им се част от получения наем.

Възражението на съделителката – ответник С.Ц., че не  е получила покана за плащане на тези суми е неоснователно, тъй като поканата е предявяването на тези претенции в първото заседание след допускане на делбата. Неоснователно е и възражението за погасени по давност претенции на основание чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В конкретния случай, претенцията е за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствена вещ, а не заплащане на дължим наем и приложение намира общата петгодишна давност. Обстоятелството, че претенцията е за обезщетение, равняващо се на получената наемна цена, не може да обснове извода, че следва да се приложи кратката тригодишна давност за вземания за наем. В случая, петгодишната давност е изтекла за стопанските 2007-2008г., 2008-2009г. и исковата претенция в тази част ще следва да бъде отхвърлена.

От заключението на вещото лице В. се установява, че за стопанската 2009-2010г. Ц. е получила доход от наем/рента на земите в общ размер от 154.74 лева, за стопанската 2010-2011г. е получила доход от наем/рента на земите в общ размер от 280.68 лева и за за стопанската 2011-2012г. е получила доход от наем/ рента на земите в общ размер от 406.00 лева. Всяка от съделителките е с права по ¼ ид.ч.

При това положение, С.Г.Ц. ще следва да бъде осъдена да заплати на А.Г.К. и З.Г.Й., както следва:

- за стопанската 2009-2010г. по 38.69 лева за всяка една, като претенцията над тази сума до сумата от 100.00 лева за всяка една, ще следва да се отхвърли като неоснователна.

- за стопанската 2010-2011г. по 70.17 лева за всяка една, като претенцията над тази сума до сумата от 100.00 лева за всяка една, ще следва да се отхвърли като неоснователна.

- за стопанската 2011-2012г. по 100.00 лева за всяка една от тях, тъй като претенциите им са в този размер.

По исканията по сметки на съделителя С.Г.Ц. против А.К., З.Й. и М. С. за извършени подобрения в делбения имот № ***** в землището на с. А., представляващи увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН в общ размер от 11 433.00 лева.

Съгласно  чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение, в тяхна полза. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. За разМ. на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество.

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че приживе на наследодателя, съделителката С.Ц. е извършила редица подобрения в имот № ***** в землището на с. А., в т.ч. направено бунгало и различни насаждения – лозе и плодни дръвчета. Тези обстоятелства не се оспорват от другите съделителки. От назначената по делото допълнителна експертиза и приетото заключение на вещото лице М.К., се установява, че  увеличената стойност на този имот вследствие на извършените подобрения е 6182.78 лева.

Неоснователно е възражението на съделителката А.Г.К., че тази претенция е погасена по давност.

Вземането по  чл. 12, ал. 2 ЗН е облигационно и се подчинява на същите правила за изискуемост, изпълнение, погасяване по давност, както и всички останали облигационни отношения. За нея е характерно, че преди образуването на делото за делба съделителят не може да предяви тази претенция и че това може да стане само след предявяване иска за делба, което означава че от този момент започва да тече и 5 годишната погасителна давност. В случая  искът е предявен на 13.05.2014г., а претенцията е заявена на 26.11.2014г. и давността не е изтекла.

При това положение претенцията ще следва да бъде уважена до разМ. на сумата от 6182.78 лева, като до пълния претендиран размер до сумата от 11 433.00 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира ,че тази претенция ще следва да се уважи спрямо съделителката А.Г.К., тъй като този имот се е паднал в неин дял. От основното заключение, се установява, че вещото лице е формирало делбените дялове и пазарната цена на вески от имотите като не е везло предвид увеличената стойност на имот № ***** в землището на с. А.. При теглене на жребий този имот се е паднал в дял на съделителката А.Г.К. и поради това настоящият съдебен състав намира ,че претенцията ще следва да се уважи само спрямо тази съделителка, а по отношение на останалите ще следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските.

Всеки от съделителите ще следва да поеме разноските съобразно притежаваната идеална част от делбените имоти.

Общият размер на направените в производството разноски за адвокатски хонорар, вещи лица, скици, такси и пр. възлиза на сумата от 1599.00 лева, от която:

 съделителката А.Г.К. е направила разноски в общ размер от 661.00 лева

съделителката С.Г.Ц. е направила разноски в общ размер от 790.00 лева

съделителката М. Г.С. е направила разноски в общ размер от 89.00 лева

съделителката З.Г.Й. е направила разноски в общ размер от 59.00 лева.

Съобразно правата на съделителите, дела за разноски на всяка една е по 399.75 лева. При това положение, М. Г.С. ще следва да заплати на А.Г.К. сумата от 261.25 лева и на С.Г.Ц. сумата от 49.50 лева, а З.Г.Й. ще следва да заплати на С.Г.Ц. сумата от 340.75 лева.

Съделителката С.Г.Ц.  ще следва да заплати държавна такса върху  претенциите по сметки, съобразно уважената част  в размер на 50.00 лева, а съделителката А.Г.К. ще следва да заплати държавна такса върху претенциите по сметки, съобразно уважената част в размер на 247.31 лева.

Всеки от съделителите ще следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на по 180.43 лева.

Воден от горното, Съдът

 

                                                           Р   Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА С.Г.Ц.  с ЕГН ********** ***  да заплати на А.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 38.69 лева за стопанската 2009/2010г., сумата от 70.17 лева за стопанската 2010/2011г. и сумата от 100.00 лева за стопанската 2011/2012г., представляващи получени граждански плодове от отдадените под наем земи, а именно припадащата им се част от получения от нея наем, като в пълния претендиран размер – отхвърля  претенцията като неоснователна.

ОСЪЖДА С.Г.Ц.  с ЕГН ********** ***  да заплати на З.Г.Й. с ЕГН ********** сумата от 38.69 лева за стопанската 2009/2010г., сумата от 70.17 лева за стопанската 2010/2011г. и сумата от 100.00 лева за стопанската 2011/2012г., представляващи получени граждански плодове от отдадените под наем земи, а именно припадащата им се част от получения от нея наем, като в пълния претендиран размер – отхвърля  претенцията като неоснователна.

ОСЪЖДА С.Г.Ц.  с ЕГН ********** ***   да заплати държавна такса по тази претенция в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН **********  да заплати на С.Г.Ц.  с ЕГН ********** сумата от 6182.78 лева, представляваща увеличената стойност на имот № ***** в землището на с. А. като претенцията до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 11 433.00 лева  и срещу З.Г.Й. и М. Г.С. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН **********  да заплати държавна такса по тази претенция в размер на 247.31 лева.

ОСЪЖДА  М. Г.С. с ЕГН ********** да заплати на А.Г.К. с ЕГН **********  сумата от 261.25 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА  М. Г.С. с ЕГН ********** да заплати на С.Г.Ц. с ЕГН ********** сумата от 49.50 лева– разноски по делото.

ОСЪЖДА З.Г.Й. с ЕГН ********** да заплати на С.Г.Ц. с ЕГН ********** сумата от 340.75 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН **********  да заплати върху стойността на дела си държавна такса по сметка на съда в размер на 180.43 лева.

ОСЪЖДА З.Г.Й. с ЕГН ********** да заплати върху стойността на дела си държавна такса по сметка на съда в размер на 180.43 лева

ОСЪЖДА С.Г.Ц.  с ЕГН ********** да заплати върху стойността на дела си държавна такса по сметка на съда в размер на 180.43 лева

ОСЪЖДА  М. Г.С. с ЕГН ********** да заплати върху стойността на дела си държавна такса по сметка на съда в размер на 180.43 лева

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: