Р Е Ш Е Н И Е

№ 348

гр.Сс, 17 юли 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Глория Недева разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 565 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Е.И.К. с ЕГН **********, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде в уговореното помежду им място на изпълнение – гр. Сс, ул. М. № .., вх…, ет. ., ап…. изработеното от ответника по поръчка на ищеца - трапезна маса от масивно буково дърво и шкаф, от същия материал, както и заплати сумата от 888.00 лева, представляваща платена сума на отпаднало основание, както и сумата от 125.00 лева, представляваща имуществени вреди в следствие на пълно неизпълнение на договорен ремонт на подовата настилка в апартамент №…, ул. М. № .., вх…. ет…. Претендира и разноските по производството.

Твърди, че през месец септември 2017 година между страните е сключено  споразумение за изработка на трапезна маса от масивно буково дърво, както и шкаф от същия материал, с материали на ищеца. Последният възложил на ответника да закупи материалите, разчитайки на неговата компетентност да ги избере по пригодност и качество, за което му предал сумата от 1298.00 лева. Уговорили краен срок за изпълнение 03. 09. 2018 г. и място на предаване на изработеното -  апартамент № .. ул. М. №…, вх. ., ет…. След изтичане на срока, ищецът поискал предаване на изработените вещи, но ответникът му отказал, като поискал първо заплащане на уговореното възнаграждение за положения труд в размер на 500.00 лева, с което ищецът не се съгласил, тъй като считал, че първо следва да огледа и прецени изработеното.

Твърди, че помежду им е съществувало и второ правоотношение, по силата на което ответникът приел да дюшеме с площ от 13 кв.м., за което също получил средства за закупуване на материали в размер на 300.00 лева, както и възнаграждение в размер на 400.00 лева. Поради негодно изпълнение, за което ответникът бил незабавно уведомен, но не предприел действия, се наложило ремонтът да бъде извършен от трето лице, за което му била заплатена сумата от 125.00 лева. Ищецът търси реално изпълнение по първия договор и връщане на даденото поради неизпълнение на втория договор, наред с обезщетение за вредите от неизпълнението.

Ответникът Д.М.Д.  с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като счита същите за неоснователни и недоказани.  Не оспорва наличието на уговорка за изработка на мебелите, както и факта, че е получил сумата от 1298.00 лева, но оспорва наличието на уговорка за предаване на изработеното на адреса на ищцата, като от своя страна твърди, че е поканил ищцата да получи изработеното в работилницата си, като преди това й е изпратил снимки, по които тя одобрила вещите. Позовава се на разпоредбата на чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като счита, че рискът е преминал върху ищцата и за нея е възникнало задължението да му плати уговореното възнаграждение.

По отношение на втория договор твърди, че не е сключвал такъв с ищцата, а поръчка получил от нейната майка Ружа К., която го ангажирала да ремонтира подовата настилка в дома на дъщеря й, без последната да разбере. По този договор също не оспорва фактите, че е получил сумата от 880.00 лева, включваща и възнаграждението му, но твърди, че за всички рискове от спешния ремонт е предупредил поръчващата предварително. Тя отказала да се съобрази, поради което, по нейно настояване ремонтът бил извършен и изработеното прието без възражение. Твърди, че не е канен да изпълни, респективно не му е определян срок за това, отделно твърди, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение, то същото е несъществено с оглед интереса на кредитора, поради което развалянето на този договор е недопустимо. Освен това, счита, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдяното некачествено изпълнение и надигането на дюшемето, както и начина на отстраняване на това надигане. Прави възражение за задържане до изпълнение на насрещното задължение на ищцата да му заплати сумата от 500.00 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

По първото правоотношение - безспорно са между страните обстоятелствата, че сумите, които са дадени в изпълнение на поръчката са получени от ответника и с тези суми са закупени материали. Договорът за поръчка е сключен при параметрите, зададени от ищеца, с изключение на уговореното място на предаване на изработената вещ.

От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели К. и Б. също не се установи твърдяното от страна на ищеца относно наличието на уговорка досежно местоизпълнението. Напротив – присъствалата при уговаряне параметрите на сделката свидетелка Б. не е възприела като част от тази уговорка и доставка на изработеното на адреса на ищцата.  При това положение, следва да се приеме, че мястото на изпълнение е това, където се изработват вещите, за което съдът съди и от твърденията на същата свидетелка, която твърди, че за проверка на изпълнението тя самата е ходила именно в работилницата на ответника. Няма спор, че договорът е изпълнен от страна на ответника, а възложителят е закъснял да приеме предложения му / и одобрен от него /резултат, поради което от негова страна е налице виновно неизпълнение на задължението му да приеме свършената съгласно уговореното работа и да заплати възнаграждението – чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

По тези съображения, съдът счита, че ищецът като неизправна страна по договора е предявил неоснователна претенция спрямо изправната страна по договора, поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.

По второто правоотношение – безспорно установено е между страните обстоятелството, че сумите по същото са предадени не от ищцата, а от нейната майка – свидетелката Р. К.. Преценявайки събраните по делото доказателства съдът счита, че между ищеца и ответника не е възникнало облигационно правоотношение по отношение ремонт на дюшеме в жилището на ищцата. Свидетелката К. твърди, че тя самата е договаряла с ответника, при това без знанието на ищцата, като е предупредила ответника, че тя дори не трябва да узнава за възникналия проблем и отстраняването му. Свидетелят М.пък, освен че установява пряко договаряне единствено със свидетелката К., твърди също така, че последната не само не е уведомила ищцата, но дори е изразила опасения да не узнае за наложилият се ремонт. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че е налице облигационно правоотношение между ответника и свидетелката К., но не и между ищцата и ответника, поради което предявените претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме, че свидетелката К. е договаряла в интерес на ищцата, претенцията отново е неоснователна предвид безспорно доказаните в процеса факти, касаещи изричното предупреждение от страна на ответника за невъзможността от качественото извършване на исканото от възлагащия работата и вероятните последици при извършването му при конкретните условия.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените разноски по производството, които за тази инстанция са в размер на 500.00 лева.

Мотивиран от горното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Е.И.К. с ЕГН **********,*** против Д.М.Д.  с ЕГН **********,*** за осъждането му да й предаде в уговорено помежду им място на изпълнение – гр. Сс, ул. М. № 86, вх. Б, ет. 6, ап. 26 изработеното от Д.М.Д.  по поръчка на Е.И.К. - трапезна маса от масивно буково дърво и шкаф от същия материал, да бъде осъден да заплати сумата от 888.00 лева, представляваща платена сума на отпаднало основание, както и сумата от 125.00 лева, представляваща имуществени вреди в следствие на пълно неизпълнение на договорен ремонт на подовата настилка в апартамент № .., ул. М. №…, вх… ет….

 

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.М.Д.  с ЕГН **********,*** направените по гр.д. № 565 / 2019 г. по описа на СРС разноски в размер на 500.00 / петстотин/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: