№ 269
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209166 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Медицински център „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя В. П. П., със седалище и адрес на управление гр. София, *****, чрез адв. Я.
Д., против наказателно постановление № 23-2200123/01.06.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” София за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че към
момента на извършване на проверката от контролните органи М. Я. не полагала труд в
обекта, а се намирала в медицинския център, за да подпише трудовия си договор. Предвид
съответните доводи, се оспорва изводът за осъществено от дружеството нарушение по чл.
63, ал. 2 КТ. Прави се искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 06.12.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” София се представлява от юрк.
Д., а МЦ „***“ ЕООД - от адв. Ш..
В дадения ход по същество адв. Ш. пледира жалбата да бъде уважена по
съображенията, изложени в нея. Поддържа тезата, че към момента на извършване на
проверката М. Я. не е полагала труд в обекта. Претендира присъждане на направените в
производството от доверителя й разноски за процесуално представителство.
Юрк. Д. моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира нарушението
за доказано и оспорва тезата на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 07.03.2022 г. около 10:25 ч. свидетелите Д. Т. и В. П., инспектори при Д „ИТ”
София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на
контрол медицински център „***“, находящ се в гр. София, ж.к. ********, стопанисван от
МЦ „***“ ЕООД. При пристигането в медицинския център, свидетелите заварили на място
пациенти и персонал. На рецепцията на обекта били обособени две работни места,
оборудвани с компютри. На едното от тях била установена М. Л. Я., ЕГН **********, която
обслужвала намиращите се в приемната на медицинския център пациенти. Инспекторите й
предоставили да попълни декларация относно обстоятелствата по трудовото й
правоотношение, при което Я. лично и саморъчно декларирала, че има сключен трудов
договор от 08.03.2022 г., че работи за първи ден в проверявания обект на длъжност „фронт
офис мениджър“ с работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч., с почивни дни събота и неделя, и
трудово възнаграждение в размер на 850 лв.
Проверката продължила в Д „ИТ” София по документи за времето от 07.03.2022 г. до
22.03.2022 г. Извършвайки преглед на изисканите по реда на чл. 45, ал. 1 АПК и
представени от дружеството документи, свидетелите Т. и П. установили, че М. Л. Я. имала
сключен с МЦ „***” ЕООД трудов договор № 21/07.03.2022 г., съгласно който следвало да
постъпи на работа, заемайки длъжността „фронт офис мениджър“, на 08.03.2022 г. От
представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ №
22388223103367/07.03.2022 г. инспекторите констатирали, че уведомлението до ТД на НАП
за сключения с Я. трудов договор било регистрирано на 07.03.2022 г. в 19:27:05 ч., или след
момента на извършената на място в обекта на контрол проверка.
Формираните констатации били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2206567/22.03.2022 г., връчен на управителя на дружеството, и в негово присъствие свид.
Т. съставил срещу МЦ „***“ ЕООД АУАН № 22-2200123/22.03.2022 г., в който описал
времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 КТ. АУАН бил предявен и връчен на управителя, който го подписал без да направи
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 63, ал. 2
КТ, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което директорът на Д „ИТ“
София наложил на МЦ „Сигмемад“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Д. Т., В. П., Д. Х. и В. М., и писмени -
протокол за извършена проверка; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК;
идентификационна карта; декларация от М. Л. Я.; трудов договор № 21/07.03.2022 г.;
справка № 22388223103367/07.03.2022 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ; длъжностна характеристика на длъжността „фронт офис мениджър“; заповед № З-
0157/16.02.2022 г.; заповед № ЧР-40/24.01.2022 г.; заповед № ЧР-1307/22.05.2019 г.;
длъжностна характеристика за длъжност „инспектор“ в отдел „Условия на труд“, Д
„Инспекция по труда“ София.
Обстоятелствата по извършената проверка на място в обекта на контрол, в който
лицето М. Я. била заварена да полага труд, обслужвайки пациенти в приемната на
медицинския център, времето и мястото на провеждането й, и констатациите, направени при
проверката по документи, приключила на 22.03.2022 г. - че Я. била допусната до работа, без
2
работодателят да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
ТД на НАП, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Т. и П.,
протокола за извършената проверка и справка № 22388223103367/07.03.2022 г. за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
Посредством показанията на свидетелите се изяснява, че на 07.03.2022 г., към момента
на проверката на място в обекта, Я. била заварена на рецепцията на медицинския център да
работи на компютър и да обслужва пациенти, което води до категоричния извод, че е била
допусната до работа. Последният се потвърждава от приобщената в хода на производството
даказателствена съвкупност, в това число попълнената от Я. декларация, в която посочила,
че 07.03.2022 г. бил първият й работен ден. Съответните обстоятелства не се опровергават
нито от показанията, депозирани от свид. Д. Х., която не е очевидец на проверката, при
което не би могла да знае какво се е случило в действителност, нито от тези на свид. В. М.,
която, макар да се намирала на място в медицинския център, няма пряко отношение към
служебните задължения на Я., респективно не би могла да твърди с категоричност
допусната ли е била до работа последната към момента на проверката.
Фактът, че уведомлението към ТД на НАП е изпратено след момента на извършване на
проверката, се установява несъмнено от справката за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ, в която като време на постъпване в системата е генерирано автоматично
19:27:05 ч. на 07.03.2022 г. Същевременно проверката от контролните органи е започнала
около 10:25 ч. на същия ден, при което е обективно невъзможно на Я. да е било представено
заверено от НАП копие от уведомлението, преди постъпването й на работа.
Наличието на трудово правоотношение между МЦ „***” ЕООД и М. Я. към момента
на проверката, се изяснява посредством представеното копие от трудов договор №
21/08.03.2022 г.
Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на
АУАН, респективно издаването на НП, следват по силата на длъжностните им качества и
предоставените им в тази връзка правомощия съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 КТ, а
териториалната компетентност - съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ” и
съответните заповеди.
Съдът кредитира като относими, обективни и допринасящи за изясняването на
обстоятелствата от предмета на доказване и останалите приобщени доказателствени
материали, като при съвкупния им анализ прие, че изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка се доказва по категоричен начин.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 и 57, ал. 1 ЗАНН, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални
нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта
отговарят съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН - съдържат конкретно и точно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата по извършването му, посочване на доказателствата, които го подкрепят, и
законовите разпоредби, които са нарушени, като НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Налице е корелация между фактическото описание на
нарушението и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.
Предвид това съдът прие, че възраженията в насока процесуалната
незаконосъобразност на АУАН и НП са неоснователни, като в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да се явяват формални основания за отмяната на санкционния
акт.
3
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се
изясни, че към момента на проверката на място в обекта на контрол - на 07.03.2022 г., М. Л.
Я. е била допусната до работа на длъжност „фронт офис мениджър“, без работодателят МЦ
„***” ЕООД /имащ качеството работодател по смисъла на § 1 1, т. 1 от ДР на КТ/ да й е
предоставил копие от уведомление, заверено от ТД на НАП, за сключения трудов договор.
Изводът за това следва, предвид факта, че уведомлението към ТД на НАП е постъпило в
системата на НАП на 07.03.2022 в 19:27:05 ч. г., което се доказва чрез автоматичното му
генериране, тоест след като лицето вече е било допуснато до работа. С това обективната
съставомерност на нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ е изпълнена, доколкото гласи,
че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1, сред които е и уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Изискването на закона
е императивно и отклонение не е допустимо. Нарушението е извършено на 07.03.2022 г. в
обекта на контрол и е констатирано на 22.03.2022 г., при приключване на проверката по
документи. Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната
съставомерност се презумира.
Доводи в насока евентуална маловажност не следва да бъдат обсъждани, предвид
изрично предвиденото в чл. 415в, ал. 2 КТ, че нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 КТ не са маловажни, което законодателно решение е мотивирано от
изключителната значимост на съответните обществени отношения и неравнопоставеното
положение на работниците като по-слабата и уязвима страна по тях.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за процесното нарушение работодателят
да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. В случая е
ангажирана отговорността на МЦ „***” ЕООД в качеството на работодател, поради което
правилно по вид е наложено наказанието имуществена санкция. Същата е
индивидуализирана в минимално предвидения от закона размер от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв., в който се явява справедлива и обоснована.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото е правилно - законосъобразно и
обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200123/01.06.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” София срещу МЦ „***“ ЕООД за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА Медицински център „***” ЕООД, ЕИК ***, представляван от управителя В.
4
П. П., със седалище и адрес на управление гр. София, *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА
„Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5