О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1622 16.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1297 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11 от първа
инстанция) против Решение № 388/28.01.2020г. постановено по гр.д. № 7504/2019г.
по описа на РС Бургас, в частта в която Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР
е осъдено да заплати на П.С.П., ЕГН: ********** на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от
1576.86лв. – сборна главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд за периода от 01.08.2016г.-03.09.2019 г., преизчислен
като извънреден труд от 228.80 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „командир на кораб на 20 бр. тона в 01 БГПК“, както
и сумата от 219.12лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата от 1576.86 лв. за периода от 31.10.2016г. до 02.09.2019г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 03.09.2019 год. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 346.13лв., изчислени съразмерно с
уважената част от исковете, както и е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на
БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер
от 113.07лв., както и направените по
делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа
експертиза в размер на 192.77лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място се възразява,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че направеното възражение за
погасена по давност е основателно само за месец юли 2016г., а за месец август
2016г. е приел за неоснователно. Счита, че вземането е погасено по давност,
както и претенцията за мораторна лихва. Твърди се, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него
извънреден труд, е приложима
нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е налице многобройна практика по
този род дела, но за липса на практика на ВКС, излага подробни съображения. Ищецът
имал качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните служители в т.1 и
т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия
член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2
- са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС. В системата на МВР работили
и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им
съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За една и съща правна
материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по
повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време,
почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената
отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители
в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ,
т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към
конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по
отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.
Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в
ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във
всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните
правни норми цитира примери (чл.38а, ал.3 от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и
др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети
подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187,
ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи
няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на
работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с
решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната
ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби,
които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично
забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ,
когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за дискриминационно
третиране на конкретната категория служители, защото за служителите в ЗМВР били
предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения,
включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се
ползват и посочва част от тях. Намира, че в случая не е налице извънреден труд
и че първоинстанционният съд допуска смесване относно нощен труд и извънреден
труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в
дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има
положен извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй
като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд
съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по
издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи
за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за
отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и че не подлежи на съдебен
контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа, че материята в ЗМВР не е непълна, а
изчерпателна.
Моли
да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис
от въззивната жалба е връчен на П.П. на 18.05.2020г. чрез адв. Д. като в срока
по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор. Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 388/28.01.2020г.
постановено по гр.д. № 7504/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото
определение.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 1297/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 12.08.2020 г. от 10,10 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.