Р Е Ш Е Н И Е
№ 625 21.05.2009г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХІ-ти граждански състав
на двадесет и първи април две хиляди и девета година
в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ХІ граждански състав
и участието на секретаря ХІ граждански състав
като разгледа докладваното от
съдията ХІ граждански състав
гражданско дело №1883 по описа на
БРС за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.330 от ГПК.
Образувано е по молба на И.Д.Г.,
ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********,***, с която се претендира за
прекратяване на сключения между страните граждански брак при наличието на
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. Молителите посочват, че бракът е бил
сключен на 27.10.2002г., като от него е родено едно дете – Симеон Михайлов Г.,
ЕГН **********, род. на 14.02.2003г. Молбата за развод по взаимно съгласие е
придружена от подписано от страните споразумение по чл.101 от СК, с което
молителите са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на роденото от брака малолетно дете, относно
имуществените отношения между съпрузите, както и въпросите относно ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
В съдебно заседание страните се
явяват лично и поддържат молбата за развод. Заявяват сериозното си и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака и молят постигнатото между тях споразумение да
бъде утвърдено.
Молбата е с правно основание
чл.100, ал.1 от Семейния кодекс.
Бургаският районен съд, като взе
предвид изложените от молителите доводи, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение
№008227/27.10.2002г. за сключен граждански брак, издадено от Община Бургас,
страните И.Д. Дряновска и М.С.Г. са сключили граждански брак на 27.10.2002г. в
гр. Бургас, за което е съставен акт №V-194/27.10.2002г., като съпругата е
приела след брака да носи фамилното име Г..
От приложеното в производството
копие от удостоверение за раждане №22132/19.02.2003г., издадено от Община
Бургас и съставено въз основа на акт за раждане №V-32/19.02.2003г., се установява,
че молителите са родители на роденото в брака дете Симеон Михайлов Г., ЕГН **********,
род. на 14.02.2003г.
От приложените по делото копие от
свидетелство серия Х, №218188 от 18.09.2003г. за регистрация на моторно
превозно средство и удостоверение №000193/23.03.2009г. за застрахователна
стойност на МПС се установява, че през 2003г. И.Д.Г.
е придобила лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, рег.№А6988АТ, рама
№WVWZZZ31ZNB083935, двигател №ABS067429, чиято застрахователна стойност
понастоящем е в размер на 500 лева. Превозното средство е придобито по време на
брака, поради което и с оглед на презумпцията, установена с чл.19 от Семейния
кодекс, лекият автомобил представлява обща собственост на двамата съпрузи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С оглед на обстоятелството, че са
изминали повече от три години от сключването на брака, молбата за развод по
взаимно съгласие е допустима, като непротиворечаща на императивната разпоредба
на чл.100, ал. 2 от СК. Предвид изявленията на съпрузите, извършени лично и
непосредствено в съдебно заседание, съдът намира, че страните са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да се разведат, поради което и на
основание чл.100, ал.1 от СК мотивите за развода са ирелевантни и не следва да
бъдат издирвани.
При извършената служебна проверка
на постигнатото споразумение съдът констатира, че същото е законосъобразно,
отговаря на изискванията на чл. 101, ал.1 от СК, съдържа клаузи, които
адекватно защитават интересите на роденото от брака малолетно дете, както и
интересите на страните. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството,
че със споразумението страните са се съгласили да прекратят съсобствеността
върху придобития по време на брака лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Пасат”,
рег.№А6988АТ, като същият бъде поставен в дял на М.С.Г.. Молителите са посочили, че останалите движими
вещи, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и страните нямат
взаимни претенции от имуществен характер. С оглед на посоченото съдът намира, че със
споразумението са уредени всички въпроси, свързани с прекратяването на брака
между страните, то не противоречи на морала и разпоредбите на закона.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.330, ал.3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде
прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Бургаският
районен съд определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие
в размер на 40 лв. По делото са представени доказателства за внесена държавна
такса в размер на 25 лева. Дължимият остатък от 15 лева следва да бъде
разпределен поравно между страните, като всяка от тях бъде осъдена да заплати
по 7.50 лева по сметка на Бургаския районен съд.
На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и предвид
обстоятелството, че страните са се споразумели за поставяне на съсобствения лек автомобил марка “Фолксваген”,
модел “Пасат”, рег.№А6988АТ, изцяло в дял на М.С.Г., върху молителя следва да бъде възложено заплащането на държавна такса от две на сто върху застрахователната стойност на автомобила, която такса възлиза в размер на
10 лева.
С оглед нормата на чл. 7, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и предвид
постигнатото споразумение за заплащане на издръжка М.С.Г. следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 64.80 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 100 от СК, във връзка с чл. 330, ал.3 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА РАЗВОД И
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 27.10.2002г. в гр. Бургас с акт за граждански брак №V-194/27.10.2002г.,
между И.Д.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********,***, поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Д.Г., ЕГН **********
и М.С.Г., ЕГН **********, споразумение по чл.101, ал.1 от СК, както следва:
1. Родителските
права
относно роденото от брака дете С. М. Г.,
ЕГН **********, род. на 14.02.2003г., се предоставят за упражняване на
майката И.Д.Г..
2. Определя се следният режим на лични отношения на детето с
бащата
М.С.Г.: Същият има право да взема детето при себе си
един път всяка седмица /от 17ч. вечерта в петък до 10ч. сутринта в неделята на
всяка
седмица от месеца/ и един месец през лятото, което време да не съвпада с
платения
годишен отпуск на майката.
3. Бащата М.С.Г., ЕГН **********, се задължава да плаща по
банков път или в брой до 20-двадесето число на текущия месец издръжка за детето С. М. Г., ЕГН **********, род. на 14.02.2003г., в
размер на 90
(словом деветдесет) лева
месечно до навършване на
пълнолетие на детето
или до настъпване
на обстоятелства,
погасяващи това задължение, считано от влизане в сила на съдебното решение за развод.
4. Страните нямат претенции за
издръжка един към друг.
5. След прекратяване на брака И.Д.Г.
ще носи предбрачното си фамилно име –
Д. и в бъдеще ще се именува И.Д. Д.
6. Семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.”Батак” №11
е собственост на С. М. Г., ЕГН ********** и се предоставя за ползване
единствено от М.С.Г..
7. Придобитото от съпрузите по време
на брака имущество страните поделят, както следва:
В дял и изключителна собственост
на М.С.Г., ЕГН **********, се поставя:
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, рег.№А6988АТ, рама №WVWZZZ31ZNB083935, двигател №ABS067429.
8. Страните нямат взаимни претенции
към притежаваните от тях банкови сметки.
9. Останалите движими вещи страните
са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен
характер.
10.
Разноските по делото се поемат от всяка от страните поравно.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на Бургаския районен съд сумата от 7.50 лева /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на Бургаския районен съд сумата от общо 82.30 лева /осемдесет и два
лева и тридесет стотинки/, представляваща държавни такси.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ХІ
граждански състав
Вярно с оригинала:
И.Г.………………………