Р E Ш Е Н И Е
№ 207
гр.Плевен,11.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Нанка Рачева като
разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно
дело № 97 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
Решение № 170 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 250/2019г., Районен съд – Л.
е отменил наказателно постановление № 2019-0046433 от 21.06.2019 г. издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, с което на ЕТ „В.И.-64”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Л. обл. Плевен ул. ***, представлявано от В.А.И., ЕГН **********
затова, че на 19.03.2019 г. в кафе-аперитив „***” в гр. Л. на ул. ***не водел и
не поддържал регистър на предявените рекламации – нарушение по чл. 127 ал.2 от
ЗЗП на основание чл. 222 от ЗЗП е била наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе
към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт В.Б., която счита че районният
съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила,
вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Счита,
че неправилно въззивният съд е счел, че не е осъществен състава на нарушението
на чл.127 ал.2 от ЗЗП. Твърди, че регистър за рекламации трябва да бъде наличен
във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да
предяви рекламация, т.к. целта на закона е да се защитят правата на
потребителите при предявяване на рекламации на всеки избран от тях адрес.
Навежда доводи, че след като обектът е работел, е следвало да се приемат
рекламации които съгласно чл.127 ал.3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за
това регистър, което трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията.
В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ЕТ „В.И. *** се представлява от адв. Ангелов и В.И. и изразява становище, че жалбата е
неоснователна, поради което решението на РС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на 19.03.2019 г. служители
на КЗП са извършили проверка съгласно
план за проверки за м. март 2019г. в кафе-аперитив „***” в гр. Л. на ул. „***”
№ 17, стопанисвано от ЕТ „В.И. 64”
стопанисва кафе-аперитив „***” в гр. Л.
на ул. „***” № ***, при която е установено, че за обекта има
издадено удостоверение за категоризация валидно до 06.04.2020 г. за утвърдена категория „една звезда”, че
капацитета е 40 места и наименованието на обекта е кафе-аперитив „***”. В хода
на проверката проверяващите са изискали
регистър на предявените рекламации, но такъв не е представен и не е било
указано къде се намира регистърът за рекламации. Проверяващите са наредили са
на търговеца да представи регистър за рекламации в КЗП в гр. Ловеч и при
проверките по документи от които са съставени ППД № К-0123614/08.04.2019 г. е
представен регистър на предявените рекламации започнат от същата дата. Направен
е извод, че на 19.03.2019 г. в кафе-аперитив „***” в гр.Л. на ул. „***” № ***, търговецът не води и не поддържа регистър на
предявените рекламации и е посочено, че е нарушен чл. 127 ал.2 от Закона за
защита на потребителите. За така установеното бил съставен констативен
протокол, в който е отразено, че при поискване търговецът не е представил
регистър на предявените рекламации. Търговецът не поддържа регистър на
предявените рекламации пред него и пред упълномощените от него лица. Екземпляр
от протокола бил връчен на представителя на търговеца, а управителят бил поканен да се яви на 04.04.2019 год. в гр.
Ловеч, КЗП и да представи документи, вкл. регистър на предявените рекламации. На 08.04.2019г., представляващия ЕТ се е явил в офиса на КЗП в гр. Ловеч, където била
извършена и проверка по документи, отразена в протокол № 2678519/19.03.2019г.
Съгласно указанията, дадени с констативния протокол от проверката в обекта, И.
представил регистър на рекламациите започнат на 08.04. В присъствието на св. Т.П.и
представляващия ЕТ „В.И. 64“ В.И., св. И.
съставил на ЕТ „В.И. ***433/08.04.2019г.
за нарушение по чл. 127, ал.2 от Закона за защита на потребителите – затова че
на 19.03.2019 год. в обект кафе-аперитив „***” гр. Л. на ул. ***не е представен
регистър на предявените рекламации, както и че това не е сторено и при
документалната проверка на 08.04.2019 г. Отразено е, че на 19.03.2019 г. търговецът не води и не поддържа регистър на
предявените рекламации и е посочено, че е нарушен чл. 127 ал.2 от Закона за
защита на потребителите. В акта като възражение представляващия търговеца е
посочил, че не е знаел за тази книга, но веднага я е закупил и я е представил.
Въз основа на съставения АУАН от Директора на Регионална
дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите било издадено атакуваното НП, с което на ЕТ„В.И.-64“ е наложено наказание имуществена санкция
в размер на 500 лв. на основание чл.
222 от Закона за защита на потребителите.
Въз основа на установените факти съдът
направил изводи, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, а атакуваното наказателно постановление е издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен, в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
За
да отмени наказателното постановление решаващият съд е направил извод, че
разпоредбата на чл. 127 от ЗЗП не е предвидила никаква конкретика къде следва
да се съхранява регистъра на рекламациите, а единствено вменява задължение на
търговеца да поддържа такъв. Приел е, че пред съда е представен регистър на предявените
рекламации в оригинал, започнат през 2006г.- значително време преди проверката.
Приел е, че търговецът не е извършил соченото нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП,
тъй като такъв регистър е съществувал и потребителите не са били лишени от
гарантираната им по закон възможност да предявят рекламациите си. Анализирайки цитираната разпоредба съдът е
извел извод, че законодателят е определил за търговците три алтернативни
възможности да приемат предявени рекламации, от където следва че липсата на
такъв регистър в даден търговски обект към даден момент не може да обоснове
извод за начална липса на такъв регистър. Приел е, че твърдяното административно нарушение не е
доказано по безспорен начин и обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството
факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за несъставомерност на вмененото на жалбоодателя деяние.
Ето защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. Правилно е съобразено от решаващия съд, че в момента на проверката от контролните органи, на
проверяващите не е бил представен
регистър на предявените рекламации , находящ се в проверявания търговски
обект, който регистър
се съставя от проверяваното лице и не изисква някаква нарочна заверка с
достоверна дата на започване на неговото водене
от контролни органи. При разглеждане
на делото пред РС Л. е бил представен регистър на предявените рекламации, приложен към делото на РС. Вярно е , че предвид липсата на изискване за заверка на този регистър от
контролните органи, търговецът е могъл да закупи такъв и да удостовери воденето
на същия и след датата на проверката. В случая от показанията
на разпитаната по делото свидетелка Т.Е.- счетоводител на фирмата допреди три
години се установява, че има такъв регистър който се води и се съхранява в
стаята, която се ползва за офис от фирмата.Тези показания кореспондират с
представения по делото регистър на рекламациите, който е оформен като заведен
през 2006г. много преди датата на проверката и неоспорен от ответника по
жалбата. От изложеното се установява, че регистър на
предявените рекламации е съществувал, макар да не е бил представен на
проверяващите. След като е установено наличието на поддържан
регистър на рекламациите от
търговеца, правилно е преценено от решаващия съд, че не е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.Посочената разпоредба съдържа задължение за търговеца да поддържа
регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации, какъвто безспорно той е поддържал. Нормата не съдържа изискване такъв
регистър да съществува за всеки един от търговските обекти на търговеца, дори
разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП предвижда че приемането на рекламации се
извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена
стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на
друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във
всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се
осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена
стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи
изцяло на потребителя. След
като законът е предоставил възможност за водене само на един
регистър за предявените рекламации и не поставя изискване къде да се съхранява, това обуславя извод за липса на извършено
нарушение. В конкретния случай самото непредставяне
на регистъра обективно не е довело и не е могло да доведе и до други
нарушения-например невписване в регистъра на предявена рекламация, тъй като констатираното
нарушение и проверката, при която е установено, не са били обусловени от
конкретен сигнал, респективно в момента на проверката не е установено да е била
предявена рекламация от клиент. Ето защо съвкупната преценка на доказателствата
от РС е довела до правилен и обоснован
на доказателствата извод, че не е съставомерно вмененото на търговеца нарушение, поради което правилно е отменено оспореното
НП.
На тези основания оспореното решение на РС
като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 03.12.2019
г., постановено по НАХД № 250/2019 г. на Районен съд Л..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/