Решение по дело №1585/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, против решение № 97/18.07.2023 година по н.а.х.д. № 212/2023 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е отменено наказателно постановление № НЯСС - 42/25.04.2023 година на председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (НП).

С НП, на Община Айтос за нарушение на чл. 190а ал. 2 във връзка с чл. 190а ал. 1 т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касаторът счита решението за неправилно. В жалбата се твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по спора – относно началния момент на неизпълнение на предписанието, което е дадено. Отделно поддържа, че в решението си РС неправилно е приел, че правната квалификация на деянието е неточна и прави анализ на цитираните в НП правни норми. Цитира съдебна практика, която няма задължителен характер за настоящия съдебен състав.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, като НП бъде потвърдено.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

С процесното НП, на общината е наложена имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 09.08.2022 година на общински язовир „Парка“, намиращ се поземлен имот с идентификатор 00515.526.8 (стар № 000486) в землището на град Айтос, е констатирано, че не е изпълнено задължително предписание, дадено с констативен протокол № 06 – 01 – 42/13.04.2022 година на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в ДАМТН – да се премахне храстовидната растителност по водния и въздушния откос на язовира, с определен краен срок за изпълнение 13.07.2022 година.

РС е отменил НП. Той е приел, че в него липсва дата на извършване на нарушението, тъй като срокът на предписанието е бил „до“ 13.07.2022 година, т.е. това не е датата на началото на бездействието, с което и извършено деянието, а в НП е следвало да бъде посочен период – 14.07 – 08.08.2022 година. Отделно, съдът е приел, че правната квалификация на нарушението е неточна, защото правната норма, избрана от наказващия орган, е неправилна – вместо чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ е следвало да бъде посочен чл. 138в ал. 4 от ЗВ.

След като съпостави твърденията на страните с фактите, установени от РС, и преписката, приложена към НП, настоящият касационен състав приема следното от фактическа и правна страна.

Община Айтос е собственик на общински язовир „Парка“, намиращ се поземлен имот с идентификатор 00515.526.8 (стар № 000486) в землището на град Айтос.

На 13.04.2022 година служители на ДАМТН, в присъствието на представител на общинската администрация, са извършили проверка на язовира и са съставили констативен протокол, в който са дали предписание, на основание чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ, за безопасната техническа експлоатация на съоръжението – да се премахне храстовидната растителност от водния и въздушния откос със срок за изпълнение до 13.07.2022 година. Предписанието е получено на 20.04.2022 година от представител на общината (лист 38 – 40 от н.а.х.д. № 212/2023 година).

На 09.08.2022 година е извършена нова проверка на язовира от ДАМТН и е установено, че предписанието не е изпълнено. За установените факти е съставен констативен протокол от същата дата (лист 34 – 36 от н.а.х.д. № 212/2023 година).

На 31.10.2022 година е съставен АУАН за констатираното неизпълнение на предписанието. Нарушението е квалифицирано правно по чл. 190а ал. 2 от ЗВ. Актът е получен от представител на общинската администрация на 31.10.2022 година (лист 18 – 21 от н.а.х.д. № 212/2023 година).

На 07.11.2022 година от кмета на община Айтос е депозирано възражение срещу АУАН (лист 14 – 15 от н.а.х.д. № 212/2023 година).

Обжалваното НП е издадено на 25.04.2023 година. в него нарушението отново е квалифицирано по чл. 190а ал. 2 от ЗВ, като е приложена санкционната норма на чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ. Неизпълнението на предписанието е квалифицирано като нарушение, за което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Съгласно чл. 190а ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Предписанието от 13.04.2023 година е именно предписание, дадено по реда на чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ. Материалноправното задължение за изпълнението на предписанието е установено с нормата на чл. 190а ал. 2 от ЗВ, според която, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях (каквато, именно се явява Община Айтос) са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Неизпълнението на предписанието по чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ се санкционира съгласно чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лева.

Именно по цитираната норма на Община Айтос е наложена имуществената санкция с обжалваното НП, а НП е законосъобразно.

Настоящият касационен състав не споделя двата отменителни довода РС.

Действително, в НП не е посочен период на бездействието на санкционираното лице (14.07 – 08.08.2022 година), а е описано, че то е дължало изпълнение на предписанието „със срок на изпълнение 13.07.2022 година“, т.е. посочен е краен срок, след който е началото на бездействието, с което е извършено нарушението. Същевременно, настоящият състав констатира, че в текста на НП е посочен изрично и началният момент на бездействието – 14.07.2022 година, като веднага след тази констатация е дадена и съответната – правилна – правна квалификация на деянието – нарушение на чл. 190а ал. 2 от ЗВ (абзац четвърти отдолу – нагоре на лист 17 от н.а.х.д. № 212/2023 година). При така формулираното словесно описание на нарушението правото на защита на санкционирания субект не е нарушено, защото деянието се осъществява чрез бездействие, продължаващо до неговото констатиране на 09.08.2022 година (в срока по чл. 34 от ЗАНН).

Тезата на РС, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл. 138 ал. 4 от ЗВ, вместо по чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ е неиздържана. Всъщност, нарушението не е квалифицирано по чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ, а е квалифицирано (правилно) по чл. 190а ал. 2 от ЗВ. Нормата на чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ е посочена в НП, единствено с оглед установената с нея възможност председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица (както е в случая) да дават предписания. Що се отнася до разпоредбата на чл. 138в ал. 4 от ЗВ, която РС е приел, че следва да представлява правната квалификация на нарушението, тя намира приложение спрямо друг субект - „оператор“ на язовирна стена и съоръженията към нея, а в случая Община Айтос е санкционирана като „собственик“ - именно за нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ, вменяващо задължение на собствениците да изпълняват дадените им предписания.

Решението следва да се отмени, а НП – да се потвърди.

Изходът от оспорването обуславя основателност на своевременно предявената писмена претенция от процесуалния представител на ДАМТН за присъждане на разноски за цялото съдебно производство. Община Айтос следва да заплати разноски на ДАМТН – за двете инстанции - в общ размер 200 (двеста) лева, на основание чл. 24 от НЗПП във връзка с чл. 63д ал. 4 – 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.

Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 97/18.07.2023 година по н.а.х.д. № 212/2023 година на Районен съд – Айтос.

Вместо него, постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС - 42/25.04.2023 година на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА Община Айтос да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: