№ 7431
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110136973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от малолетния Ноа С.ски В., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Р. Е. П., ЕГН **********,
иск срещу С. В. В., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 800,00
лв. месечно.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият
е задължен по силата на влязло на 24.08.2022 г. в сила решение №
8246/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3024/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 117-ти състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на
200,00 лв., считано от 21.01.2022 г. Сочат се увеличени нужди на ищеца
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката и израстването му, както и повишените възможности на
ответника да заплаща по-висок размер издръжка. В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
1
който оспорва изцяло претендираното увеличение на размера на дължимата
издръжка. Сочи, че майката препятства контактите му с детето. Твърди да има
алиментни задължения за издръжка за други две ненавършили пълнолетие
деца. Твърди с майката на ищеца да имат обща фирма, притежаваща
недвижим имот в гр. Плевен. Р. П. на 09.02.2022 г. обсебила имота и сключила
с трето лице договор за наем за сумата от 180 лв., който бил под средните
пазарни нива от 500 лева. Тъй като не е предприел действия да потърси своята
част от сумата, ответникът счита, че формално получаваната издръжка не е
заплащаната от него в размер от 200 лв., а поне още 250 лв., доход получаван
от майката от общия имот. В съдебно заседание ответникът лично поддържа
отговора на исковата молба.
Предмет на настоящото производство е иск, предявен от Ноа С.ски В.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Е. П.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу С. В.
В., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 800,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на молбата – 19.06.2024 г.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
2
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по
делото удостоверение за раждане /л. 8/, че ищецът е малолетен към датата на
подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото,
като негови родители са Р. Е. П., ЕГН ********** и С. В. В., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на малолетния ищец, е задължен да му
плаща издръжка.
С решение № 8246/19.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3024/2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 117-ти състав, влязло в сила на 24.08.2022 г.,
ответникът е осъден да заплаща на малолетния си син месечна издръжка от
200 лв., считано от 21.01.2022 г. От определяне размера на издръжката на
ищеца е изминал период две години и пет месеца, като към датата на устните
състезания малолетният е на навършени три години и половина. Съдът
намира, че израстването на ищеца в периода от определяне предишния размер
на неговата издръжка, само по себе си води до увеличаване и на необходимите
средства за издръжката му.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
3
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото се установява наличие на други алиментни задължения на
ответника, което не се оспорва от ищеца. Установява се, че ответникът полага
грижи за децата Цветан С.ов В., роден на 07.12.2012 г. и Пламена С.ова В.а,
родена на 24.07.2015 г., като освен месечна издръжка от по 200 лв. за всяко
дете, бащата заплаща и други техни разходи за обучения, учебници, лагери и
др. От приложеното извлечение от банковата сметка на ответника /л. 88-100/
се установява, че за 2023 г. и 2024 г. освен издръжката за двете деца,
ответникът е заплатил 10 525 лв. допълнителни разходи за децата или
средномесечно около 220 лв. за всяко дете.
За ответника в периода 2022 – 2024 г. се установява да са декларирани
изплатени доходи от трудови правоотношения през 2022 г. от работодател
„Дженерал Брокер Клуб“ ООД в брутен размер от 28 708,81 лв. и от
„Дженерал Брокер“ съответно 2558,40 лв. /л. 44/ или средномесечният размер
на брутния доход е 2605,60 лв. За 2023 г. на ответника са изплатени от
Пенсионно осигурително дружество „Бъдеще“ АД доходи, различни от
трудови в размер от 1030,95 лв., от трудови правоотношения с „Дженерал
Брокер Клуб“ ООД в брутен размер от 32 324,79 лв. /л. 44-45/ или
средномесечният размер на брутния доход на ответника за 2023 г. е 2779,66
лв. /л. 44-45/. За периода 01.01.2024 г. - 31.07.2024 г. общият размер на
начисления месечен облагаем доход на ответника е в 28 851, 62 лв. от трудово
правоотношение с „Дженерал Брокер Клуб“ ООД /л. 43 – гръб/. За същия
период майката на ищеца за 2022 г. е реализирала доходи по трудови
4
правоотношения и различни от трудови от „Ла Каза Фортеза“ ООД и
Столична община в общ размер на 23 181,73 лв. или средномесечен брутен
доход от 1931,81 лв. и съответно за 2023 г. 20 224,95 лв. и средномесечен
брутен доход 1685,41 лв. /л. 46/. За периода 01.01.2024 г. - 31.06.2024 г.
средномесечният осигурителен доход на майката е 2060,37 лв. от осигурители
Дирекция „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“, „Ла Каза
Фортеза“ ООД и „Артелието“ ЕООД /л. 48 – гръб и л. 49/.
Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с
оглед възрастта му, обикновените условия на живот, установеният по делото
размер на доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира, че
искът се явява основателен до 400,00 лв. месечно, до който същият следва да
бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 800,00 лв.
месечно, следва да бъде отхвърлен. Несъстоятелни са доводите на ответника,
че издръжката получавана от ищеца надхвърля 200 лв., тъй като майката, като
управител на юридическо лице е сключила договор за наем на недвижим имот
и ответникът не е получил част от тази сума. Майката на ищеца и ответникът,
чрез притежавани от тях еднолични дружества с ограничена отговорност, са
съдружници и собственици на капитала на трето юридическо лице – „Ла Каза
Фортеза“ ООД /л. 21/, като заедно и поотделно представляват и управляват
дружеството. Извършване на сделки на управление с активи на „Ла Каза
Фортеза“ ООД не води до извод за реализиране от страна на майката на
допълнителни доходи, които следва да се отнесат към издръжката на
малолетния. Приходите в този случай касаят юридическото лице и
физическите лица биха могли да разполагат с парични средства от
разпределената печалба, под формата на дивидент, а не автоматично да се
счита, че доход от наем от фирмен имот е за лично потребление.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
19.06.2024 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
5
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски и с оглед изхода на делото следва
да й бъдат присъдени съобразно уважената част от иска. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски,
направата на които се установява в размер на 2674,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение /л. 102/, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 891,33 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 288,00 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците
по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от С. В. В., ЕГН **********, определена с
решение № 8246/19.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3024/2022 г. по описа
на Софийския районен съд, 117-ти състав, в полза на Ноа С.ски В., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Е. П., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. В. В., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Ноа С.ски В., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Р. Е. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 19.06.2024 г. /датата на подаване
на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 400,00 лв. до пълния предявен такъв от 800,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Ноа С.ски В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
6
законен представител Р. Е. П., ЕГН **********, сума в размер на 891,33 лева,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. В. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 288,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7