№ 30948
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110151229 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. В. Б., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. №
71971/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпило ксерокопие на отговор на исковата молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад на
делото:
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 68/14.08.2019 г. се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено със заповед № 61/09.07.2021 на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и във връзка с подадено от служителя заявление №
42/08.07.2021 г., тъй като считано от м. януари 2021 г. ответникът е спрял да заплаща на
ищеца дължимото му трудово възнаграждение. Със заповедта работодателят е начислил
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения,
възлизащо на сумата от 13602,93, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 4534,32 лева. Поддържа, че е
подал сигнал в ГД "Инспекция по труда", като след извършена проверка е било установено,
че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за периода м.01.2021 г. - м.07.2021
г., както и начислените със заповедта за прекратяване на правоотношението обезщетения.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми:
- сумата 4 508,50 лева , представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 01.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
1
- сумата 385,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.02.2021 г. до
15.12.2021 г.;
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 350,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.03.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 2 287,77 лева, представляваща дължима сума за месец 03.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- сумата 158,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.04.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- сумата 274,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.05.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 05.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 235,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.06.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено брутно месечно трудово
възнаграждение за месец 06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 197,87 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.07.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 1 173,27 лева, представляваща дължима сума за месец 07.2021 г. за отработени 9
дни, ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането,
- сумата 41,39 лева представляваща мораторна лихва за период от 11.08.2021 г. до 15.12.2021
г.,
- сумата 13 602,93 лева, представляваща обезщетение в размер на три брутни месечни
възнаграждения по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 4 534,32 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2019 г. - 2021 г., ведно със законна лихва
за период от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Заявява искане за приобщаване на заповедното производство и за приемане на
2
представените към заявлението документи като писмени доказателства по делото.
Ответникът е подал ксерокопие на отговор, с който оспорва исковете като недопустими
поради липса на правен интерес от предявяването им, твърди нередовности на исковата
молба, като счита, че същата следва да бъде оставена без движение, а в условията на
евентуалност поддържа, че исковете са неоснователни. Обосновава становище, че не дължи
претендираните от ищеца вземания, тъй като последният не е изпълнявал трудовите си
задължения - не е престирал труд според дължимото и не е налице дължимия по силата на
сключения между страните трудов договор трудов резултат, с оглед което и възнаграждение
не му се дължало. Заявява, че още преди да започне работа, ищецът е бил запознат в детайли
със същността на работата, трудовите функции и отговорностите, произтичащи от
длъжностната му характеристика. По време на действието на трудовия договор били налице
множество грешки по отношение на възложените задачи. Ищецът изпълнявал трудовите си
функции бавно, некачествено и без съобразяване със заложени срокове. Акцентира се върху
бавното изпълнение на трудовите задължения, тъй като това заплашвало нарушаване на
договорени от страна на ответника с възложители срокове. Твърди се, че след
освобождаването на ищеца от работа се наложило да бъдат наети други лица за бързо и
своевременно завършване на работата по проектите. Заявява искане за допускане до разпит
на двама свидетели. Не оспорва, че претендираните в настоящото производство вземания не
са били заплатени.
На ответника следва да се предостави възможност в срок най-късно в откритото
съдебно заседание да подпише депозирания по делото в ксерокопие отговор, респ. да
представи подписан екземпляр от същия, като при неизпълнение на това указания на осн.
чл. 101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме, че нередовно извършеното действие за неизвършено,
т.е. че не е подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ангажираните в производството от страна на ищеца твърдения и формулирания петитум
дават на съда основание да приеме, че е сезиран с установителни искове по чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е
изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало
вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното
трудово възнаграждение е в размер на исковата сума, че трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от ищеца без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ;
размера на претенцията си, т.е. размера на брутното трудово възнаграждение, наличието на
неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото
правоотношение, както и че размерът на претенцията съответства на исковата сума.
С оглед наведените от ответника с отговора на исковата молба възражения и с оглед
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ в негова тежест е да докаже, че е налице основание,
което да го освобождава от задължението му за заплащане на трудовото възнаграждение, че
работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск.
3
С оглед становищата на страните съдът приема, че безспорни помежду им са следните
обстоятелства: че помежду им съществувало трудово правоотношение, прекратено със
заповед № 61/09.07.2021 на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и във връзка с подадено от
служителя заявление № 42/08.07.2021 г., че считано от м. януари 2021 г. ответникът е спрял
да заплаща на ищеца трудово възнаграждение, не е заплащал такова до 09.07.2021 г. и не е
изплатил на служителя трудови възнаграждения за посочения в исковата молба период, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 4508,50 лева, че със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е начислил
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения,
възлизащо на сумата от 13602,32 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск, възлизащо на сумата от 4 534,32 лева.
Следва да се уважат доказателствените искания на страните - за прилагане на заповедното
дело, за приемане като писмени доказателства по делото на приложените към заявлението
по чл. 410 ГПК документи, за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
Релевираните с отговора на исковата молба възражения относно нередовност на исковата
молба и недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес съдът
намира за неоснователни. Доводите на страната са такива срещу основателността на
претенциите, с оглед което същите не обуславят извод за недопустимост на производството
и нередовност на исковете. Ищецът е заявил, че страните са обвързани от трудово
правоотношение, по което работодателят не му е заплатил трудово възнаграждение за
престирания труд. Последното е достатъчно, за да приеме съдът, че исковата молба е
редовна, доколкото правата и задълженията на страните за разписани в трудовия договор и в
императивните норми на КТ. Ето защо и делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Страните следва да се приканят към сключване на съдебна спогодба или друг вид
доброволно уреждане на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на ответника, в срок най-късно в откритото съдебно заседание да подпише
депозирания по делото в ксерокопие отговор, респ. да представи подписан екземпляр от
същия, като при неизпълнение му УКАЗВА, че на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме,
4
че не е подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №71971/2021 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца със заявлението
по чл. 410 ГПК документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание за
посочените в отговора обстоятелства, като УКАЗВА на ответника в случай че не води
допуснатите му свидетели, съдът ще приеме, че доказателственото искане не се поддържа и
ще отмени на основание чл. 253 ГПК определението, с което е уважил същото.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г. от
10:40 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за насроченото
ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5