№ 1788
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501962 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Панайот Волов " № 29, ет. 3, п. к. 1527, представляван от управителя Янислав Янакиев,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Христо Атанасов,
против разпореждане от 11.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 7087/2021г. по описа на РС-
Бургас , с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. П. Ч. от гр.***
ул.*** № *, за следните вземания, дължими по сключен между нея и кредитодателят "Креди
Йес“ ООД договор за паричен заем № 899417/01.10.2019г., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД съгласно Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания/цесия/ от 22.01.2021г., а именно: сумата от 116,99 лева-
договорна лихва от 31.10.2019г. до 30.09.2020г. и 54,87 лева-мораторна лихва за периода от
01.10.2020г. до 24.09.2021г.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените отхвърлени вземания.
Излагат се съображения, че направилно районният съд е приел, че клаузите, с които са
уговорени претендираните вземания са нищожни поради неравноправния им характер.
Жалбоподателят счита, че тъй като липсват императивни норми, регламентиращи
максималния размер на възнаградителната лихва, не е налице накърняване на добрите
нрави. Излага доводи, че вземането за лихва за забава произтича от договорната уговорка, че
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
1
главница по договора за кредит върху непогасения й остатък. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за отхвърлената част от вземания за договорно възнаграждение и лихва за
забава.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. П. Ч. от гр.*** ул.*** № *, за вземания,
дължими по сключен между нея и кредитодателят "Креди Йес“ ООД договор за паричен
заем № 899417/01.10.2019г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД
съгласно Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
22.01.2021г .
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед №
2797/11.10.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на
785,81 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК- 08.10.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 61,54 лв., изчислени съразмерно с уважената част от
вземането, от която държавна такса в размер на 20,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 41,03 лв.
С обжалваното разпореждане/ под № 6748/ от 11.10.2021 г. съдът е отхвърлил
заявлението в останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта относно вземанията за сумата от сумата от 116,99 лева- договорна лихва от
31.10.2019г. до 30.09.2020г. и 54,87 лева-мораторна лихва за периода от 01.10.2020г. до
24.09.2021г.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за договорна
възнаградителна лихва с мотив, че договорът за потребителски кредит е изначално
недействителен съгласно чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 1-4 и чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК, поради което е преценил, че длъжника дължи само чистата остатъчна стойност на
кредита и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.Счел е
, че неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена с чл.6 вр. чл.8 от Договора,
всъщност била част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена
2
като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението по чл.19,ал.4
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.Същата, макар и да не
фигурирала в съдебното производство по чл.410 ГПК, опорочавала договора съгл. параграф
1, т.1 от ДР на ЗПК.Уговорката за договорна лихва била недействителна, тъй като
надвишавала трикратния размер на договорна лихва.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
Тъй като кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за същият са приложими именно разпоредбите
на този закон.
В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в ГПР.
С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически
по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това
фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Р. България. Това означава, че максимумът от 50 % ГПР се явява и
пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на кредита е
непротиворечащо на морала и добрите нрави.
В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва е уговорена като
месечен лихвен процент от 3,330% / т.е. ГЛП е 39,96 %/ при ГРП -48,628% т. е. не
надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за
наличие на нищожност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с
морал и добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл решение № 869 от 11.10.2019
г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково
по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от
18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г. /.
По отношение доводите за нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, същата касае такса
за "допълнителна услуга" по експресно разглеждане на документите, но такова вземане
кредиторът не е заявил, че претендира, което прави безпредметно изследване на соченото от
районния съд нарушение на ЗПК. Неоснователни са и мотивите на районния съд относно
това, че неустойката за непредставяне на обезпечение представлявала част от
възнаграждението за предоставения кредит,тъй като неустойка не се претендира в
настоящето производство, а дали в претендираната главница е включено такова вземане,
може да се изследва единствено в исковото производство.
По отношение на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: Посочената норма
3
поставя изискване в договора за кредит да се съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение към Договор
за паричен заем № 899417 начин.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите в обжалваното разпореждане
за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като видно от съдържанието на договора, в
него е посочен изрично размера на ГПР – 48,628 %, както и какъв е конкретния размер на
сумата, представляваща "обща сума за плащане", която следва да бъде върната –1221,22 лв.
Посочено е , че надлежно е получената заемната сума от 1000 лева съгласно параметрите,
посочени в чл.3 от договора / в същия в десет точки са конкретизирани размера на
погасителната вноска, деня за плащане, ГПР, броя вноски, месечен лихвен процент, датата
на първото плащане,обезпечение, дата на последното плащане,обща сума за плащане/.
Предвид горното настоящият състав счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което не е
налице недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Що се касае до претендираната в заявлението мораторна лихва в размер на 54,87
лв., начислена за забава за периода от 01.10.2020г. до 24.09.2021 г., РС-Бургас е отказал
издаването на заповед за изпълнение и за тази сума. По отношение на това парично вземане
би следвало да се съобрази нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според която, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая, както се вижда от обстоятелствената част на
самото заявление, обезщетението за забава се претендира в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит, т. е. търси се именно и само
съобразно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, а не се претендира и върху други неподлежащи на
олихвяване вземания или в размер, надвишаващ законната лихва. Освен това съвсем ясно е
от заявлението, че търсеното обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху неплатената главница по договора за кредит е за периода от 01.10.2020г.
/датата,следваща настъпилия краен падеж на договора за паричен заем/ до датата на
подаване на заявлението в съда. Претендираната лихва представлява обезщетение за вреди
от забавено изпълнение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по същество, макар и мораторна
по своя характер, същата е законна лихва, която съдът присъжда при удовлетворяване на
претенцията за дължима главница, ако е поискана законна лихва.
Поради тези съображения, БОС счита, че и по отношение на сумата 54,87 лв.,
начислена за забава за периода от 01.10.2020г. до 24.09.2021 г., обжалваното разпореждане на
РС-Бургас е неправилно и следва да бъде отменено.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна
досежно отхвърлените вземания за договорна възнаградителна лихва и мораторната лихва,
което налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за издаване на
4
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за тези вземания.
Съдът следва да отбележи, че първоинстанционният съд не е държал
отхвърлителен диспозитив за разноските на заявителя, изчислени съобразно отхвърлената
част от заявлението ,като в частната жалба не е заявено искане за присъждане на разноски
както пред БРС, така и в производството по въззивния съд. По тези съображения съдът не
следва да се произнася с нарочно определение в тази насока.
Мотивиран от горното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6748 от 11.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№
7087/2021г. по описа на РС-Бургас , с което е оставено без уважение заявлението на
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. П. Ч.
от гр.*** ул.*** № *,ЕГН ********** за следните вземания, дължими по сключен между
нея и кредитодателят "Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № 899417/01.10.2019г.,
което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД съгласно Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 22.01.2021г., а именно: сумата от
116,99 лева- договорна лихва от 31.10.2019г. до 30.09.2020г. и 54,87 лева-мораторна лихва
за периода от 01.10.2020г. до 24.09.2021г.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД
срещу длъжника Н. П. Ч. от гр.*** ул.*** № *,ЕГН ********** за следните вземания,
дължими по сключен между нея и кредитодателят "Креди Йес“ ООД договор за паричен
заем № 899417/01.10.2019г., което вземане кредитодателят прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД
съгласно Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
22.01.2021г., а именно: сумата от 116,99 лева- договорна лихва от 31.10.2019г. до
30.09.2020г. и 54,87 лева-мораторна лихва за периода от 01.10.2020г. до 24.09.2021г.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6