РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. гр. Добрич, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500679 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е
въззивна жалба от С. С. К. от гр. Ш. срещу решение №649/15.07.2020 г. по
гр.д.№4079/2019 г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове срещу ОД на МВР-гр.Д. за осъждане на
ответника да заплати на С. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ш. ,ул.
„Н.**
-сумата от 926,78 лв,представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 08.11.2018 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на исковата молба- 08.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението;
-сумата от 34,41 лв,представляваща мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен труд за периода 08.11.2018 г.- 08.11.2019 г
респ. въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия съдебно-
1
деловодни разноски в общ размер на 200 лв., от които 50 лв. депозит за
вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът намира за незаконосъобразно отхвърлянето на исковете му.
През процесния период липсвало изрично законово правило, уреждащо
въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни
часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане
на нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да намери
приложение принципът за законност, според който съдът следвало да решава
делата според точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според
общия им разум, основните начала в правото и морала. Именно затова
приложение следвало да намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе
служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение.Настоява се
за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.
Претендира се от въззивника присъждане в негова полза на сторените от
него разноски в първата инстанция, респ. и разноските в настоящата
инстанция.
Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Д. в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция. Сочи,че в случая не можела да намери
приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,тъй като статутът на
служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР, в който законодателят
изчерпателно посочвал техните права и задължения и възнаграждения за
положен труд, вкл. допълнителни такива.За процесния период имало правна
регламентация на нощния труд в МВР-така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с
ал.3 и чл.179 от ЗМВР.При наличието на специална уредба субсидиарното
приложение на НСОРЗ било неправилно.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Добричкият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК, визиран в решението на ДРС като двуседмичен от връчване на същото
/въззивникът С. С. К. е получил препис от първоинстанционното решение на
21.07.2020 г.,а жалбата му е подадена на 21.07.2020 г. при изтекъл за страната
2
срок за въззивно обжалване на 04.08.2020 г./. Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването ѝ от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за нея първоинстанционно решение. Разгледана по
същество,жалбата на С. С. К. е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,съдържащо изискуемите по
закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като
постановено по предявените допустими осъдителни искове .Решението на
ДРС е правилно, като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№4079/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№22711/08.11.2019 г., като като след изменение на исковете по размер,
допуснато с определение на ДРС в открито съдебно заседание на 16.06.2020
г., са предявени искове от С. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ш. ,ул.
„Н.** срещу ОД на МВР-гр.Д.,както следва:
-иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 926,78 лв,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 08.11.2018 г. - 08.11.2019
г., ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 34,41лв, представляваща мораторна лихва
върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен в дневен труд за периода от 08.11.2018 г. до
08.11.2019 г.
Безспорно е установено по делото,че през процесния период страните са
били в служебни правоотношения и че ищецът К. е осъществявал трудовата
си дейност по утвърдени графици,при режим на труд-дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.През
периода 08.11.2018 г.-08.11.2019 г. ищецът е служител на ОД на МВР-
гр.Добрич на длъжността „***'' в РУ – Ш., част от структурата на
въззиваемия. По делото са допусната съдебно-счетоводна експертиза,по
3
която вещото лице Е.Й. извършва справка с приложените документи,в т.ч.
графици за действително положен труд от ищеца,протоколи за отчитане на
отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. съгласно Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г.,и установява,че с оглед заеманата длъжност „***” през
процесния период С. К. е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни
смени с продължителност от по 12 часа,в т.ч. и от 22,00 ч. до 06,00 ч.,при
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно
чл.187 ал.3 от ЗМВР.Вещото лице констатира,че за периода от 08.11.2018 г.
до 08.11.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е общо 824 часа /
таблица 2, в.5 от задачата, л.140 от делото/.През процесния период не е
осъществено преобразуване на нощен към дневен труд.Към заплатата на
ищеца е начислен и изплатен извънреден труд до 70 часа на
тримесечие,формиран като разлика между действително отработените часове
по график,в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен,и нормативно
определения брой часове за тримесечие. Вещото лице е преизчислило реално
положения нощен труд от ищеца от общо 824 часа съобразно чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като го е
приравнило на дневен с начисляване на коефициент 1,143.При това
преизчисление се получава положен от ищеца дневен труд от общо 942 часа /
таблица 2, в.5 от задачата, л.140 от делото/. При съобразяване нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187 ал.
1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26 ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г. при сравнение на общия брой реално отработени часове по
график след превръщане на нощните часове в дневни с нормата часове за
всеки един отчетен тримесечен период се установява,че за периода от
08.11.2018 г. до 08.11.2019 г. е положен от ищеца извънреден труд от общо
118 часа( л.141 от делото).При съобразяване часовата ставка на ищеца
експертът изчислява за периода от 08.11.2018 г. до 08.11.2019 г. парична
равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на
нощния труд към дневен в размер на 926,78 лв.
Експертът изчислява мораторна лихва върху всяко едно от
възнагражденията за извънреден труд след преобразуването към
дневен,считано от месеца,следващ тримесечието,до датата посочена в
исковата молба-08.11.2019 г.,в размер на общо 34,41 лв.
4
Спорният въпрос по делото е при изчисляване размера на положения от
ищеца извънреден труд допустимо ли е горното преобразуване на нощния
труд в дневен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията
между работник/служител и работодател по трудов договор,т.е.
отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение намират
само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на
вътрешните работи подзаконови актове.
Регламентацията в ЗМВР е следната:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Допълнителните
възнаграждения са лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и
чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд,а според чл.179 ал.1 от
ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд.Извънреден
е трудът,полаган извън рамките на установеното работно време,т.е. в
конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават нормативно
установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от
ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно,а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите,работещи на
смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/.Според
разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно
5
време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
При действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и
действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането
на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за
отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014 г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в
сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г./;
-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането
на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за
отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с
решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,бр. 59/;
-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането
на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за
отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016
г.,отм.бр.3/10.01.2020 г.,в сила от 10.01.2020 г./.
През процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В
същата липсва разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на
държавните служители в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата
положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите,определени в специалния ЗМВР.Няма препращане за
неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ правоотношенията,произтичащи
от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни актове,детайлизиращи
приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени хипотези самият ЗМВР
извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5
от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо служебните
правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният
6
ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а
субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в
изрично посочени от специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.
Сочи се от ищеца,че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е налице
празнота относно начина на определяне размера на положения извънреден
труд,неговото отчитане и компенсиране,поради което следвало да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата,приета с ПМС №4/17.01.2007
г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време,установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143,получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа според чл.136 ал.3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл.140
ал.1 от КТ/ работно време.Горното правило е напълно неприложимо спрямо
служителите на МВР,за които специалният закон предвижда,че нормалната
продължителност на работното им време е 8 часа дневно /чл.187 ал.1 от
ЗМВР/,а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта
между 22,00 и 06,00 часа,като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 изр. посл. от ЗМВР/,т.е. се
допуска нормална продължителност и на нощното работно време до 8
часа.Последното е съобразено със спецификата на служебните задължения на
служителите,които са призвани да отговарят за опазване на обществения ред
през цялото денонощие и е необходимо да се осигури непрекъснатост на
работния процес.Така по логиката на чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициентът за
преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в
МВР би следвало да е 1 /8:8=1/.Така съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1, докато според
КТ е 8:7.Последното обосновава и нуждата при правоотношение по КТ и
упражняван нощен труд същият да се преизчисли по реда на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ чрез коефициент 1,143.По отношение на служителите на МВР
коефициентът е 1,поради което и липсва нужда от извършване на такава
7
трансформация.Горното обяснява и липсата в ЗМВР и цитираната наредба на
министъра на вътрешните работи на разпоредба,сходна с разпоредбата на чл.9
ал.2 от НСОРЗ.Липсата на подобна норма в цитирания подзаконов акт не
може да се разглежда като празнота,а като решение на изпълнителния
орган,съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд.
Изложеното обосновава неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ в служебните правоотношения в МВР.Тази неприложимост се
мотивира и от факта,че горната наредба е подзаконов нормативен акт,издаден
да регулира отношенията по КТ.С разпоредбата на чл.2 ал.2 от НСОРЗ е
определен обсегът на действие на тази наредба-тя се прилага само по
отношение на работниците и служителите по трудово правоотношение.С
разпоредбата на чл.2 ал.3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата
за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация.След като НСОРЗ е неприложима според горната изрична
разпоредба дори спрямо категория лица,заети по трудово правоотношение,за
които е предвидена специална нормативна уредба в рамките на КТ /чл.107а от
КТ/,то на още по-голямо основание същата е неприложима спрямо лица по
служебно правоотношение,чиято трудова дейност се регламентира от
специален закон-ЗМВР.Следователно НСОРЗ не следва да се прилага
субсидиарно,нито по аналогия в хипотези,за които е налице специална правна
уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на III
г.о.,ГК на ВКС;решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г. на IV г.о.,ГК
на ВКС/.На държавните служители по служебно правоотношение в
МВР,работещи на смени,се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа
на тримесечие /чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/,формиран като разлика между
действително отработените часове по график,в т.ч. нощен труд без
превръщането му в дневен,и нормативно определения брой часове за
тримесечие,като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на
чл.187 ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение/.Отделно им се дължи и допълнително заплащане на нощния
труд /чл.179 ал.1 от ЗМВР/,като размерът на възнаграждението се определя
със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.179 ал.2 от ЗМВР/.Така за
полагания от служителите на МВР извънреден и нощен труд е налице
изчерпателна специална нормативна уредба,не е налице празнота в
нормативната база,нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на
8
други нормативни актове.
С решение от 24.02.2022 г. по дело №262/2020 г. Съдът на Европейския
съюз се е произнесъл по прeюдициално запитване относно действието на чл.8
и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003г. за някои аспекти на организацията на работното време. Прието е,
че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е
необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната
продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на
работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в
закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция,
че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други
мерки за организация под формата на продължителност на работното време,
за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват
компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз СЕС
е възприел, че се допуска определената в закон на държавата -членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния
сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т.ч. за полицаи и
пожарникари. Основно и съществено е разликата в третирането да е
обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.
Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят
релевантните категории работници съобразно националното законодателство
и да преценят налице ли е сходство в положението им. Подход на
законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на
държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една
страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова
специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,
вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл.142
ал.2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и
диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и
изпълнявани различни функции, на които са корелативно определени
предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност,
9
чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е
урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните
категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях
дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд -
лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи
или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен
труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на
законодателя относно разграничението по отношение на продължителността
на нощния труд, обусловено единствено от характерните функции, които
осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки
един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния
труд, под форма на продължителност и организация на работното време и
почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и
здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд -
право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и
работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи
напитки.
Предвид изложеното претенцията на ищеца за преобразуване на
положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника по
делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие горното
преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на отхвърляне. Искът за
обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 от ЗЗД е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане,поради което също подлежи изцяло на
отхвърляне. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските,отговорността за които се разпределя съобразно изхода от
спора.При този изход от спора /потвърждаване на първоинстанционното
решение,респ. отхвърляне на исковете/ ищецът по делото С. С. К. няма право
на разноски за първата и въззивната инстанция и такива не следва да му се
присъждат.Право на разноски за въззивната инстанция на основание чл.78
ал.3 от ГПК има ответникът по делото ОД на МВР-гр.Д., който изрично е
претендирал такива.За въззивната инстанция следва да се присъдят разноски
10
в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,което за настоящата
инстанция е на минимума,доколкото делото приключи без събиране на
доказателства и при преповтаряне на доводите,изложени пред
първоинстанционния съд.
При отхвърляне на искoвете ищецът С. С. К. не дължи държавна такса за
водене на делото по сметка на ДРС,нито разноски за вещо лице,изплатени от
бюджета на съда.Същите остават за сметка на бюджета на съда,тъй като
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски като държавен
служител на МВР и поради това,че образуваното дело е свързано с негово
служебно правоотношение /така т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.Поради последното ищецът не дължи на
ДОС държавна такса за въззивната инстанция, която остава за сметка на
бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №649/15.07.2020 г. по гр.д.№4079/2019 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ш. ,ул. „Н.** да
заплати на ОД на МВР-гр.Д. сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 100 лв /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11