МОТИВИ към присъдата по НОХД №5355 по описа на
Варненски районен съд за 2019 г., ХXІХ наказателен
състав
Варненският районен
прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия К.И.В. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл. 194 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. К.И.В.:
На 04.01.2019 г. в гр.Варна, от барака в
поземлен имот 654 в СО „Ментишето", чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - метална мрежа и с
помощта на техническо средство - ножица за арматура и на МПС - лек автомобил „Мазда 6" с рег.№ В 8290
BP, отнел от
владението на Г.С. Гаврилов чужди движими вещи, а именно: 4 бр. туби пълни
догоре с нафта /4 бр. туби от минерална вода с вместимост от 10 литра всяка/ на
стойност 80 лв., 1 бр. катинар на стойност 13 лв. и сумата от 800 лв., всички
вещи на обща стойност 893.00 лв., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и
предлага да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс. В. моли съда да го оправдае по въздигнатото
обвинение.
Подс.
В. редовно призован се явява лично и не се признава за виновен.
От фактическа страна съдът счита
за установени следните обстоятелства:
На 04.01.2019 г., след 02.00 часа подс. В. преминавал с автомобила си л.а "Мазда 6" с рег.№ В 8290 BP през вилната зона в м-ст
„Ментишето", гр. Варна. Той оставил автомобила
си в подножието на вилната зона. Взел от него само 60 сантиметрова ножица за
рязане на арматура и се отправил по пътеката към вилите в „Ментишето".
Вървял по улица осветена от 6 бр. прожектори. Към 03.00 ч. с ножицата за
арматура разрязал напречно отгоре до долу оградната
мрежа на имот № 654, собственост на Г. Гаврилов. До къщата на последния имало
барака с желязна входна врата, заключена с катинар. Обвиняемият отрязал с
ножицата подвижната заключалка на катинараи така го
отстранил. През вратата влязъл вече безпрепятствено в бараката. От чекмедже на
бюро взел 800 лв. в различни купюри, които напъхал в
джобовете си. Взел в двете си ръце и 2броя 10 литрови
туби от минерална вода пълни с нафта. На
излизане през пролуката в оградата прожекторите осветили лицето на подсъдимия и
съседът по имот - св.Кольо К., който по това време бил на двора си успял да
разгледа лицето му. Забелязал и товарът от 2-те туби с нафта. Незабавно звъннал
на св.Г. Гаврилов, който веднага пристигнал в имота. Двамата свидетели огледали
имота на пострадалия и обиколили района. В тази им обиколка на стотина метра от
имотите си видели тубите с нафта -4 броя и ножицата за арматура на земята.
Поради тежестта им обвиняемият ги оставил, отишъл да вземе автомобила си и с
него да прибере откраднатото.
Свидетелите пренесли тубите с нафта обратно в имота на свид.
Гаврилов. После се скрили и изчакали да видят кой ще дойде за откраднатото.
След няколко минути се приближил л.а."Мазда
6" с рег.№ В 8290 BP, управляван от подс. В.. Той спрял автомобила, слязъл от шофьорското място
и когато посегнал да вземе една от тубите с нафта на св.Гаврилов, св.К. го
осветил с фенерче. Свид. К. се опитал да хване подс. В., но бил ударен от него. Подсъдимият успял да се
качи в автомобила и потеглил. Свид. К. се хванал за
автомобила в опит да го спре, но не успял. Двамата свидетели добре огледали
лицето му, но с действията си не успели да препятстват напускането на
местопроизшествието от подсъдимия.
По делото са извършени разпознавания, в които свидетелите Гаврилов и К.
категорично посочили подс. В., като извършителя
когото не успели да заловят. Свид. К. посочил
подсъдимия като лицето, което видял да изнася вещи от имота на свид. Гаврилов.
Назначена
и изпълнена е СОЕ от заключението на която е видно, че стойността на предмета
на посегателство е 893.00 лева.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите Г. Гаврилов, К.К., И.А., И.И.. На основание чл.281 от НПК,
бяха прочетени показанията на свид. К.К..
Съдът кредитира частично прочетените на осн.
281 НПК показания на свид.К.К..
Единственото противоречие между показанията
на К. давани в хода на ДП и тези в хода на съд. следствие се отнася до обстоятелството в кой точно момент са били прибрани от свид. К. и свид. Гаврилов процесните туби. Съдът намира, че това обстоятелство се
установява и от показанията на свид. Гаврилов давани
в хода на съд. следствие, а именно че тубите са били прибрани преди да се върне
на местопроизшествието подс. лице. В тази връзка
съдът приема, че прочетените показания на К. не следва бъдат кредитирани само ч
частта, в която същия твърди, че в последствие едва след завръщането на
подсъдимия са прибрани процесните туби.
Съдът
кредитира показанията на свид. Г. Гаврилов, свид. К.К.,
свид. И.А., свид. И.И. дадени в хода на
съдебното следствие. Показанията на свидетелите са безпристрастни и обективни. Следва да се посочи,
че показанията на свидетелите са в хармонична и последователна съвкупност, поради което се
ценят от настоящата инстанция като обективни и логични.
С най-голямо значение за изясняването
на фактическата обстановка са показанията на свидетелите-очевидци К.К. и Г. Гаврилов. Техните показания следва да бъдат
кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични. Макар и като пострадал от престъплението св.Гаврилов да е
заинтересуван от изхода на делото, не са налице основания за съмнение в
достоверността на дадените от него показания. Пред съда, същият излага последователно твърденията си относно
самоличността на извършителя и обстоятелствата, при които е извършено деянието.
Липсва и логична причина пострадалият да сочи за извършител лице, различно от
действителното такова, като не са установени и някакви особени обстоятелства,
които да представляват мотив за потвърждаване на неистина в тази насока.
Най-съществено в случая обаче е, че твърденията на пострадалия се подкрепят от
показанията на свидетелят К.К.-пряк очевидец на
действията на подс. лице свързани с отнемане на вещи
от имота на свид. Гаврилов. Показанията на свид. К. давани в хода на съд. следствие и прочетените
негови показания на осн. чл.281 от НПК са от особено
голямо значение за изясняването на делото. На тези показания следва да бъде
обърнато особено внимание. Същият е пряк очевидец на извършване на
престъплението. Свид. К. заявява категорично, че е
видял лицето на подс. В. в момента когато изнася от
имота на свид. Гаврилов туби с нафта. Твърди, че в
последствие същият този човек, а именно подс.В. се е
върнал с автомобил до мястото на което са били оставени тубите с нафта за да ги
прибере. На досъдебното производство категорично е разпознал подсъдимото лице,
като автор на извършената кражба. Съдът кредитира тези показания и намира, че с
тяхна помощ фактическата обстановка се разкрива в пълнота.
Съдът
не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие от подс. В., тъй като
те не съвпадат
с фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема същите
за защитна теза с оглед избягване
на осъдителна присъда.
Съдът кредитира заключението по
назначената съдебно-дактилоскопна
експертиза, видно от което по ВД-ножица за рязане на метал не са намерени годни
за изследване дактилоскопни следи.
Изложените
обстоятелства се установяват от показанията на свид.Г. Гаврилов, свид. К.К., свид.
И.А., свид. И.И., както и
от прочетените на осн. чл.281 от НПК показания на свид. К.К., свидетелството
за съдимост, съдебно-оценителната експертиза, съдебно-дактилоскопна експертиза и всички
други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Всички доказателства в своята
съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството
на подсъдимия. Показанията на всички
свидетели и заключенията на вещите лица са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, поради което
всички тях съдът ги намира за
незаинтересовани и непредубедени, като
показанията им съдът кредитира изцяло. Всички факти и обстоятелства по делото, навеждат
на единствено възможния и несъмнен извод, че автор
на инкриминираното деяние е подс.В..
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. К.И.В.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 04.01.2019 г. в гр.Варна, от барака в
поземлен имот 654 в СО „Ментишето", чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - метална мрежа и с
помощта на техническо средство - ножица за арматура и на МПС - лек автомобил „Мазда 6" с рег.№ В 8290
BP, отнел от
владението на Г.С. Гаврилов чужди движими вещи, а именно: 4 бр. туби пълни
догоре с нафта /4 бр. туби от минерална вода с вместимост от 10 литра всяка/ на
стойност 80 лв., 1 бр. катинар на стойност 13 лв. и сумата от 800 лв., всички
вещи на обща стойност 893.00 лв., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Горното решение, съдът
взе по следните правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането
на движимите вещи-отрязал катинара на входната врата и влязъл в имота, чрез прекъсване владението на пострадалия от деянието
свидетел.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл- отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по
неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си и е целял настъпването на обществено опасните последици. Имал е за цел да се
облагодетелства от отнетата вещ, като се разпореди с нея за собствени нужди.
квалификацията по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 от НК се определя от
действията на подс. В. и от факта, че за извършване на кражбата е използвал
техническо средство-ножица за арматура и МПС, и е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура
у подсъдимия,
стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита
законоустановения ред в страната.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Деянието се отличава със сравнително по-ниска
степен на обществена опасност сравнено с други деяния от същия вид предвид
характера и механизма на извършването
му. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че В.
е реабилитиран на осн. чл.88а от НК. Съдът отчита и
факта, че подсъдимия е със средно образование и работи, както и
обстоятелството, че част от отнетите вещи са възстановени. В случая не са налице
нито изключителни, нито многобройни обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид сравнително не -високата
степен на обществена опасност на подс. В., и сравнително не-високата степен на обществена
опасност на конкретното престъпление, съдът определи наказание на подс. В. при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА при строг режим, към минималния
предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК размер. При преценка на
начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е налице законова пречка по смисъла на чл.66
ал.1 от НК, както и че за изпълнение на целите на наказанието не е наложително
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което и на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи неговото
изтърпяване с изпитателен срок от 3 години. Към момента на извършване на
деянието подс. В. е бил реабилитиран за осъжданията си на осн. чл.88а ал.4 от НК. В тази връзка съдът намира, че
сроковете по чл.82 ал.1 т.4 от НК са изтекли и е налице законова възможност за
приложението на чл.66 ал.1 от НК спрямо подсъдимото лице.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието
и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с
посоченото наказание Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин и с това наказание
съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните,
деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: