№ 611
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500744 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
11978/20.03.24г. на БРС от „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 126, вх.
Б, ет. 3, оф. 6, действащо чрез пълномощника си адв. Силвия Цветкова, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Княз Борис І“ № 99, ет.3 и адв.Е.Стоилова-
Добрева, служебен адрес: гр.София, ул. „Княз Борис І“ № 99, против решение
№ 331/16.02.24г. по гр.д.№ 20232120106989 2023г. на БРС, с което е уважен
предявеният от „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. „Орешак“ №
15а, против въззивника иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване
недължимост на сумите по изпълнителен лист № 15/07.03.2019г. по т.д. №
64/2015г. на ОС – Сливен, както и сумата от 6139,72 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 15 500лв. за периода от 07.03.2019г. до
26.01.2023г., поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по
давност. Заявява, че решението е неправилно, несъобразено с трайно
установената и задължителна за съдилищата практика на Върховния
1
касационен съд, както и със закона. Излага подробни аргументи и моли да
бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен.
Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемото „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен,
оспорва въззивната жалба, чрез адв. М. Павлова, гр.Сливен. Счита
постановеното решение за правилно. Моли за потвърждаването му. Моли за
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Макар и районният съд да е квалифицирал предявения иск като иск с
правно основание чл.124 ГПК, настоящият състав приема, че искът за сумите
по изпълнителния лист намира своето основание в чл.439 ГПК, доколкото се
оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист, но се реализира по
специалния ред на чл.519, ал.2 ГПК, а отрицателният установителен иск за
недължимост на претендираната лихва за забава е с правно основание чл.124
ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения към т.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, въззивният съд не извършва нов доклад по делото. Дори и при
наличието на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения,
каквито представляват неточният или непълният доклад, нов доклад по
смисъла на чл.146 ГПК не се извършва. В случаите, в които съдът приеме, че
приетата от окръжния съд квалификация на предявените искове е неправилна,
тогава следва да даде указания относно релевантните факти, разпределяне на
доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на доказателства. В
настоящият случай релевантните факти са изследвани и не е необходимо
събиране на нови доказателства.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на
страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен, против „Стилстрой –
Комерс“ ЕООД, гр.Бургас. Твърди се, че между страните е имало висящи
съдебни производства, по които в полза на ответника по исковата молба са
2
присъдени разноски. В резултат от това той се снабдил с изпълнителен лист,
който предявил за изпълнение по реда на чл.519, ал.2 ГПК пред въззиваемото
предприятие – ищец в първоинстанционното производство, с молба вх.№ ПО-
08-4/31.03.2023г. – стр.35 по гр.д.№ 6989/2023г. БРС, постъпила при
получателя на 06.03.2023г. – стр.36.
Поддържа, че двете суми не се дължат, понеже първата е погасена по
давност, а втората въобще не се следва. Излага аргументи. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
В приложения в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор, настоящият
въззивник оспорва иска. Твърди, че не е осъществено правопогасяващото
условие, защото сроковете се зачитат неправилно от въззиваемото
предприятие. Позовава се на признание на вземанията от противната страна,
като се обосновава с приложения на стр.32 по гр.д.№ 6989/23г. на БРС анекс
№ 02 към договор № 17/21.07.2010г. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
По повод заведения иск съдът приема следното: правната норма на
чл.439 ГПК урежда защита на длъжника срещу изпълнението по исков ред. В
исковата молба и отговора срещу нея са изложени твърдения за наличие на
изпълнително основание – влезли в сила съдебни решения в полза на
въззивното дружество и издаден въз основа на тях изпълнителен лист. В
конкретния случай не се твърди наличие на образувано принудително
производство по удовлетворяване на кредитора, понеже длъжникът е
държавно предприятие, както бе изложено по-горе и вземането се реализира
по реда на чл.519, ал.2 ГПК. Твърди се настъпване на нов факт, след влизане в
сила на решенията.
Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи:
„Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание”.
За да бъде искът основателен, следва да са налице предпоставките за
провеждане на установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение №
101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително
основание и изпълняемо право, образуван изпълнителен процес (макар и в
3
конкретния случай правото да се реализира по друг ред) и осъществяване на
нов факт, който изменя или погасява защитеното със съдебното решение
материално право.
При извършване на преценката относно настъпването на твърдения
нов факт – изтичане на срока за реализиране на вземането по изпълнителния
лист, съдът съобрази следното:
С решение № 31/22.11.2016г. по т.д.№ 64/2015г. по описа на СлОС
(стр.12 по гр.д.№ 6989/23г. БРС) е уважен предявен от „Стилстрой – Комерс“
ЕООД, гр.Бургас против „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен и
В. М. С., иск и двамата ответници са осъдени да заплатят на търговеца
извършените в производството разноски в размер на 28 500лв.
По отношение на задължението за заплащане на разноски
отговорността винаги е разделна, доколкото тежестта за разноски в съдебните
производства не е изрично уредена законово да бъде солидарна, нито е налице
договор в тази връзка, следователно всяко едно от осъдените лица е останало
задължено за половината от горната сума или – по 14 250лв.
С молба, депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК, едното осъдено за
разноски лице – В. С., поискало изменение на постановеното решение в частта
по разноските – относно адвокатския хонорар и относно разноските за
платената д.такса – стр.68 по гр.д.№ 6989/23г. БРС.
С определение от 23.02.2017г. по т.д.№ 64/2015г. СлОС – стр.70,
молбата е отхвърлена по отношение на включената в сумата на определените
разноски сума на д.такса – 22 500лв., а по отношение на заплатения от
„Стилстрой Комерс“ ЕООД адвокатски хонорар – сумата на разноските е
намалена на 2 500лв.
Решение № 31/22.11.2016г. и определение от 23.02.2017г. и двете по
т.д.№ 64/2015г. по описа на СлОС, са обжалвани. С решение № 70/12.07.2017г.
по в.т.д.№ 147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас, обжалваният акт
на СлОС е потвърден и е отменено определение от 23.02.2017г. в частта, с
която е изменено решение № 31/22.11.2016г. по т.д.№ 64/2015г. СлОС по
разноските. Със същото решение Апелативен съд – Бургас е осъдил В. С. и
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен да заплатят на
„Стилстрой Комерс“ ЕООД, съдебно-деловодните разноски за инстанцията в
размер на 6 000лв.
4
Както бе изложено по-горе – сумата се дължи разделно, по 3 000лв. от
всеки.
С молба от 05.10.2017г. на Апелативен съд – Бургас, стр.81, В. С. е
поискал допълване на въззивното решение, понеже с него съдът не е дал
отговор на частната му жалба против определение от 23.02.2017г. по т.д.№
64/2015г. СлОС в частта, досежно извършените разноски за платена д.такса.
С допълнително решение № 432/15.11.2017г. по в.т.д.№ 147/2017г. по
описа на Апелативен съд – Бургас е допълнено решение № 70/12.07.2017г. по
с.дело, стр.82, като определение от 23.02.2017г. по т.д.№ 64/2015г. по описа на
СлОС е потвърдено в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. С.
за изменение на решение № 31/22.11.2016г. по т.д.№ 64/2015г. по описа на
СлОС в частта относно дължимите разноски за д.такса в размер на 22 500лв.
по образуваното производство.
Против допълнително решение № 432/15.11.2017г. по в.т.д.№
147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас е подадена частна жалба вх.№
11 958/28.12.2017г. на Бургаски апелативен съд, изходяща само от В. С. –
стр.84.
Преди произнасянето по частната жалба, Върховният касационен съд е
обсъдил депозирана касационна жалба против решение № 70/12.07.2017г. по
в.т.д.№ 147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас, подадена само от В.
С.. Прието е, че жалбата не удовлетворява изискванията за допускане на акто
до касационно обжалване и с определение № 29/24.01.2018г. по т.д.№
951/2018г. на ВКС, І т.о., е постановил отказ за извършване касационна
проверка – стр.27 по гр.д.№ 6989/23г. БРС.
С цитираното определение В. С. е осъден да заплати на „Стилстрой
Комерс“ ЕООД, гр.Бургас разноски за производството в размер на 3 000лв.
При изложеното следва заключение, че решението по т.д.№ 64/2015г.
по описа на СлОС е влязло в сила на 24.01.2018г. (чл.296, т.3 ГПК). Само в
частта по разноските и то само относно В. С. актът не е бил стабилизиран към
посочената дата. „Стилстрой Комерс“ ЕООД вече е можело да се снабди с
изпълнителен лист за разноските против „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП – гр.Сливен, считано от 25.01.2018г.
В тази връзка Бургаският окръжен съд посочва, че датата на която е
5
изтекъл срокът по чл.283 ГПК за касационно обжалване на въззивното
решение по в.т.д.№ 147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас за
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен - 25.09.2017г., не води до
извод за влизане в сила на решението по отношение на този участник в
процеса, понеже подобен извод противоречи на закона. По отношение на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен е изтекъл срокът за
депозиране на жалба, но решението към посочената дата не е било
стабилизирано.
С определение № 950/26.02.2019г. по ч.т.д.№ 950/2018г. І т.о. на ВКС
не е допуснато касационно обжалване на допълнително решение №
432/15.11.2017г. по в.т.д.№ 147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Видно от приложения на стр.31 ИЛ № 15 от 07.03.2019г. по т.д.№
64/2015г. СлОС и приложените към него дела, свързани с основния спор,
„Стилстрой Комерс“ ЕООД, гр.Бургас се е снабдило с титул за изпълнение за
вземанията си против двамата ответници едва на сочената дата – 07.03.2019г.,
след постановяване на определение № 950/26.02.2019г. по ч.т.д.№ 950/2018г. І
т.о. на ВКС.
При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, настоящият
състав приема, че давността за вземането на „Стилстрой Комерс“ ЕООД от
„Югоизточно държавно предприятие“ – ДП, гр.Сливен е започнала да тече,
считано от 25.01.2018г. и по правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД изтича на
25.01.2023г.
Този извод не може да бъде разколебан от събраните гласни
доказателства – св.В., разпитан в с.з. на 30.01.2024г., понеже от тях се
установява, че между страните по настоящото дело са водени преговори, след
окончателното разрешаване на спора по т.д.№ 64/2015г. СлОС, приключили с
решение да се сключи анекс към съществувалия между страните договор за
предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък
„Дядо Стойчо – Новите колиби“, в териториалния обхват на дейност на ТП
„ДГС Царево“, в който да се уреди и въпросът относно дължимите по делата
разноски от страна на държавното предприятие.
Приложеният на стр.32 по гр.д.№ 6989/23г. БРС анекс изобщо не
коментира подобни суми.
Ето защо, към депозиране на ИЛ от страна на „Стилстрой Комерс“
6
ЕООД пред въззиваемото държавно предприятие – 02.03.2023г., както става
ясно от кореспонденцията между страните и приложената квитанция на
търговец-куриер, давността за вземането за присъдените по т.д.№ 64/2015г.
СлОС и в.т.д.№ 147/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас разноски е
изтекла.
Що се отнася до сумата на претендираната мораторна лихва върху
присъдените разноски: С постановяване на съдебен акт с осъдителна част на
диспозитива, съдът изрично посочва дължимите от страните суми, както и
това дали вземането на кредитора е лихвоносно. При присъждането на
извършените разноски от спечелилата спора страна, съдът не ги присъжда с
лихва. Принципно, при издаване на ИЛ, в него изрично са посочени
вземанията на кредитора и този ИЛ е титул, който служи за образуване на
принудително изпълнение (макар и в конкретния случай да е налице
специална хипотеза с вземане от държавно предприятие). В принудителното
изпълнение органът, осъществяващ процесуални действия по събиране на
вземането, е обвързан от посоченото в ИЛ, следователно не би могъл
основателно и законосъобразно да събира суми за лихви върху присъдените
разноски. По изложените аргументи, следва извод, че и сумата на
претендираната мораторна лихва не би се дължала, дори и вземането за
разноски да не бе погасено по давност. Изложеното прави ненужно
обсъждането на приложението на чл.119 ЗЗД.
С оглед всичко описано и изведените правни извод, като краен
резултат се налага заключение за потвърждаване на решението на БРС, макар
и при други мотиви.
В полза на въззиваемата страна са претендирани разноски, но липсват
данни за извършени такива пред тази инстанция.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 331/16.02.24г. по гр.д.№
20232120106989 2023г. на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8