Решение по к. адм. дело №1110/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Я. Н., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение №342/15.05.2025 г., постановено по АНД № 4797/2024 г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. № 251зз-90/16.05.2024 г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдела КП при ОДМВР Бургас.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че потвърдената заповед за задържане е немотивирана, тъй като в нея не са изложени фактическите основания за издаването й. Изложени са възражения, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което заповедта е незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от адв.Г., която поддържа касационната жалба и доводите изложени в нея. Пледира за отмяна решението на Районен съд – Бургас и за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация - инспектор ОКП при ОДМВР Бургас Д. М., редовно призован, не се явява.

Представителят на ОП - Бургас изразява становище, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Административен съд – Бургас като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Съгласно представената в адм. преписка докладна записка рег. № 251р-20911/16.05.2024 г. в отдел КП при ОД на МВР – Бургас са постъпили оперативни данни, че лицата Р. Я. Н. „Р.“, [ЕГН], Д. Р. К., [ЕГН] и Й. К. „Ключара“, [ЕГН], криминално проявени, осъждани КК по линия „престъпления против собствеността“ и по други причини са съпричастни в различна степен към извършена домова кражба (опит) на 26.04.2024 г. на територията на РУ Камено, [населено място], бл. 15 и в момента се укриват на територията на Бургас – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, за което се води ДП № 7779 ЗМ-4 от 26.04.2024 г. по описа на РУ Камено. Извършителите са действали по предварителна информация, с цел да придобият противозаконно сума в особено големи размери приготвена от друго лице за покупка на недвижим имот. След проникване в чуждия имот лицата се оттеглят възможно най-бързо посредством товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер].

Със Заповед за задържане на лице рег. № 251зз-90/16.05.2024 г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдела КП при ОДМВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането Р. Я. Н. за срок до 24 часа във връзка със съпричастност в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 от НК, а именно отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои.

Така издадената заповед за задържане е оспорена пред РС - Бургас, който с Решение 697/06.08.2024 г. по АНД № 2152/2024 г. е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано пред Административен съд – Бургас, който с Решение № 9474/22.11.2024 г. по адм. д. № 1654/2024 г. е отменил горепосоченото решение на РС - Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията дадени в мотивите към решението. В мотивите на отменителното решение е прието, че делото е решено и приключено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на което са формирани необосновани изводи за правилността на атакувания АА. Дадени са указания да се съберат доказателства за образуването и евентуално за приключване на наказателното производство, да се установи дали Н. е бил привлечен като обвиняем, кога за какво престъпление, било ли му е предявено разследването, както и дали се е запознал с докладна записка рег. № 251р-20911/16.05.2024 г. и кога. След установяване на така посочените факти да се извърши нов правен анализ с оглед Решение на СЕС по дело С-608/21 г.

При новото разглеждане на делото е постановено Решение № 342/15.05.2025 г. по адм. д. № 4797/2024 г., с което жалбата на Н. отново е отхвърлена. Съдът е изпълнил дадените указания на касационната инстанция, след което е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в необходимата за това писмена форма и отговаряща на изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Изложил е мотиви, че процесното задържане е било реализирано при спазване на предвидените в Директива 2012/13/ЕС изисквания за незабавна информираност на задържаното лице относно основанията за задържането му. Съдът се е позовал на чл. 3, пар. 2, във вр с пар. 1, б. „в“ от Директива 2012/13/ЕС, съгласно който държавите членки гарантират, че информацията предвидена в параграф 1, б. „в“ от Директивата се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрените лица или обвиняеми в уязвимо положение. Обосновал е извод, че с оглед на цитираната разпоредба, информацията за задържане на лицето може да му бъде предоставена и устно. Приел е, че веднага след задържането на жалбоподателя устно са разяснени както правната [жк], така и известните на органа факти относно престъплението станало повод за задържането му. В съответствие с посоченото в т. 70 и т. 71 от Решение на СЕС С-608/2021 г. на Н. била предоставена пълна информация за престъплението като категорично същият разбрал както правното така и фактическото основание за задържането му. В преписката било налично писмено обяснение, в което са документирани известни за него факти относно престъплението, както и попълнена декларация за правата на задържаното лице, в която изрично е отбелязал, че при задържането е бил запознат с правните и фактически основания за задържането. Въз основа на тези изводи е приел, че правната [жк], ал. 1, т. 1 от ЗМВР съответства на фактическите данни, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон, както и на целта на закона.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че издадената заповед за задържане е законосъобразна и мотивирана. Видно от словестното съдържание на заповедта, в същото е посочена единствено правната [жк], за което има данни за съпричастност на жалбоподателя като липсват фактическите основания за причината на задържането. В случая е нарушен минималния стандарт за мотивиране на ЗЗЛ, съобразно изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона, а оттам и на целта на закона. Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол. Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност, която е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна, което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява възможността за административен произвол.

По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР състав на Софийски районен съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С Решението си СЕС приема следното:

1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна [жк], като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Предвид постановеното Решение на СЕС, настоящия състав счита, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал Н.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. В конкретния случай е съставена докладна записка рег. № 251р-20911/16.05.2024 г., но видно от свидетелските показания на св. Ж. и дадените обяснения на ответника Д. М. инспектор при ОКП на ОДМВР - Бургас, същата не е предявена за запознаване на задържаното лице. В т. 43-46 от решението на СЕС е указано, че информацията трябва да бъде предоставена "незабавно", според чл. 6 от Директива 2012/13. По делото нито се твърди, нито има доказателства докладната записка да е била връчена на задържаното лице да се запознае с нейното съдържание, поради което съдът приема, че най – ранният момент, в който лицето е било в обективна възможност да се запознае с този документ, е бил, когато те са представени по делото, който период не покрива изискванията за незабавност и най – кратко време. По тази причина фактическите обстоятелства, изложени в докладната записка, не могат да се считат за част от мотивите на ЗЗЛ.

Настоящият състав не споделя и мотивите на Районен съд – Бургас, че на жалбоподателя е била устно предоставена пълна информация за престъплението като са му разяснени както правната [жк], така и известните на органа факти, поради което следвало да се приеме, че същият разбрал както правното така и фактическото основание за задържането му. Действително, видно от обясненията на ответника Д. М. инспектор при ОКП на ОДМВР – Бургас, дадени в о.с.з проведено на 28.02.2025 г. същият е заявил, че на Н. са били разяснени причините за задържане и са му били издадени всички необходими документи. Според съда обаче единствено от така дадените обяснения не може да се установи дали на задържаното лице е била предоставена цялата информация относно релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, както и формата на конкретното участие на лицето в предполагаемото престъпление с оглед тълкуването дадено в Решение на СЕС С-608/21 г. Обстоятелството, че същият е дал писмени сведения по случая и е подписал декларацията за правата на задържаното лице, в която е отбелязал, че е запознат с правните и фактически основания за задържането му също не води до извод, че са спазени разпоредбите на чл. 6, пар. 1 и 2 от Директива 2012/13/ЕС въвеждащи изискванията за правото на информация на задържаното лице относно обвинението.

На следващо място съдът намира, че процесната принудителна административна мярка, се явява и незаконосъобразна поради несъответствието й с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 АПК административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Задържането за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22 ЗАНН, според която норма принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Всяка принудителна административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Във връзка с горното при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща. Съдът приема, че не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, т. е., приложената принудителна административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа. По делото липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Няма данни, задържаното лице да е привлечен в качеството на обвиняем или разпитван свидетел по образуваното досъдебно производство, напротив лицето е освободено няколко часа след задържането като не е установена никаква съпричастност към извършеното престъпление. В конкретния случай, евентуалната съпричастност на Н. към извършеното престъпление е можело да бъде установена чрез призоваването му за разпит по образуваното ДП, без да бъда налагана ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Предвид на изложеното обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като се отмени и потвърдената с него Заповед за задържане на лице рег. № 251зз-90/16.05.2024 г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдела КП при ОДМВР Бургас.

С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер общо на 2 650 лева, от които общо 2 500 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени Договори за правна защита и съдействие от 05.06.2024 г.(по АНД № 2152/24 г.), от 25.08.2024 г. (по КАНД № 1654/2024 г.), от 15.01.2025 г. (по АНД 4797/24 г.) и от 20.06.2025 г. (по КАНД № 1110/2025 г.), както и заплатените държавни такси в общ размер на 150 лв.. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение е бланкетно и неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като според настоящия състав се явява адекватно на правната и фактическа сложност на делото и броя на проведени открити съдебни заседания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №342/15.05.2025 г., постановено по АНД № 4797/2024 г. по описа на Районен съд –Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 251зз-90/16.05.2024 г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдела КП при ОДМВР Бургас, с която е било заповядано задържането на Р. Я. Н., [ЕГН], за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Р. Я. Н., [ЕГН], сума в размер на 2 650 (две хиляди шестотин и петдесет) лева, представляваща заплатени разноски пред всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.