№ 326
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500266 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279, във връзка с чл. 274 и следващи от ГПК.
С Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен
съд Ловеч е постановено да се върне жалбата на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й.,
представлявани от адвокат С.Н., против Определение № 40/29.01.2021 година по в. гр. д. №
52/2021 година на Окръжен съд Ловеч поради неотстранени нередовности на основание чл.
262, във връзка с чл. 261, точка 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат С.Н. – пълномощник на К. АТ. Й., АТ. К.
Й., П. В. Й., против Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на
Окръжен съд Ловеч. В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е
недопустимо и неправилно. Съдебният акт не е мотивиран в нарушение на чл. 121, ал. 4 от
Конституцията на Република България. Изрично е поискана отмяна на Разпореждане №
15/18.02.2021 година на Окръжен съд Ловеч поради грешка, но до момента липсва
произнасяне с отделен съдебен акт, както и с обжалваното разпореждане. Съдът не следва
предварително да събира държавна такса при атакуване на определение, с което се отказва
освобождаване от заплащане на държавна такса, с оглед характера на производството по чл.
83, ал. 2 от ГПК. Молителите нямат право да подават нова молба за освобождаване от
заплащане на държавна такса и депозит поради отсъствие на промяна в обстоятелствата,
което обуславя недопустимост на Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д. №
52/2021 година на Окръжен съд Ловеч. Молбата е за освобождаване от държавна такса и
разноски до приключване на производството. За разглеждане на жалба срещу отказа на
1
първостепенния съд молителите не държат заплащане на държавна такса предвид социалния
характер на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК на основание чл. 117, ал. 3; чл. 121, ал. 1 и
преамбюла на Конституцията на Република България. Със задължаването на молителите да
заплатят държавна такса реално се ограничава техния достъп до съд, което е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е създадена с цел да се осигури достъп до съдебна
защита на лица, които нямат достатъчно средства да заплатят държавните такси и разноски
до края на производството. При приключване на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК с
влязъл в сила съдебен акт, с който молителите не се освобождават от държавни такси,
дължимите такси се събират по реда на чл. 77 от ГПК в изпълнение на задълженията на съда
по Закона за държавните такси. Водеща е ролята на съда да правораздава и гарантира
достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага прилагане на закона в частта
за държавните такси по начин, осигуряващ ефективно реализиране на правата на лицата в
затруднено материално положение по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Направено е искане да се отмени Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д.
№ 52/2021 година на Окръжен съд Ловеч.
Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен съд Ловеч е
инициирано от адвокат С.Н. – процесуален представител на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й.,
против размера на разноските, определени със съобщения с изх. №№ 29576/16.12.2020
година, 29577/16.12.2020 година по изпълнително дело № 20138790400380 по описа на
частен съдебен изпълнител В. Л., с район на действие – Окръжен съд Ловеч.
С Определение № 40/29.01.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен
съд Ловеч са оставени без уважение молбите на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й.,
представлявани от адвокат С.Н., по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на
държавна такса за разглеждане на делото.
Депозирана е частна жалба от адвокат С.Н. – пълномощник на К. АТ. Й., АТ. К.
Й., П. В. Й., против Определение № 40/29.01.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на
Окръжен съд Ловеч.
С Разпореждане № 15/18.02.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на
Окръжен съд Ловеч е оставена без движение на основание чл. 258, ал. 2, във връзка с чл.
262, ал. 1, във връзка с чл. 261, точка 4 от ГПК жалбата на адвокат С.Н. – процесуален
2
представител на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й., до внасяне на държавна такса в размер на 15
лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново; указани са последиците при
неизпълнение на задължението.
Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на жалбоподателите на
2.03.2021 година.
На 9.03.2021 година в Окръжен съд Ловеч е постъпило искане от адвокат С.Н. –
процесуален представител на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й., за отмяна на Разпореждане №
15/18.02.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен съд Ловеч – съдът не следва
да събира предварително държавна такса при обжалване на акт, с който се отказва
освобождаване от заплащане на такава. На молбата е поставена резолюция „к. д.“ на
9.03.2021 година.
С Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен
съд Ловеч е постановено да се върне жалбата на К. АТ. Й., АТ. К. Й., П. В. Й.,
представлявани от адвокат С.Н., против Определение № 40/29.01.2021 година по в. гр. д. №
52/2021 година на Окръжен съд Ловеч поради неотстранени нередовности на основание чл.
262, във връзка с чл. 261, точка 4 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че съобщението за
отстраняване на нередовностите по частната жалба е връчено на пълномощника на
жалбоподателите на 2.03.2021 година и до 1.04.2021 година нередовностите по частната
жалба не са отстранени – не е внесена дължимата държавна такса; налице са предпоставките
на чл. 262, ал. 2, точка 2 от ГПК за връщане на жалбата.
Разпореждане № 39/1.04.2021 година по в. гр. д. № 52/2021 година на Окръжен
съд Ловеч е валидно и допустимо.
Съобразно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в точка 12 на
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 година на Върховен касационен съд на Република
България по тълкувателно дело № 6/2012 година, ОСГТК, в случаите, когато съдът намери,
че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените