О П
Р Е
Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил,16.04.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова т.д.№21
по описа на КнОС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Кюстендил срещу „***”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.*, с която съдът е сезиран за произнасяне по иск
с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ.
Ищецът твърди, че Р. Д. Б., който е бил едноличен собственик на капитала и
управител на ответното дружество е починал на 16.05.2019 г. и същото няма
вписан нов управител и собственик повече от три месеца. Посочва, че наследниците
на управителя не са подали декларации, че желаят дружеството да продължава
дейността си. Предвид изложеното и на основание чл.155, т.3 ТЗ иска да се
постанови решение, с което да се прекрати дейността на „***”ЕООД.
Съдът като съобрази изложените в
исковата молба обстоятелства и заявения петитум намира следното:
От приложеното по делото извлечение от
Търговския регистър се установява, че ответното дружество е регистрирано в
Агенцията като еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище и
адрес на управление: гр.*, и с едноличен собственик на капитала и
управител Р.Д. Б..
От представеното извлечение от НБД „Население”
се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД –Р. Д.Б., ЕГН **********,
е починал на 16.05.2019 г. Същият е оставил за свои наследници синовете си Д. Р.Д. и М.Р.Д..
Съдът счита, че предявеният иск е
недопустим. Съображения:
Конститутивен иск за прекратяване на
търговско дружество с ограничена отговорност /правото на какъвто в чл. 155, т. 3 ТЗ безспорно е признато на прокурора/ по начало може да бъде
предявен само в изрично предвидените от закона случаи, а в чл. 155, т. 3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в хипотезата на чл. 157, ал.
1 ТЗ. Съгласно най-новата практика на ВКС – решение № 73/21.06.2019
г. по т. д. № 2413/18 г. на ВКС, първо т. о., при смърт на едноличен собственик
на капитала на търговско дружество и негов единствен управител е приложима
разпоредбата на чл. 157, ал.
1 ТЗ, изключваща възможността да се иска прекратяване на дружеството
по решение на съда с иск на прокурора, която е предвидена с хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ. Нормата на чл. 157, ал.
1 ТЗ е императивна. По силата на същата, прекратяването на
едноличното дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния
собственик на капитала му се счита настъпило ex lege към момента на
осъществяването на този обективен факт, с оглед на което нито е правно
изискуемо /с изрична законова разпоредба/, нито необходимо постановяването и на
съдебен акт със същата последица. Поради обективния характер на този факт
законодателят го е извел като частен случай и го е поставил извън хипотезите на
прекратяване на търговски дружества с ограничена отговорност, предвидени в чл. 154 ТЗ,
които са обединени от това, че настъпването им се обуславя от определени
субективни действия и волеизявления, насочени към прекратяването на правния
субект- изрично в този смисъл и Определение № 458 от 12.02.2020 г. на САС по в.
ч. гр. д. № 274/2020 г. В последното се застъпва още, че не може да бъде
споделено разбиране, че в хипотеза на починал едноличен собственик, който
едновременно е бил и управител, прекратяването на дружеството ще се осъществи в
резултат на съдебното решение, а при назначен друг управител, различен от
починалото лице - едноличен собственик дружеството ще се прекрати с факта на
смъртта му и тъй като правната промяна в случаите на смърт на физическото лице
– единствен съдружник в дружеството /независимо от това кой е вписаният негов
управител/, настъпва по силата на закона, предявяването на конститутивен иск,
чиято цел е именно постигането на такава промяна в правната сфера на
дружеството по силата на съдебното решение, е недопустимо. Становището за
недопустимостта на производство по предявен конститутивен иск по чл.155,т.3 от ТЗ в посочената хипотеза е застъпено и в
Определение № 512 от 17.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 196/2020 г. на САС.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ е недопустим,
поради което на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да се върне.
Воден
от горното , Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба
подадена от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Кюстендил срещу „***”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.*,
с която се иска да се постанови прекратяване на търговското дружеството на
основание чл. 155, т.3 от ТЗ, поради недопустимост на иска.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: