РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20242100100360 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. П. К., ****
*****, подадена чрез Адвокатско дружество „Чиков и Янакиев“, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул.“Рилски езера“ №2-4, ет.2, ап.3, адв. Филип Чиков
против Р. И. В., ЕГН ********** от *******, с която се иска да бъде прието за установено,
че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ Студио №А-41, с адрес
к.к.Слънчев бряг, зона „Запад“, комплекс „Шато Валон“, ет.4, с площ от 68,09 кв.м.,
състоящо се от дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня, баня- тоалетна, антре и две
тераси, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.370.1.60
по КК на гр.Несебър и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на имота.
Предявила е и иск за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 6000 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване от ползването на процесния апартамент в
периода 01.04.2023г.- 31.03.2024г.
Ищцата твърди, че е наследник на К.Ч., починал на *****г., който на *****г. закупил
недвижимия имот, представляващ Студио №А-41, с адрес к.к.Слънчев бряг, зона „Запад“,
комплекс „Шато Валон“, ет.4, с площ от 68,09 кв.м., състоящо се от дневна- трапезария с
кухненски бокс, спалня, баня- тоалетна, антре и две тераси, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.506.370.1.60 по КК на гр.Несебър. Ищцата е
наследник на починалото лице, придобила имота по силата на наследствено
правоприемство, за което по делото е представено заверено копие от офицален документ-
Удостоверение на Върховния съд на **** от 21.03.2018г.
През 2023г. ищцата установила, че ответницата Р. В. се настанила самоволно в имота.
Последната обяснила на представител на ищцата, че държи имота на основание устен
договор с покойния К.Ч., като наемната цена била 6000 лева годишно. Ответницата заявила
на представители на ищцата, че желае да закупи имота, за което е направила оферта по е-
мейл от 21.04.2023г. за сумата от 31 000 евро. В същия е- мейл заявила, че е заплатила 3093
евро наем за апартамента, но на дружеството, което поддържало комплекса, в който се
намира имота. Изявила желание да заплати още 8474 евро задължения във връзка с имота
към комплекса и да преведе веднага остатъка в размер на 22 526 евро, след което
1
предложила да се насрочи сделката.
За установяване правото си на собственост, ищцата е представила по делото
нотариален акт №**, том ****, дело №5****г. от *****г. на Нотариус с район на действие
Районен съд- Несебър.
Твърди се, че сделка с ответницата не се е осъществила, но имотът е в нейно владение
и тя го ползва без правно основание.
Дори да съществува договор за наем, той не бил сключен с ищцата, не е заплащан
наем и същият може да бъде прекратен по всяко време, за което ищцата прави изявление при
условията на евентуалност.
Твърди, че ответницата ползвала имота в периода м.април 2023г.- м.март 2024г., т.е.
12 месеца, като на основание чл.59 ЗЗД претендира да бъде осъдена ответницата да заплати
обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползването на имота й в размер на
пазарния наем за процесния период, който собственикът би получил - 6000лв., т.е. по 500
лв. месечно.
Ответницата Р. В. оспорва исковете.
Оспорва, че е ползвала имота в претендирания срок.
Оспорва, че ищцата е собственик на претендирания имот, като представеното
удостоверение от Върховния съд на **** не доказвало правото й на собственост върху
конкретно този имот. Имотът не е във владение или държане на ответницата и тя не
упражнява фактическа власт върху него.
Ответницата твърди, че не е знаела, че собственикът на имота е починал.
Преговаряла е за закупуване на апартамента с г-н С.П., представил се пред нея като
представител на собственика, без да й е казано за смъртта на К.Ч.. В крайна сметка се
стигнало до договорка за продажба на имота за сумата от 31 000 евро, за което съществувало
електронно писмо, представено по делото. След като се договорили за покупко- продажбата
на имота, ответницата със същото писмо уведомила представителя, че имотът се нуждае от
ремонт, поради течове от терасата. На ответницата бил предоставен достъп до апартамента
за извършване на ремонт, за който заплатила 6862 лв. Наред с това обаче, ответницата е
заявила в отговора на исковата молба, че не е ползвала имота през претендирания период.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :
Предявените от ищцата искове са с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт №**, том ****, дело №5****г. от *****г. на
Нотариус с район на действие Районен съд- Несебър, от който е видно, че К.Е.Ч. е закупил
от „Инфинити 3“ ООД процесния недвижим имот, представляващ студио А-41, с площ от
56, 88 кв.м., като площта ведно с общите части възлиза на 68, 09 кв.м., находящ се на
четвърти жилищен етаж, вх.А, състоящ се от дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня,
баня- тоалетна, антре и две тераси, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.506.370.1.60, с административен адрес: к.к.Слънчев бряг- зона Запад,
к-с „Шато Валон“, за сумата от 127 128, 95 лева.
Представено е нотариално заверен от надлежен служител копие от официален
документ- Удостоверение на Върховния съд на **** от 21.03.2018г., от което е видно, че
ищцата е обявена за единствен наследник на К.Ч., починал на *****г., жител на ****,
придобила цялото му наследство.
Представено е и копие от електронно писмо, изпратено от електронен адрес на лицето
С.П., но от името на ответницата Р. И. до Ф. Ч., който видно от книжата по делото е бил
представител на К.Ч. по сделката, процесуален представител и сега на ищцата по делото, с
което е изразена готовност от нейна страна да се закупи недвижимия имот на стойност
31 000 евро. В писмото е посочено, че апартаментът е без обзавеждане, за основен ремонт
вследствие течове и терасата отвън, с предложение тя да извърши ремонта, за нейна сметка,
2
като незабавно заплати по банков път сумата от 22 526 евро, а с останалата сума да погаси от
името на собственика сумата от 8474 евро, представляваща остатъчни задължения към
момента- 21.04.2023г. за поддръжка в комплекса към поддържащото дружество „Сапфир
Груп“, за което ще бъдат издадени и съответните документи за липса на задължения.
Посочено е също така, че задълженията на собственика на апартамента към комплекса са за
близо 16 години в размер на 11 567 евро, от които 3093 евро са приспаднати от платен наем
на апартамента, чието обзавеждане към този момент е на комплекса, за да може да се отдава.
Разпитан като свидетел е С.П., който обясни, че е бил пълномощник на собственика
на имота Ч., който починал, поради което свидетелят осъществил контакт със служителя на
„Сапфир груп“- Т.С.. Уточнява, че „Сапфир груп“ е строителната фирма- собственик на
комплекса. В разговор със служителката, свидетелят разбрал, че имота се ползва от
управителката на комплекса Р. И. В., която имала интерес да говори с него, по който повод са
се чули и самата ответница му е заявила, че заедно със съпруга си ползва апартамента.
Свидетелят е бил изненадан, защото нито г-н Ч., нито майка му са казвали или са били
наясно с това положение. Ответницата е обяснила на свидетеля, че по устна договорка със
собственика Ч. е в апартамента, като за тази година /2023г./ наемната цена била 6000 лв., без
да уточни как заплаща тази сума. Разговорът между свидетеля и ответницата се е състоял в
началото на 2023г. Ответницата заявила интерес от закупуване на имота, след което
свидетелят предал това нейно желание на ищцата. Последната не се съгласила и помолила
чрез свидетеля, ответницата да освободи апартамента. Той обясни също, че за ремонт не е
ставало въпрос, нито са се разбирали за извършване на такъв. Свидетелят не знае, дали към
настоящия момент ответницата е в апартамента.
По делото няма ангажирани доказателства, които да сочат, че К.Ч. е губил по някакъв
начин собствеността върху имота, нито има други такива, сочещи, че е отдал под наем
притежавания от него процесен апартамента на ответницата. Няма и доказателства да е
договаряна или заплащана някаква наемна цена. Очевидно, ответницата не е разговаряла с Ч.
по въпроса, тъй като от свидетеля П. и то едва през 2023г., е разбрала за смъртта му.
Изложеното в отговора на исковата молба на ответницата кореспондира с изложеното в
изпратеното до представител на ищцата електронно писмо от нейно име, както и с
показанията на свидетеля П. относно факта, че ответницата е била в имота и го е ползвала
към датата, към която е научила за смъртта на собственика, поради което е искала и да го
закупи. По делото е допусната, приета неоспорена от страните, съдебно- икономическа
експертиза, вещото лице по което е дало заключение относно пазарната наемна цена на
имота за претендирания период. Следва да се посочи във връзка с периода на ползване на
имота, че делото е било отлагано няколко пъти, защото ответницата не е осигурила достъп за
извършване на оглед. На 13.03.2024г. вещото лице за първи път уведоми съда, че ответната
страна не осигурява достъп до апартамента за оглед вече няколко месеца, въпреки че още на
14.11.2024г. процесуалният представител на ответницата е уведомен за това задължение и е
обещан достъп. Не е бил осигурен такъв и на 20.03.2024г., и на 21.03.2024г., съгласно
разпореждане на съда, нито към 17.04.2024г., както и към деня на огледа през м.май 2024г.,
за която дата вещото лице лично разговаряла с ответницата, но тя отново не е присъствала,
за което бил съставен протокол. Влизането в апартамента за извършване на оглед е
осъществено с помощта на св.П., като представител на ищцата и на ключар, чрез който е
отворен апартамента. Видно от експертизата, към момента на огледа през м.май 2024г.
жилището е необитаемо, необзаведено, без кухненско обзавеждане, с необходимост от
ремонт. Има следи от влага, част от закрепващи елементи на кухненски шкафове, в т.ч. и
открит отвор за включване на тръба, отвеждаща топлия въздух от аспиратор. По стените в
спалнята също имало остатъци от закрепващи елементи, мазилката около вратата между
дневната и спалнята била разрушена, имало пукнатини навсякъде, боядисването било
захабено, демонтирани били абажурите на осветителните тела и част от електрическите
контакти, входната врата била очукана, душ батерията в банята- тоалетна била без душ, по
стените имало остатъци от закрепващи елементи. Състоянието на апартамента е подробно
описано от вещото лице, което е приложило към експертизата и снимков материал на
описаното. Установеното от вещото лице е в подкрепа на извода, че имотът е бил ползван,
3
очевидно от ответницата, която към момента на извършване на експертизата се е изнесла от
имота и вероятно това е била причината за възпрепятстване на огледа и извършване на
експертизата в разпоредените от съда срокове, вкл. въпреки наложената глоба за това.
Изложеното и въз основа на така събраните доказателства, следва да се приеме, че
К.Ч. безспорно е бил собственик на процесния имот, а по наследство- ищцата. Безспорно е
също, че ответницата е ползвала имота, който е искала и да закупи, но към момента се
установи, че тя не го владее.
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. По този иск следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното
решение относно искането да бъде установено, че ищцата притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъдена ответницата да й предаде владението върху
имота /арг.т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2000 г., ОСГК на ВКС; ТР №4/2016 по
тълк.д.№4/2014, ОСГК на ВКС/. В хода на делото се установи, че ищцата по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответницата вече не владее този
имот, поради което следва да се признае с установителен диспозитив, че ищцата е
собственик на имота и да се отхвърли искането за правна защита- за предаване на
владението на имота. Силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно
предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищцата право на
собственост на заявеното от нея основание.
Предвид установеното, основателна се явява и претенцията на ищцата с правно
основание чл.59 ЗЗД за заплащане на ползването на апартамента без основание в размер на
пазарния наем за него за претендирания период от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. Налице е
осъществена от ответницата фактическа власт и ползване в процесния период, за което
липсва основание, в който случай отговорността й да обезщети собственика се изразява в
спестения от нея наем, който би плащала за ползване на имота, като обедняването на
собственика е в същия размер- пазарния наем за процесния имот, който последният би
получил за спорния период. Налице е обедняване на собственика, само защото последният е
бил лишен от едно сигурно увеличаване на неговия актив чрез ползване на собствената си
вещ и извличане на полезните и свойства, без да се преценява конкретно дали
претендиращият вземане от неоснователно обогатяване е имал намерени въобще да ползва
вещта. Вещото лице по приетата експертиза е дало заключение, че пазарната наемна цена за
имота, със стандартно кухненско обзавеждане/има се предвид само мивка и шкаф, и
видимите следи от премахване на монтираната кухня/ и годен за обитаване, е в размер на
5256 лв. за процесния период 01.04.2023г.- 31.03.2024г. Вещото лице уточнява още, че без
мивка и шкаф /чиято стойност е също незначителнъ/, разликата в цената е минимална, но
предвид останалите следи от демонтирането им, както и безспорната констатация, че имота
е ползван, то е категорично относно предложения размер на пазарната наемна цена. Предвид
изложеното, искът по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до размера на доказаните 5256 лв,
като в останалата част до размер на 6000 лв. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, на ищцовата страна следва да се присъдят, на основание
чл.78, ал.1 ГПК направените от нея в настоящото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска. По делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Съдът
приема, че разноските следва да се присъдят в размер на 9493 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. В., ЕГН ********** от
*******, че А. П. К., **** *****, родена на **********г., в ****, с адрес: *******, ****,
****, наследник на К.Е.Ч., ******, починал на *****г., представител в България:
Адвокатско дружество „Чиков и Янакиев“, със седалище и адрес на управление гр.София,
4
район Лозенец, ул.“Рилски езера“ №2-4, ет.2, ап.3, адв. Филип Чиков, е собственик на
недвижимия имот, представляващ СТУДИО А-41, с площ от 56, 88 кв.м., като площта ведно
с общите части възлиза на 68, 09 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж, вх.А, състоящ
се от дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня, баня- тоалетна, антре и две тераси, при
граници: изток- външен зид, запад- външен зид и коридор, север- студио №А-40 и юг-
външен зид, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.506.370.1.60, с административен адрес: к.к.Слънчев бряг- зона Запад, к-с „Шато
Валон“, ет.4.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. П. К., **** *****, родена на **********г., в ****, с адрес:
*******, ***** *****, наследник на К.Е.Ч., ******, починал на *****г., представител в
България: Адвокатско дружество „Чиков и Янакиев“, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул.“Рилски езера“ №2-4, ет.2, ап.3, адв. Филип Чиков за осъждане
на ответницата Р. И. В., ЕГН ********** от ******* да предаде на владението върху
недвижимия имот, представляващ СТУДИО А-41, с площ от 56, 88 кв.м., като площта ведно
с общите части възлиза на 68, 09 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж, вх.А, състоящ
се от дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня, баня- тоалетна, антре и две тераси, при
граници: изток- външен зид, запад- външен зид и коридор, север- студио №А-40 и юг-
външен зид, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.506.370.1.60, с административен адрес: к.к.Слънчев бряг- зона Запад, к-с „Шато
Валон“, ет.4.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН ********** от ******* да заплати на А. П. К., **** *****,
родена на **********г., в ****, с адрес: *******, ***** ****, наследник на К.Е.Ч., ******,
починал на *****г., представител в България: Адвокатско дружество „Чиков и Янакиев“, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Рилски езера“ №2-4, ет.2,
ап.3, адв. Филип Чиков СУМАТА ОТ 5256 /пет хиляди двеста петдесет и шест/лева,
представляваща обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването на апартамента от
ответницата без основание, в размер на пазарния наем за периода от 01.04.2023г. до
31.03.2024г., като в останалата част над присъдените 5256 лв. до претендирания размер от
6000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН ********** от ******* да заплати на А. П. К., **** *****,
родена на **********г., в ****, с адрес: *******, ***** ****, чрез представителя в
България: Адвокатско дружество „Чиков и Янакиев“, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул.“Рилски езера“ №2-4, ет.2, ап.3, адв. Филип Чиков сумата от
9493 /девет хиляди четиристотин деветдесет и три/ лева, представляваща направени от
ищцата разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5