РЕШЕНИЕ
№ 7071
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110140087 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А П. И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
7463/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу А П. И. за сумите от 1075,69
лева (хиляда седемдесет и пет лева и 69 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
78,94 лева (седемдесет и осем лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
На 12.08.2022 г., след образуване на производството по делото, ответницата А И.
е починала, като след насочване на иска срещу нейните наследници от страна на
ищцовото дружество, с определение от 29.09.2022 г. на осн. чл. 227 ГПК в
производството са конституирани като ответници децата на А И., а именно: Р. Г. Д. и
Р. Г. Д. за по ½ част от претендираните в производството суми – сумата от по 537,85
лева главница и сумата от 39,47 лева лихва за забава по отношение на всекиго от
ответниците.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. на
ответниците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Сочи, че наследодателката на ответниците, а в качеството им на
наследници – ответниците, са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, ж.к. Младост 4, бл. 419, вх. 6, ет. 2, ап. 6, аб.№ . Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове, като сочат,
че не се установява извършеното отчитане на топлинна енергия и нейното
разпределение. Оспорват извършването на дялово разпределение в процесния имот. Не
отричат качеството си на собственици на процесния имот. Правят възражение за
изтекъл период на погасителна давност относно претендираните вземания за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Поради изложените съображения молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
2
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.03.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 13.04.2023 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че наследодателят на ответниците Архангелка
П. И. е била собственик на процесния имот в процесния период, като след нейната
смърт, ответниците, в качеството им на нейни наследници, са придобили собствеността
върху имота в размер на по ½ част.
Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том год. по описа на
нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, А П. И. придобива собствеността
върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Младост,. От изготвена
справка за родствените връзки на ответницата след настъпване на смъртта й се
установява, че нейни наследници са двете й деца Р. Г. Д. и Р. Г. Д..
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела, а само 1 бр.
водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период било
извършвано на база реален отчет на разпределителите. С оглед въведената система за
дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е
извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. Поради това, че всички отоплителни тела са
били демонтирани, ТЕ за отопление на имота в процесния период не е начислявана.
Топлата вода за 2018/2019 г. и за 2019/2020 г. била начислявана по реален отчет, като
са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило
достъпа/, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. За периода 2020/2021 г. не бил осигурен достъп за отчет на водомера, поради
което топлата вода е начислена съобразно предвиденото в нормативната уредба
потребление, което се начислява при неосигурен достъп, като били съставени
протоколи за неосигурения достъп с подпис на свидетел. Топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.
Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за
разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението
3
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като
същият съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От експертното заключение се установява, че към момента на извършаване на
проверката, са налице данни за извършени плащания за процесния период в размер на
1188,79 лева, като са останали непогасени задължения. Посочено е, че дължимата
главница за незаплатена топлинна енергия в процесния период е в размер на 1075,69
лева. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от
217,63 лева за отчетен период м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., сума за връщане от 207,91
лева за отчетен период м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и сума за доплащане в размер на
346,78 лева за отчетен период м.05.2020 г. – м. 04.2021 г. Отразено е, че дължимата
главница е формирана, както следва: 266,42 лева ТЕ за сградна инсталация и 809,27
лева ТЕ за БГВ. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период,
отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на
сумата от 78,93 лева върху непогасената топлинна енергия, като е изключен периодът,
в който е било въведено извънредна епидемична обстановка в страната.
По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в срок преди повече от три години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вещото лице е
направило изчисления за задълженията с настъпила изискуемост след 14.02.2019 г.
Посочено е, че задължението с настъпила изискуемост след тази дата възлиза на
сумите от: главница за ТЕ – сумата от 733,51 лева и лихва върху главницата за ТЕ –
сумата от 46,80 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.02.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.02.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
4
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 14.02.2019 г., като главница за
ТЕ е в размер на 733,51 лева. Предявените искове за главница за топлинна енергия
следва да се уважат за периода от 14.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от по 366,75
лв. по отношение на всекиго от ответниците /по 1/2 част от дълга/, като се отхвърлят за
горницата до пълните предявени размери за всеки от тях от 537,85 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 13.02.2019 г. като неоснователни.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница за
цена на доставена топлинна енергия, поради което ответниците не дължат
обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода,
погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Съгласно
приложимите общи условия потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл.
33). Вземайки предвид момента на настъпване на падежа на задължениията, вещото
лице е посочило какъв е размерът на дълга в непогасения по давност период.
Дължимата лихва за забава върху цената на доставена топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила след 14.02.2019 г. съобразно експертното заключение е в
размер на 46,80 лева. Ето защо, исковете за лихва за забава върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от по 23,40
лв. по отношение на всекиго от ответниците /по 1/2 част от дълга/, като се отхвърлят за
горницата до пълните предявени размери за всеки от тях от 39,47 лв. като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата от общо 753,96 лева, пропорционално на уважените
5
искове, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. Сумата
следва да бъде разпределена пропорционално на частта на всекиго от ответниците, а
именно по ½ част или сумата от по 376,98 лева по отношение на всекиго от тях.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Съобразно уважената част от исковете и съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК от ищцовото дружество, в полза на
последното следва да бъде присъдена сумата от общо 50,72 лева, като всеки от
ответниците бъде осъден да заплати сумата от по 25,36 лева.
Ответниците не са представили доказателство за сторени разноски, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. Г. Д., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 366,75 лева,
представляваща 1/2 части от цена на доставена топлинна енергия в периода от
14.02.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр. София, ж.к. Младост ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2022 г. до погасяване на
задължението и сумата от 23,40 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 537,85 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 13.02.2019 г. и иска за установяване на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия до пълния
предявен размер от 39,47 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2022 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. Г. Д., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 366,75 лева,
представляваща 1/2 части от цена на доставена топлинна енергия в периода от
14.02.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр. София, ж.к. М, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2022 г. до погасяване на
задължението и сумата от 23,40 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 537,85 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 13.02.2019 г. и иска за установяване на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия до пълния
предявен размер от 39,47 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2022 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
6
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 376,98 лева разноски в исковото производство и
сумата от 25,36 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 376,98 лева разноски в исковото производство и
сумата от 25,36 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7