РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 16.04.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5980 по описа за 2018година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против В.В.М., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***с аб.
№21506 и е клиент по смисъл на чл.153
ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.12.2016г.-31.01.2018г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 2585,05лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 02.02.2016г.-13.03.2018г. в размер на 282,81лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо нея за посочените
суми по ч.гр.д.№1941/18г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на
топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани
във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№1941/2018г.Твърди
се, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК и осн. чл. 415 от ГПК
е предявен иск за съществуване на
вземането си, поради което ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи посочените суми: 2585,05лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2016г. до 31.01.2018г., лихва върху
главницата в размер на 282,81лв. за периода от 02.02.2016г. до 13.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -21.03.2018г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК, както и да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски.
За ответника назначеният особен
представител, е оспорил исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№1941/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1270/22.03.2018г. спрямо ответника, както следва: на
2585,05лв. – главница за периода от 01.12.2015-31.01.2018г., и сума в размер на
282,81лв.– лихва за забава върху главницата, за периода
от02.02.2016-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и направени деловодни разноски в размер на 57,36лв.- държавна
такса и 50.00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от
следните обстоятелства: Ползвана и незаплатена топлинна енергия от длъжника, за
периода 01.12.2015-31.01.2018г., доставена от дружеството, до имот на адрес:
гр. ***, аб.№ 21506
В срок
кредиторът е предявил иск за 2585,05лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2016г. до 31.01.2018г., лихва върху главницата в размер на 282,81лв.
за периода от 02.02.2016г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата -21.03.2018г. до окончателното
изплащане на същата, след указание на съда, при хипотезата, че не е
открит длъжника.
Въз основа на така събраните доказателства,
съдът приема, следното от правна страна:
Съдът споделя становището на
ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ.
бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр.
95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната
е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Т.П." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила
от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма – „Техем сървисис“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от
ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153,
ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава,
когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.по делото е представен и
НА, от който се установява, качеството на собственик на ответника.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по
задачата на ищеца, като е посочва, че дължимите суми за периода посочен в ИМ за
главницата е 1507лв., а при това положение за лихвата за периода от
изискуемостта на задължението- 02.02.2017г. е 88,21лв. Заключението е прието
като обективно и компетентно.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове следва да се уважат частично.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 59,72лв.,
съобразно предявената и уважена част от исковете е
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо432,22лв.,съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника В.В.М., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, следните суми: 1507
лева за главница за периода 01.12.2016г.– 31.01.2018г. и лихва върху главницата
в размер на 88,21 лева за периода 02.02.2017г. до 13.03.2018г. и законната
лихва върху главницата от 21.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №1270/22.03.2018г. по ч.гр.д.№1941/2018г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата до предявените 2585,05лв. главница и до 282,81лв. лихва за периода
02.02.2016г.-01.02.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, В.В.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата общо
432,22лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо от 59,72лв.- разноски по ч.гр.д.
№1941/2018г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :