РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Радомир, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./25.04.2024 г. на началник РУ – Р. в ОДМВР - П.
упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Ю.Г.“ № ., са наложени
административни наказания са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание е останал жалбоподателят Р. С. Х. и
по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител – адв.С. Р. от САК съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - началник РУ – Р. в ОДМВР - П., редовно и своевременно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
следното:
От фактическа страна.
На 19.01.2024 г. бил съставен акт, серия АД № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля И. М. Т. в присъствието на свидетеля Г. А. Х.,
срещу Р. С. Х., за това, че на 19.01.2024 г., в 09,31 ч., в гр. Р., на кръстовището на ул. „Х. С.“
1
и ул. „П. К. Ц.“, при частен дом № ., жалбоподателят е управлявал МПС „А. .“, зелен на
цвят, с рама № ., собственост на И. И. А., с ЕГН: **********, като при извършената
проверка се установило, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано на територията
на Р България (без регистрационни табели).
Била сезирана Районна прокуратура – П.. Образувано е БП № ./19.01.2024 г., като
същото е прекратено с постановление за прекратяване на досъдебното производство от
11.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор, поради наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 НК,
отнасяща се до малозначителност на деянието. Препис от постановлението е изпратено на
РУ – Р. за преценка относно провеждане на административно-наказателно производство.
Наказателното постановление е издадено при наличие на хипотезата на чл.36,
ал.2 ЗАНН, след получаване на постановлението на прокурора, като на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
По делото са разпитани като свидетели И. М. Т. и Г. А. Х.. Според първия
свидетел, който работи като „старши полицай“ в РУ-Р., били назначени като автопатрул 442,
в състав с колегата му Г. Х.. Извършвали обход в града и минавайки по ул.“П. К. Ц.“,
забелязали, че излязъл автомобил без номера. Веднага я спрели и установили, че същият не е
регистриран. Съставени били необходимите документи. Дошъл собственикът на автомобила,
който я е докарал от чужбина и заявил, че е живеел близо, от лявата страна на високото. Най-
много е било 100 м. като разстояние. Казал същи, че видачът искал да я купува и да я
изпробва.
Според втория свидетел, който работи като „командир на отделение“ в Група
“Охранителна полиция“ към РУ-Р., извършвайки обход в гр.Р., забелязали, че се движи
автомобил без регистрационни табели. Поискали документите на водача и на автомобила.
Двамата потвърждават казаното на досъдебното производство.
По делото е приложено БП № ./19.01.2024 г. по описа на РУ – Р., пр. пр. №./2024
г. на РП – П..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Т. и Х., от материалите по БП № .19.01.2024 г. по описа на РУ – Р., пр.
пр. № ./2024 г. на РП – П., както и от присъединените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок и като такава се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ненователна, по следните
съображения:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
2
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият съдебен състав намира, че при
провеждане на административно- наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в
която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е
направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като, както в АУАН, така и
в НП, са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник група в ОДМВР- П., С-р „Пътна полиция“- П., упълномощен
със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, в
постановлението на РП за прекратяване на досъдебното производство и в атакуваното
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административно- наказващия орган писмени доказателства, приложени в ДП,
притежаващи характеристики на официални документи, както и от свидетелските
показания, е установена и доказана по безспорен начин.
В обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Настоящият съдебен състав намира, че в производство по делото е доказано по
безспорен и категоричен начин извършването на процесното деяние, което съдържа от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. В случая е установено, а и не се спори, че на процесните дата, час и място
жалбоподателят Р. С. Х. е управлявал автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.
Същият не е изпълнил задължението си по чл.140, ал.1 ЗДвП, според който, по пътищата,
отворени за обществено ползване, да ползва само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. С
разпоредбата на §2, т.4 от допълнителните разпоредби на Наредба № . от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
3
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което
представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението – 19.02.2024 г.,
процесният лек автомобил не е разполагал с такова административно разрешение, поради
което правилен е изводът на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение (общественоопасния
характер на деянието); съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е целял настъпването на
предвидените в закона административни последици.
По отношение субективната страна на нарушението следва да се посочи, че
липсата на регистрационни табели е видим дефицит, годен да обоснове липса на
предпоставки за законосъобразно управление, което обуславя и умишлената форма на вина
(пряк или евентуален умисъл, всеки от които носи признаците на достатъчност за целите на
субективната съставомерност). По делото безспорно се установява от показанията на
разпитаните свидетели, че жалбоподателят е бил наясно с факта, че автомобилът не е бил
надлежно регистриран, като същият е предприел управление, с цел евентуално бъдещо
закупуване на автомобила.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая дори и да се приеме, макар и да липсва доказателствена
обезпеченост на такова твърдение, че жалбоподателят не е узнал за липсата на
регистрационни табели преди проверката, същият е действал при непредпазлива форма на
вина по смисъла на чл.11 НК - деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В
случая нарушителят е бил длъжен като водач на МПС да предвиди общественоопасните
последици при положение, че е могъл и е бил длъжен по силата на чл.140 ЗДвП да провери
дали автомобилът, който е възнамерявал да управлява, е бил с поставени регистрационни
табели, което е лесно установимо обстоятелство.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По
тази причина, макар да са били налице основания за освобождаване от наказателна
4
отговорност, наказаното лице не следва да бъде освободено и от
административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като, с оглед на доктриналната
класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални
нарушения“. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените
в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване
за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се отнася и за чл.9, ал.2
НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата и се отнася до класическо изпълнително деяние, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а
не представлява маловажен случай. В горния смисъл съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата.
Относно размера на наложеното наказание следва да се посочи, че нормата на
чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва се с „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200,00 до 500,00 лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Размерът на санкциите е определен
към законовия минимум, поради което и подробни разсъждения по размера им са
безпредметни.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./25.04.2024 г. на началник РУ –
Р. в ОДМВР - П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Ю. Г.“ № . са
наложени административни наказания са наложени административни наказания по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6