Решение по дело №54/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е.И.П., мл. полицейски инспектор в група „ОП” при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, против заповед № 368з-301/22.02.2021 г. на директор на ОДМВР-Видин за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, на основание чл.198, ал.1, във връзка с ал.3, във връзка с чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.1, предл. трето от ЗМВР. Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, а от проверката не е установено нарушение на служебната дисциплина. Твърди, че в заповедта липсва конкретизация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. Сочи, че неправилно е извършена квалификацията на нарушението, както и че наложеното наказание по вид и размер не съответства на извършеното нарушение. Иска се съдът да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и да му присъди направените разноски по делото.

Ответникът директор на ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна.

След като се запозна с твърденията в жалбата, становището на ответника, и като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: със заповед № 368з-301/22.02.2021 г. на директор на ОДМВР-Видин на Е.И.П., мл. полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец, на основание чл.198, ал.1, във връзка с ал.3, във връзка с чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.1, предл. трето от ЗМВР. Прието е в заповедта, че на 10.10.2020 г. за времето от 10:03 ч. до 12:53 ч. при изпълнение на служебните си задължения, съвместно с колегата си мл. инспектор М.Й.Д., на длъжност мл. автоконтрольор в звено „Пътна полиция“ в група „ОП“ при РУ-Кула, ползвайки служебен автомобил с рег.№ СВ9963КА, осъществяват дейност по контрол на пътното движение за времето от 10:00 ч. до 14:00 ч. на точка за контрол „Кръстовище на път I-1 при км.30+494 и път III-141”, като старши на наряда е бил мл. инспектор М.Й.Д., който бил и водач на служебния автомобил.

От преписката е видно, че дисциплинарната проверка е образувана във връзка с постъпило писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност” за евентуални извършени нарушения от служители, след преглед на видеофайлове, за посочени в писмото периоди, установени при случайна проверка на видеофайловете. Писмото е изведено от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР на 27.10.2020 г., като проверката е разпоредена на същата дата.

Изискани са и са представени файлове с видео информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, монтирана на служебен автомобил, рег.№ СВ9963КА, за процесния период.

От протокол за визуален преглед рег.№ 953р-7801/10.12.2020 г. се установява, че на 10.10.2020 г. в 09:17 ч. Е.И.П. и М.Й.Д. тръгват със служебния автомобила към точката за контрол. От видеофайловете е видно, че по време на пътуването жалбоподателят няколко пъти затваря очи и се отпуска през времето от 09:27 ч. до 09:51 ч., но в същото време реагира на промените в движението на автомобила и се движи.

В 10:03 ч. служителите пристигат на точката за контрол на път I-1, паркират извън лентата на движение, успоредно на пътя, с насочен автомобил в посока към гр. Видин и започват да осъществяват контрол. От камерата се вижда, че служителите спират автомобили и извършват проверки, като в протокола за преглед са описани всички спрени автомобили, общо 24 на брой.

От прегледа на видеофайловете за времето от 10:03 ч. до 12:53 ч. се установява, че служителите извършват проверки с помощта на таблет и издават документи с мобилен принтер не в купето на автомобила, а върху неговия покрив.

В резултат на изложеното ответникът приел, че мл. ПИ Е.И.П. е нарушил Инструкция № 8121з-749/14.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и МЗ 8121з-731/15.07.2020 г., Раздел II, т.17. Като нарушение на служебната дисциплина е прието деяние по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Прието е, че отклонението от заложените правила в МЗ № 8121з-731/15.07.2020 г. е малозначително и на основание чл.198, ал.1, във връзка с ал.3 от ЗМВР на лицето е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец.

В резултат на описаното ответникът приел, че на 10.10.2020 г. при изпълнение на служебните си задължения, съвместно с младши инспектор М.Й.Д., ползвайки служебен автомобил рег.№ СВ9963КА, Е.И.П. е извършил проверка на документи на МПС и водачите им, както и е съставил фишове за установени административни нарушения извън купето на служебния автомобил, в обхвата на камерата (на предната седалка), с което е нарушил МЗ № 8121з-731/15.07.2020 г., раздел II, т.17 (Проверката на документите на спрения автомобил, водача или пътниците, както и съставянето на АУАН и ФИШ се извършва само в купето на служебния автомобил в обхвата на камерата (на предната седалка)).

Не се спори между страните, че проверките на спрените МПС и водачите им, както и съставянето на АУАН и ФИШ, за посочения период е извършено извън служебния автомобил, но в обхвата на камерите.

По делото се съдържат сведения от 03.12.2020 г. и 13.01.2021 г. на мл. инспектор М.Й.Д. и от 03.12.2020 г. и 15.01.2021 г. от жалбоподателя, които отричат да са извършили нарушения на служебната дисциплина.

На жалбоподателя е връчена покана рег.№ 953р-401/15.01.2021 г. за запознаване със справка и даване на допълнителни обяснения и възражения. Поканата е връчена на служителя на 15.01.2021 г. Служителят Й. се е явил да се запознае с обобщената справка, материалите от дисциплинарното производство и да даде допълнителни обяснения, с които моли да не бъде наказван, тъй като си е гледал съвестно работата. Последното е оформено в сведение на служителя от същата дата.

Проверката е приключила с обобщена справка peг.№ 953р-8104/23.12.2020 г., с която жалбоподателят е запознат на 15.01.2021 г., видно от отбелязването върху нея. Впоследствие е изготвено и становище peг.№ 953р-610/25.01.2021 г. на комисията за проверка.

С поканата от 15.01.2021 г. на жалбоподателя е дадена възможност за даване на писмени обяснения или възражения в 24-часов срок от връчване на поканата. Тя е връчена на служителя на същата дата: 15.01.2021 г., като в указания срок той е депозирал сведение, че действително е съставял актове и фишове извън купето на автомобила, което е било наложено от липсата на обхват на таблета, който има такъв извън купето на автомобила.

По делото като свидетел е разпитан колегата на жалбоподателя М.Й.Д., който установява, че действително на тази дата са били в съвместен наряд с него. Посочва, че когато са констатирали нарушения на проверяваните автомобили и водачи са съставяли АУАН и фишове. Свидетелства, че по правило всяка тяхна проверка трябва да минава през мобилно устройство (таблет), тъй като само чрез проверка в тяхната база данни може да се удостовери информацията за съответния водач или автомобил, респ. дали имат невръчени фишове, други нарушения или други задължения на водачите. За да се провери информацията таблетът трябва да има връзка с интернет, която на места се губи, а в случая на покрива на автомобила е имало такава връзка, но не и в купето на автомобила. Това е и причината тези актове и фишове да бъдат съставяни извън купето на автомобила.

Въз основа на установеното от проверката ответникът съставил процесната заповед.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от адресат на атакуваната заповед и в законоустановения преклузивен срок за оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР, като е наложено наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР от ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР: директор на ОДМВР-Видин.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона.

Наложено е наказание на основание чл.197, ал.1, т.1 за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, предложение трето – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с ал.3 от ЗМВР: „дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за маловажни дисциплинарни нарушения”, като се визира МЗ 8121з-731/15.07.2020 г., раздел II, т.17. Вмененото на жалбоподателя нарушение е за неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи: раздел II, т.17 от цитираната заповед, според която проверката на документите, на спрения автомобил, водача или пътниците, както и съставянето на АУАН или ФИШ се извършва само в купето на служебния автомобил в обхвата на камерата (на предната седалка).

От установените по делото фактически обстоятелства не се установява, жалбоподателят да е нарушил задължението си да извършва проверката на спрените автомобили и водачите, както и да съставя АУАН и ФИШ на предната седалка в купето на служебния автомобил, съобразно раздел II, т.17 от МЗ 8121з-731/15.07.2020 г., каквото е вмененото му нарушение.

От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като взаимно допълващи се и подкрепени с надлежни писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, дори и да се приеме, че не е извършил проверката на водачите и документите им в купето на служебния автомобил, а на покрива на същия, тъй като през това време той отново е изпълнявал служебна дейност и именно изпълнението на тези служебни задължения е наложило извършването на проверките, както и съставянето на АУАН и ФИШ да бъде извършвано на покрива, а не в купето на автомобила. Безспорно е, че тези действия са извършвани в обхвата на камерите на автомобила, като това е описано и от комисията, извършила проверката.

Събраните по делото доказателства установяват, че именно осъществявайки контрол върху пътното движение в процесния участък, служителите са изпълнили служебните си задължения, като от прегледа на камерите на служебния автомобил рег.№ СВ9963КА комисията е установила, че двамата изпълняват задълженията си, а от писмените доказателства, включително и от ежедневната форма на отчет „Приложение № 11, към чл.75, ал.2, т.1“ от Инструкция № 8121з-749/14.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, е видно, че служителите надлежно са попълнили същата, като в нея са отразени проверките на всички автомобили, които са били спрени и чиито водачи също са били проверени. Отразеното от двамата служители за извършената от тях контролна дейност за процесния период съвпада с визуализираното на камерите на автомобила, чийто преглед е извършен от комисията, което е констатирано и отразено в обжалваната заповед. Установени са извършените проверки, както и резултатите от тях, съответно и съставянето на АУАН и ФИШ на проверените лица.

Събраните доказателства по делото установяват, че на мястото на контрол, не е имало интернет обхват, респ. връзка на служебния таблет с базата данни, за да бъдат извършвани пълни справки на автомобилите и на водачите им, включително и за задължения на последните. Именно поради тази причина таблетът е поставян на покрива на автомобила, а не вътре в купето, но действията на служителите са извършвани в обсега на камерите на служебния автомобил.

Ответникът обаче не е съобразил причините за неизпълнението на МЗ 8121з-731/15.07.2020 г. относно извършването на проверките и съставянето на АУАН извън купето на автомобила, но не извън обхвата на камерите, тъй като всичките им действия са в обхвата на камерите на автомобила. От показанията на св. Й...се установява, че връзката с базата данни е била лоша в купето на автомобила, поради което се е наложило таблетът да бъде изнасян извън него.

Проблемите в системата за видео и аудиозапис, монтирана на служебен автомобил рег.№ СВ9963КА, са докладвани и от други служители на 30.06.2020 г., 18.10.2020 г. и 26.11.2020 г.

Доколкото служителите са осъществявали действия извън купето на автомобила, това е сторено по повод изпълнение на преките им служебни задължения, което не се оспорва по делото и е установено при проверката. Твърдението, че с извършването на проверките извън купето на автомобила, се увеличава риска от корупционна практика и намалява възможността за проследяване на действията при осъществения наряд от служителите с процесния служебен автомобил, се опровергава от установените обстоятелства при самата дисциплинарна проверка и то от комисията. Комисията, извършила преглед и анализ на видеофайловете, е констатирала, че действията на служителите при контактите им с гражданите са заснети от камерите и могат да бъдат визуализирани и проследени, като никъде при прегледа не може да се предположи или потвърди, че е налице корупционно поведение на служителите.

Следователно дори да има някакво нарушение, то не обосновава извод, че се касае за деяние по раздел II, т.17 от МЗ 8121з-731/15.07.2020 г. През времето, през което оспорващият е следвало да се намира на посочената точка за контрол, той е бил там, изпълнявал е задълженията си за контрол на пътното движение, спирал е автомобили и е извършвал проверки на същите и на водачите им, и е съставял АУАН и ФИШ, в обхвата на камерите на служебния автомобил, като не може да се приеме, че е нарушил раздел II, т.17 от МЗ 8121з-731/15.07.2020 г.

Извършването на друго нарушение на ЗМВР не се установява в настоящото производство от събраните доказателства. Твърдението за нарушение на Инструкция № 8121з-749/14.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, без да се сочи конкретен текст от нея, който да се твърди, че е нарушен от жалбоподателя, не следва да бъде обсъждано. Непосочването на конкретен текст от въпросната инструкция, както и действия, с които да се твърди, че е извършено такова нарушение, препятства съда да извърши проверка на приетото от наказващия орган. Няма как с действията си служителят да е нарушил Инструкцията като цяло, при положение, че многократно в дисциплинарната преписка се съдържат твърдения на комисията и наказващият орган, че двамата служители са изпълнявали задълженията си съобразно тази инструкция.

Едва след повдигането на друго обвинение и събирането на необходимите доказателства за това би могло да се направи обоснован извод дали има неизпълнение на заповед, разпореждане или др. неизпълнение на служебни задължения, пълно или неточно изпълнение на служебни задължения, значително ли е или е незначително отклонението от изпълнението на служебните задължения и т.н. Не са посочени като нарушени конкретни разпоредби на инструкцията, поради което обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнявал в пълнота и точно вменените му задължения при наряда съобразно други, произтичащи от инструкцията, задължения не следва да бъде обсъждано в настоящото производство, именно предвид вмененото му нарушение.

Не са налице и доказателства за наличие на виновно поведение на жалбоподателя. Липсата на субективния елемент: вина на дееца под форма на умисъл или небрежност, води до невъзможност да се квалифицира цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. Напротив, именно с цел да изпълни качествено служебните си задължения служителят е поставил служебния таблет на покрива на автомобила, откъдето е извършвал справките и е съставял АУАН и ФИШ, като по този начин е осигурил връзката му с мобилните мрежи и съответно възможност да извърши необходимите справки в базата данни на МВР.

Наред с горното, при така установените обстоятелства Съдът намира, че дисциплинарно-наказващият орган е приложил формално и чл.206, ал.2 от ЗМВР при определянето на вида и размера на наказанието.

Съгласно чл.206, ал.2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба.

В случая от една страна не се установяват визираните в атакуваната заповед нарушения, за които са ангажирани доказателства. Липсват настъпили вредни последици във връзка с установяването на тези несъответствия, които не биха могли да се категоризират като неизпълнение на служебни задължения, тъй като безспорно се установява по делото, че за същия период от време двамата служители от наряда са изпълнявали съвестно служебните си задължения.

При посочените по-горе обстоятелства Съдът намира, че дори и да се приеме, че в случая е налице някакво несъответствие, то липсата на вина и съответно отклонението от изискванията точно за да бъдат изпълнени служебните задължения от страна на служителите, не следва да бъде квалифицирано като нарушение.

Наложеното наказание не съответства и на целта на закона. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.

Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и анализирал подробно установените обстоятелства, за да определи извършено ли е дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, в какво именно се изразява това нарушение и съответно да определи следващото се за правилно квалифицираното нарушение наказание при спазване на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, наказващият орган е постановил незаконосъобразна заповед.

На основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 400,00 лева, представляващи действително заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, съгласно представения по делото договор за правна помощ и съдействие.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 368з-301/22.02.2021 г. на директор на ОДМВР-Видин, с която на мл. полицейски инспектор Е.И.П. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец, на основание чл.198, ал.1, във връзка с ал.3, във връзка с чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.1, предл. трето от ЗМВР, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на Е.И.П. направените разноски в производството по настоящето дело в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР.

 

Съдия: