РЕШЕНИЕ
№ 913
гр. Пловдив , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300501854 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по чл.258 от ГПК.
Подадена е жалба от А. Р. Х. , ЕГН **********, с адрес гр***** чрез особения й
представител адв.М. П. против решение №2307/08.07.2020 г. на Пловдивски районен съд по
гр.дело №13872/2018г., 6 гражд.състав, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен иска за извърши
съдебна делба по отношение на нея на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.517.420.1.30 по КККР на гр.**** с адм.адрес: гр.*****, който
се намира в сграда №1в ПИ с идентификатор 56784.517.420 и е допуснал делбата между Д.
С. Х. и П. Д. Б. - Х., А. Д. Г. и В. И. Г. в режим на СИО.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение и моли съда да бъде отменено и вместо него да се допусне делбата между Д. С. Х.
и П. Д. Б. - Х. и А. Р. Х. при квоти: 1/2 ид.ч. за първите двама съделители и 1/2 ид.ч. за
жалбоподателката.
Не е постъпил отговор на ВЖ от въззиваемите. В с.з. адв.З. – пълномощник на
въззиваемите А. Д. Г. и В. И. Г. взема становище, че жалбата е неоснователна и се иска
протвърждаване на решението.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
1
Ищците твърдят че с ответницата А. Х. са съсобственици на процесния апартамент
при квоти – по ½ ид.ч.; като придобивно основание на своята част сочат възлагане на ½
ид.ч. от недвижимия имот с постановление за възлагане, вл. в сила на 25.05.2018 г. на ЧСИ
П. Н., рег.№911 в НК, където е записано също, че върху тази ½ ид.ч. от апартамента има
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на А. Г. /Н./; за частта на А. Х.
представят НА за дарение №57/6.7.1993 г.
Ответниците А. Д. Г. и В. И. Г. давностно владение, изтекло в полза на двамата по
време на брака им.
Ответницата А. Х., чрез особения си представител, оспорва придобиването по давност
на имота от А. Д. Г. и В. И. Г., тъй като счита, че последните не са владяли имота като свой,
Г. е живяла другаде за известен период от време.
Безспорно е установено, че А. Х. е придобила ½ ид.ч. от апартамента по дарение от
нейната баба, за което е съставен НА №57/06.07.1993 г.,том 28,д.7663/1993 г. на нотариус
при ПРС, а нейната майка А. Г. е призната за собственик по давностно владение на ½ ид.ч.
от същия имот, видно от НА №125/30.10.2018 г.,т.7,рег.№6601,д.1013/18 г. на нотариус С. К.
за собственост по обстоятелствена проверка, който НА е оспорен въззивницата и е
направено искане за отмяната му.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи: неправилно съдът е приел, че А.
Г. е доказала, че е станала собственик на ид.ч. на въззивницата, приемайки, че тя е владяла
спокойно, необезпокоявано и явно спорната част от имота само поради факта, че А. Х.
никога не е пребивавала в имота – семейството й било в Г. и било обяснимо, че не може да
се връща непрекъснато в имота, но се е върнала в имота за погребението на баба си;
неоснователен бил доводът, че А. Г. е демонстрирала по отношение на всички намерението
си да свои частта на невладеещия собственик, тъй като не е следвало съдът да цени
показанията на свидетеля, който е разпитан като свидетел пред нотариуса, тъй като той не
може да даде различни обяснения от вече дадените; счита, че не се доказало по безспорен
начин, че А. Г. необезпокоявано и явно е владяла и е своила ид.част, собственост на дъщеря
й.
По направените доводи и оплаквания в жалбата, ПОС намира следното:
Правилно РС е разпределил доказателствената тежест съобразно указанията в ТР
№11/2012 г. от 21.3.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ВКС,ОСГК, където е казано, че при
оспорване на признатото с констативен НА право на собственост, тежестта на доказване се
носи от оспорващата страна; че правният извод на нотариуса за придобиването на правото
на собственост по давност се счита верен до доказване на противното; че след като и двете
ответнички се легитимират с титули за собственост, то всяка от тях следва да докаже своето
право.
2
По делото е представено и удостоверение от Община –****,Дир.МДТ – л.77 от д.РС,
от което е видно, че за периода 2006-2012 г. данъците за имота са заплащани на името на Л.
А. Ш. и А. Д. Н., а за периода 2013-31.12.2018 г.- на името на А. Н. /Г./. От удостоверение за
наследници /л.107 от д.РС/ се установява, че Л. А. Ш. е починала на 10.02.2008 г., от което
следва, че данъците за периода от нейната смърт 2008 г. до 2018 г. са заплащани от
ответницата А. Н. /Г./.
По нотариалното дело са разпитани свидетелите, които са установили придобиването
на процесната ид.ч. от жилището от А. Г. чрез необезпокоявано непрекъснато владение с
намерение да свои имота за себе си в продължение на 10 години в периода 2008 г.-2018 г. А.
Г. считала апартамента за свой, за определен период е допуснала в него да живее нейния
син. И тримата свидетели - В. П. Д., Й. А. С. и Г. О. Ч. са категорични, че от 1997 г.
ответницата А. Х. живее в Г.; през 2008 г. е дошла за погребението на баба си и категорично
е заявила, че не се интерисува от родините си в България, нито от имота в ****. Техните
показания не са оборени от въззивницата. Съдът не споделя довода във ВЖ, че въззивницата
се е върнала в имота за погребението на баба си - от разпита на А. Г. по чл.176 ГПК в с.з. на
17.9.2019 г. се установява, че когато дошла за погребението на баба си през 2008 г., А. Х. е
отишла да спи на хотел.
В тази фактическа обстановка съдът намира, че по делото се установи владение като
собствен от ответницата А. Г., което не е накърнено нито от дъщеря й А. Х., която се е
дезинтерисирала от имота, нито от сина й А. Х., който е осъщетвявал държане на имота със
съгласието на майка си, поради което следва да се приеме, че процесната ½ ид.ч. от имота е
придобит от А. Г. по време на брака й с В. И. Г. чрез давностно владение в продължение на
10 г. Ето защо делбата следва да се допусне при квоти по 1/2 ид.ч. за ищците и ответниците
Г. в режим на СИО.
Като е стигнал до същите изводи ПРС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2307/08.07.2020 г. на Пловдивски районен съд по
гр.дело №13872/2018г., 6 гражд.състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4