РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 30.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 158 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.К.Д. ***,
срещу решение № 78 от 17.05.2019 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 141 по описа за 2019 година на Троянският
районен съд. С
обжалваното решение пети състав на същият съд е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0359-000145 от 21.02.2019 година на Началника на Сектор при РУ Троян към ОДМВР Ловеч, с което на Д. е наложено административно наказание глоба в размер 50,00 - петдесет
лева на основание чл. 183 ал. 4 т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 137А, ал.1 от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.
В касационната жалба са наведени доводи, че
формираното от РС становище, че в проведеното административнонаказателно производство няма извършени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила, в частност на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно мястото на нарушението е погрешно и неправилно. Касационният жалбоподател счита мотивите в решението на първоинстанционният съд за необосновани и моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови отмяна на Наказателно постановление №
19-0359-000145 от 21.02.2019 година.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява. В постъпила по делото молба, процесуалният му
представител ангажира доказателства и становище в подкрепа на касационната
жалба.
Ответникът по касация – РУ Троян към ОДМВР Ловеч – редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава
заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения
съдебен акт, като обоснован и правилен. Изтъква, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, като
твърдението за неправилно посочване на мястото на извършване на нарушение не се доказа по делото. Счита, че правилно е приложен материалният закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване,
поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание
по чл. 348 ал. 1,т. 1 от НПК във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Административен съд - Ловеч, в настоящият състав, след
като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените
в жалбата касационни основания, намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд е приел за установено, че на 15.02.2019г., в 08.40 часа, в гр. Троян, ул. ******№
10, от служители на РУ Троян бил спрян за проверка движещият се в посока към центъра на града, лек автомобил „Таврия“
с рег. № ОВ 3446 АТ, собственост на ЕТ „*******“ с Код по БУЛСТАТ: *******,
управляван от жалбоподателят. При проверката служителите на РУ-Троян
установили, че водачът не бил поставил обезопасителен колан, с който е
оборудван лекия автомобил. За горното на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 866364 от 15.02.2019г. за това, че на същата
дата, в гр. Троян, ул. ******№ 10, управлява движещият се в посока към центъра на града лек автомобил, без
поставен обезопасителен колан на водача, с който МПС-тo е оборудвано.
Актосъставителят приел, че с горното деяние П.Д. е нарушил разпоредбата на
чл.137а ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който
подписал акта, като
е отразил следното
възражение: „Управлявах МПС с поставен предпазен колан. Проверката бе извън
обхвата на камерата на патрулния автомобил“. На същата дата 15.02.2019г. Д. е
получил екземпляр от акта, като в предвиденият от закона тридневен срок по чл.
44 ал. 1 от ЗАНН, не е подал писмено възражение срещу акта.
При тази фактическа установеност, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на
жалбоподателя, касатор в настоящото производство, административно нарушение по
ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските органи като очевидци на
нарушението са възприели Д. като водач на лекия автомобил и последният
управлявал МПС без поставен предпазен колан. Решаващият състав аргументирано е
обсъдил възраженията на жалбоподателя, които приел за неоснователни, като
изложил подробни доводи в тази връзка, включително за мястото на нарушението и
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
С разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за водачите да използват обезопасителни колани,
когато управляваните от тях МПС са в движение. Санкцията за неизпълнение на
това задължение е в чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от ЗДвП – глоба в размер на 50
лева. С горепосочената норма е регламентирано правило за поведение, което
следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на
това правило.
В случая се установява от
събраните доказателства, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал в
гр.Троян лек автомобил без поставен предпазен колан, с който автомобилът е
оборудван.
По смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач” е
лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно
установено, че Д. е управлявал лекия автомобил, поради което е имал качеството
„водач“ на моторното превозно средство. Лекият автомобил е бил управляван на
път, отворен за обществено ползване. Качеството „водач” на лекия автомобил и
управляването му на път за обществено ползване задължава Д. да постави
обезопасителния си колан по време на движение.
Касационният състав преценява като
обоснован изводът на решаващия съд, че липсва основание деянието да
се счита като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
другите нарушения от същия вид, както и че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност. За установеното
административно нарушение,
административно наказващия орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер административно
наказание. По естеството си управлението на МПС без поставен
предпазен колан, с който е оборудван автомобила не се установява с камера, за
да е от значение обхвата на камерата на патрулния автомобил, в който смисъл е
направено възражението по АУАН.
Неоснователни са твърденията в жалбата относно мястото на нарушението,
като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, включително и
ангажираните в касационното производство в тази връзка не променят мотивите на
районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради
което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Троян
за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От
касационната инстанция не бяха констатирани нарушения на съдо-производствените
правила, допуснати от първоинстанционния съд.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 17.05.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 141 по
описа за 2019 година на Районен съд Троян.
Решението е окончателно.