Присъда по дело №129/2024 на Районен съд - Провадия

Мотиви към Присъда № 21, постановена на 24.06.2025 г. по НОХД № 129 по
описа на Районен съд – П. за 2024 г.:

Варненската районна прокуратура ТО-П. е повдигнала обвинение с
обвинителен акт по досъдебно производство № 237 по описа за 2021 г. на РУ-
П. на С. Ю. С., ЕГН: **********, роден на 21.21.1973 г. в гр. В., с адрес гр. С.,
ул. „Околчица“ № 37, живущ на адрес Heinrichstrasse 33, 27576, Bremerhaven,
Федерална република Германия, български гражданин, основно образование,
неженен, безработен, осъждан. за това, че на 12.04.2021 г. в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. И. С. и с това й
причинил имотна вреда в размер на 300 лева, като деянието представлява
маловажен случай-престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият нередовно призован, не се явява и производството се
движи спрямо него по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В хода на съдеебното следствие от страна на М. И. С. бе предявен
граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 300,00 лева представляващ
претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, като същата бе
конституирана, като граждански ищец.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание,
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия се доказва
по несъмнен начин и пледира за определяне на наказание „Глоба“ около
средния размер предвиден в закона.
Защитникът на подс. С., адв. М. М. от АК-В. пледира за оправдателна
присъда, като намира обвинението за недоказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към момента на извършване на деянието подс. С. Ю. С. живеел в гр. П..
Същият бил известен и като А..
Пострадалото лице- св. М. С., живеела в апартамент, находящ се в гр. П.,
кв. „Север“ № 14, вх. В, ет. 3, ап. 53.
В началото на месец април 2021 г. св. С. решила да прави ремонт на
банята и коридора в апартамента си в гр. П.. По този повод разговаряла със
съседа си Н.К., който й казал, че има познат, който работел много добре и
живеел в съседния на нейния вход. Няколко дни след това Н.К. и подс. С.
отишли до апартамента на св. С.. Тогава подс. С. огледал банята и се уговорил
със св. С. да започне ремонта. Дал й също и телефонния си номер.
На 12.04.2021 г., сутринта, подс. С. отишъл в апартамента на св. С. в гр.
П., като носел със себе си чанта с маламашка, канче и нивелир. Подс. С. казал
на св. С., че му се е развалила машината, без да уточнява точно каква и трябва
да отиде да си купи такава. Казал й също, че му трябвали 300 лева, за да купи
1

нова машина и да започне работа с нея. Подс. С. помолил св. С. да му даде
посочената сума, която след това щял да приспадне от сумата за ремонта. В
действителност подс. С. нямал намерение да започне ремонта, а поискал
сумата от 300 лева, с цел да набави за себе си имотна облага, а казаното, че
парите са за да купи машина, било с цел да възбуди у св. С. заблуждение и с
това тя да му даде поисканата парична сума, респ. да й причини имотна вреда.
Думите и действията на подс. С. възбудили у св. С. заблуждение, че парите са
за покупка на машина, с която да започне ремонта, и тя му дала сумата от 300
лева., след което подсъдимият казал на св. С., че ще дойде с новата машина
около 13,00 часа същия ден и си тръгнал.
Тъй като подсъдимият не отишъл в уговорения час, около 14,00 часа св.
С. позвънила на телефона му, който приел обаждането и й казал „Ей сега
идвам”. Св. С. изчакала още известно време и няколко пъти позвънила на
телефона на подс. С., но той не приемал обажданията, а впоследствие си
изключил и телефона.
Впоследствие подс. С. променил местожителството си, а през есента на
същата година заминал да живее във Федерална република Германия (ФРГ).
Видно от показанията на св. С., съседът и К. Н. бил човекът, който я
свързал с подсъдимия и по-точно неговият баща. Той имал добри впечатления
от работата му и един ден дошли у дома и, огледал банята и се уговорили след
няколко дена да започне ремонта. Когато дошъл за да започне, се оказало, че
някаква машина му се била повредила и за да си купи нова се нуждаел от 300
лева, като поискал сумата от нея. Тя му дала парите, като го очаквала да се
върне към 13,00 часа на същия ден, но той не се появил, тя му звъняла по
телефона, като първо казал, че идва след малко след което спрял да си вдига
телефона и в крайна сметка го изключил.
Не знаела, че живее в съседния вход и не го била виждала. След като
го търсела и не вдигал телефона си потърсила човека, който я свързал с
подсъдимия, който казал, че няма връзка с него.
При запознанството си със С., той се представил, като А..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.С., намирайки ги за
логични, последователни и изчерпателни и напълно кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Разпитан в хода на делото, св.К. Н. разказва, че бил познат с
подсъдимия и свързал пострадалата с него за да и направи банята. Направил
го защото С. бил останал без работа и с желанието да му помогне по някакъв
начин. Впоследствие научил, че взел някакви пари, като капаро и не свършил
работата. Нямал връзка с него и го познавал, като Али.
Съдът кредитира показанията на св.Н.. Макар и да не е присъствал на
уговорката на подсъдимия с пострадалата, същият го е познавал и не отрича,
че го е свързал с нея. Затова, че С. е взел пари и не ги е върнал знаел от
приятели.
В хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване
2

на лица по снимки, при което процесуално следствено действие, св.С.
разпознала лицето на което предала сумата от 300 лева и което познавала, като
А., което всъщност бил подс.С. Ю. С..
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства - гласни такива: показанията
на св. М. И. С. и на св. К. Н. Н., материалите по ДП №237/2021г. по описа на
РУ-П., справка съдимост и характеристика за подс. С..
От наличната справка за съдимост бе установено, че подс. С. е
осъждан многократно, като повечето от присъдите са за престъпления против
собствеността, като последното му осъждане е от 2015г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. С. Ю. С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 209, ал. 3, вр.
чл. ал. 1 НК като на 12.04.2021 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у М. И. С. и с това й причинил имотна вреда в
размер на 300 лева, като деянието представлява маловажен случай.
На първо място, за съдът е несъмнено обстоятелството, че с
извършените действия подсъдимото лице е целяло да се облагодетелства, като
в действията му прозира стремежът за лесно придобиване на средства, което е
очевидено за разглеждания период.
Очевидно е и въвеждането в заблуждение, предвид цялостните
действия по договаряне за извършване на определена работа, впоследствие
искането за даване на определена сума за да набави машина за ремонта с която
да го извърши, впоследствие заявяваната готовност след закупуването и да
извърши уговорената работа, което така и не се е реализирало.
При все това, настоящият съдебен състав намери, че разглежданият
случай е маловажен поради няколко обстоятелства:
На първо място, касае се за престъпна деятелност извършена в
значително отдалечен период от време (2021 г.), като се касае за предмет със
значително ниска стойност, който сам по себе си омаловажава обществената
опасност на извършеното.
Именно поради това, а и с оглед обстоятелството, че понастоящем
няма данни подсъдимото лице да продължава с упражняването на престъпна
дейност и да са налице регистрирани нови осъждания, съдът прецени, че и
извършителят сам по себе си не съставлява значителна опасност за
обществото като цяло.
Именно поради това прецени, че квалификацията по чл. 209, ал. 3,
вр. ал. 1 НК е правилно определена.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подсъдимият С. беше признат за
виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
3

разпоредбата на чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК предвижда за подобно деяние
наказание "лишаване от свобода" до една година или пробация.
В конкретния случай, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчита липсата на осъждания в дълъг период от
последното му осъждане, тежкото му имуществено състояние и ниския размер
на причинената щета. Действително същият има лоши характеристични
данни, но предвид, че последното му осъждане е от 2016г., от изтърпяването
на това наказание, същият не е имал нови прояви с изключение на тази по
настоящото производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, различни от предходната
съдимост и лошите характеристични данни съдът не констатира.
В този ред на мисли и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.“в“ НК съдът
прецени, че подходящо в случая би било наказанието "Глоба", като определи
размера малко под максимуума, а именно 400 лева.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 476, 70 лева
в полза на ОД на МВР – гр. В..
По отношение на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия да
заплати на гражданския ищец М. И. С., сума от 300 лева (триста лева),
представляваща причинени имуществени вреди, в резултат от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 12.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като намира същият за
основателен и доказан по размер. Наред с това, съдът осъди подсъдимия да
заплати сумата в размер на 50.00 лева ( петдесет лева) представляваща
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на
Държавата, по сметка на Районен съд – П..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	21
Дата:	24 юни 2025 г.
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20243130200129
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2024 г.

Присъда по дело №129/2024 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите