Решение по дело №1787/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. В. Й.-П., подадена чрез адв. А., против Решение № 871/01.07.24г. по НАХД №1809/2024г. на ВРС, ХV състав, с което е потвърден електронен фиш Серия К №7169016, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че липсват каквито и да било доказателства за подадена от собственика декларация в смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП, което обстоятелство предопределя незаконосъобразното ангажиране отговорността на касатора. Твърди, че касаторът нито е собственик на процесното МПС, нито е лице изрично посочено от собственика по реда на чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП. Твърди, че лицето управлявало процесното МПС към момента на извършване на нарушението подлежи винаги на конкретно установяване спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постановена отмяна на електронния фиш.

Ответникът по делото - ОД на МВР-Врана, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.- А., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. В. Й.-П. против електронен фиш Серия К №7169016, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че електронен фиш серия К № 7169016 на ОД на МВР-Варна е съставен за това, че на 07.03.2023г. в 15:58 часа, в [населено място], по [улица], срещу ресторант „**” в посока центъра на града, е било констатирано, че с автомобил [Марка], с рег.№ [рег. номер] е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 73 км. в час/след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието, че превишението е с 23 км. в час. Нарушението е констатирано с АТСС /ARH CAM S1/ с № 120с511. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан Й.-П.. Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на Й.-П. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Установено е, че декларация от Й.- П., както и друго лице, във връзка с констатираното нарушение, не е била попълвана. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице като водач на МПС е управлявало превозното средство с превишена скорост, т.е. в случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано с техническо средство, което е било одобрено и изправно, правилно е определен размера на наложеното наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни. ВРС е приел, че доказателства, че друго лице е управлявало автомобила не са ангажирани, а от събраните доказателства се установява, че отговорността на Й.-П. е ангажирана в качеството й на ползвател на автомобила, посочен изрично от собственика в заявлението за регистрация.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издадения електронен фиш серия К № 7169016 на касатора Й.-П. на основание чл.189 ал.4 вр. чл182 ал.1 т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за това, че на 07.03.2023г. в 15:58 часа, в [населено място], по [улица], срещу ресторант „***” в посока центъра на града, управлявала автомобил [Марка], с рег.№ [рег. номер] /вписан ползвател/ със скорост 73 км. в час/след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място, т.е. превишение от 23 км. в час.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че Й.-П. е извършила вмененото нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Нарушението е правилно [жк], като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание.

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС в мотивите си, Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи урежда издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП, което е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая от събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Спазени са изискванията на наредбата. Електронния фиш е издаден при спазване на нормативните изисквания и правила.

Неоснователни са и твърденията, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, след като не е налице декларация от собственика на автомобила. От доказателствата по делото е видно, че същият е вписан ползвател на автомобила, поради което и на основание чл.188 ал.1 ЗДвП отговаря за извършеното с него нарушение. Както правилно и законосъобразно е приел и ВРС, в този случай не се изисква деклариране от собственика, тъй като ползвателя е вписан като такъв в свидетелството за регистрация на МПС.

Нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 871/01.07.24г. по НАХД №1809/2024г. на ВРС, ХV състав.

ОСЪЖДА М. В. Й.-П., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.