РЕШЕНИЕ
№ 19628
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110132259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. В. Ю. срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“ положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на недиагностициране на счупена челюст при посещение в лечебното заведение
на 04.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 31262/01.11.2022 г. по ч. гр. д. №
43429/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав,
срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че 03.07.2022 г. около 23:00 часа И. Ю.
станал жертва на противоправно нападение от страна на свой съсед, който го ударил с
метален бокс в челото и му нанесъл редица удари с юмруци в областта на главата и тялото,
като при един от нанесените му удари в лицето ищецът усетил разчупване на кости в
областта на лявата скула. Ищецът поддържа, че бил транспортиран с линейка на Бърза
помощ до УМБАЛСМ „Н.И.П.“ където пристигнал около 01:00 часа на 04.07.2022 г. В
исковата молба са изложени твърдения, че при пристигането на И. Ю. в болничното
заведение нападателят му вече бил там и свободно влизал в лекарските кабинети, тъй като е
лекар и бивш служител на ответната болница. Ищецът поддържа, че отношението на
медицинския екип към него било изключително лошо, нескрито враждебно и дори
подигравателно. В исковата молба са изложени твърдения, че И. Ю. споделил на
медицинския екип, че изпитва силна болка в лявата част на лицето в областта на скулата, във
връзка с което му било извършено изследване – рентгенография на цяло лице и глава, като
съгласно приложена образна диагностика № ***************** г. извършена от лекар при
ответната болница не се установява наличие на причинена лицево-челюстна травма. Ищецът
поддържа, че на същия ден му било направено второ образно изследване – компютърна
1
томография в ДКЦ „Н.“ ЕАД, от което било установено, че лицето има следната травма –
„полифрагментна фрактура на дъгата на лявата зигоматична кост с дислокация на
фрагментите“. В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.07.2022 г. в УМБАЛ „С.Е.“
ЕАД било извършено повторно разчитане на резултати от образното изследване от ДКЦ
„Н.“ ЕАД, с което диагнозата била потвърдена. Ищецът поддържа, че след като узнал
сериозността на увреждането и опасността от възникване на множество усложнения ако
получената травма бъде ненавременно лекувана изключително много се притеснил какво би
било състоянието му ако се бе доверил на направеното в ответната болница изследване и не
бил предприел впоследствие мерки по лечение на установената лицево-челюстна травма. В
исковата молба са изложени твърдения, че И. Ю. изпитва силно разочарование от липсата на
професионализъм и компетентност у страна на лекарите при ответника, което от своя страна
породило у него чувство на психически дискомфорт, безпокойство и дори страх, които
негативни емоции следва да бъдат обезщетени от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
М. В. оспорва исковата претенция изцяло. С отговора на исковата молба са оспорени
поддържаните в исковата молба твърдения за некомпетентност и липса на професионализъм
от страна на лекарите в УМБАЛСМ „Н.И.П., които са били дежурни в деня на посещението
на ищеца в лечебното заведение и са били пряко ангажирани с неговото лечение.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че предприетите действия по лечение на
И. Ю. са били навременни, достатъчни и отговарящи на добрата медицинска практика в
подобни случаи. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че на ищеца са
назначени консултации с различни специалисти и е назначена рентгенография, които не са
проведени в пълен обем поради обстоятелството, че ищецът е напуснал самоволно
болницата, отнасяйки със себе си документите за назначените изследвания и консултации.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че И. Ю. се държал грубо, арогантно и
агресивно към екипа на 111-ти неврохирургичен кабинет, както и към дежурния полицай,
което е възпрепятствало доуточняването на неговото състояние и съответно назначаването
на необходимата терапия. В отговора са изложени твърдения, че непоставянето на
окончателна диагноза и терапия е в причинна връзка с поведението на ищеца, доколкото
такава би била поставена ако ищецът е останал в лечебното заведение до приключване на
цялостния му преглед. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа следното:
Като писмено доказателство по делото е приет Фиш за спешна медицинска помощ (л.
6 от заповедното дело), видно от който ищецът на 03.07.2022 г. е бил транспортиран от
Военномедицинска академия в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ за оказване на медицинска помощ във
връзка с получени травматични увреждания в резултат на нанесен побой.
От Лист за преглед на пациент в КБД/СО № 021526 (л. 7 от заповедното дело) се
установява, че ищецът е приет първоначално във Военномедицинска академия на 04.07.2022
г. в 00:26 часа и е напуснал посоченото лечебно заведение на 04.07.2022г. в 00:46 часа.
Съгласно документа на лицето е поставена основна диагноза „открита рана по окосмената
част от главата“, като преглеждащият лекар д-р Николай Георгиев, след снемане на анамнеза
по данни на пациента, извършване на преглед за установяване на обективното състояние и
назначаване на изследвания, е приел че липсват данни за черепно-мозъчна травма.
Преглеждащият лекар е посочил, че пациентът следва да остане под активно наблюдение от
страна на общопрактикуващ лекар.
Като писмено доказателство по делото е приет Амбулаторен лист
№**************** от заповедното), за извършен първичен амбулаторен преглед на ищеца
в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ от д-р С. М. на 04.07.2022 г. в 01:02 часа, като на пациента са
назначени следните изследвания: хирургия (консултация от специалист); ортопедия и
травматология (консултация от специалист); полуаксиална рентгенография на цял череп/ фас
2
опрян на брада/СР каудално ексцентрична проекция; лицева рентгенография на долна
челюст нос-чело; рентгенография на цервикални прешлени; профилна рентгенография на
цял череп-десен профил; лицева рентгенография РА на цял череп. Върху амбулаторния лист
с ръкописен текст са изписани кабинетите в лечебното заведение, които пациентът следва да
се посети, както и последователността, в която трябва да бъдат извършени отделните
прегледи и изследвания.
Като писмено доказателство по делото е приета Образна диагностика №************
г., 01:52 часа, от УМБАЛСМ „Н.И.П.“, ведно с електронен носител за извършени
рентгенографии по пет позиции, съгласно която при пациента И. Ю. не се констатират
убедителни данни за фрактури.
По делото е прието извлечение от Амбулаторна книга на 111-ти неврохирургичен
кабинет, поддържана за периода от 02.07.2022 г. до 07.07.2022 г. със следното отбелязване:
„Болният се държа арогантно с екипа на 111 кабинет и с дежурния полицай. Агресивно
поведение. Напуснал самоволно болницата преди да бъде диагностично доуточнен заедно с
документите.“.
Като писмено доказателство по делото е приет Амбулаторен лист №
*************** (л. 15 от настоящото производство), за извършен първичен амбулаторен
преглед на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ от д-р С. М., с различно съдържание от предходно
посочения в настоящото изложение амбулаторен лист № **********г., като в графа
„Терапия“ е посочено следното: „Пациентът се държа грубо, арогантно и агресивно към
екипа на 111 кабинет и дежурния полицай. Напусна самоволно болницата преди да бъде
консултиран с токсиколог и да бъде диагностично доуточнен, отнасяйки със себе си
документите за пуснатите изследвания и консултации.“.
Като писмено доказателство по делото е прието образно разчитане на компютърна
томография от 04.07.2022 г. ( л. 10 от заповедното дело), издадено от ДКЦ „Н.“ ЕАД,
съгласно което при ищеца се установява следното травматично увреждане „субкутанен
хематом в ляво темпорално и полифрагментна фрактура с дислокация на дъгата на лявата
зигоматична кост“.
Като писмено доказателство по делото е прието образно разчитане на компютърна
томография на глава и шия, проведено в друго лечебно заведение, издадено от УМБАЛ
„С.Е.“ от 06.07.2022 г. ( л. 11 от заповдното дело), съгласно което при ищеца се установява
импресионна фрактура на зигоматична дъга вляво ( темпорален израстък на зигоматична
кост) и травматични промени в надлежащите меки тъкани на лицето и бузата.
Като писмено доказателство по делото е прието Амбулаторен лист №
*************г. за извършен преглед на ищеца в УМБАЛ „А.“ ЕАД, съгласно което по
отношение на констатирана фрактура на зигоматична дъга е препоръчано извършване на
операция за наместване на счупването. Представена е и Епикриза, издадена от УМБАЛ „А."
ЕАД ( л. 15 от заповедното дело), съгласно която на ищеца е поставена окончателна диагноза
„Счупване на костите на скулите и горната челюст, открито“ и е извършено репозиция на
аркус зигоматикус посредством еднозъба кука под обща венозна анастеза.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице доц. Л. П., което съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, че от извършените в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ рентгенографии на черепа
в различни проекции не се установяват травматични изменения на костите на мозъчния и
лицевия скелет, и долната челюст. Вещото лице разяснява, че корпусите на двете
зигоматични кости не показват травматични изменения, като от проведените центражи на
черепа не може да бъде поставена точна диагноза. От приетото заключение се установява, че
съществува специален центраж при конвенционалните снимки на черепа, наречен „аксиална
графия на черепна база по центража на Хирц“, който центраж изобразява добре базата на
черепа и заедно с това изобразява добре двете дъги на зигоматичните кости. Вещото лице
разяснява, че соченият центраж не е извършен УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Експертът сочи, че от
проведеното компютърно топографско изследване в „Неоклиник“ са налице данни за
3
импресионно-депресионна двуфрагментна фрактура на лявата зигоматична кост. При
изслушване на експертното заключение вещото лице разяснява последователността на
прегледа при съмнения за фрактура - извършва се оглед на главата и изследване на шията,
въз основа на които се назначава какви рентгенограми да се направят, като в случая в
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ е назначена рентгенография. Експертът сочи, че след запознаване с
рентгеновите снимки лекуващият лекар извършва преценка дали са налице данни,
обуславящи назначаването на нови рентгенографски снимки или назначаване на скенер, като
при оток би могло да бъде назначен описания в експертизата центраж на Хирц или
компютърна томография.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Ц. Г., което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
се установява, че абсолютни показания за оперативно лечение на лицево-челюстна травма с
доказано счупване на лицеви кости са: видими лицеви деформации / каквито не са описани
нито при прегледа в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, нито от съдебния лекар при извършване на
преглед за издаване на съдебномедицинско удостоверение/; сетивни промени, персистиращи
след 10/15-ти ден, каквито в случая не са установени при прегледи извършени на ищеца на
06.07.2022г. и 12.07.2022 г.; промени в положението на очната ябълка, за каквито няма данни
в медицинската документация ангажирана по делото; диплопия, птоза, двигателни
смущения, атрофия на орбиталните тъкани, за каквито травми няма данни; фрактура на
основата на очницата, каквато травма не е установена. Експертът сочи, че лечението на
ищеца е проведено с отложена спешност на 13.07.2022 г., което е съобразено с изискванията
за този вид травми.
От събраните гласни доказателствени средства по реда на чл. 25 ГПК чрез разпит на
свидетеля М. В. С. ( сестра на ищеца) се установява, че по информация от И. Ю. последният
бил откаран в болница „П.“ началото на месец юли 2022 г. след физически конфликт с негов
съсед. Свидетелката разкрива, че брат й споделил за допуснато от лекарският екип
подигравателно отношение към него, както и че му било предложено раната на главата му да
бъде зашита с игла. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че ищецът
отказал предложеното в лечебното заведение лечение и заявил, че ще отиде на друго място.
Свидетелката сочи, че на следващия ден сутринта И. Ю. бил прегледан в частна болница,
където му бил назначен скенер и било установено травматично увреждане – счупени кости,
като след няколко дни била извършена операция.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Съгласно
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция. Съгласно т. 7 от Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Съгласно
приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени
при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване по иска с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, че е
4
претърпял твърдените неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в пряка
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника по повод, на което е
настъпило описаното вредоносно събитие ( действия и бездействия на негови служители във
връзка с проведено лечение на ищеца на 04.07.2022 г.). В доказателствена тежест на
ответника е да опровергае поддържаните от ищеца обстоятелства, обуславящи ангажирането
на неговата отговорност, а при тяхното установяване е да установи погасяване на паричното
си задължение.
В съдебната практика на касационната инстанция е даден отговор на въпроса кое
действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-
често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на
медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински
стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ –
качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и
с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1
ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в
различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна
диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо
постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно
предприемане на лечение и др. (така Решение № 255 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г.
на ВКС, IV ГО ). В същото решение е посочено, че от разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88,
ал. 1 и чл. 92 ЗЗ се извличат основните задължения на лекаря - да приложи диагностични и
лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и
лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да уведоми пациента за
лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви за неговото информирано
съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и
естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи,
очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента
диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за
здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата,
които участват в диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези задължения
гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните
процедури, провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна
информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение.
Съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното информиране
на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал
съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран. Когато пациентът се е
съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е
получил информацията, посочена в чл. 88, ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни
усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху
него. В този смисъл съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните
рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава
акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т. е. наличието на
дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря
от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. В Решение №
250 от 21.11.12 г. по гр. д. № 1504/11 г. на ВКС, ІІІ ГО, е посочено, че добрата медицинска
практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по
време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Като част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД причинната връзка е
5
адекватната причина, именно това обстоятелство, при наличието на което по правило
„адекватно“ настъпва резултатът, т. е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно
изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в
причинно[1]следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване. Тя подлежи на пряко и
пълно доказване от този, който твърди възникването на правоотношението.
По делото не е спорно, а от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът е бил приет в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ на 04.07.2022 г., като в 01:02 часа е бил
прегледан от д-р С.М., служител на ответника, като при съобразяване на снетата от пациента
анамнеза са назначени редица изследвания. От представения от И. Ю. Амбулаторен лист №
**************** г. (л. 8 от заповедното производство) се установява, че след извършване
на първоначалния преглед ищецът е следвало да посети различни кабинети в лечебното
заведение, като са назначени множество рентгенографски изследвания. При изслушване на
заключението на вещото лице доц. Л. П. се установява, че правилното поставяне на диагноза
е обусловено от извършване на физикален преглед от лекар-клиницист, назначаване на
изследвания, запознаване на лекаря с резултатите от изследванията и евентуално
назначаване на допълнителни изследвания. В случая действително в представената по
делото образна диагностика ( л. 9 от заповедното производство) не са посочени данни за
травма на лицева кост при ищеца, но доколкото И. Ю. по свое усмотрение е напуснал
лечебното заведение същият е препятствал възможността лекарския екип да назначи
допълнителни изследвания включително и посочения от вещото лице доц. Л. П. центраж на
Хирц. По делото липсва заключение на д-р С. М., респ. друг специалист от лечебното
заведение, обективирано в амбулаторен лист или епикриза, относно наличие или не на
травматични увреждания по лицевите кости на ищеца, респ. вида и тежестта на травмата и
съответно назначено лечение. Необходимо е да бъде отбелязано, че ищецът не оспорва
констатациите на дежурния лекар, който е извършил първичния преглед в УМБАЛСМ
„Н.И.П.“, обективирани в Амбулаторен лист № ************. (л. 15 от настоящото
производство), че се е държал грубо, арогантно и агресивно към лекарския екип и дежурния
полицейски служител, както и че е напуснал самоволно лечебното заведение преди да бъде
диагностично доуточнен, отнасяйки със себе си документите за извършени изследвания и
консултации. В допълнение следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. С. се установява, че И. Ю. е споделил
на сестра си, че е напуснал по своя воля УМБАЛСМ „Н.И.П.“ и е отказал раната на челото
му да бъде обработена. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърдения си, че лекарският екип в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ е проявил към него нескрито
враждебно и подигравателно отношение, респ. липсват доказателства за наличие на
легитимна причина, налагаща пациентът да напусне лечебното заведение преди да му бъде
поставена окончателна диагноза и да бъде назначено лечение. От изложеното следва, че
доколкото фактическият състав по диагностициране на ищеца не е бил завършен към
момента, в който е напуснал лечебното заведение, то не е налице твърдяното противоправно
поведение на служители на ответника. В допълнение следва да бъде отбелязано, че от
приетото по делото заключение на доц. Л. П. се установява, че действително на направените
в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ рентгенографии на черепа в различни проекции не се установяват
травматични изменения на костите на мозъчния и лицевия скелет на ищеца, респ. за
поставяне на окончателна диагноза е следвало да бъде назначено допълнително изследване.
Доколкото ищецът е напуснал лечебното заведение преди поставяне на окончателна
диагноза същият не би могъл да претендира вреди за погрешно диагностициране. Предвид
изложеното и доколкото не е налице противоправно поведение от страна на служители на
ответника предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер на 500 лева, от които
400 лева внесен депозит за изслушване на съдебно-медицинска експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес в
******************* против УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. ***************, положителен установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на недиагностициране на счупена челюст при посещение в
лечебното заведение на 04.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
31262/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 43429/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес в гр. *****************, да заплати
на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление в
гр. ****************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 500 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7