Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260375
гр.
Пловдив, 14.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира
Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3908/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „Г“, № 0017482,
издаден от ОД на МВР- гр.
Пловдив, с който на Р.Й.Д., ЕГН **********, в качеството му на собственик на
МПС с рег. № ** **** **, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лева, за това, че на
18.05.2020г. в 08:05ч., в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 142, като лице,
което притежава МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, не е
сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите -
нарушение по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
По съображения, изложени в жалбата, се
оспорва законосъобразността на атакувания електронен фиш. Поддържа се, че в
процесния ел. фиш неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 638, ал. 4 КЗ, вместо на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.
Изтъква се, че това води до съществено накърняване правото на защита на
нарушителя, доколкото той е поставен в невъзможност да организира защитата си.
Оспорва се годността на техническото средство, посредством което е установено
нарушението. Моли се, атакуваният ел. фиш да бъде отменен в
своята цялост. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, не се явява и упълномощеният му
процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се излага становище
по същество на делото.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок ( екземпляр от атакувания ел. фиш е получен на 17.06.2020г., а жалбата е
входирана на 23.06.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна,
насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 647, ал. 3, вр. чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР- гр.
Пловдив/, мястото / гр. Пловдив, бул. „България“ до № 142“/,
датата /18.05.2020г./, точният час на извършване на нарушението /08:05ч./,
регистрационният номер на МПС /** **** **/, собственикът на МПС / Р.Й.Д., ЕГН **********
/, описание на нарушението /в качеството си на собственик на МПС рег. № ** ****
**, Р.Й.Д. не е сключил задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите /, нарушената
разпоредба /чл. 483, ал.1, т. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата / 250 лв./,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14 - дневен срок в „ОББ”
АД по указаната сметка /.
Допълнително, техническо средство пътна
радарна система „m*SpeeDet
2D”
е одобрен тип средство за измерване и е преминало метрологична проверка. В тази
насока са изискани и представени Удостоверение за оборен тип средство за
измерване № 18.02.5133 и приложения към него. Предвид
това, то не съществува съмнение, че приложеният към електронния фиш фотоклип е
направен с надлежно калибровано и технически пригодно устройство.
Въпреки това обаче, атакуваният ел. фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:
На
първо място, изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата ( наричана за краткост
Наредбата), действаща към датата на установяване на нарушението не са изпълнени
в своята цялост. Така, от приетото по делото като писмено доказателство- Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и инструкция към него се изяснява, че АТСС
“m*SpeeDet 2D” представлява
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства ( същата
е поставя в патрулен автомобил ) . Предвид това и съобразно изричната
разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. Посоченият
протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се съставя по
смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з- 532 и съдържа строго определени
реквизити. Неговото изготвяне и наличие е императивно, и представлява основна гаранция
за законосъобразност и прозрачност на процедурата по установяване на нарушение
с АТСС. В конкретния случай, съдът е изискал протоколът с разпореждане от 07.07.2020г. / л. 10/. На 10.08.2020г., е постъпил писмен отговор
от ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция” / л. 18 от съд. пр./, с който се
уведомява съдът, че Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е изготвен за
използването на АТСС на процесната дата, тъй като същото било прикрепено към служебното
МПС,
функционирало автономно и
не можело да се определи начало и край на контролирания участък. Според
настоящия съдебен състав, неизготвянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата е грубо нарушение на установените правила за работа с АТСС, като
посочените от ОД на МВР- Пловдив съображения не следва да бъдат споделени. Чл.
10, ал. 1 от Наредбата изисква задължително съставяне на протокол, при всеки
един случай, в който се оперира с мобилно АТСС. Дали същото е прикрепено към
служебен автомобил или е поставено на прилежащ терен, по никакъв начин не
променя характеристиката му на преносимо АТСС. Нещо повече- чл. 10, ал. 2 от
Наредбата изрично повелява, че протокол следва да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС
се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Тоест, след като се
твърди, че мобилното АТСС е било прикрепено към движещ се служебен автомобил на
с-р „Пътна полиция”, то е следвало да се попълни протокол, в който да се посочи
началото и краят на контролирания участък. Всъщност, наличието на протокол по
чл. 10 от Наредбата е от ключово значение, тъй като именно въз основа на него
съдът ще прецени дали в съответния ден, мобилното АТСС е било временно
разположено на участък от пътя или е било прикрепено към служебен автомобил и в
коя пътна отсечка точно е осъществен контрол.
На следващо място, дори и да бъде
възприето твърдението на ОД на МВР- Пловдив, изложено в изпратеното до съда
писмо, то тогава контролните органи изобщо не е следвало да издават електронен
фиш. В тази насока, разпоредбата на чл. 11, ал. 2, изр. „второ“ от Наредбата е
категорична, че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
електронни фишове не се издават. Тоест, ако се приеме, че на процесната дата
АТСС е било прикрепено към служебен автомобил в режим на движение, то
контролните органи е следвало да спрат водача и да съставят АУАН и впоследствие
да се издаде наказателно постановление по общия ред. Разбира се, ако е бил
съставен АУАН, към него е можело да бъде приложена снимка от мобилното АТСС, но
само при положение, че за ползването на същото е бил съставен и Протокол по чл.
10, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата.
Предвид гореизложеното, така констатираните
пороци са твърде съществени, като тяхното наличие опорочава издадения
електронен фиш и води до необходимост от пълната му отмяна.
По
разноските:
Съобразно изхода на делото, то се
следват разноски на въззивника. Такива са поискани своевременно, като е
представен и документ, удостоверяващ тяхното първоначално договаряне и реално
заплащане / л. 6 от съд. пр. – Договор от 22.06.2020г./. По посочения договор е
заплатена сума в размер на 150 лв., като съдът счита, че претенцията за
разноски по този договор е основателна до размер от 100лв. Правната конструкция
на нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налага разбирането, че
дейността по правна защита е обособена в два отделни случая- изготвяне на
жалба, без процесуално представителство (ал. 1) и процесуално представителство,
защита и съдействие ( ал. 2). След като в случая, адв. П. е изготвил жалбата
срещу НП и същевременно е лицето, което се явява в съдебна зала, то
възнаграждение ще му се дължи единствено по методиката, разписана в чл. 18, ал.
2 от Наредбата. Дейността по процесуално представителство, защита и съдействие
е единна и включва в себе си, както изготвяне и входиране на жалбата ( което
поставя начало на процедурата по обжалване), така и самото представителство в
открито съдебно заседание. Аргумент в подкрепа на това становище е и самата езикова
конструкция на нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата- „за изготвяне на жалба
срещу наказателно постановление без
процесуално представителство…“. Тоест, нормата на чл. 18, ал. 1 от
Наредбата е приложима в хипотеза, при която адвокатът единствено е изготвил
жалбата. Приемането на противното, на практика би означавало да се игнорира
посочената част от нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Именно и предвид
това, възнаграждението което е предвидено в чл. 18, ал. 1 от Наредбата е в пъти
по- ниско от това, разписано в чл. 18, ал. 2 от същата. Съобразно изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че в случая адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и да възлиза на сума в размер от 100 лв. В
подкрепа на гореизложеното становище, е практиката на Върховен административен
съд- Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по
адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 16273 от
27.12.2018 г. по адм. д. № 10321/2018 на Върховния административен съд,Решение
№ 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен
съд.
В
този смисъл е и практиката на Административен съд- Пловдив по касационни дела- Определение № 1398 от 26.08.2020г., пост. по
ЧКАНД № 2084/ 20г., по описа на Административен съд- Пловдив, XXIV с-в,
Решение № 870 от 27.05.2020 г. по к. адм.
н. д. № 442 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив и преобладаващата практика на Административен
съд- Пловдив по първоинстанционни дела- Решение
№ 422 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 3894 / 2019 г. на XII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 465 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 3859
/ 2019 г. на II състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 694 от
10.04.2020 г. по адм. д. № 3907 / 2019 г. на XXVIII състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 976 от 15.06.2020 г. по адм. д. № 413 / 2020 г. на
XXIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 947 от 08.06.2020 г. по
адм. д. № 223 / 2020 г. на X състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 711 от 13.04.2020 г. по адм. д. №
48 / 2020 г. на XII състав на Административен съд – Пловдив.
Впоследствие, с Анекс от 20.08.2020г.,
сключен между жалбоподателя и адв. П., е договорено допълнително възнаграждение
в размер на 300лв. за процесуално представителство в настоящото производство.
Доколкото от въззиваемата страна не е постъпило възражение за прекомерност на договорения
хонорар, то следва на жалбоподателя да се присъди и допълнително договорената и
реално заплатена от него сума в размер от 300 лв. Предвид гореизложеното, то
общо договореното възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие и
анекса към него, което следва да се изплати от ОД на МВР- Пловдив в полза на
жалбоподателя възлиза на 400лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия
„Г“, № 0017482, издаден от ОД на МВР- гр. Пловдив, с който на Р.Й.Д., ЕГН **********,
в качеството му на собственик на МПС с рег. № ** **** **, на основание чл. 638,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, е наложена „глоба“ в размер на
250 лева, за това, че на 18.05.2020г. в 08:05ч., в гр. Пловдив, бул. „България“
до № 142, като лице, което притежава МПС, регистрирано в Р. България и не е
спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите - нарушение по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
ОД на МВР- Пловдив, да заплати на Р.Й.Д., ЕГН ********** сума в размер от 400 /
четиристотин/ лв., представляваща сторени разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
Е.
К.