Присъда по дело №152/2021 на Районен съд - Попово

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 152/2021г. по описа на ПпРС
Подсъдимите М. М. Р. и М. Р. ЮС., и двамата от с.Г., общ.О. са предадени на съд с
обвинение, за това, че : „на 15.05.2021 г., около 21:00 ч., в центъра на с.Г., общ. О., пред
хранителен магазин на Ш.Ш., в съучастие, като съизвършители, нанесли на ЮС. СЮЛ.
ИБР. от с.Г., общ.О., лека телесна повреда, изразяваща се в подлигавичен кръвоизлив на
горната устна в дясната й половина, лентовидно кръвонасядане в дясната половина на
гърба със затруднени движения на снага, които са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота ” –престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК.
Ведно с тъжбата пострадалият от престъплението ЮС. СЮЛ. ИБР. от с.Г., общ.О.
предявява и граждански иск за претърпени неимуществени вреди против подсъдимите в
размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й
изплащане.
До започване на съдебното следствие, на основание чл.84 и сл. от НПК предявеният
граждански иск беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като частният
тъжител бе конституиран и като граждански ищец.
Частният тъжител се явява в с.з. и чрез повереника си адв.Р.Р. от ТАК поддържа
изцяло обвинението като безспорно доказано, пледира за справедливо наказание и пълно
уважаване на гражданския иск, претендират се и направените по делото разноски.
Подсъдимите не се признава за виновни. Защитникът им адв Г.Ц. от ТАК също
намира обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда. По отношение на
гр.иск, защитника моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен, в условията на
алтернативност, счита, че претендирания размер за несъразмерно висок.
След като изслуша обясненията на подсъдимият и свидетелските показания, след
като обсъди и прие приложените писмени доказателства по делото, съдът установи
следното от фактическа страна:
Подсъдимите М. М. Р. и М. Р. ЮС. са син и баща. Двамата, както и тъжителя И.
живеят в с.Г., общ.О..
На 15.05.2021г., вечерта И. бил в центъра на селото, пред магазин за хранителни
стоки, на Ш.Ш., и разговарял със свои познати. Около 21.00ч. М. М. Р., спрял автомобила
си пред магазина, и влязъл да пазарува. В този момент И. се намирал на тротоара, в
непосредствена близост до автомобила на Р.. След като Р. напазарувал, излязъл от магазина,
и казал на И. да се дръпне, за да си отвори врата на автомобила. Започнала размяна на
реплики между двамата, и тъй като Р. се насочил към И., останалите присъстващите пред
магазина, станали и ги разтървали. След това Р. се качил в автомобила си и се прибрал. Тъй
като бил разстроен от случилото се, споделил това с баща си под.Ю., и двамата веднага се
качили в автомобила си, и тръгнали към магазина, за да се разправят с И.. Щом
пристигнали , под.Ю. слязъл от автомобила, насочил се към И. и го ударил с юмрук по
лицето. В това време подс.Р. също слязъл от автомобила, държейки тръба, с която също
нанесъл удари по гърба на И.. Присъстващите на инцидента в т.ч. и св.Р.И. и св.Н.К. се
намесили, като ги разтървали. От ударите пък И. клекнал и седнал на пейка, тъй като силно
го заболяло. По данни на свидетелите тогава видели, че устната му била спукана, както и че
имал кръв по лицето. По-късно същия бил откаран за преглед в „М.**“ ЕООД.
Още същия ден мястото на произшествието било посетено от полицейски служители,
които снели обяснения от присъстващите на инцидента. По този повод била образувана и
преписка вх.№1369/2021г. по описа на РП-Търговище, като с Постановление от 16.06.2021г.
на прокурор в РП-Търговище е отказано да се образува д ДП, поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер.
1

На 17.05.2021г., пострадалия И. посетил Д.р М., тъй като имал затруднено дишане,
болки в гърба и гръдния кош. Освен това имали други повърхностин травми на задната
стена на гръдния кош.
На следващия ден-18.05.2021г., пострадалия посетил и съдебен лекар, който също го
прегледал и установил, че И. има подлигавичен кръвоизлив на горната устна в дясната й
половина, лентовидно кръвонасядане в дясната половина на гърба със затруднени движения
на снага. В приложеното съдебно медицинско удостоверение №139/18.05.2021г е описано,
че тези увреждания могат да бъдат получени по начин и място, както съобщава
освидетелствания, и са обусловили временно разстройство на здравето не опасано за
живота. Същото се установява и от извършената съдебно-медицинска експертиза. В тази
експертиза е отразено, че установените увреждания са в резултат от действието на твърди,
тъпи предмети, като добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмрук в областта
на устата, при което получен подлигавичния кръвоизлив а горната устна и с метална тръба
по гърба под дясната лопатка, при което е получено лентовидно кръвонасядане по гърба под
дясната лопатка. Отразено е, че продължителността на възстановяването на затрудненото
движение на снагата ще е около 15-20 дни, а подлигавичния кръвоизлив ще отзвучи за около
14-20 дни.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, от представеното съдебно-медицинско удостоверение и
експертиза, както и от станалия писмен доказателствен материал, в т.ч. и от приложената в
цялост преписка от РП-Търговище. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
тъй като те са непротиворечиви като цяло – по отношение на основните факти,
възпроизведени в тях, взаимно се допълват, логически издържани са. Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимите, които освен основно средство за защита са и начин за
събиране на доказателства по делото. Същите обективно съответстват на установените чрез
другите доказателствени средства факти по делото. Въпреки, че подсъдимите не признава
вината си, то от показанията на преките очевидци-св.Р.И. и св.Н.К. на момента на нанасяне
на ударите, и от показанията на останалите свидетелите и обясненията на подсъдимите
съдът приема, че от обективна страна двамата извършители са осъществили състава на
престъплението по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и в този смисъл не споделя
защитната теза, според която обвинението не е безспорно доказано.
Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието на
подсъдимите осъществява състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Нанесените
удари са причинили описаните горе телесни увреждания, които са причинили на тъжителя
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което квалифицира
деянието им по чл. 130, ал.1 от НК. Прие, че двамата са участвали в извършване на това
деяние, и в този смисъл са съизвършители по см. на чл.20, ал.2 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимите виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят
удари по лицето и гърба, деецът цели най-малко с действията си именно това – причиняване
на неприятни физически усещания – кратковременно разстройство на здравето,
представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма. Установи се, че
подсъдимите са имал мотив за постъпката си - спречкването малко по–рано същия ден
между пострадалия и под.Р.. Макар и тъжителя до някаква степен да е провокирал това
поведение на подсъдимите съдът не отчита това като смекчаващо вината обстоятелство,
защото здравето на човека е сред основните ценности в нашето общество и неговото
накърняване не е оправдано по никакъв начин, поради което и най-малкото му засягане,
както в процесния случай, е инкриминирано от закона деяние.
При това положение съдът призна подсъдимите за виновни по посочения текст, като
отчете, че са налице кумулативните предпоставки за освобождаването им от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, тъй като: 1/ За извършеното от тях
2

престъпление е предвидено наказание до 2г. ЛОС или пробация; 2/ Дейците не са осъждан
за престъпление от общ характер, тъй като видно от изисканите справки за съдимост,
единия не е осъждан, а другия е реабилитиран по право. Установено по делото е, че
същите не са били освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от престъплението материални щети, които
следва да бъдат възстановени.
Предвид това съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност и им наложи
административно наказание глоба, в размер на 1000лв. за всеки от тях. Съдът прие, че този
размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимите, като в
същото време ще действа възспиращо срещу извършването на други противообществени
прояви в бъдеще.
Тъй като призна и двамата подсъдими за виновни в извършване на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК т.е. установи наличието на причинно - следствена връзка между тяхното
противоправно и виновно поведение и увреждането причинено на пострадалия, съдът уважи
предявения граждански иск.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния
казус безспорно се установи. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените са
неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.Обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и
страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа
обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на закона
изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи,
че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи
недвусмислено по делото. На тази база съда счете, че размера на обезщетението следващо се
на пострадалия за претърпените в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК
неимуществени вреди следва да е в размер на 2000лв., колкото се и претендира, поради
което този иск бе изцяло уважен от съда. Тъй като съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, съдът отсъди присъдената сума от 2000лв.
да бъде заплатена на тъжителя солидарно от двамата подсъдими. Вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му -15.05.2021г., когато деецът е известен
още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), то подсъдимите по делото бяха осъдени да заплатят и
лихви за забава именно от този момент, тъй като причинителят на непозволеното увреждане
се смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимите да възстанови
на тъжителя направените съдебни и деловодни разноски в размер на 562.00 лв. и 4% върху
уважения размер на гр. иск – в размер на 80.00 лв. по бюджета на съдебната власт , по
сметката на ПРС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
3

Номер на акта:	19
Дата:	9 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия:	Маринела Георгиева Стефанова

Дело:	20213520200152
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 юни 2021 г.

Присъда по дело №152/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите