№ 1131
гр. Перник, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720103271 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. Й. С., ЕГН ********** от гр. ***,
чрез пълномощника му адв. Д., срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 3994.99 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата 1580.33 лв., представляваща лихва за забава
на месечни плащания за периода от 15.02.2004 г. до 07.10.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.03.2012 г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 411.50 лв., за което вземане на 29.10.2012 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 1405/2012 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително
дело № 2524/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 29.10.2012 г. по ЧГД № 1405/2012
г. по описа на ПРС, е осъден да заплати на ответника сумата 3994.99 лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата 1580.33 лв.,
представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 15.02.2004 г. до
07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2012 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 411.50 лв.
Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 4325/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС, което е прекратено на
1
14.01.2020 г., поради настъпила перемпция. Последното изпълнително действие по него е
извършено на 21.04.2016 г. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 2524/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Счита, че от последното
изпълнително действие по ИД № 4325/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. до образуването на
изпълнително дело № 2524/2021 г. правото на принудително изпълнение на вземането е
било погасено по давност. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и
присъждане сторените разноски за производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор на исковата молба.
С молба с вх. рег. № 21677/20.10.2023 г. ищецът моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на адв. Д. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
С молба с вх. рег. № 21718/20.10.2023 г. ответникът признава исковете, моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, като по отношение на разноските да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С писмена молба ответникът е заявил, че признава исковете и е направил искане за
постановяване на решение съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната норма, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Следователно искане за постановяване на
решение при признание на иска може да направи ищецът, а не ответникът. В случая ищецът
не е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание,
поради което съдът следва да постанови решението си съобразно събраните по делото
доказателства.
От приложения по делото препис на изпълнителен лист се установява, че е издаден в
полза на ответника на основание Заповед №1410 от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1405/2012 г. на РС-Перник срещу за сумата 3994.99
лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г.,
сумата 1580.33 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от
15.02.2004 г. до 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2012 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер
на 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, и 111.50 лв. - държавна такса.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи принудително поради изтекла погасителна
давност след издаване на изпълнителния лист. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва
на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви
възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се
преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след
2
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
От извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване, неоспорено от страните,
се установява, че въз основа на същия е образувано изп.д. № 432/2012 г. по описа на ЧСИ
Е.Д., последното изпълнително действие по което е на 21.04.2016 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 432/2012 г. по описа
на ЧСИ Е.Д., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече
по време на висящността му.
Страните не спорят, че изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, поради което
следва да се приеме, че от постановяване на тълкувателния акт /26.06.2015 г./ е започнала да
тече нова давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
3
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
По делото е безспорно, че последното изпълнително действие по изп.д. № 432/2012 г.
по описа на ЧСИ Е.Д. е извършено на 21.04.2016 г., поради което с изтичане на
двугодишния срок то е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за процесното
вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност,
поради което в случая новата давност за вземанията е започнала да тече от последното
валидно изпълнително действие – 21.04.2016 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 21.04.2016 г.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е
продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 21.04.2016 г.
следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и
един ден/, през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е
изтекъл на 29.06.2021 г. – преди подаване на молбата от 25.08.2021 г. за образуване на
изп.д. № 2524/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските,
тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. На първо място, следва да
се отбележи, че за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е ирелевантно дали решението е
постановено по реда на чл. 237 ГПК, а дали са налице двете кумулативни предпоставки:
ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая не е
налице втората изискуема се предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото. Видно от приложената по делото молба от 25.08.2021
г., че след изтичане на погасителната давност за вземанията ответникът е отправил
искане до съдебни изпълнител да образува изпълнително дело за вземанията, предмет на
изпълнителния лист, да извърши справки за банкови сметки и секвестируем доход на
длъжника и в случай, че установи такива, да наложи запор върху тях. Въз основа на молбата
със съобщение от 03.09.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД. С оглед изложеното, твърдението на ответника, че не е дал
повод за завеждане на делото е неоснователно.
Предвид изложеното, с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски се поражда за ищеца. Същият не е представил доказателства за извършени
4
разноски, поради които такива не следва да му бъдат присъждани. На основание чл. 38 от
ЗАдв. на адв. И. Г. Д. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
898,58 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 3994,99 лв. -
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата
1580,33 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 15.02.2004
г. до 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2012 г.
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 411,50 лв.,
за което вземане на 29.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1405/2012 г. по
описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 2524/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Г. Д. от
САК, БУЛСТАТ **********, със служебен адрес: ***, сумата 898,58 лв. /осемстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представлявваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5