Р Е
Ш Е Н
И Е №260034
гр. София, 26.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„К.9.“ ЕООД, ЕИК ********** е
предявил срещу „В. Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *********
иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК – за прекратяване на ответното
дружество поради насочено изпълнение от ищеца върху дела на едноличния
собственик на капитала във „В. Т.Б.“
ЕООД – „В. Т. 999“ ЕООД, ЕИК *********.
Претендират се и направените по
делото разноски.
С исковата молба се твърди, че „В. Т.
999“ ЕООД, ЕИК ******** – едноличен собственик на капитала на „В. Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, е длъжник по изп.
дело 201986440400212 на ЧСИ В. Н., рег. № 864 на КЧСИ, по което взискател е
ищецът. Твърди се, че паричните задължения на „В. Т. 999“ ЕООД към ищеца
произтичат от договор за спогодба от
10.06.2016 год. с анекси към него и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
– № 110, т.II, рег. № 2265, дело № 273/2016 год. на нотариус Г. Ч., рег.
№ 634 на Нотариалната камара. Поради неплащане на същите ищецът подал до
Районен съд – С. заявление по чл.417 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 822/2019
год. на този съд му били издадени заповед за изпълнение № 348/17.12.2019 год. и
изпълнителен лист от същата дата, с които „В. Т.999“ ЕООД бил осъден да му
заплати :
- 217 372.02
евро – част от непогасената
главница по договора за спогодба от 10.06.2016 год. и договора, сключен с
нотариален акт № 110, т.II, рег. № 2265, дело № 273/2016 год.,
- 7 728.78 евро – договорна лихва върху
главницата, дължима за периода от 20.04.2019 год. до 19.11.2019 год.,
-
законната лихва върху главницата, считано
от 20.11.2019 год. до
окончателното й изплащане и
- 14 405.18 лева –
разноски по заповедното производство.
Твърди се, че поради неплащане от страна на длъжника
на дълга по горното изпълнително дело ЧСИ по искане на взискателя наложил запор
в полза на ищеца върху собствените на „В. Т. 999“ ЕООД, ЕИК ********** дялове в
търговското дружество „В. Т.Б.“ ЕООД.
Запорът бил вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника с вписване №
20200106115234, а с постановление от 20.12.2019 год. за овластяване за
прекратяване на търговско дружество, издадено от ЧСИ В. Н. по изп. дело
201986440400212, ищецът бил овластен да предяви настоящия иск с правно
основание чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „В. Т.Б.“ ЕООД.
Сочи се, че въпреки че съгл. чл.133
от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на задълженията
към кредиторите му, на 14.09.2018 год. и без
уведомяването на ищеца с договор с нотариална заверка на подписите с
рег. № 6948/14.09.2018 год. и с нотариална заверка на съдържанието с рег. №
6949, т.3, № 63 от 14.09.2018 год. на нотариус К. Б., рег. № 043 на НК,
длъжникът е
прехвърлил търговското си предприятие (без заличаване на търговеца) на „ВТБ П.“ ЕООД, ЕИК
***********. Продажната цена била уговорена в размер на 1 512 260.95 лева,
платима в срок до 31.12.2019 год. по допълнително посочена от продавача банкова
сметка. ***л
на длъжника при прекратяване на ответното дружеството и може да послужи
за погасяване на вземанията на ищеца към него.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим и
неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е
направил възражения срещу тях.
Във връзка с възражението за недопустимост на иска се
сочи, че съгласно чл.517, ал.4 от ГПК във вр. с чл.517, ал.3, изр.2-ро от ГПК
взискателят следва да бъде овластен с постановление на съдебния изпълнител да
предяви такъв иск, а от представеното с и.м. постановление от 20.12.2019 г. на
ЧСИ В. Н. се установява, че ЧСИ не бил овластил ищеца, а че му е възложил
предявяването на иск за прекратяване на ответното дружество.
Във връзка с твърдяната неоснователност на иска се
поддържа, че ищецът няма никакви непогасени вземания срещу „В. Т. 999“ ЕООД,
както и че претендираните от ищеца такива, за които се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение, не могат да бъдат считани за безспорни –
доколкото няма данни представената с и.м. заповед да е влязла в сила.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
При
служебно извършена на осн. чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на ответника „В. Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* съдът констатира, че дружеството е с капитал 1 200 000 лева, с
едноличен собственик на капитала „В. Т.999“
ЕООД, ЕИК **********. Върху всички дружествени дялове на „В.Т. 999“ ЕООД в ответното дружество по изп.
дело 201986440400212 на ЧСИ В. Н., рег. № 864 на КЧСИ, е наложен запор в полза на
ищеца, като запорът е вписан в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20200106115234, видно от
което, вземането на взискателя по изпълнителното дело възлиза на 479 957.96 лева.
Видно
от представените с и.м. заповед за изпълнение № 348/17.12.2019 год. по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 822/2019 год.
на Районен съд – Сливница, „В. Т. 999“ ЕООД е осъден да заплати на „К.9.“ ЕООД :
- 217 372.02 евро –
част от непогасената главница по договор за спогодба от 10.06.2016 год. и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 110, т.II, рег. № 2265, дело № 273/2016 год. на нотариус Г.
Ч., рег. № 634 на НК,
-
7 728.78 евро – договорна лихва върху главницата, дължима
за периода от 20.04.2019 год. до 19.11.2019 год.,
- законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2019 год. до окончателното й
изплащане и
- 14 405.18 лева – разноски по заповедното
производство.
От
представения договор
за спогодба от 10.06.2016 год., цитиран в заповедта за изпълнение, сключен между „К.9.“ ЕООД, кредитор, „В.Т.999“ ЕООД, длъжник и Ж. Л. Г.,
трето лице, се установява, че кредиторът и длъжникът са новирали задълженията
на „В. Т. 999“ ЕООД към ищеца по цитираните в спогодбата два договора за заем
от 2007 год. – главници и възнаградителни лихви, възлизащи общо на 733 303.57
евро и са уговорили разсрочено плащане с краен падеж 01.06.2018 год. Нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 110, т.II, рег. № 2265, дело № 273/2016 год. на нотариус Г.
Ч., е бил
сключен за обезпечаване на горните задължения.
Ответникът,
в съответствие с доказателствената тежест, която му е възложена, не е ангажирал
доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя по изп. дело 201986440400212 на ЧСИ В. Н., рег. № 864 на
КЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК –
„Когато изпълнението е насочено
върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде
предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96,
ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на
участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се
извършва ликвидация.”.
От
представените по делото доказателства се установи, че ищецът е насочил
изпълнението по изп. дело 201986440400212
на ЧСИ В. Н., рег. № 864 на КЧСИ срещу всички дялове на едноличния
собственик на капитала във „В. Т.Б.“
ЕООД – „В. Т. 999“ ЕООД и че запорът върху дружествените дялове, наложен от ЧСИ, е вписан в ТРРЮЛНЦ.
Именно поради изложеното в настоящия случай не е необходимо връчването от ЧСИ на изявление
на взискателя по реда на чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на дружеството и
изтичане на тримесечен срок от това действие за овластяване на взискателя да
предяви иска за прекратяване на дружеството пред СОС.
От
обсъдените горе писмени доказателства бе установено съществуването на вземане
на взискателя по изпълнителното дело – настоящият ищец, към едноличния
собственик на капитала на ответното дружество – произтичащо от договор за спогодба /за
новация/ от 10.06.2016 год., а ответникът не ангажира доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя по
изпълнителното дело, поради което съдът намира иска за основателен и на осн.
чл.517, ал.4 от ГПК следва да прекрати „В. Т.Б.“ ЕООД, ЕИК **********. В случая е без
значение дали заповедта за изпълнение, представена с и.м., е влязла в сила,
каквото възражение се прави с отговора на и.м. – вземането на ищеца произтича
от цитираните горе договори за заем и новация, а не от заповедта по чл.417 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 80 лева, съставляващи заплатена ДТ за
настоящото производство.
Воден
от горното и на осн. чл.517, ал.4, изр. последно от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на осн. чл.517,
ал.4, изр. последно от ГПК „В. Т.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „В. Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „К.9.“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в
размер на 80 лева /осемдесет лв./.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в законна сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ :