Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Г.
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10737
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №87349
от 08.04.2019г., постановено по гр.дело №65445/2017г. по описа на СРС, ГО, 144
с-в, Т.Т.Д.с ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********следните
суми: 1054,22лв.- стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. за имот с абонатен №124485, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането; 261,56лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от
08.08.2014г. до 18.08.2017г.; 46,81лв.- главница за дялово разпределение за
периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. и 10,68 лв.- обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 15.09.2017г. до окончателното изплащане на
задълженията. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 650 лева
разноски по делото.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.”ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от М.Г.Д.
(конституирана на мястото на починалия след постановяване на
първоинстанционното решение ответник Т.Т.Д.). Жалбоподателят поддържа, че четири
от общо петте отоплителни тела в имота са демонтирани, а през исковия период
същият е бил необитаем. Неправилно било прието, че според СТЕ общата сума на
задължението е 909,64 лева за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016г., тъй като
по ФДР сумата е 344,33 лева и се формира сума за получаване от абоната в размер
на 565,36 лева. След като се получавала сума за възстановяване в края на
отчетния период, исковете следвало да бъдат отхвърлени. В общата претенция на
ищеца били включени и суми за предходни периоди. Ето защо моли решението на СРС
да бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Ищецът „Т.С.“ЕАД не
е подал в срок отговор на въззивната жалба на ответника. С молба от
26.06.2020г. оспорва същата като неоснователна. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.”ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са обективно и субективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Въззивната жалба
на ответника е частично основателна по
следните съображения:
Ищецът с исковата
молба претендира да му бъде присъдена сумата от 1054,22лв.- стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за имот
с абонатен №124485, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба 15.09.2017г. до окончателното изплащане, сумата от
261,56лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия, за периода от 08.08.2014г. до 18.08.2017г., сумата от
46,81лв.- главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г.
до м.04.2016г. и сумата от 10,68лв.- обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 15.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията. Между страните
не се спори, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и е
налице облигационно отношение между последния и ищеца по договор за доставка на
топлинна енергия в имот с горепосочения абонатен номер. Спорен е размерът на
задълженията за стойност на топлинна енергия и такса за услугата дялово
разпределение за процесния период, както и съответно- размерът на мораторните
лихви върху главниците.
От представените по делото изравнителни сметки
от 31.07.2016г. и от 31.07.2015г. (л.18 и л.20 от първоинстанционното
производство), както и от заключенията на изслушаните СТЕ е ССЕ (л.123 и л.128)
се установява, че общо дължимата главница за стойност на реално потребена топлинна енергия за
процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е 344,33 лева (186,80 лева за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
+ 157,53 лева за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.) и тази сума се
потвърждава като от прогнозно начислените суми за целия период в размер на
909,64 лева се приспадне изчислената сума за възстановяване в размер на 565,31
лева. Вещото лице- счетоводител е посочило в заключението си на стр.10 (л.123
от делото), че при анализ на приложените по делото документи и предоставените
от ищцовото дружество данни се установява, че в сумата на предявената главница
ищецът е включил и стойността на общата фактура за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г., който предхожда процесния, в размер на 671,07 лева, както и
корекция от изравняване за същия предходен период в размер на 38,82 лева
(344,33 лева + 671,07 лева + 38,82 лева = 1054,22 лева общо претендирана главница). Следователно
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
осъдителен иск за главницата за потребена топлинна енергия за процесния период е
уважен за сумата над 344,33 лева до 1054,22 лева и вместо това постановено
друго, с което в тази част искът се отхвърля като неоснователен.
Дължимото
обезщетение за забава върху главница в размер на 344,33 лева съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ за претендирания от ищеца период е в размер на 53,87 лева. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта с която предявеният иск
с правно основание чл.86 ЗЗД е уважен за сумата над 53,87 лева до 261,56лв. и
вместо това постановено друго, с което в тази му част искът се отхвърля като
неоснователен.
Съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ сумата за разход за отчитане на уредите за
дялово разпределение за процесния период е 32,53 лева, а при анализ на приложените по делото документи и
предоставените от ищцовото дружество данни се установява, че в претендираната
от ищеца главница в размер на 46,81 лева е включена и сумата от 14,28 лева- дялово
разпределение за периода от м.07.2013г. до м.06.2014г., който предхожда
процесния. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта с
която предявеният иск за присъждане на главница за дялово разпределение е
уважен за сумата над 32,53 лева до 46,81 лева и вместо това постановено друго,
с което в тази му част искът се отхвърля като неоснователен.
Дължимото
обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 32,53
лева съгласно заключението на вещото лице по ССЕ за претендирания от ищеца
период е в размер на 6,50 лева. Ето защо обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта с която предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД е
уважен за сумата над 6,50 лева до 10,68 лв. и вместо това постановено друго, с
което в тази му част искът се отхвърля като неоснователен.
В останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на
спора страните имат право на разноски за двете съдебни инстанции съразмерно на
уважената, съответно- на отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 650 лева за първоинстанционното производство и не е
направил разноски във въззивното производство. Пропорционално на уважената част
от исковете ищецът има право на разноски в размер на 206,95 лева. Ответникът е
направил разноски в размер на 700 лева във въззивното производство и не е
сторил разноски в първоинстанционното производство. Пропорционално на
отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на
477,12 лева. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в
частта му за разноските, а вместо това и по компенсация ищецът да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 270,17 лева за двете съдебни
инстанции.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело №65445/2017г. по описа на СРС,
ГО, 144 с-в В ЧАСТТА с която Т.Т.Д.с ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД
с ЕИК********на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за имот с абонатен
№124485 над сумата от 344,33 лева до 1054,22 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Т.Д.иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ за сумата над 344,33
лева до пълния предявен размер 1054,22 лева.
ОТМЕНЯ
решение №87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело №65445/2017г. по описа
на СРС, ГО, 144 с-в В ЧАСТТА с която Т.Т.Д.с
ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 08.08.2014г. до 18.08.2017г. над сумата от 53,87 лева до 261,56лв.,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Т.Д.иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 53,87 лева до пълния
предявен размер 261,56лв.
ОТМЕНЯ
решение №87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело №65445/2017г. по описа
на СРС, ГО, 144 с-в В ЧАСТТА с която Т.Т.Д.с
ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********стойността на
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. за размера над 32,53 лева до 46,81 лева,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Т.Д.иск за стойността
на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. за сумата над 32,53 лева до пълния предявен размер 46,81 лева.
ОТМЕНЯ
решение №87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело №65445/2017г. по описа
на СРС, ГО, 144 с-в В ЧАСТТА с която Т.Т.Д.с
ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до
м.04.2016г. над сумата от 6,50 лева до 10,68 лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Т.Д.иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД- обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2014г. до м.04.2016г. за сумата над 6,50 лева до пълния
предявен размер от 10,68 лв.
ОТМЕНЯ решение №87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело
№65445/2017г. по описа на СРС, ГО, 144 с-в В ЧАСТТА, с която Т.Т.Д.с ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД
с ЕИК********сумата от 650 лева разноски по
делото, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК********да
заплати на М.Г.Д. с ЕГН********** (конституирана на мястото на починалия след
постановяване на първоинстанционното решение ответник Т.Т.Д.с ЕГН**********)
сумата от 270,17 лева (двеста и седемдесет лева и 17 стотинки)-
разноски за двете съдебни инстанции,
съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от исковете и по
компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решение №87349 от 08.04.2019г., постановено по гр.дело
№65445/2017г. по описа на СРС, ГО, 144 с-в в останалите обжалвани части.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.”ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/