№ 894
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100606259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.09.2021 година, постановена по НОХД № 7106/2019
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 102-ри
състав, подсъдимият Д. Д. Ч. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 23.02.2017
година в периода: 08:50 – 08:55 часа, в град София, на автобусни спирки по
линия на № 285, в районите на площад „Лъвов мост“, площад „Сточна гара“ и
„Мелницата“ в ж.к. „Хаджи Димитър“, при условията на продължавано
престъпление (с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите), двукратно се заканил с убийство на И.А.И., като това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, както следва:
1. На 23.02.2017 година, около 08:50 часа в град София, на автобусна спирка
по линия на автобус № 285 в района на площад „Лъвов мост“, се заканил
на И.А.И. с убийство, като направил жестове с показалеца на дясната си
ръка около врата си (недвусмислено демонстрирайки, че ще му отреже
главата), след като изкрещял: „Ще те заколя! ... Ще ги заколям всичките!
…“, и това заканване е възбудило основателен страх у свидетеля И. от
осъществяването му;
1
2. На 23.02.2017 година, около 08:55 часа в град София, след кръстовището
на площад „Сточна гара“, шофирайки лек автомобил „Ауди А6“ с
регистрационен номер № ******** след движещ се по линия № 285
автобус с инвентарен № 2266, се заканил на И.А.И. с убийство, като му
направил жестове с показалеца на дясната си ръка около врата си
(недвусмислено демонстрирайки, че ще му отреже главата) и това
заканване е възбудило основателен страх у свидетеля И. от
осъществяване – престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 във връзка с
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.144 ал.3
предл.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден и му е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.304 от НПК, съдът е оправдал Д. Д. Ч. по обвинението
продължаваното престъпление да е извършено с три деяния и за включеното
трето деяние в тази продължавана престъпна дейност – за това на 23.02.2017
година, около 09:00 часа в град София, на автобусна спирка по линия № 285 в
района на спирка „Мелницата“ в ж.к. „Хаджи Димитър“, да е спрял лекия
автомобил „Ауди А6“, с регистрационен № ******** пред движещ се по
линия № 285 автобус с инвентарен № 2266, да е застанал пред автобуса и да е
извадил от вътрешния джоб на якето си неустановен като марка и калибър
тъмен пистолет, който насочил към И.А.И. и да е направил знак с пистолета
напред и нагоре (все едно, че стреля) и това заканване да е възбудило
основателен страх у И. от осъществяването му.
Със същата присъда е бил признат за ВИНОВЕН и в това, че на
23.02.2017 година в периода: 08:50 - 09:00 часа, в град София, между
автобусни спирки по линия № 285, в районите на площад „Лъвов мост“,
площад „Сточна гара“ и спирка „Мелницата“ в ж.к. „Хаджи Димитър“, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - паркирал лек автомобил „Ауди
А6” с peгистрационен № ******** на самата автобусна спирка на автобус №
285 на площад „Лъвов мост“ и на направените му забележки за това, излязъл
от автомобила и започнал да псува И.А.И. и всички неустановени слизащи от
автобуса пътници; тръгнал агресивно към И.А.И. и когато последният
уплашено се качил отново в автобуса, се върнал в автомобила „Ауди А6” с
peгистрационен № ******** и започнал да го управлява след потеглилия
автобус, като засичал всички автомобили по пътя си; присвяткал многократно
къси и дълги фарове и свирел постоянно с клаксона; шофирал агресивно и
опасно, като се опитвал да изпревари автобуса от лявата му страна при
задръстване, управлявал автомобила плътно зад автобуса; изпреварил
автобуса и започнал да го засича и да спира рязко пред него; спрял
автомобила пред автобуса на спирка „Мелницата“ в ж.к. „Хаджи Димитър“,
като се усмихвал ехидно и демонстрирал явно неуважение към всички
останали; качил се отново в лекия автомобил „Ауди А6” с peгистрационен №
******** и засичайки насрещните автомобили, потеглил в обратна посока към
площад „Сточна гара“, като деянието по своето съдържание се отличава с
2
изключителна дързост и е извършено при управление на МПС -
престъпление по чл.325 ал.3 предл.2 вр. ал.2 предл.2 алт.2 вр. ал.1 от НК ,
поради което и на основание чл.325 ал.3 предл.2 вр. ал.2 предл.2 алт.2 вр.
ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което е отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ)
ГОДИНИ, както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК е
оправдан по обвинението процесното деяние да е извършено и чрез изваждане
от вътрешния джоб на якето на неустановен като марка и калибър тъмен
пистолет и държането му в ръка.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено от наложените наказания на
подсъдимия Д. Д. Ч. едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено към определеното общо
най-тежко наказание и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е приспаднато от определеното
общо наказание времето, през което подсъдимия Д. Д. Ч. е бил задържан по
смисъла на НК (задържане за 24 часа по ЗМВР, считано от 13:35 часа на
23.02.2017 година).
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 вр. чл.416 ал.4 от
НПК подсъдимия Д. Д. Ч. е осъден да заплати в полза на Държавата и по
сметка на СРС направените по делото разноски за експертизи в размер на 3
851.87 (три хиляди осемстотин петдесет и един и 0.87) лева.
Също така е осъден на основание чл.190 ал.2 вр. чл.416 ал.4 от НПК да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС държавна такса в размер на
5.00 (пет) лева за служебно издаване на 1 (един) бр. изпълнителен лист по
сметка на СРС.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от подсъдимия Д. Д. Ч., в която се твърди, че присъдата е необоснована,
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалния
закон и при неправилното му прилагане. Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал правилно
доказателствата по делото. Иска се постановяване на оправдателна присъда.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното производство защитата поддържа, че присъдата на
СРС е неправилна и незаконосъобразна, като на първо място изтъква
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. Излага доводи, че за
периода 23.01.2018 година – 23.03.2018 година са извършвани процесуално-
следствени действия при липса на надлежно удължен от прокурор срок на
разследването, като в този период са били събрани доказателства, послужили
3
за осъдителната присъда.
Поддържа се, че СРС е изградил фактическите и правните си изводи
единствено върху противоречивите и неподкрепени от останалите
доказателства показания на пострадалия И. И. – както относно твърдените
закани по чл.144 от НК, така и относно агресивното и опасно шофиране по
чл.325 от НК, които не се потвърждават от шофьора на автобуса и свидетеля
Д., нито от съдържанието на разговорите на тел. 112. С оглед на това защитата
моли подсъдимият да бъде признат за невинен и по двете обвинения, а
алтернативно – делото да бъде върнато на досъдебна фаза за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, счита, че
жалбата срещу присъдата е неоснователна. Според прокуратурата съда е
анализирал доказателствената съвкупност, изложил е коректна фактическа
обстановка и е обосновал правилни изводи по отношение на двете извършени
престъпления. Наложил е справедливо наказание, поради което моли съда да
потвърди съдебния акт като правилен и законосъобразен. Алтернативно иска,
ако съда прецени, че е налице процесуално нарушение да изиска от
прокуратурата извлечение от ЕИС за липсващия срок, какъвто според
представителя на прокуратурата не е налице.
Подсъдимият Д. Ч., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание,
не дава обяснения и не упражнява правото си на лична защита и последна
дума.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е подадена в срока по чл.319 от НПК
от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и
протеста, се пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
4
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Д. Ч. е роден на ******** година в град София,
българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „********, с ЕГН: **********. За него не
са събирани характеристични данни.
На 23.02.2017 година, около 08:50 часа, в град София, на автобусна
спирка по автобусна линия № 285 в района на пл. „Лъвов мост”, подсъдимият
Д. Ч. бил спрял неправилно с лекия си автомобил „Ауди А6” с peгистрационен
№ ******** (в зоната за спиране на автобуса на посочената спирка).
Автомобилът бил позициониран по такъв начин, че автобус № 285 с
инвентарен № 2266 не успял да влезе в зоната на самата спирка и спрял
плътно до автомобила с подсъдимия Ч., намиращ се в него. Лекият автомобил
пречел на слизащите пътници от автобуса. При слизането си от автобуса
пътниците правили забележки на подсъдимия Ч. за неправилното спиране,
което подразнило последния. Подсъдимият Ч. започнал да показва
неприлични жестове с ръце. Свидетелят И.А.И. слезнал от автобуса и след
това чукнал по прозореца на автомобила на подсъдимия и му обяснил, че
хората не могат да слизат, като му казал да премести автомобила.
Подсъдимият Д. Ч. слязъл от автомобила си и започнал да употребява
неприлични изрази по адрес на пострадалия И. и останалите слизащи
пътници. След това Д. Ч. се обърнал към свидетеля И., направил хоризонтали
жестове с показалеца на дясната си ръка около врата си, след което изкрещял:
..Ще те заколя! Ще ги заколям всичките! ...”
Свидетелят И. И. се качил обратно в автобуса, тъй като не искал
инцидентът да ескалира. Когато автобусът потеглил, подсъдимият Д. Ч. се
върнал в автомобила си „Ауди А6” с peгистрационен № ******** и потеглил
след автобуса, като шофирал агресивно и опасно, присвяткал многократно
къси и дълги фарове и свирел постоянно с клаксона, като се опитвал да
изпревари автобуса от лявата му страна при задръстване.
През това време, намиращия се в автобуса свидетел И. И. се обадил на
телефон № 112 и описал случилото се до този момент. Свидетелят И. съобщил
за лице от мъжки пол, от ромски произход, водач на автомобил „Ауди А6” с
peгистрационен № ********, който преследва автобус № 285 по маршрут от
площад „Лъвов мост” към площад „Сточна гара”.
Около 08:55 часа на 23.02.2017 година, в град София, след кръстовището
на площад „Сточна гара“, подсъдимият Д. Ч. се движел с лекия автомобил
„Ауди А6” с peгистрационен № ******** след автобус № 285 с инвентарен №
2266 и докато карал колата правел хоризонтални жестове с показалеца на
дясната си ръка около врата си, недвусмислено демонстрирайки на свидетеля
И., че ще му отреже главата, като свидетелят наблюдавал това.
Свидетелят И. И. отново се обадил на телефон 112. Видно от
заключенията на двете, приобщени в досъдебното производство съдебно-
технически експертизи (л. 71-74 и л.80-84 от ДП), записите отразяват две
приети входящи повиквания към телефон 112 от лице от мъжки пол,
представящо се с имена „И. И.”, който съобщава за лице от мъжки пол, от
5
ромски произход, водач на лек автомобил „Ауди А6” с регистрационен №
********, което лице преследвало автобуса по линия № 285 по маршрут от
площад „Лъвов мост” към площад „Сточна гара”.
През това време подсъдимият Д. Ч. изпреварил автобуса с лекия си
автомобил някъде към 09:00 часа на 23.02.2017 година и спрял автомобила
пред автобуса на спирка „Мелницата“ в ж.к. „Хаджи Димитър“ в столицата.
Подсъдимият Ч. излязъл от автомобила си, като се усмихвал ехидно,
осъществил зрителен контакт със свидетеля И. И. и отправил жестове -
прокарал пръста през врата си, чието съдържание оставило недвусмислено
впечатление у свидетеля И. за отрязване на главата му.
След това подсъдимият Д. Ч. се качил отново в автомобила си „Ауди
А6”, направил обратен завой и потеглил в посока към площад „Сточна гара”.
Междувременно, свидетелят И. И. провел още един телефонен разговор,
този път с ОДЧ на близкото полицейско управление (05 РПУ-СДВР), като бил
инструктиран да посети управлението и да подаде сигнал. Свидетелят И.
отишъл в 05 РПУ-СДВР, където подал жалба пред свидетеля М.В. и дал
писмени сведения за станалото.
Полицейските служители установили, че автомобилът „Ауди“, за който
става въпрос, е отдаден под лизинг и след съответните издирвателни действия
установили и лицето, което плаща лизинговите вноски по автомобила, а
именно Д.Ч. (баща на подсъдимия), който бил призован в същия ден. В РПУ
Д.Ч. заявил, че не е управлявал автомобила, като посочил, че въпросното
МПС е било управлявано от неговия син - „Д.“ (подсъдимият по делото). По-
късно в същия ден в районното полицейско управление се явил и подсъдимият
Д. Ч., който бил задържан и му бил направен полицейски обиск по Закона за
МВР, но оръжие или други забранени предмети полицаите не открили.
Подсъдимият потвърдил, че именно той е управлявал лекия автомобил „Ауди
А6” с peгистрационен № ********.
Полицейските служители извършили справка в информационните
системи на МВР относно законово притежание на оръжие и установили, че
подсъдимият Д. Ч. няма регистриран законно притежаван пистолет.
По случая била заведена полицейска преписка, като на подсъдимия Д. Ч.
бил съставен акт за установяване на нарушение по УБДХ, като материалите
били внесени в СРС (НАХД № 3287/2017г.), като съдът счел, че има данни за
престъпление от общ характер, поради което прекратил съдебното
производство и изпратил материалите на СРП (л.4-5 от досъд. произв.).
Прокуратурата предприела съответни действия и започнало разследване по
образуваното досъдебно производство (л.1 от досъд. произв.).
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и приета по делото
(л.71 от съд. д), се установява, че подсъдимият Д. Ч. е психически здрав.
Същият е без наследствена обремененост с психични заболявания, не е
хоспитализиран или консултиран в психични заведения в страната и е без
вродени или придобити интелектуални разстройства. Не са констатирани
данни за актуална зависимост към психоактивни субстанции.
6
Освидетелстваният не бил в продължително или краткотрайно качествено
разстройство на съзнанието. Според експертите подсъдимият Ч. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, като същият може да бъде пълноценен участник в наказателното
производство.
От заключението на изготвена в хода на съдебното следствие двойна
комплексна сьдебнопсихиатрична експертиза (л. 111-116 по съд. д.) се
установява, че освидетелстваното лице И. И. не е страдало от психично
заболяване. Преживяното събитие от И. И. не било предизвикало реакция на
стрес, чувство за уплаха, гняв. Експертизата била изготвена само по
документи, като в съдебно заседание на 20.10.2020 година вещите лица, след
вербално обследване на пострадалия И. И., са променили своето заключение и
са заявили, че в резултат на процесното деяние освидетелствания И. е изпитал
реален страх и е преживял остра стресова реакция (вж. л.125 от съд. д.).
От заключението на назначена в хода на съдебното следствие петорна
комплексна сьдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 151-164 от
съд. д.), се установява, че пострадалият И.А.И. не боледува от психично
заболяване и към момента на изследването не е провеждал лечение с
психофармака. Не са установени данни за дефицит или интелектуална
редукция, които биха могли да са пречка за правилна фактическа ориентация и
адекватно на нея отреагиране. Експертите заключват, че освидетелствания е
психически здрав и може да дава годни за нуждите на наказателния процес
свидетелски показания. Констатира се, че възприетите от него закани и
действия от страна на Д. Д. Ч. са предизвикали у него преживяване на реален
страх за живота му, че същите могат да бъдат изпълнени.
От заключението на съдебно-техническа експертиза изготвена в хода на
предходната (досъдебна) фаза на наказателното производство (л.71-74 от
досъд. произв.), законосъобразно приобщена на съдебна фаза, се установява,
че аудио-файлът, записан на оптичен носител на данни (CD-R, марка „Ridata”,
с капацитет 700 MB), съдържа запис, който отразява прието входящо
повикване по тел. 112 от лице, представящо се с имената „И. И.”, като в тази
експертиза се посочва, че последният подава сигнал за водач на лек автомобил
„Ауди” с per. № ********, който бил паркирал в нарушение на правилата за
движение на автобусната спирка, където пречел на пътниците да слизат от
превозното средство (автобус), а след като му била направена забележка,
водачът на автомобила се афектирал и отправил заплахи към присъстващите, а
след потеглянето на автобус № 285 от спирката на пл. „Лъвов мост”, го
следвал до спирката на „Мелничен комбинат” и след настигането на автобуса,
спрял пред него и размахвал оръжие срещу пътниците.
От заключението на съдебно-техническа експертиза изготвена в хода на
досъдебното производство (протокол № 381/2018 година) (вж. л.80-84),
надлежно прието по делото, се установява, че постъпилият за изследване
оптичен носител на данни (CD-R, марка „Ridata”), съдържал два цифрови
аудиофайла. Експертите констатирали, че записите отразяват две приети
входящи повиквания към тел. 112, от лице от мъжки пол, представящо се с
имената „И. И.”, който съобщава за лице от мъжки пол, от ромски произход,
7
което е водач на автомобил „Ауди А6” с peгистрационен № ********, който
преследвал автобус № 285 по маршрута му от площад „Лъвов мост” - площад
„Сточна гара” до спирката на градския транспорт на „Мелничен комбинат” в
ж.к. „Хаджи Димитър”, където лицето изпреварило автобуса и се заканвало на
водача и пътниците, размахвайки пистолет в ръка, след което автомобилът
обърнал и потеглил в посока площад „Сточна гара”.
От изслушаното се изяснява, че скандалът между лицето от ромски
произход с автомобила, водача на автобуса и част от пътниците е възникнал
вследствие на отправена забележка от страна на водача на автобуса към водача
на лекия автомобил „Ауди” заради спиране на спирка на градски транспорт в
района на „Женския пазар”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства, както следва:
В показанията на разпитаните от съда свидетели - И.А.И. (л.34-36 от
съд. д.) (вкл. и частично прочетените му по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от
НПК показания от досъдебната фаза - л.46-48 от досъд. произв.), Х.В. Д. (л.69-
70 от съд. д.), (вкл. и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК
негови показания от досъдебното производство - л.54 от досъд. произв.),
П.П.К. (л.94-96 от съд. д.) (вкл. и частично прочетените му по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза - л.50 от досъд.
произв.) и М.В.В. (л.88-90 от съд. д.);
Писмените доказателства и доказателствени средства - протокол от
о. с. з. от 23.02.2017г. на СРС (л.4-5 от досъд. произв.), АУАН по УБДХ (л.8 от
досъд. произв.), заявление до 05 РПУ-СДВР (л.10 от досъд. произв.),
полицейски доклад (л.14 от досъд. произв.), Заповед за задържане (л.16 от
досъд. произв.), протокол за личен обиск (л.17 от досъд. произв.), писма от
ДНС 112 на МВР (л.85, 91 от досъд. произв.), писмо от „Столичен
автотранспорт” ЕАД (л.95 от досъд. произв.) с документи за водача на
автобуса (л.96-110 от досъд. произв.), справка от ГД „ИН” - МП (л. 115 от
досъд. произв.), справка от ГРАО-МРРБ (л. 117 от досъд. произв.), справка за
неприключили наказателни производства (л. 118 от досъд. произв.), справка за
съдимост (л.119-120 от досъд. произв.), справка „АИС - БДС” (л.122 от досъд.
произв.), справка от ГД „ГП”-МВР за пътуване на лице (л.124 от досъд.
произв.), справка за съдимост (л.14-15, 182 от съд. д.), справка от ГД„ИН”-МП
(л.16 от съд. д.), прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл.283 от НПК;
Експертизите по делото - заключението на вещи лица Т.К. и Г.Г. по
СППЕ на подсъдимия (л.63-69 от досъд. произв.); заключението на вещи лица
П.Т. и Т.М. по съдебно-техническата експертиза (л.71-74 от досъд. произв.);
заключението на вещи лица Д.А. и Т.М. по съдебно-техническа експертиза
/протокол № 381/2018г./ (л.80-84 от досъд. произв.); заключението на вещи
8
лица И.К. и Д.П. по двойната СПЕ (л.111-116 от съд. д.); заключението на
вещи лица А.П., А.М., Л.К., П.М. и В.В. по петорната КСППЕ на пострадалия
(л.151-164 от съд. д.);
Веществените доказателства - оптичен носител на данни (л.75 от
досъд. произв.) и оптичен носител на данни (л.87 от досъд. произв.).
Първоинстанционният съд е анализирал пълно и обективно всички
доказателства и е изложил убедителни мотиви, въз основа на които правилно е
приел, че подсъдимият Д. Ч. е извършил инкриминираните деяния.
Доказателствата по делото – показанията на пострадалият И. И.,
свидетелските показания на разпитаните свидетели и заключенията на
назначените експертизи – са оценени в тяхната съвкупност. Съдът правилно е
кредитирал тези доказателства, които са логични, последователни и взаимно
се подкрепят, и обосновано е отказал да даде вяра на тези доказателства, които
са опровергани от останалия доказателствен материал. Ето защо фактите,
установени от Софийския районен съд, се приемат изцяло и от въззивната
инстанция.
Настоящият въззивен съдебен състав, след цялостна служебна проверка
на доказателствената съвкупност и съпоставка с анализа, извършен от
първоинстанционния съд, намира, че изводите на СРС относно фактическата
обстановка и авторството на деянията са правилни и се споделят изцяло.
Показанията на пострадалия свидетел И. И. съдът приема за
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, като същите са
дадени без съществени изменения в различните процесуални фази.
Свидетелят представя ясна хронология на случилото се – неправилното
спиране на автомобила в джоба на спирката, възникването на конфликта на
спирка „Лъвов мост“, невъздържаното поведение на подсъдимия преди и след
почукването на стъклото му, изречените реплики и отправени жестове – все
едно, че ще му отреже главата, както и последвалото движение на автомобила
след автобуса, както и това, че е спрял пред автобуса на спирка „Мелницата“,
слязъл от колата, но в този момент шофьорът не е отворил вратите на автобуса
на спирката. Последователно и непротиворечиво в показанията си от самото
начало на досъдебното производство излага марката и модела на автомобила,
неговия регистрационен номер и дава едно и също описание на подсъдимия –
20 годишен, мургав, слаб. Тези негови показания са кредитирани от въззивния
съд, доколкото същите намират опора в останалите доказателствени
източници и не са оборени от защитната теза.
Подкрепа на показанията на пострадалия се съдържа в свидетелските
показания на водача на автобуса П.К. и на свидетеля Х. Д. – обучаващ се
шофьор, намирал се до него. И двамата свидетели потвърждават –
неправилното спиране на автомобила, възникналия на спирката конфликт
между подсъдимия и И., както и демонстрираното от подсъдимия агресивно и
емоционално поведение. От техните показания се установява, че подсъдимият
е следвал автобуса, изпреварил е същия и е предприемал действия, които
обективно са могли да бъдат възприети като заплашителни и провокиращи,
както и като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
9
изразяващи явно неуважение към обществото. От показанията на свидетеля К.
се потвърждават показанията на И. за отправени жестове, изразяващи се в
рязане на глава. Същият е видял отправените жестове, докато автомобила на
подсъдимия е изпреварвал автобуса, като е показвал с ръка, че ще се обади на
някой и ще се режат глави, тъй като с ръка е минавал покрай гърлото си.
Съществуващите отделни несъответствия – относно точното местоположение
на И. в автобуса или начина на възприемане на жестовете – са в рамките на
обичайната неточност, особено при възпроизвеждане на ситуация, която е
била напрегната и динамична, като твърдените от защитата несъответствия не
водят до разколебаване в съдебния състав, тъй като тези различия не са
съществени и не засягат основното съдържание на възприетите факти.
Заключенията на назначените и приети по делото експертизи, както и
данните от разговорите на телефон 112, допълнително потвърждават
заявеното от И.. От съдържанието на записаните сигнали се установява
непосредствената реакция на пострадалия, който в кратко време след
инцидента е сезирал органите на реда за неправомерното поведение на водача
на автомобила и възприетите от него жестове и възникналата заплаха. Също
така от показанията на свидетеля К. – водач на автобуса, се установява, че
подсъдимият е спрял автомобила си пред автобуса, слязъл е от него и се е
приближил до първата врата, като е давал знаци на шофьора да му отвори.
След като е възприел, че вратата няма да бъде отворена, подсъдимият се е
оттеглил. От това става ясно, че свидетелят К. е оценил обстановката като
рискова и е взел решение да не отваря вратите на автобуса – обстоятелство,
което допълнително потвърждава наличието на опасна ситуация.
Същевременно въззивният съд не намира основания да кредитира
защитната версия на подсъдимия, че между страните е имало само словесен
спор. Тази теза остава изолирана и неподкрепена от нито едно от другите
доказателства, като се опровергава от съвкупната оценка на свидетелските
показания, писмените доказателства и експертните заключения, така както
правилно е сторил и първоинстанционният съд.
По отношение на приетите по делото съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи въззивният съд изцяло споделя анализа на
първоинстанционния съд. Правилно СРС не е кредитирал първоначалната
СППЕ, изготвена в досъдебната фаза, като повърхностна и непълна, и
обосновано е възприел заключението на петорната комплексна СППЕ, според
която пострадалият И. И. е психично здрав и възприетите от него закани и
действия на подсъдимия са предизвикали у него преживяване на реален страх
за живота му. Настоящият състав приема това експертно заключение за
обективно, задълбочено и взаимно допълващо се и го възприема изцяло при
изграждане на изводите си.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя и възприема
доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния съд относно
свидетелските показания и писмените доказателства. Правилно СРС е
кредитирал показанията на свидетеля И. И. в онази част, в която са логични,
вътрешно последователни и подкрепени от останалите доказателствени
източници, като обосновано е изключил единствено недоказаното му
10
твърдение за насочване на „пистолет“. Законосъобразно и аргументирано
съдът е дал доверие на свидетелите Х. Д. и П.К. като очевидци, чиито
възприятия кореспондират помежду си и с приетите по делото експертизи,
поради което техните показания правилно са оценени като достоверни и
релевантни за установяване на фактическата обстановка.
Същият извод се отнася и за свидетеля М.В., чиито показания се намират
в съответствие с останалите доказателства и допринасят за цялостното
изясняване на случая. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и
приобщените по делото писмени доказателства, както и заключенията на
повторните и петорните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи,
като компетентно изготвени и взаимно подкрепящи се.
При тези доказателства настоящият въззивен състав приема, че
направените от СРС фактически изводи почиват на законосъобразно събрани,
взаимно кореспондиращи си и убедителни доказателства, поради което ги
възприема изцяло.
В обобщение, въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е
извършил пълен, обективен и съответстващ на чл. 107 НПК анализ на
събраните доказателства, правилно е кредитирал показанията на пострадалия
И. и свидетелите К. и Д., съпоставяйки ги с писмените и експертни
доказателства, и обосновано е достигнал до извод за извършване на вменените
деяния от подсъдимия Ч.. Настоящият състав се солидаризира с този
доказателствен анализ и приема, че същият следва да бъде изцяло възприет и
във въззивното производство.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:
По повод възраженията на защитата за допуснати процесуални
нарушения в досъдебното производство, свързани със срока на разследването
и извършените в този период процесуално-следствени действия, въззивният
съд намира, че соченото от защитата несъответствие в постановлението на
прокурора представлява техническа грешка, която не води до нарушение на
процесуалните правила.
От писмо с изх. № 10914 от 02.02.2018 година се установява, че
наблюдаващият прокурор В. Ф. е отправил искане за продължаване на срока за
разследване с още два месеца, считано от 23.01.2018 година. Въз основа на
това искане районният прокурор Р. Д. е издал постановление от 02.02.2018
година за удължаване на срока на разследването, в чието съдържание изрично
е посочено, че е постъпило искане за продължаване на срока с още два месеца,
считано от 23.01.2018 година, в което са посочени извършените до момента
действия по разследването и предстоящите такива. В диспозитивната част на
постановлението е записано, че удължава срока на разследване по
досъдебното производство с още два месеца, считано от 23.03 (написано на
ръка) 2018 година. Видно от цитираните документи е, че се касае за допусната
техническа грешка в изписването на 23.03, което следва да се чете 23.01. Още
повече впоследствие е било издадено друго постановление за удължаване на
11
срока на разследване от 29.03.2018 година, с което е удължен срока с още два
месеца, считано от 23.03.2018 година. Следва да се изхожда от разбирането, че
техническа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля
на органа и нейното външно изразяване в писмения текст на съответния акт.
От съвкупния анализ на тези актове се установява, че действителната воля на
административния ръководител е била срокът на разследването да бъде
продължен за периода от 23.01.2018 година до 23.03.2018 година, а
изписването на датата 23.03.2018 година като начален момент в диспозитива
на постановлението от 02.02.2018 година представлява несъответствие между
формираната воля и нейното външно изразяване. Допълнителен аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че постановлението е издадено на 02.02.2018
година, а именно преди датата 23.03.2018 година, което изключва волята
срокът да бъде продължен с обратно действие, считано от бъдещ момент,
несъответстващ на отправеното искане. Също така след извършена служебна
справка е установено, че действително е допусната техническа грешка и
вместо 23.01 е изписано 23.03.2018 година.
При това положение съдът приема, че срокът на разследването е бил
редовно продължен, считано от 23.01.2018 година, поради което всички
процесуално-следствени действия, извършени в този период, са проведени в
рамките на законосъобразен срок. Не се установява разследването да е водено
извън предвидените в закона срокове, нито да са накърнени правата на
обвиняемия, поради което възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
По отношение на оплакванията на защитата, че първоинстанционният
съд се е позовал единствено на показанията на пострадалия И. И., настоящият
състав намира, че същите също са неоснователни. Както вече бе посочено в
доказателствения анализ, СРС не е изградил фактическите си изводи само
върху показанията на пострадалия, а ги е съпоставил с показанията на
свидетелите П.К. и Х. Д., както и с писмените доказателства и данните от
разговорите на тел. 112. По всички съществени моменти – наличие на
конфликт на спирката, агресивно и демонстративно поведение на подсъдимия,
следване на автобуса с автомобила, опити за саморазправа и заплашителни
жестове – свидетелските показания са еднопосочни и взаимно се подкрепят.
Затова правилно първоинстанционният съд е кредитирал тези доказателства и
е обосновал извод за виновност, а въззивният съд напълно споделя тази
оценка.
От установените факти се установява, че подсъдимият, движейки се с
автомобила си в градска среда, е проявил демонстративно агресивно
поведение спрямо обществен транспорт с пътници, включително чрез опити
за саморазправа, засичане и спиране на автобуса, съпроводени с ругатни и
жестове. Действията са извършени на публично място – спирка на „Лъвов
мост“ и в движение по натоварен градски булевард – пред неограничен кръг
лица, и обективно са нарушили установения ред и спокойствие, засегнали са
чувството за сигурност на пътниците и участниците в движението. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за хулиганско
поведение по смисъла на чл. 325 НК, като въззивният съд изцяло споделя този
12
извод.
С оглед на всичко изложено въззивният съд приема, че наведените от
защитата оплаквания са неоснователни и не разколебават правилността и
законосъобразността на постановената от СРС присъда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетите фактически положения съдът намира, че
подсъдимият Д. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл.144 ал.3 предл.1 във връзка с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и
по чл.325 ал.3 предл.2 вр. ал.2 предл.2 алт.2 вр. ал.1 от НК.
По отношение обвинението по чл.144 ал.3 предл.1 във връзка с ал.1
вр. чл.26:
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по
чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 година по н. д. № 47/89, ОСНК, за осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се
преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след
минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъпленията
по чл.144 ал.3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство
и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
В процесния случай заканата е обективирана и са налице безспорни
доказателства за това, както с думите „Ще те заколя! ... Ще ги заколям
всичките! …“, така и с действия от страна на подсъдимия Ч., като направил
жестове с показалеца на дясната си ръка около врата си (недвусмислено
демонстрирайки, че ще му отреже главата). Съдът намира, че това е
спомогнало пострадалото лице да възприеме заплахата като реална,
непосредствена и осъществима. Следва да се отбележи, че пострадалият не
само е възприел заканите на сериозно, като такива, но и от доказателствата по
делото е изводимо, че същия е изпитал реален страх от реализиране на
заканите. С оглед обстоятелството, че подсъдимият Ч. е извършил
продължавано престъпление, като се е заканил с убийство с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, настоящата
13
инстанция намира, че продължаваното заплашване е могло и е създало в
пострадалия И. усещане за реален страх за осъществяването му.
Субект на престъплението е подсъдимия Ч., който е
наказателноотговорно лице.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправените от него закани, бил е
наясно, че пострадалия е възприемал заканите на сериозно и реално се е
уплашил за живота си и пряко е целял тези обстоятелства.
Относно престъплението по чл.325 ал.3 предл. 2 вр. ал.2 предл. 2 алт.
2 вр. ал.1 от НК:
Обект на престъплението хулиганство са установените в страната ред и
обществено спокойствие и според чл. 325 от НК е съставомерно, когато се
извършат непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Непристойни са действията,
които са неприлични и безсрамни, обективирани в ругатни, буйство,
невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др. прояви, с които се
накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение и
скандализират обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе си на
установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност, като
по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна страна
престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и
евентуален умисъл.
Въззивният състав счита, че от обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.325 ал.3 предл.2, вр. ал.2, предл.2,
алт.2, вр. ал.1 НК. Демонстрираното от него поведение съставлява
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. В конкретния случай непристойните
действия са извършени от обвиняемия Д. Ч. при управление на МПС - лек
автомобил „Ауди А6“ с регистрационен № № ********. Той започнал да го
управлява след потеглилия автобус, като засичал всички автомобили по пътя
си; присвяткал многократно къси и дълги фарове и свирел постоянно с
клаксона; шофирал агресивно и опасно, като се опитвал да изпревари автобуса
от лявата му страна при задръстване, управлявал автомобила плътно зад
автобуса; изпреварил автобуса и започнал да го засича и да спира рязко пред
него; спрял автомобила пред автобуса на спирка „Мелницата“ в ж.к. „Хаджи
Димитър“, като се усмихвал ехидно и демонстрирал явно неуважение към
всички останали; качил се отново в лекия автомобил „Ауди А6” с
peгистрационен № ******** и засичайки насрещните автомобили, потеглил в
обратна посока към площад „Сточна гара“, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост и е извършено при
управление на МПС. Особената дързост и извършването на деянието при
14
управление на МПС обосновават приложението на квалифицирания състав по
чл.325 ал.3 НК
Действията на обвиняемия са извършени на публично място, а деянието
му е станало известно и дало негативен отзвук сред обществеността, чрез
пътуващите в автобуса.
С деянието си обвиняемият е целял грубо да наруши обществения ред и
да изрази явно неуважение към обществото.
Съдът приема, че деянието е осъществено виновно при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и целял тяхното
настъпване.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на определените наказания въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл.54 и
чл.23 от НК, както и института на условното осъждане по чл.66 от НК. При
индивидуализацията СРС е отчел както смекчаващите отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, така и отегчаващите –
висока степен на агресия, упоритостта и продължителността на
противоправното поведение. Обосновано е прието, че не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да
оправдаят приложение на чл.55 от НК. Определените наказания „лишаване от
свобода“ за двете престъпления (2 години по чл.144 от НК и 1 година по
чл.325 от НК), последващото им групиране по чл.23 ал.1 от НК в общо най-
тежко наказание 2 години „лишаване от свобода“ и отлагането на
изпълнението му за 5-годишен изпитателен срок по чл.66 от НК се явяват
съразмерни на степента на обществена опасност на деянията и личността на
подсъдимия.
Правилно е определено и допълнителното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 години, присъединено към общото
наказание по реда на чл.23 ал.3 НК. Това наказание е адекватна реакция
спрямо проявеното противоправно поведение именно при управление на МПС
и е необходимо за постигане целите на генералната и специалната превенция.
Въззивният съд намира, че наложените наказания са справедливи по
смисъла на чл.348 ал.5 НПК. Те се движат в рамките на предвиденото в закона,
съобразени са с констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и по
своя характер и размер са годни да постигнат целите на чл.36 НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обосновано са възложени на подсъдимия и разноските по делото, като
въззивната инстанция не намира основания за изменение и в тази част на
присъдата.
15
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20180256 от 02.09.2021 година,
постановена по НОХД № 7106/2019 година, Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 102-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16