Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005/28.02.2025 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети февруари две хиляди
двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря Стоянка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16143 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на
делбата/.
С влязло в сила решение № 477/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 37/2023 г. по описа на ВКС, Първо ГО, с което частично е отменено Решение № 696/30.05.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 572/2022 г. по описа на ВОС, като с последното
частично е отменено Решение № 260651/25.02.2021 г., постановено по гр. д. №
16143/2019 г. по описа на ВРС, 46 състав, са допуснати до делба процесните недвижими
имоти, а именно:
1/ Сграда с идентификатор № ....., находяща се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“ № 9, със
застроена площ от 79 /седемдесет и девет/ кв. м., състояща се от две жилища със
самостоятелни входове от двора, като първото жилище се състои от: входно антре,
коридор, кухненски бокс и стая, а второто жилище: входно антре, кухненски бокс,
две преходни стаи и баня – тоалет;
2/ Сграда с идентификатор № ......2,
находяща се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“
№ 9, със застроена площ от 27 /двадесет и седем/ кв. м. на първия етаж и 35
/тридесет и пет/ кв. м. на таванския етаж, като на партерния етаж са
разположени: входно антре, две преходни стаи, баня – тоалет и изолационно
антре, а на таванския етаж: коридор и две тавански стаи;
3/ Сграда с идентификатор № ......3,
находяща се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“
№ 9, със застроена площ на партерния етаж от 33 /тридесет и три/ кв. м. и 30
/тридесет/ кв. м. на втория етаж, като на партерния етаж са разположени: гараж
и склад /работилница/, а на втория: стая с обособено входно антре и кухненски
тракт, баня – тоалетна.
4/ Урегулиран поземлен имот /УПИ/ с идентификатор № ....., находящ се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“ № 9, вид територия
– урбанизирана, НТП средно застрояване /от 10 до 15 м./, с площ /по скица/ 322
кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК,
като сградите са допуснати до делба между съделителите
Р.Й.И., ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН **********, О.Й.И., ЕГН **********, и С.Р.Й.,
ЕГН **********, при квоти, както следва: по 1/6 ид.
част за първите трима съделители и ½ ид. ч. за С.Р.Й.,
а процесният УПИ е допуснат до делба между съделителите Р.Й.И., ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН **********,
О.Й.И., ЕГН **********, С.Р.Й., ЕГН **********, Б.Т.Б., ЕГН **********, и Л.Т. Б.а,
ЕГН **********, при квоти, както следва: по 2/6 ид.
част за съделителите Р.Й.И. и О.Й.И., 8/24 ид. ч. за Т. О. И., 6/24 ид. ч.
за С.Р.Й. и по 3/24 ид. ч. за съделителите
Б.Т.Б. и Л.Т. Б.а.
В проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание
по делото процесуалният представител на ищците – адв.
В.Б. моли имотът да бъде възложен на ищците, а в условията на евентуалност – да
бъде изнесен на публична продан. В предоставения от съда срок представя писмена
защита.
Назначеният особен представител на ответницата С.Р.Й. – адв. Д.И. моли имотът да бъде възложен на нейната
доверителка, отговаряща на условията на чл. 349, ал. 2 ГПК. В условията на
евентуалност моли сградите със самостоятелно значение да бъдат разпределени
между страните.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От заключението на вещото лице инж. М.А. по допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано като
обективно и компетентно дадено, се установява, че допуснатият до делба урегулиран
поземлен имот с идентификатор ..... е неподеляем,
съобразно броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността. Пазарна стойност на процесния имот възлиза на
сумата 70400 лв.
Допуснатите до делба сгради с идентификатори ....., ......2 и ......3 също са неподеляеми,
съобразно броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността. Определена е пазарната стойност на всяка една от сградите,
както следва: сграда № 1 – 30501.90 лв.; сграда № 2 – 2851.20 лв. и сграда № 3
– общо 24939.50 лв. /в това число гараж – 10939.50 лв. и втори жилищен етаж –
13200 лв./.
По отношение на претенциите за възлагане, направени както от ищците, така и
от ответницата С.Р.Й., съдът намира следното:
В случая страните претендират възлагането на целия имот – на допуснатия до
делба поземлен имот и на допуснатите до делба сгради.
По делото обаче не е спорно, а и както е посочено в решението по първата
фаза на делбата, собственик на сградите е общият на съделителите
Р.Й.И., Т. О. И., О.Й.И. и С.Р.И. наследодател – Р.Й.И., починал на 14.09.1997
г. В същото време собствеността върху самия поземлен имот, върху който са
построени сградите, е придобита възмездно чрез сключени през 2000 г. договори
за покупко-продажба от децата на починалия Р.Й.И. – Й.Р. И. /починал в
последствие, като негови наследници са именно ищците в производството –
преживялата му съпруга и двамата му сина/ и С.Р.Й. /ответницата по делото/.
Всеки един от купувачите към момента на сделката е бил в граждански брак,
поради което и придобитото от тях е в режим на съпружеска имуществена общност.
Всичко това е отразено и в решението на въззивната
инстанция – Окръжен съд – гр. В.с което до делба е допуснат и поземленият имот,
при съответните квоти между съделителите Р.Й.И., О.Й.И.,
Т. О. И., С.Р.Й., Б.Т.Б. и Л.Т. Б.а.
Ето защо съдът намира, че в случая е налице т. нар. комбинирана /смесена/
съсобственост, такава, която е възникнала от повече от един юридически факт /в
случая наследяване за сградите и покупко-продажба за имота, в който същите са
построени/, поради което и с оглед задължителните разрешения, дадени в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №
1/2004 г. на ВКС, ОСГК, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо.
В този смисъл и само на посоченото основание съдът приема, че така
направените възлагателни претенции са неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от ангажираните в
производството доказателства посредством разпита на свидетелите Ж.Б.Х., Ц.В.И.,
М.Д.М.и М.А.Х.по никакъв начин не се установи твърдението на ответницата С.Р.Й.,
че е живяла в имота при откриване на наследството на починалия й баща, което е
абсолютно необходима предпоставка, за да й бъде възложен същият. Напротив.
Свидетелите Х. и И. са категорични, че същата се е настанила там едва след
смъртта на баща си – дядо Р.. Свидетелят М. има впечатления за това, че
ответницата живее в имота на ул. „М.“ № 9, но същите са едва от 2008 г., много
след смъртта на наследодателя Р.Й.И., починал на 14.09.1997 г. Свидетелката Х.,
въпреки посочването от нейна страна, че познава С. от 1991 г., в нито един
момент не заяви откога именно същата живее на ул. „М.“ № 9. Ето защо и на това
основание претенцията за възлагане на имота, направена от ответницата С.Й., е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Следва да се отбележи, че са противоречиви показанията и на водените от
самите ищци свидетели Х. и И. относно това дали всички или някой от ищците са
живели в имота към момента на смъртта на Р.И.. От една страна, свидетелят Х.,
посочва, че познава ищците от 1988 г., тъй като си били закупили апартамент в
„Кайсиева градина“. Знае, че бащата на ищците Р. и О. – Д., както и дядо им – Р.,
живеели в А., като в първата къща живеел дядо Д., а дядо Р. живеел в една
постройка отзад сам. От друга страна, свидетелят И. единствен посочва, че Р. и
семейството му са живеели в А. до смъртта на дядо Р., който починал през 1997
г. Ето защо и с оглед това противоречие в показанията съдът приема за
недоказани безспорно твърденията на ищците по пътя на пълното и главно
доказване в процеса, че същите /или поне ищецът Р./ са живели в имота към
момента на смъртта на наследодателя Р.И..
Отделно от това, представени са в производството доказателства, че ищцата Т.
О. И. притежава собствеността върху ателие № 5, находящо
се на ет. 2 в жилищна сграда, находяща се в гр. В.ул.
„С.Х.“ № 9, с площ 32.96 кв. м. /в този смисъл е представения нотариален акт №
...– л. 304 – л. 306 от делото/. А от представената молба за вписване,
отбелязване или заличаване /л. 303 от делото/, в съвкупност с показанията на
водения от ищците свидетел Ж.Б.Х., съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че ищците са съсобственици и на апартамент № 92 , находящ
се в гр. В.ж. кВ.В...........с площ 59.45 кв. м. /свидетелят
Х. посочва, че ищците са закупили такъв апартамент през 1988 г., а стартът на
информационната система на СВп – Варна към АВп е през 1993 г., което обяснява и липсата на отразяване
на придобиването на този имот/.
Ето защо и на посочените основания претенцията на ищците за възлагане на
имота се явява неоснователна и като такава също подлежи на отхвърляне /не е
установена нито една от кумулативните предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагането на имота на ищците/.
По отношение способа за извършване на делбата:
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител
да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди
всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се
отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в
частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая е допуснат до делба урегулиран поземлен имот, който, както се
установява и от приетата по делото СТЕ, е неподеляем,
съобразно броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността.
При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на
съсобствеността е изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК,
поради което следва да бъде постановено допуснатият до делба УПИ с
идентификатор № ..... да бъде изнесен на публична продан.
По отношение на допуснатите до делба сгради обаче съдът приема следното:
В случая са допуснати до делба жилищни сгради идентификатор №№ ..... и ......2,
както и сграда с идентификатор № ......3, представляваща по своята същност
гараж.
Ето защо съдът намира за напълно законосъобразно и целесъобразно в случая
делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на имотите
между ищците /които, както посочва и процесуалния им представител, следва да се
разглеждат като една страна, което е обяснимо, предвид близките им роднински
отношения и обстоятелството, че същите се явяват наследници на починалия Й.Р. И.,
тоест наследници от едно коляно/ и ответницата С.Й.. Необосновано съдът приема
искането на процесуалния представител на ищците допуснатите до делба сгради
също да бъдат изнесени на публична продан, доколкото това противоречи като цяло
на смисъла и целта на делбата, а именно: получаване, при възможност, на дял в
натура. В случая такава възможност е налице, реална е и следва да бъде
съобразена от съда.
От заключението на вещото лице инж. М.А., както вече се посочи по-горе в
изложението, се установява, че допуснатите до делба сгради са реално неподеляеми съобразно броя на съделителите
и квотите им в съсобствеността.
Съобразявайки дадените от вещото лице пазарни оценки, съдът изчислява, че общият
дял на ищците, съобразно квотата им в съсобствеността /общо 1/2 ид. ч./ възлиза на сумата в общ размер от 28746.30 лв., какъвто
е и този на ответницата С.Р.Й., също притежаваща ½ ид.
част от съсобствеността върху сградите /общата пазарна стойност на допуснатите
до делба сгради е 57492.60 лв./.
Съдът, като взе предвид и ангажираните в производството гласни доказателствени средства посредством показанията на всички
свидетели по делото, отчитайки именно факта, че от дълги години ответницата
ползва имота и изградените в него сгради, намира, че в дял на С.Й. следва да
бъде поставена сграда с идентификатор ....., чиято пазарна стойност възлиза на
сумата 30501.90 лв.
Другите две допуснати до делба сгради – сгради с идентификатори ......2 и ......3,
на обща пазарна стойност 26990.70 лв. следва да бъдат поставени в общ дял на
ищците.
За уравнение на дяловете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
сумата 1755.60 лв.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8,
пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
и съобразно стойността на дяловете, съдът приема, че съделителите
дължат държавна такса по сметка на ВРС, в полза на бюджета на съдебната власт,
както следва: ищците Р. и О. Иванови – по 617.96 лв., ищцата Т.И. - 1321.96
лв., ответницата С.Й. – 1853.85 лв., а ответниците Б.Т.Б.
и Л.Т. Б.а – по 352 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция на
ищците Р.Й.И., ЕГН **********, Т. О.
И., ЕГН **********, и О.Й.И., ЕГН **********, за поставяне в техен дял на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот – Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ с идентификатор № ....., находящ
се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“ № 9, както и на построените в имота
сгради - сграда с идентификатор № .....; сграда с идентификатор № ......2 и сграда
с идентификатор № ......3.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция на ответницата
С.Р.Й., ЕГН **********, за поставяне в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК
на допуснатия до делба недвижим имот – Урегулиран поземлен имот /УПИ/ с
идентификатор № ....., находящ се в гр. В.община В.област
В.ул. „М.“ № 9, както и на построените в имота сгради - сграда с идентификатор
№ .....; сграда с идентификатор № ......2 и сграда с идентификатор № ......3.
ПОСТАНОВЯВА ДА
БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатият до
делба недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ с
идентификатор № ....., находящ се в гр. В.община В.област
В.ул. „М.“ № 9, вид територия – урбанизирана, НТП средно застрояване /от 10 до
15 м./, с площ /по скица/ 322 кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с пазарна
стойност 70400 лв., при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 2/6
ид. част за Р.Й.И., ЕГН **********; 2/6 ид. ч. за О.Й.И., ЕГН **********; 8/24 ид.
ч. за Т. О. И., ЕГН **********; 6/24 ид. ч. за С.Р.Й.,
ЕГН **********; 3/24 ид. ч. за Б.Т.Б., ЕГН **********,
и 3/24 ид. ч. за Л.Т. Б.а, ЕГН **********.
ПОСТАВЯ В ОБЩ
ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Р.Й.И., ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН **********, и О.Й.И., ЕГН **********,
следните допуснати до делба недвижими имоти на обща стойност 26990.70 лв., а
именно:
1. Сграда с идентификатор № ......2, находяща се в гр. В.община
В.област В.ул. „М.“ № 9, със застроена площ от 27 /двадесет и седем/ кв. м. на
първия етаж и 35 /тридесет и пет/ кв. м. на таванския етаж, като на партерния
етаж са разположени: входно антре, две преходни стаи, баня – тоалет и
изолационно антре, а на таванския етаж: коридор и две тавански стаи, чиято пазарна стойност възлиза на сумата
2851.20 лв. както и
2. Сграда с идентификатор № ......3, находяща се в гр. В.община
В.област В.ул. „М.“ № 9, със застроена площ на партерния етаж от 33 /тридесет и
три/ кв. м. и 30 /тридесет/ кв. м. на втория етаж, като на партерния етаж са
разположени: гараж и склад /работилница/, а на втория: стая с обособено входно
антре и кухненски тракт, баня – тоалетна, чиято пазарна стойност възлиза на сумата 24139.50 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на С.Р.Й., ЕГН **********, следният допуснат до делба недвижим имот, а именно:
Сграда с идентификатор № ....., находяща се в гр. В.община В.област В.ул. „М.“ № 9, със
застроена площ от 79 /седемдесет и девет/ кв. м., състояща се от две жилища със
самостоятелни входове от двора, като първото жилище се състои от: входно антре,
коридор, кухненски бокс и стая, а второто жилище: входно антре, кухненски бокс,
две преходни стаи и баня – тоалет, чиято
пазарна стойност възлиза на сумата 30501.90 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Й., ЕГН **********, да заплати на Р.Й.И., ЕГН **********, Т.
О. И., ЕГН **********, и О.Й.И., ЕГН **********, сумата 1755.60 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Р.Й.И., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 617.96 лв. /шестстотин
и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба,
на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА О.Й.И., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 617.96 лв.
/шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба,
на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т. О. И., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 1321.96 лв. /хиляда
триста двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба,
на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Й., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 1853.85 лв. /хиляда
осемстотин петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса по иска за делба,
на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 352 лв. /триста
петдесет и два лева/, представляваща
държавна такса по иска за делба, на
основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8,
пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.Т. Б.а, ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 352 лв. /триста
петдесет и два лева/, представляваща
държавна такса по иска за делба, на
основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8,
пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: