Определение по дело №3114/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 18.02.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3114 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД чрез пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника С.Л.Р. като заемател е сключен Договор за паричен заем № 2745991 от 09.02.2017 г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника потребителски заем в размер на 750 лв., който е следвало да бъде погасен на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 63,27 лв., с краен срок на погасяване 10.08.2017 г., а ответникът не е изпълнил задължението си да върне сума в общ размер на 822,51 лв.

            По договора била платена сума в размер на 477,40 лв. Остатъкът от дължимата главница бил в размер на 491,21 лв., а от договорната лихва – 29,30 лв., начислена за периода от 23.02.2017 г. до 10.08.2017 г.

            Твърди, че ответникът се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, което той не е сторил, поради което му е начислена неустойка, чийто размер към момента на предявяване на исковата молба е 208,64 лв.

            Тъй като ответникът виновно не е изпълнил задължението си да върне предоставената му в заем сума, дължи лихва за забава за периода от 11.08.2017 г. до 19.04.2018 г. в размер на 41,78 лв.

            Твърди, че на 01.03.2018 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за които ответникът да се счита уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

            За сумите, дължими по договора за кредит, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1794/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните съществуването на вземанията за главница, договорна лихва и неустойка по договора за кредит. Искът за мораторна лихва е оттеглен от ищеца, поради което в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

Претендира присъждане на разноските по делото.

            Представя писмени доказателства: договор за паричен заем, предложение за сключване на договор за паричен заем, тарифа, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), извлечение от приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), потвърждение за сключена цесия, пълномощно, уведомление.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 1794/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответникът С.Л.Р. чрез особения си представител адвокат Е.П. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че процесният договор за заем е недействителен поради противоречие с императивната законова норма, изискваща договорът да е съставен на шрифт не по-малък от 12, а в случая шрифтът на договора е 11, както и поради обстоятелството, че не са представени общите условия към договора, за да се прецени дали те са подписани от ответника.

Твърди, че искът за главницата е неоснователен за сумата над 345,11 лв., представляваща разликата между предоставената на длъжника сума и погасената от него.

Счита, че искът за договорна лихва е неоснователен, тъй като ответникът е заплатил част от погасителните вноски, а при забава в плащането дължи лихва за забава.

Намира, че тъй като в исковата молба не са наведени твърдения за това кои падежни вноски са погасени и в какъв размер, не може да се направи извод кои вноски са останали непогасени и какъв е размерът на оставащото задължение.

Намира уговорената в договора неустойка за нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, излиза извън присъщите й наказателна, обезщетителна и обезпечителна функции, а размерът й е прекомерен. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна.

В случай, че съдът приеме договорът за недействителен, моли искът да бъде отхвърлен изцяло след приспадане на платената до момента сума, тъй като в този случай длъжникът дължи само връщане на получената в заем сума.

Прави възражение за неравноправност на клаузите за ГПР и ГЛП.

            Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомлението е връчено на особен представител, който няма правомощия да получава материалноправни изявления, които биха могли да доведат до промяна в материалното правоотношение.

            Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца юрисконсултско възнаграждение.

            Не възразява да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства и да се изиска ч.гр.д. № 1794/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Моли да бъде задължен ищецът да представи по делото договорът за паричен заем в оригинал и да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи какъв е размерът на шрифта на договора.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, включващ валидни уговорки за заплащане на договорна лихва и неустойка при неизпълнение, по който предишният кредитор е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за цесията.

Особеният представител на ответника е направил правоизключващи възражения за недействителност на договора за потребителски заем поради противоречие с императивни законови разпоредби, като доказателствената тежест да установи валидността на договора е за ищеца, тъй като той черпи права от него.

            В тежест на ищеца е да ангажира доказателства и във връзка с направените от особения представител на ответника правоизключващи възражения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза и клаузите за ГПР и ГЛП, както и за размера на дълга.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1794/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Искането на особения представител на ответника да бъде задължен ищецът да представи по делото процесния договор за потребителски заем в оригинал е основателно, тъй като е свързано с направеното от същия възражение за недействителност на договора, поради което следва да бъде уважено.

            Не следва да бъде уважавано искането на особения представител на ответника за изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на размера на шрифта в договора, тъй като тежестта да установи валидността на договора, в т.ч. съставянето на му шрифт не по-малък от 12, е на ищеца.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за съставянето на договора за заем на шрифт не по-малък от 12, за валидността на клаузите за неустойка, ГПР и ГЛП и за размера на дълга.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор на начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140, вр. чл. 146, ал. 4 и чл. 232 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 29.03.2019 г. от 13,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 1794/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото оригинала на процесния договор за паричен заем.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за съставянето на договора за заем на шрифт не по-малък от 12, за валидността на клаузите за неустойка, ГПР и ГЛП и за размера на дълга.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 3114/2018 г. на Районен съд – Пазарджик по отношение на иска за лихва за забава в размер на 41,78 лв. за периода от 11.08.2017 г. до 19.04.2018 г.

           

            В частта, с която производството по делото е прекратено, определението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на особения представител на ответника.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: