ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501813 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 279107/27.05.2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив /ПРС/, подадена от Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Х. Д.“
№ ..., чрез адв. Е.И. от ПАК, против Определение № 262630 от 10.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 8839/2020 г. по описа на ПРС, II гр. с., с което е оставена без
уважение депозираната молба по чл. 248 ГПК от адв. Е. И. в качеството й на
процесуален представител на ищеца Н.Х. за изменение на Определение №
261786/17.03.2021г., постановено по гр.д. № 8839/2020г., с което е допълнено в частта
за разноските протоколното определение от 04.02.2021 г., постановено по същото
гражданско дело, и на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В частната жалба се сочи, че присъденото от съда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответното дружество е недоказано и завишено и същото е
следвало да се определи според вида на делото и да не надхвърля максималния размер,
предвиден в Наредбата да заплащане на правна помощ /НЗПП/, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП. Моли се въззивният съд да отмени определението.
Постъпил е отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 - "Силвър
център", ет. 2, офис 40-46, чрез юрк. М.К., с който се оспорва частната жалба като
неоснователно и се излагат аргументи в тази насока. Моли се искането да не се
уважава.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен срок от
1
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Първоинстанционното гр. дело № 8839/2020 г. по описа на ПРС, II гр. с., е
образувано въз основа на искова молба от Н. П. Х., чрез адв. Е. И., срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клауза от
потребителски договор, сключен между страните, която клауза предвижда
заплащането на неустойка в размер на 451,88 лв. В хода на делото ответната страна е
представлявана от юрисконсулт, служител на дружеството, чиято представителна
власт не е оспорена от ищеца.
С протоколно определение от 04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 8839/2020
г. на ПРС, II гр., производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1
ГПК, поради наличието на предходно заведено идентично дело между същите страни и
за същия спор. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в сила.
С Определение № 261786 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 8839/2020 г. на ПРС, II гр.
е допълнено протоколното определение от 04.02.2021 г. по същото дело в частта за
разноските, като е осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищеца Н.Х. да заплати на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсулт. Срещу това определение е депозирана молба по чл.
248 ГПК от ищеца Х., чрез адв. Е. И., за изменението му в частта за разноските с
искане присъденото юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено от 300 лв. на
100 лв., съобразно НЗПП. С обжалваното Определение № 262630 от 10.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 8839/2020 г. по описа на ПРС, II гр. с., е оставена без уважение
тази молба по чл. 248 ГПК на ищеца, по съображения, че присъденото юрисконсултско
възнаграждение е определено в минималния предвиден размер и нямало основание за
неговото намаляване. Жалбоподателя оспорва тези изводи на съда, като въззивният съд
намира оплакванията за основателни.
Правилно на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът е бил осъден да заплати на
ответника сторените от последния разноски за гражданското дело, предвид
прекратяването на същото и с оглед своевременно направено искане за присъждане на
разноски. Определеното възнаграждение от 300 лв. също така е съобразено с
максимално допустимия от закона лимит за юрисконсултските възнаграждение,
дължими за процесуално представителство по граждански дела, съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП, който е приложим в случая на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ, бр. 8 от
2017 г./ вр. чл. 37 Закон за правната помощ. Според посочената разпоредба за защита
по дела с определен материален интерес /б.м. до 10 000 лв. по арг. от чл. 25, ал. 2
НЗПП/ възнаграждението е от 100 до 300 лв. За отбелязване е още, че изискването,
разноските да бъдат предварително заплатени, е въведено по отношение на
адвокатското възнаграждение - чл. 78, ал. 1 ГПК, докато по отношение на
юрисконсултското, законодателят е използвал термина „присъжда“, без да изисква
предварителното им плащане /виж Определение № 804 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. т.
д. № 797/2011 г., I т. о., ТК и Определение № 259 от 25.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
193/2012 г., II г. о., ГК/.
В случая обаче размерът на присъденото възнаграждение не е съобразен с обема и
характера на реално извършените от юрисконсулта процесуални действия, както и с
етапа, на който производството е приключило. Представителите на ответното
дружеството, до релевантния за определяне на възнаграждението момент на
прекратяване на делото, са депозирали единствено отговор на исковата молба и
2
писмено становище, което е във връзка с хода на делото и процесуалните пречки за
развитието на производството. Ответното дружество, чрез своите процесуални
представители, не е ангажирало доказателства и не е участвало при разпита на вещото
лице по назначената ССчЕ. Пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се явява
за нито едно от двете проведени открити съдебни заседания, въпреки редовното
призоваване. Самото производство е прекратено на сравнително ранен етап, без пълно
провеждане на съдебно дирене и без устни състезания. С оглед формиралата се
множественост на делата от подобен вид като първоинстанционното, то не може да се
приеме и че делото е с фактическа и правна сложност, а дори напротив. Делото също
така е и с малък материален интерес. Следователно неправилно е определено
юрисконсултско възнаграждение в максимално допустимия според наредбата размер.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение ще се отмени, а присъденото
юрисконсултско възнаграждение ще се редуцира до сумата от 100 лв.
Така мотивират, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 262630 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д. №
8839/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 261786 от 17.03.2021 г., постановено по гр. дело №
8839/2020 г. на Районен съд – Пловдив, II гр., с което е допълнено в частта за
разноските протоколното определение от 04.02.2021 г., постановено по същото
гражданско дело, като НАМАЛЯВА от 300 лв. /триста лева/ на 100 лв. /сто лева/
присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които ищецът Н. П. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Х. Д.“ № ..., е осъден да заплати в полза на ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 - "Силвър център", ет. 2, офис 40-46.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3