РЕШЕНИЕ
№ 3770
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117205 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД против Община Пловдив осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати
сумата от 137, 09 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. „Шкода Суперб“ с рег. № ***** настъпили
вследствие на преминаване през несигнализирана и необесопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 19.03.2021 г. при движение в гр.
П., по Г. К. ш. – бул. „В.А.“ – срещу шоурум „Р.“ – входа на гр. П. (с
координати *****), лек „Шкода Суперб“ с рег. № ***** собственост на
„Брокерска къща Инсарт“ – гр. Пловдив, управляван от Д. И. Б., преминава
през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че от
съприкосновението на автомобила с необезопасената неравност на пътното
платно се нанесени щети – спукана предна дясна гума. Твърди, че щетата е в
1
размер на сумата от 137, 09 лв. Произшествието настъпило в срока на
валидност на застрахователна полица № ***** за сключена застраховка
„Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на
повредения лек автомобил. Сочи, че за застрахователното събитие била
заведена щета № *****, по която е определено обезщетение в размер на 137,
09 лв., която е заплатена по банков път на 08.04.2021 г. на автосервиза,
осъществил ремонта на увредения автомобил. Твърди, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор
срещу Община Пловдив. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
заплащане на сторените в производството по делото разноски, включително и
за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Пловдив, в която се излагат доводи за нейната неоснователност.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и застрахования. Сочи, че съгласно
изискванията на закона застрахователният договор следва да бъде сключен в
писмена форма, след осъществено проучване на риска от страна на
застрахователя – попълване на писмена анкета, като за да породи своето
действие следва да бъде заплатена първата застрахователна премия. Счита, че
от представените в производството по делото доказателства не се установява
наличие на завършен фактически състав по сключване на застрахователния
договор. Сочи, че доказателство за заплащане на застрахователна премия
може да бъде единствено платежно нареждане с банкова заверка на сметката
на получателя, каквото в случая не било представено. Оспорва представените
от ищеца доказателства, които не са заверени от представител на ищеца, като
моли последните на основание чл. 183 ГПК да бъдат представени в оригинал.
Твърди, че остава неясно мястото на настъпване на произшествието – дали е
на Г. К. ш., или след навлизане на автомобила на бул. „В.А.“. Твърди, че в
производството по делото не са налице данни за поведението на водача на
увреденото моторно превозно средство и дали последното е било съобразено
с пътните условия. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лекия автомобил, който се е движил с несъобразена
скорост, допуснал е нарушение на чл. 20 от ЗДвП, могъл е да избегне
неравността на пътя. Твърди, че произшествието не е реализирано по начина
и при твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за настъпването
2
му не са сигнализирани органите на МВР, като не е съставен Протокол за
ПТП. Твърди, че липсата на представен официален документ, установяващ
настъпването на застрахователното събитие представлява самостоятелно
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че
представеното по делото платежно нареждане за заплащане на
застрахователно обезщетение няма доказателствена стойност, което не
удостоверява плащане, извършено със заверка на сметката на кредитора. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира сторените в производството разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
3
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се
4
установява, че увреденият лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***** е
собственост на „Брокерска къща Инсарт“ ЕООД.
По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена
застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД в полза на „Брокерска къща Инсарт“ ЕООД по отношение на лек
автомобил „Шкода Суперб“, със срок на валидност от 28.07.2020 г. до
27.07.2021 г.
От представената по делото справка, издадена от ищцовото
застрахователно дружество се установява, че застрахованото лице е заплатило
дължимата застрахователна премия.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил, собственост на „Брокерска къща Инсарт“ ЕООД, е бил
застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Каско Стандарт” с период на покритие от 28.07.2020 г. до
27.07.2021 г.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която
освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след
заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея -
при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от
19.03.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и
собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.
При застрахователното дружество е образувана щета № ***** по
заявление на Д. И. Б. – в качеството му на водач на увредения автомобил, в
която са описани увредените части на лекия автомобил – предна дясна гума
„Good Year 205х55х16” с 80 % остатъчна стойност, като е изготвена
експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 137, 09
лв. В заявлението е посочено, че произшествието е настъпило на място с
координати *****, като е обективирана схема, в която е посочено, че дупката
на платното за движение се е намирала срещу „Шоурум на Р.“.
Установява се, че с възлагателно писмо от 25.03.2021 г. ремонтът на
автомобила е възложен на „Автосервиз Ангелов“ ЕООД, като лекият
автомобил е предаден за осъществяване на ремонта на 05.04.2021 г., за което е
издадена фактура № ***** г.
По делото е представено платежно нареждане от 08.04.2021 г., по силата
5
на което ищцовото застрахователно дружество е заплатило застрахователно
обезщетение от 137, 09 лв. в полза на дружеството, осъществило ремонта на
автомобила.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че посочената сума е постъпила по
сметката на получателя. Следователно по безспорен начин се установява, че
ищецът е заплатил определеното застрахователно обезщетение.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на
настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Д.
И. Б., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при
управление на лек автомобил „Шкода Суперб“. Сочи, че на 19.03.2021 г.,
около 19:00 часа при движение по бул. „Г. ш.“ в посока гр. София – гр.
Пловдив, в района на „Шоурум на Р.“, попаднал в дупка на платното за
движение, като автомобилът се разстресъл. Сочи, че се е движил в дясната
лента за движение, като мисли, че табелата за гр. Пловдив вече била останала
зад него при попадане в дупката. Излага пред съда, че при подаване на
заявлението до застрахователя е подал и координати на мястото на
произшествието. Твърди, че се е движел по бул. „Г. ш.“, където платното за
движение било с по една лента за движение във всяка посока. Сочи, че се е
движил с разрешената скорост – около 50 км/ч. , като състоянието на пътя
било компрометирано и видимостта – намалена, тъй като се стъмвало.
Твърди, че по самият път се е образувал коловоз и пътят е хлътнал, там
където се намирала дупката. Дупката била с малки размер – около 20-30 см.,
но дупката имала ръб, който довел до удар, като обикновено се изкривява
джантата, но при него нямало такъв проблем, а гумата спадала. Свидетелства,
че се наложило да отбие, за да види какво се случва с автомобила, тъй като
предната дясна гума спадала. Когато спрял, след като навлязъл в гр. Пловдив,
гумата била напълно спаднала. Излага пред съда, че дупката не била
обозначена.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
6
досежно случилото се.
От тези гласни доказателствени доказателства се установява, че
управляваният от Д. И. Б. лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № *****
преминава през необезопасена неравност на платното за движение – дупка,
което води до увреждане на предна дясна гума на автомобила.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а
ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното
събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с
писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например
със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или
не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от
Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства е прието, че документите, които се съставят от органите на
полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В
разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са
посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
7
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди. Следователно, при тълкуване на
посочената нормативна, уредба, в случая се установява, че съставянето на
протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки установените
увреди на автомобила, последният се е придвижил на собствен ход за
установяване на проблема.
Следователно от така възприетите в производството по делото
доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на пътно-
транспортното произшествие.
До този извод съдът достигна при съобразяване на гласните
доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
увредата на предна дясна гума на автомобила е възможно да настъпи при
посочения механизъм на произшествието. Експертизата е установила, че
пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по пазарни
цени към датата на произшествието е от 138, 24 лв.
Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че
претендираната от ищеца увреда на предна дясна гума е възникнала и се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. В този смисъл са и показанията на изслушания в
производството по делото свидетел, който изяснява, че при преминаване през
дупка на платното за движение се увредила гумата на автомобила, която е
започнала да спада.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
8
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. П., което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място.
Мястото на настъпване на произшествието се установява от
показанията на свидетеля Б., който в качеството си на водач на лекия
автомобил потвърждава, че той е снел координатите на произшествието, след
момента на неговото настъпване.
С молба от 03.06.2022 г. ответникът не оспорва, че координатите,
посочени от ищеца попадат в рамките на Община Пловдив, като оспорва
установеното от свидетеля място на настъпване на произшествието,
доколкото от посочените координати се установява, че последното е
настъпило на бул. „В.А.“, а свидетелят сочи, че дупката се е намирала на бул.
„Г. ш.“. Съдът намира, че в производството по делото се установява, че
произшествието е настъпило на посочените от водача координати на
произшествието - *****, което обстоятелство се потвърждава от
свидетелските показания, като свидетелят сочи, че сам е предоставил
последните. Точното местоположение на дупката на платното за движение,
което попада в рамките на Община Пловдив, се установява чрез представяне
на координати. От показанията на водача на увреденият автомобил се
установява, че последният сам е снел координатите на местопроизшествието,
като възприятията на свидетеля относно точното наименование на адреса на
местопроизшествието не оборват извода на съда за мястото на
9
произшествието. Нещо повече – между страните не е налице спор, а и за
съдът е служебно известно, че бул. „Г. ш.“ преминава в бул. „В.А.“, като за
водачът не е налице задължение да знае точната граница между двата адреса,
доколкото платното за движение е едно.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се
причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието
на длъжностните лица, на които Община Пловдив е възложила изпълнението
на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на
улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения. Не се установява ответникът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение
на работници или служители при Община Пловдив при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
10
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на вредата, а именно – предна дясна гума по пазарни цени е в
размер на сумата от 138, 24 лв. (съгласно заключението на допусната и приета
от съда САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение в по-нисък размер от 137, 09 лв., поради което
исковата претенция за главница следва да бъде уважена в пълния й предявен
размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски, а именно - 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. за съдебна авто-техническа
експертиза, 120 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 15 лв. –
депозит за свидетел, или за сумата от общо 635 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
11
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
пл. „Позитано“ № 6, сумата от 137, 09 лв., представляващо изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „Шкода Суперб“ с рег. №
***** настъпили вследствие на преминаване през несигнализирана и
необесопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 635 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 17205/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
12