№ 3084
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502559 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 22013/04.12.2024 г. по гр.д. № 51373/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, с което на
основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че ищецът М. Д. М. не дължи на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1402,14 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. в размер на 448,21
лв., 190,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до
26.05.2016 г., 331,85 лв., представляваща разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав.
Въззивникът - „Топлофикация София“ ЕАД, поддържа, че решението на
Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист, не са погасени по давност, тъй като са налице факти,
обуславящи спирането и прекъсването на давностния срок. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
1
Ответникът по жалбата - М. Д. М., счита, че обжалваното решение е правилно и
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. М. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че М. Д. М. не дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
1402,14 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. в
размер на 448,21 лв., 190,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.06.2013г. до 26.05.2016 г., 331,85 лв., представляваща разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 52
състав.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието във въззивното производство изпълнително
дело № 20168580401265 по описа на ЧСИ У.Д., същото е образувано за принудително
събиране на процесните суми, за които срещу ищеца са издадени заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.07.2016 г. и изпълнителен лист от 17.08.2016 г. по
ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав.
Изискано е и е прието ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, 52 състав, видно от което заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.07.2016 г. е
влязла в сила на 11.08.2016 г., доколкото длъжникът не е подал възражение срещу
същата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения
за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти,
възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на
разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. в случая,
считано от 11.08.2016 г. (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г.,
ВКС, IV ГО).
Следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20168580401265 по
описа на ЧСИ У.Д., същото е образувано на 28.10.2016 г. В рамките на изпълнителното
2
дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 15.11.2016 г. е наложен запор
на банковите сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника; на 07.12.2016 г.
длъжникът е подал молба, с която е признал дълга и е посочил, че ще заплаща
ежемесечно суми за погасяването му, като до 25.04.2017 г. са налице доказателства за
извършвани плащания от страна на длъжника; на 01.08.2018 г. взискателят е подал
молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия; на 19.09.2018 г. е
наложен запор на банковите сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника; на
01.02.2020 г. взискателят е подал молба, с която е поискал извършването на
изпълнителни действия. В рамките на следващите две години не са искани и не са
извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона на 01.02.2022 г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20233600400871 по
описа на ЧСИ В.М., същото е образувано на 21.06.2023 г. В рамките на
изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 22.06.2023 г.
е наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 22.06.2023 г. е насрочен опис на
движими вещи, собственост на длъжника. Посоченото изпълнително дело е спряно на
10.10.2023 г. в резултат на наложена обезпечителна мярка.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имуществото на длъжника, извършването на справки. Следователно, с образуването на
посочените изпълнителни дела, съответно с подаването на молби за извършване на
изпълнителни действия и извършването на такива, описани подробно по-горе, е
прекъснат давностният срок, като с всяко от посочените по-горе изпълнителни
действия давностният срок е прекъсван. От всяко прекъсване на давностния срок
започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-годишен и към настоящия
момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ответника по жалбата не са
погасени по давност, тъй като последно давностният срок е прекъснат на 22.06.2023 г.,
а от 10.10.2023 г. до настоящия момент е спрял да тече, тъй като изпълнително дело №
20233600400871 по описа на ЧСИ В.М. е спряно в резултат на издадена обезпечителна
заповед.
3
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни. Ето защо,
обжалваното решението е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено
и исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 131,85 лв., представляваща разноски във въззивната инстанция, както и
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22013/04.12.2024 г. по гр.д. № 51373/2023 г. по описа на
СРС, 38 състав, с което на основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че ищецът
М. Д. М. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
1402,14 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. в
размер на 448,21 лв., 190,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., 331,85 лв., представляваща разноски по делото, за които
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 52
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. М., ЕГН **********, срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че М. Д. М. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 1402,14 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
12.05.2020 г. в размер на 448,21 лв., 190,12 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 30.06.2013г. до 26.05.2016 г., 331,85 лв., представляваща разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29856/2016 г. по описа на
СРС, II ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
131,85 лв., представляваща разноски във въззивната инстанция, както и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в първата
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5