№ 160
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Стройтелно дружество
ММ” АД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявано от синдика Б.
срещу решение № 261373 от 05.10.2021г., по т.д. № 954/2018г. по описа на
Софийски градски съд, VI-9 състав. С обжалваното решение са отхвърлени
като неоснователни обуславящите искове против „Биса строй“ ЕООД, ЕИК
*********, за прогласяване нищожността на прехвърлителни сделки поради
привидност и абсолютна симулация, както и обусловените осъдителни искове
за собственост на следните недвижими имоти: Офис аА-3, находящ се в гр.
***, район „***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 62,75 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 172, том LLII,
дело 26799/2006г.; Офис аА-2, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ №
35, със застроена площ от 58,27 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 173, том LLII, дело 26801/2006г.; Офис аБ-
5, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ № 35, със застроена площ от
51,63 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт
№ 174, том LLII, дело 26805/2006г.; Офис аА-I, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***„ № 35 със застроена площ от 70,15 кв.м., съгласно нотариален
акт вписан в Службата по вписвания под акт № 175, том LLII, дело
26807/2006г.; Офис аБ-4, находящ се в гр. ***, район „***“ , ул. „***„ № 35,
със застроена площ от 73,30 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 176, том LLII, дело 26808/2006г.; Офис аБ-
1
I, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ 35, със застроена площ от 53,23
кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт №
177, том LLII, дело 26812/2006г.; Офис аА-4, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 41,60 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 178, том LLII,
дело 26813/2006г., ищецът е осъден да заплати на ответника 1 500 лева
разноски, както и 21 904,76 лева дължима държавна такса.
Решението е обжалвано и в частта, имаща характер на определение, с
която е върната исковата молба като недопустима по евентуално съединените
обуславящи искове за прогласяване нищожността на същите прехвърлителни
сделки, на основание заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Решението е обжалвано и в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни обусловените ревандикационни искове.
Въззивникът/ищецът-„Стройтелно дружество ММ” АД/в
несъстоятелност/ счита, че обжалваното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че съществуването на симулация се доказвало
единствено чрез т.нар. обратен документ, което било житейско и правно
невъзможно при тогавашната фактическа обстановка и установената
свързаност между страните по процесните сделки, извършени с цел
намаляване имуществото на ищеца. Счита, че неправилно е прекратено като
недопустимо производството по евентуалните искове за нищожност, с правна
квалификация чл. 26, ал.1, пр. 2 и 3 ЗЗД. В представена по делото писмена
защита, излага подробни правни доводи в подкрепа на своите твърдения.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи
предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.
Въззиваемият/ответникът - „Биса строй“ ЕООД е подал в срок писмен
отговор, чрез адв. О.. Излага подробни доводи за неоснователност на
твърденията на въззивника, който ще бъдат разгледани при обсъждане
доводите във въззивната жалба. В представена по делото писмена защита,
излага подробни правни доводи в подкрепа на своите твърдения. Счита
жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивното производство.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно, но недопустимо в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, както и в частта, с
която са разгледани по същество и отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС.
2
На въззивния съд са служебно известни постановените съдебни актове
по аналогични правни спорове, които са между същите страни и на същото
основание, но за сделки с други недвижими имоти.
С определение № 5695 от 25.10.2019г., по т.д. 1242/2019г. по описа на
СГС, е върната исковата молба на ищеца за прогласяване нищожността на
договор за продажба на недвижим имот, поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона. Това определение е потвърдено от въззивния
съд и не е допуснато до касация.
С определение № 260405 от 01.10.2020г., по т.д. 898/2018г. на СГС е
върната исковата молба на ищеца за прогласяване нищожността на договори
за продажба на недвижими имот, поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона. Това определение е потвърдено от въззивния съд, но е
допуснато до касация и отменено в прекратителната част.
Видно от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, се
установяват, твърденията за правопораждащите факти на всеки един от
предявените искове за нищожност, които увреждали ищеца. Ищецът твърди,
че с всяка една от процесните седем сделки се увреждало имущественото
състояние на продавача и се намалявала възможността за удовлетворяване на
неговите кредитори. Страните не желаели сделките да породят правни
последици, а имотите само привидно се прехвърляли на приобретателя, за да
се намали неговото имущество. Процесните сделки били между свързани
лица по смисъла на § 1от ДР на ТЗ, поради което били в противоречие на
добрите нрави. Със сделките се целяло изваждане на имуществени активи от
баланса на „Биса строй“ ЕООД, срещу заприходяването на незначителни
вземания за договорените в нотариалните актове продажна цена, която не
била реално платена. Продажните цени били символични и малко по-високи
от данъчните оценки. Вследствие изпълнение на няколкократно давани
задължителни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба/л.
244, л. 262/, ищецът продължава да твърди, че процесните сделки увреждали
кредиторите на несъстоятелността, че липсвала еквивалентност на
престациите и прехвърлянията били между фирми на свързани лица.
Принципно са допустими искове от несъстоятелния длъжник,
представляван от синдика, за прогласяване нищожност на сключени сделки,
по които страна е дружеството.
3
В процесната хипотеза всеки един от предявените искове са основани
на твърдения за факти, които попадат в хипотезата на специалните
отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 ТЗ. Правната
квалификация на предявените исковете се определя съобразно твърдените
ищеца факти, на които се основава претенцията на ищеца. Спорното
материалното право, предмет на делото, не произтича от неправилно
посочената от ищеца правна квалификация, чрез която се домогва да
заобиколи вече настъпилите преклузии на специалните отменителни искове в
производството по несъстоятелност на ищеца. Според настоящия съдебен
състав, изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, че
процесните сделки увреждат кредиторите и са сключени с цел да бъде
осуетено удовлетворението им в производството по несъстоятелност, са
правно основание на специалните отменителни искове по ТЗ. Няма разлика
между фактическите и правни основания на предявените искове за
прогласяване на нищожност поради привидност, и основанията за
противоречие със закона и противоречие на добрите нрави. Касае за
идентични твърдения за факти, към които се прибавят допълнителни
квалификации за нищожност. Наличието на допълнителни твърдения за
привидност, в хипотезата на абсолютна симулация, представлява опит за
определяне на правната квалификация, която се различава от правното
основание на процесните искове за нищожност. Още повече, че за всеки един
от предявени искове за нищожност, са ирелевантни твърденията на ищеца, че
процесните сделки имали увреждащ характер, че били сключени между
свързани лица със силно занижени цени, както и че не била заплатена
договорената цена. Допълнителен аргумент в подкрепа на тези изводи, е и
обстоятелството, че всички доказателствени искания и въпреки правилно
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест/л. 367/, ищецът се
домогва да установи единствено и само, ирелевантни факти и обстоятелства
за предмета на делото. Следователно, обективно и кумулативно съединените
главни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 са недопустими, на основание чл. 130
ГПК.
По същите съображения са недопустими и предявените в условията на
евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД. В тази част решението
има характер на определение за връщане на исковата молба, поради което
следва да се потвърди.
4
Ищецът е предявил обусловените искове по чл. 108 ЗС, в случай, че се
уважат обуславящите искове за нищожност на процесните сделки и изрично е
заявил, че предявява ревандикационните искове в условията на евентуалност.
Това са самостоятелни искови претенции, които могат да бъдат предявени с
една искова молба или с отделни искови молби. Тези искове могат да бъдат
съединени, както кумулативно, така и евентуално, съгласно принципа на
диспозитивното начало и на основание чл. 6, ал. 2 ГПК. Освен това, в
процесната хипотеза няма и правна логика, ищецът въпреки
неоснователността на обуславящите искове, да иска да се разгледат по
същество и отхвърлят като неоснователни обусловените искове. С
разглеждането по същество на ревандикационните искове, въпреки
ненастъпването на вътрешното процесуално условия за тяхното разглеждане,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва
да се обезсили в частта, с която тези искове са отхвърлени като
неоснователни.
По съображения за изчерпателност на изложението, следва да се
отбележи, че въззивникът не твърди, че е предявил искове по чл. 40 ЗЗД или,
че в обжалваното решение липсва произнасяне по тях, а само, че въпреки
невключването им в предмета на делото, първоинстанционният съд е изложил
съображения за неприложимостта на цитираната правна норма. Поради тези
твърдения във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че не е
налице искане по чл. 250 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. , 4 ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Във въззивното производство е
доказано, че ответникът е уговорил адв. възнаграждение в размер на 4 800
лева с ДДС, което е реално заплатено по банков път. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати от масата на несъстоятелността на ответника, сумата от
4 800 лева с ДДС.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ при предявяване на иска по ал. 1 не се събира
предварително държавна такса. Законовата разпоредба не определя отговорността
за разноски в случаите на прекратяване на производството по делото, поради
недопустимост на иска или неизпълнение в срок на дадени указания от съда.
Отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на сезирането на съда с
недопустим иск. По аналогичен начин е разрешен въпроса за дължимостта на
5
държавна такса за прекратено производство по иск с правно основание чл.
694 от ТЗ в практиката на ВКС – Определение № 22/25.01.2013г., постановено
по т.д.№ 119/2012г. по описа на ВКС, I т.о. Още повече, че точният смисъл на
закона и общият му разум изключват възможността, недопустимостта на иска
да има за правна последица освобождаване от задължението за заплащане на
държавна такса. Правно нелогично е ищецът по неоснователен иск да дължи
държавна такса, а по недопустим иск да не дължи такава. Ето защо, ищецът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса за въззивното
производство в размер на 10 952,38 лева.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261373 от 05.10.2021г., по т.д. № 954/2018г. по
описа на Софийски градски съд, VI-9 състав, в частта, с която са отхвърлени
исковете на „Стройтелно дружество ММ” АД/в несъстоятелност/, ЕИК
********* срещу „Биса строй“ ЕООД, ЕИК *********, за прогласяване
нищожността на прехвърлителни сделки поради привидност и абсолютна
симулация, както и в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове за
собственост, на следните недвижими имоти: Офис аА-3, находящ се в гр. ***,
район „***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 62,75 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 172, том LLII,
дело 26799/2006г.; Офис аА-2, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ №
35, със застроена площ от 58,27 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 173, том LLII, дело 26801/2006г.; Офис аБ-
5, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ № 35, със застроена площ от
51,63 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт
№ 174, том LLII, дело 26805/2006г.; Офис аА-I, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***„ № 35 със застроена площ от 70,15 кв.м., съгласно нотариален
акт вписан в Службата по вписвания под акт № 175, том LLII, дело
26807/2006г.; Офис аБ-4, находящ се в гр. ***, район „***“ , ул. „***„ № 35,
със застроена площ от 73,30 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 176, том LLII, дело 26808/2006г.; Офис аБ-
I, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ 35, със застроена площ от 53,23
кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт №
6
177, том LLII, дело 26812/2006г.; Офис аА-4, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 41,60 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 178, том LLII,
дело 26813/2006г.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца в тази й част и прекратява
производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261373 от 05.10.2021г., по т.д. №
954/2018г. по описа на Софийски градски съд, VI-9 състав, в останалата част,
с която е прекратено като недопустимо производството по исковете на
„Стройтелно дружество ММ” АД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, против
„Биса строй“ ЕООД, ЕИК *********, за прогласяване нищожността на
прехвърлителни сделки поради заобикаляне на закона и поради накърняване
на добрите нрави, за следните недвижими имоти: Офис аА-3, находящ се в гр.
***, район „***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 62,75 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 172, том LLII,
дело 26799/2006г.; Офис аА-2, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ №
35, със застроена площ от 58,27 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 173, том LLII, дело 26801/2006г.; Офис аБ-
5, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ № 35, със застроена площ от
51,63 кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт
№ 174, том LLII, дело 26805/2006г.; Офис аА-I, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***„ № 35 със застроена площ от 70,15 кв.м., съгласно нотариален
акт вписан в Службата по вписвания под акт № 175, том LLII, дело
26807/2006г.; Офис аБ-4, находящ се в гр. ***, район „***“ , ул. „***„ № 35,
със застроена площ от 73,30 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в
Службата по вписвания под акт № 176, том LLII, дело 26808/2006г.; Офис аБ-
I, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***„ 35, със застроена площ от 53,23
кв.м., съгласно Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт №
177, том LLII, дело 26812/2006г.; Офис аА-4, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ № 35, със застроена площ от 41,60 кв.м., съгласно
Нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 178, том LLII,
дело 26813/2006г. и е осъден ищецът да заплати държавна такса в размер на
21 904,76 лева, както и сумата от 1 500 лева разноски на ответника.
ОСЪЖДА „Стройтелно дружество ММ” АД/в несъстоятелност/, ЕИК
7
*********, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на
Апелативен съд град ***, сумата от 10 952,38 лева, представляваща държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Стройтелно дружество ММ” АД/в несъстоятелност/, ЕИК
*********, да заплати от масата на несъстоятелността на „Биса строй“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 4 800 лева с ДДС, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението, в частта, с която е обезсилено решението на СГС и е
прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 от ГПК.
Решението, в частта, в която има характер на определение и е
потвърдено прекратителното определение на СГС, подлежи на обжалване
пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8