№ 5117
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Р. Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20211100513286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на и сл. ГПК.
С Решение № 20145423/24.06.2021г . по гр.д. № 51328 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 157-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 2022958/05.09.2019г. по регистъра на СРС , вписана в
Агенция по Вписвания вх.рег. № 76371/19.11.2019г., акт № 192, том ХІV, дело
№ 58629/2019г. на етажните собственици на обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в р. София, ул. „******** срещу Т. Н. Н.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника
да предаде владението върху недвижим имот, представляващ ателие № 1 с
идентификатор 68134.902.33.1.16 находящ се в гр. София, ул. „******** с
площ от 35,50 кв.м. , при съседи : под обекта: имот с идентификатор
68134.902.33.1.9.; над обекта – няма и имот, представляващ таванско
помещение с площ от 29,10 кв.м., присъединено към апартамент № 9 и с
правно чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне преградна
стена с размери дължина от 4,80м. и височина от 1,90м., изградена от итонг
блокове между ателие № 1 и съседното таванско помещение с площ от
29,10кв.м., придадено към ап. № 9, като етажните собственици на обекти в
1
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в р. София, ул. „********
са осъдени да заплатят на Т. Н. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 2300лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25124700/29.07.2021г по регистъра на СРС от ищците в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложили са съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочили са, че неправилно бил даден ход
на делото в последното проведено пред СРС заседание, имало уважителни
причини за неявяването им, били лишени от възможността да участват при
събирането на доказателства и да представят такива. Неправилно било
кредитирано заключението по техническата експертиза, съществуването и
одобрението на архитектурни проекти и екзекутив било отречено от
общината. Изводите на вещото лице , че нямало как при приемането на
сградата с акт 16 да не е съществувал такъв екзекутив бил неаргументирано
предположение. Така неправилно било прието от районния съд, че
преустройството на подпокривното пространство в ателие № 1 било
законосъобразно . В нотариалния акт от 1994г. нямало изявление, сочещи че
цялото подпокривно пространство е собственост на ответника.
Подпокривното пространство не било описано като таванско помещение,
затова не се налагало изричното му разделяне и описване в нотариалните
актова на собствениците, то представлявало обща част на сградата.
Противоречиви били мотивите на районния съд дали това пространство е
таванско помещение или не. Така неправилно районният съд приел, че
ответникът е собственик на ателие №1 по силата на суперфицията, както и че
по реализирана суперфиция и по волята на останалите собственици на обекти
в сградата още при възникването на ЕС е променено предназначението на
подпокривното пространство от обща част на сградата в частна собственост на
ответника Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Т. Н. Н., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд е
правилно. Правилно бил даден ход на делото в последното заседание пред
СРС, нямало представени доказателства за уважителни причини за
неявяването на страната и на пълномощника й. Заключението по техническата
експертиза не било оспорено. Наличието на документи в общината не
2
променяло факта, че ако такива нямало към момента на издаването на
разрешението за ползване такова нямало да бъде издадено. Правилно било
прието от районния съд, че по договора за суперфиция е придобил
собствеността върху всички обекти освен тези които са получили
обезщетените собственици. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията
на въззивниците за разноски поради прекомерност.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2022958/05.09.2019г. по регистъра на СРС , вписана в Агенция по Вписвания
вх.рег. № 76371/19.11.2019г., акт № 192, том ХІV, дело № 58629/2019г. ,
уточнена с молба вх. № 31398/23.05.2022г. по регистъра на СГС вписана в
АВписвания вх.рег. № 43229/15.06.2022г. акт № 200, том VІІІ, дело №
32878/2024г. и молба вх. № 63783/27.05.2025г. по регистъра на СГС на Г. И.
В., ЕГН ********** и Б. И. В., ЕГН ********** ; Ц. П. Т., ЕГН **********;
Л. И. Т. , ЕГН ********** и Р. А. Т., ЕГН **********; Т. А. Т., ЕГН
********** и М. С. С., ЕГН **********; Н. А. Б., ЕГН ********** срещу Т.
Н. Н., ЕГН ********** с която са поискали от съда на основание чл. 108 от
ЗС да признае за установено, че Г. И. В., ЕГН ********** и Б. И. В., ЕГН
********** са собственици на 10,83% ид.ч. ; Ц. П. Т., ЕГН ********** е
собственик на 11,28% ид.ч. ; Л. И. Т. , ЕГН ********** и Р. А. Т., ЕГН
********** са собствени;и на 13,52% ид.ч. ; Т. А. Т., ЕГН ********** и М. С.
С., ЕГН ********** са собственици на 10,66% ид.ч. ; Н. А. Б., ЕГН
**********е собственик на 7,59% ид.ч. от недвижим имот, представляващ
ателие № 1 с идентификатор 68134.902.33.1.16 находящ се в гр. София, ул.
„******** с площ от 35,50 кв.м. , при съседи : под обекта: имот с
идентификатор 68134.902.33.1.9.; над обекта – няма и имот, представляващ
таванско помещение с площ от 29,10 кв.м., присъединено към апартамент
№ 9 като осъди ответника да им предаде владението на тези имоти ; на
основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника да премахне преградна стена с
размери дължина от 4,80м. и височина от 1,90м., изградена от итонг блокове
между ателие № 1 и съседното таванско помещение с площ от 29,10кв.м.,
придадено към ап. № 9. Навели са твърдения, че сградата в която са имотите
била етажна собственост, тези имоти били обща част на сградата, ищците
притежавали самостоятелни обекти в сградата и съответните припадащи им се
3
идеални части от общите й части на сградата. Узнали, че ответникът се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имотите по
давностно владение за ателие № 1, но то било таванско помещение. ОС на ЕС
приело, че всички дейности по преустройство на подпокривното пространство
били незаконни, от 2001г. до 2019г. процесните тавански помещения се
ползвали от всички съсобственици и нямало как ответникът да го придобие по
давност. Незаконните действия били установени и от Столична РДНСК със
заповед от 30.03.2001г. Същото се отнасяло и до изградената преградна стена
към ап. 9 и таванското помещение , с която противозаконно ап. 9 е превърнат в
мезонет. На частичните опити на ответника за установяване на владение се
противопоставяли изрично и категорично. Претендирали са разноски.
Ответникът Т. Н. Н., ЕГН ********** оспорил иска. Навел е твърдения,
че през 1994г. с нотариален акт № 42 му било учредено право на строеж от
собствениците на земята за построяването на жилищната сграда, състояща се
от сутерен, партерен етаж, три жилищни етажа и два терасовидни етажа,
подпокривно помещение, като учредителите запазили за себе си ап. 1, ап.3,
ап.5, малък склад със стълбище без подпокривното пространство, което
изрично било записано в нотариалния акт. Вътрешно преустройство било
извършено в последствие по одобрен на 06.04.1995г. екзекутив и с него било
уточнено предназначението на част от подпокривното пространство-за ателие.
По одобрените екзекутивни чергежи били обединени ап. 7 и ап. 9 в мезонет,
като към ап. 7 било придадено южна част от подпокривно пространство с
площ от 13,37 кв.м., а останалата част от това подпокривно пространство била
обособена като ателие № 1. Акт 14 бил издаден след тези преустройства – на
26.08.1996г. и с него се узаконявали същите. Разрешението за ползване било
издадено след това – на 30.08.1996г. включително с одобрената екзекутивна
документация. Собственик бил на имота и по давност, за което бил съставен
нотариален акт № 179/2019г. Част от подпокривното пространство, приобщено
към ап. 7 нямала самостоятелен характер, тя била собственост на трети лица,
не я владеел. Заповедта на РДНСК от 2001г. касаела трето лице, а и към
издаването на тази заповед строежът бил приключен. За обекта имало
самостоятелен електромер и предпазител в ГРТ. Процесните имоти не били
общи, никога ищците не ги владяли. От 30.08.1996г. само той владеел имотите
като собствени, спокойно и необезпокоявано. Той бил инвеститор и строител,
проектант на сградата, продал част от имотите в сградата и в нотариалните
4
актове не се сочело че се прехвърля и част от подпокривното пространство.
Решенията на ОС на ЕС били незаконни. Собственик бил на имотите на
основание на реализирано право на строеж, което му било учредено от
собствениците на земята, евентуално – по придобивна давност. Собственик на
апартамент № 7 и апартамент № 9 била Д. Н., съответно Т. П. П.. Претендирал
е разноски.
С Определение от 09.09.2020г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът владее ателие №
1 с идентификатор 68134.902.33.1.16 и площ от 35,50 кв.м.
Приет е нотариален акт № 42/25.05.1994г. съставен от нотариус Н. при СРС
съгласно който Н. В. С. и С. В. С. са учредили на Т. Н. Н., действащ като ЕТ
право на строеж върху собственото си дворно място на ул. ******** в гр.
София за изграждане на жилищна сграда, сутерен, партерен етаж, три
жилищни етажа, два терасовидни етажа и подпокривно помещение съгласно
виза и одобрени технически проекти като са си запазили правото на
собственост върху земята и върху съществуващата сграда с търговско
предназначение, която се вписва в партерния етаж на новата сграда както и
правото на строеж върху апартамент № 1, с мазе № 1 и 10,26% ид.ч. от общите
части на сградата , ап. № 3 с мазе № 2 и 10,26% ид.ч. от общите части на
сградата, апартамент № 3 с мазе № 8 и 8,04% ид.ч. от общите части на
сградата, които се състоят от общ вход, стълбищна клетка, коридори, коридори
в мази, проход без подпокривно пространство, малък склад със стълбище на
партерния етаж. |В нотариалния акт е описано разрешение за строеж от
05.05.1994г.
Приет е нотариален акт № 81/01.11.2019г. съставен от нотариус рег. № 043
на Нот.К, съгласно който А.В. е дарила на Б. В. и Г. В. ½ ид.ч. от съсобствения
им апартамент № 2 в гр. София ул. ******** заедно с 10,83% от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Приет е нотариален акт № 94/26.01.1996г. съставен от нотариус Г. при СРС,
съгласно който Т. Н. действащ като ЕТ и съпругата му Н. Н. са продали на Ц.
П. Т. построения на груб строеж апартамент № 4 и гараж № 2 и мазе към
жилището в гр. София ул. ******** заедно с 10,83% и 0,45% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Приет е нотариален акт № 19/21.03.1995г. съставен от нотариус Г. при СРС,
5
съгласно който Т. Н. действащ като ЕТ и съпругата му Н. Н. са продали на Л.
Т. построения на груб строеж апартамент № 6 с прилежащо мазе и гараж № 1
в гр. София ул. ******** заедно с 13,06% и 0,46% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Приет е нотариален акт № 33/08.11.1994г. съставен от нотариус Г. при СРС,
съгласно който Т. С. и М. С. действащ като ЕТ и съпругата му Н. Н. са продали
на Л. Т. право на строеж за изграждане на апартамент № 8 с прилежащо мазе
в гр. София ул. ******** заедно с прилежащите му части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Приет е нотариален акт №107/27.10.1994г. съгласно с който съставен от
нотариус Г. при СРС, съгласно който Т. Н. действащ като ЕТ и съпругата му Н.
Н. са продали на Н. Б. право на строеж за изграждане на апартамент № 10 с
прилежащо мазе и припадащи се части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Приет е нотариален акт № 42/15.10.1998г. съгласно който Д. Н. е продала на
Т. П. апартамент № 7 , апартамент № 9 заедно с прилежащите им мазета и
идеалните части от общите части на сградата съответно от 7,84% ид.ч. и от
5,32 % ид.ч. намираща се в г. София, ул. ********.
Приет е нотариален акт №49/20.10.1998г. съгласно с който Т. Н. действащ
като ЕТ и съпругата му Н. Н. са продали на Р. Б. и Л. П. бизнес-клуб ресторант
на ул. ******** в гр. София заедно с 4,44%ид.ч. от общите части на сградата.
Прието е писмо от СО район Лозенец от 12.12.2022г, писмо от 2020г., и
обяснителни записки, съгласно което при тях не се съхранява молба за
одобряване на проект за ателие в подпокривно пространство на сграда на ул.
******** в гр. София, не е подавана молба за узаконяване на ателие в указани
от закона срокове, по подадена молба е издадена заповед от 30.03.2001г. за
спиране на СМР на незаконен строеж за ателието, не се съхранява копие от
чертеж по част архитектурна за ателие на последен етаж, искането от
05.11.2020г. на Т. Н. за заснемане за възстановяване на изгубени строителни
книжа за вътрешно преустройство за обединяване на ап. 7 и ап. 9 и част от
подпокривно пространство в мезонет № 7 и определяне на функция на
оставаща част от подпокривно пространство в ателие № 1 е установено, че
липсват достатъчни доказателства за уважаване на искането. По
обяснителните записки е посочено, че жилищните етажи са на едно ниво;
6
типовите жилищни етажи са с по два тристайни апартамента, двустаен и
четиристаен апартамент на терасовидния етаж на кота 10,54м. има
четиристаен и двустаен апартамент на едно ниво; на терасовиден етаж на кота
13,26м. има два еднопростнаствени едностайни апартамента, през април
1996г. е поискано промяна на проекта като се повдигне целия първи етаж
жилищен с 20см. и кота корниз е повдигната от 11,50м. на 11,70м., което не се
отразява на разпределение на етажи, но една стая от ап. 1 се придава към ап. 2
Приет е Акт за узаконяване № 14/26.08.1996г. на главния архитект на СО,
район Лозенец с който е узаконено преустройство на апартаменти и задигане
на к.к. на 11,70м.
Приета е Заповед от 30.03.2001г. на Столична РДНСК с която е спряно
изпълнението на СМР на строеж „преустройство на таванско помещение в
подпокривно пространство“ в сграда на ул. „********-премахнат зид с врата,
отделял таванско помещение от коридора, към което е приобщен коридор
срещу стълбищна площадка с изпълнени зидове от газобетон и врата при
последното стъпало на стълбищното рамо; с преградни зидове от газобетон е
обособен санитарен възел с монтирана тоалетна; изграден масивен барплот с
място за мивка, изпълнена ВиК и ел.инсталация и монтиран водомер,
строителство на които не е завършено, извършването на които СМР е от Н. В.
С..
Прието е писмо от СО, Направление „Архитектура и градоустройство“,
съгласно което не е подадено заявление за издаване на удостоверение за
търпимост на строеж „преустройство на таванско помещение в ателие № 1 в
гр. София, ул. „********.
Приети са писма от СО, район Лозенец, приложени с едно от тях заповеди,
съгласно които в периода 1995г. до април 1996г. изпълняващи длъжността
главен архитект са били В.П. и В.З., последната не е отсъствала, а П. е
отсъствал в периода от април 1995г. до края на 1996г. 43 дни поради отпуск, за
април 1995г. не бил заместван , но за друга част от периода бил заместван от
С., със заповед от 22.11.1995г. било забранено одобряване и съгласуване на
проекти, тази заповед била отменена със заповед от 21.02.1996г. считано от
02.01.1996г.
Прието е разрешение за строеж от 05.05.1994г. издадено от СГС-София,
протокол, разрешение за ползване, съгласно които на Н. С. е разрешено
7
изграждането на сграда по проекти от 26.04.1994г. на ул. ********, сградата е
построена, като в протокола на държавната приемателна комисия е посочено,
че сградата е жилищна и монолитна с три гаража на партерен етаж, два
магазина, търговски обект в сутерена, малък склад и осем мазета, девет
апартамента – 8 равни и един мезонет, на комисията е представен акт за
узаконяване на отклонения № 14/26.08.1996г., акт обр. 15 е от 29.05.1996г.,
разрешение за ползване е издадено на 30.08.1996г., като е посочено, че строеж
съответства на проектите.
Приети са книжа от нотариално дело № 331/2019г. по описа на нотариус Т.,
рег. № 065 на Нот.К, съгласно които по молба на Т. Н. , след разпит на
свидетели и събиране на писмени доказателства Т. Н. е признат с нотариален
акт № 179/15.05.2019г. за собственик по давностно владение на ателие № 1 в
гр. София, ул. ******** с площ от 35,50кв.м. , ет. 7 с идентификатор
68134.902.33.1.16.
Приет е архитектурен чертеж на сграда на ул. ******** – лист 102 от
делото на СРС, на който е отбелязано че корекция е от изготвилия го архитект
на 20.03.1995г. , като в средната дясна част е положен правоъгълен печат-
щемпел с отбелязване че е одобрен от служител на район Лозенец на
06.04.1995г.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
графическата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и образци е посочило, че подписите в печат в графа 4одобрявам“ на
правоъгълен щемпел в средната дясна част на проекта на лист 102 от делото
на СРС е копие на подпис, който не е положен от В. П. или от В.З..
Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и
справки в СО , оглед е посочило, че процесното ателие № 1 се намира на
последното ниво – в подпокривно помещение на сградата. По първоначалния
проект от 28.04.1998г. намиращ се на лист 100 от делото това пространство не
е било разпределяно на никого. На чертежа на лист 102 от делото в
подпокривното пространство били показани две тавански помещения с № 1 и
с № 2 по проекта от март 1994г., но на същия е отбелязано че е направена
корекция от архитекта К.Т.ов от 20.03.1995г., като има и печат че са одобрени
от СО на 05.04.1995г. съгласно тези корекции предназначението на
8
подпокривното пространство се променя като таванско помещение № 1 се
приобщава към ап. 9, който става на две нива-мезонет, а таванско помещение
2 се преустройва на ателие № 1 с площ от 35,50 кв.м. и това било процесното
ателие. В разрешението за ползване бил описан мезонет към апартаментите по
първоначалния проект, като този мезонет бил апартамента с присъединеното
таванско помещение № 1. Проектът на лист 102 от делото бил проект за смяна
на предназначение и в него било записано като са зачеркнати таванско
помещение 1 и таванско помещение 2, като на тяхно място било записано
едно таванско помещение –ателие 1, а другото отивало към ап.9 за мезонет.
Имало изградена стена, която отделяла това помещение и нямало връзка с
общото стълбище. След като било издадено разрешението за ползване би
следвало тогава да е имало одобрен проект за смяна на предназначението.
Разпитан по делото св. Р. К. е заявила, че с ответника са в приятелски
отношения, познавала сградата на ул. ********, помагала за обзавеждането на
ап. 9. Сградата се построила в периода 1994-1996г., посещавала я по време на
строежа, уточнявали чертежи, но най-често посещавала същата след издаване
на разрешението за ползване през 1996г, защото се занимавала с
обзавеждането на мезонета. Не била посещавала сградата след 1996г.
Апартамент № 9 бил мезонет, като по времето на строежа вкарали и трето
ниво от най-горната част на сградата, било преди 1996г. Това трето ниво било
като сервизно помещение – за пералня, за сауна. Помещението което се
приобщило към ап. 9 било от ателието на най-горния етаж. След отделянето
ателието останало около 30 кв.м. Влизала била в ателието когато било на груб
строеж, имало метална врата, до нея се достигало по стълбите. Имало само
една врата от ляво на стълбите през 1996г. , възможно било да е началото на
1997г.. Ателие № 1 било на ответника като строител, от самото начало било
негово и имал ключ за него, не знаела да го е продавал. Продал бил мезонета.
Разпитан по делото св. Н. Н. е заявила, че е бивша съпруга на ответника, ,
живее на ул. ******** , те построили сградата на ул. ******** в периода от
1994г. до 1996г. Сградата била на три етажа с по два апартамента и
подпокривно пространство разпределено на три нива, като от кота корниз
били две нива нагоре, защото били два ската. От тези две нива долното било
жилищно, а горното било процесното. Апартамент № 9 бил мезонет , но с
придаването на част от подпокривното пространство той станал на три нива.
Ателие № 1 било в другата част на второто ниво на подпокривното
9
пространство. Него по време на строежа ползвали за склад., а и след това.
Проект бил от 1994г., промени били правени много в хода на строителството,
искали ги самите собственици, общината ги одобрявала. По проекта от 1994г.
имало апартамент № 7 е апартамент № 9 но те били обединени в един
мезонет, към него прибавили и трето ниво, това било направено до 1996г.
преди издаването на разрешението за ползване. За ателие № 1 ключ имал само
ответникът защото там се съхранявала машината за мозайка. В сградата
ходила до 2000г. средно по веднъж месечно, по стълбищата имало наредени
много багажи, не обърнала внимание дали има такъв на второто ниво на
подпокривно пространство. Врата винаги имало, достъп бил ограничен от
1996г. Ответникът владеел ателието от тогава, не знаела дали го обитава,
защото не било завършено. Често влизал в пререкания с две дами от сградата
във връзка със собствеността на ателието, чувала от него че вратата му била
разбита.
Разпитан по делото св. А. Т. е заявила, че на ул. ******** живеела от 1996г.
до 1998г., както и от 2007г до 2011г., там било жилището на родителите й, на
третия етаж. Сградата била на пет етажа имало и подпокривно пространство
което първоначално било открито и от него можело да се стигне до покрива, и
много пъти се била качвала там. Там нямало обособени помещения живущите
си държали стари кутии, кашони, вещи. При едно от прибиранията й от
чужбина където учела, било през 2001г. майка й казала, че едни от съседите-
Н., започнал да изгражда стени с итонг, качила се и ги видяла, майка й и
съседката Т.-касиер на входа, й казали , че сезирали РДНСК и строеж бил
определен като незаконен. През 2019г. майка й казала, че строителят искал да
си монтира електромер на подпокривното пространство, станала разправия,
дошла полиция, защото той твърдял че има собственост в сградата. Този човек
свидетелят никога не била виждала в сградата. Тогава свидетелят се качила до
тавана и видяла, че освен преградна стеничка там вече има и врата, която била
заключена и до покрива достъп вече нямало. Знаела как изглежда ответника,
защото докато сградата се строяла родителите й го показвали, минавайки
покрай строежа. Оставяла си вещи в това помещение до 2007г. – кашони.,
повечето били празни, нямало важни неща в тях. Не си ги била прибрала.
Първоначално нямало врата и независимо, че стеничките изградени от Н. не
били премахнати, имало възможност да се достигне до тавана. Виждало се че
започват дейности по обособяване на пространството. В някакъв период била
10
поставена врата, която се връзвала с въжета, но все пак можело да се минава.
От 2019г. всичко било заключено. Не знаела кога са монтирали тази врата,
било някъде 2006г-2007г.
Разпитан по делото св. Д.Й. е заявил, че от 1996г. живее в ап. 4 на ул.
********, който бил собственост на Ц., с нея имали син . При съставянето на
акт 16 подпокривното пространство било площадка. През 2001г. се иззидала
стена с газобетон, но ДНСК ги определило като незаконни. Площадката била
за излизане за ремонтни работи по покрива, там живущи си слагали за
съхранение стари вещи – вестници, обувки. След изграждането през 2001г. на
стената то се оформило като помещение около 35 кв.м. , сложена била врата,
която се връзвала със сезал. Т. Н. и Н. Н. не го били обитавали, не присъствали
на събрания не плащали за входа. Височината на подпокривното
пространство било 1,90м., толкова била висока и иззиданата стена, тя
започвала буквално от стълбите и така било от 2001г. Вратата била заключена
от ответника , който сложил катинар и живущите вече нямали достъп. За
последно видял ответника през 2019г., когато бил дошъл за да си пусне ток в
помещението, като показал някакъв документ за собственост, до момента в
това помещение нямало възможност да се живее, нямало изграден санитарен
възел, нямало вода, заявил на ответника, че помещението е общо .
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Нередовностите на исковата молба са
отстранени във въззивното производство като ищците са потвърдили всички
извършени от тяхно име действия пред районния съд. Няма пречка само част
от етажните собственици да предявят иск по чл. 108 и по чл. 109 от ЗС срещу
друг етажен съсобственик. Спорът по делото не е за размер на притежавани
идеални части от общи части и етажните собственици не са задължителни
необходими другари. Предявяването на иска е действие по управление и не е
нужно съгласие на всички съсобственици за същото. Като всяко вещно право,
11
и общите части могат да бъдат защитени с иск по чл. 108 ЗС и по чл. 109 от
ЗС . Формулираният претитум, с който ревандикацията на общите части се
претендира от собствениците на жилища в сградата с иск за собственост за
обособения обект, не обуславя недопустимост на иска доколкото се търси
защита на неправомерно трансформирана в самостоятелен обект или
приобщена към друг самостоятелен обект обща част. / В този смисъл Решение
№ 47/25.04.2012г. по дело № 929/2011г. по описа на ВКС, ІІ-ро ГО; Решение №
138/22.02.2016г. по дело № 2722/2015г. на ВКС, ІІ-ро Г.О; Решение №
209/22.12.2017г. по дело № 810/2017г на ВКС, І-во Г.О/.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 и чл. чл. 109 от ЗС
При така предявените искове в тежест на ищците е да установят, че
процесните помещения са обща част на сградата етажна собственост, че
притежават самостоятелни обекти в нея и идеални части от общите части , че
ответникът упражнява фактическата власт върху тях, както и провежда
поведение, с което им пречи да упраж.няват пълноценно правата си на
собственост.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи по
делото, че притежава ателие № 1 на основанието посочени в отговора – на
основание на реализирано вещно право на строеж, което му е учредено от
собственика на земята, евентуално по придобивна давност, като ателие № 1 е
самостоятелен обект, а не обща част на сградата.
Съдът приема за установено по делото , че ищците притежават
самостоятелни обекти в сградата в гр. София на ул. ********, както и идеални
части от общите части на сградата, посочени в исковата молба. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по
делото неоспорени от страните нотариални актове.
Спорен въпрос по делото е дали подпокривното пространство на сградата,
което по проекта от 1994г. е било обозначено като таванско помещение 1 и
таванско помещение 2 е обща част на сградата.
Подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа
дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или
сервизни помещения към тях, представлява обща част на сградата.
12
Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по
предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила
и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти
/сервизни помещения/ или не. Подпокривното пространство е обща част по
предназначение в случаите когато има нужната височина, пространство,
обем, нормален достъп от стълба и когато, при спазване изискванията на
действащи строителни правила и норми, в това пространство могат да се
обособят / при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и
изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната
собственост. Подпокривното пространство е обща част по естеството си
когато няма нужната височина, площ и обем, нито може да бъде осигурен
нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за изолация между
последната етажна плоча и покрива. При определяне дали даден елемент от
сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и
може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид
неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено
преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Сградата може
да съществува без таван, който е обща част по предназначение. Ако в такъв
таван се обособят самостоятелни помещения, които могат да служат за
жилище, ателие, склад, стаи за творческа или научна дейност и др., то те
могат да преминат в собственост на някои от съсобствениците или на трето
лице. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е
изразена изрично, но трябва да следва от "някой акт" или от поведението им,
което да разкрива недвусмислено такава воля. /В този смисъл Решение №
50066/24.09.2024г. по дело № 2369/2022г. на ВКс, Решение № 118/07.01.2015г.
по дело № 3138/2014г. на ВКС, Решение № 141/23.09.2013г. по дело №
507/2012г. на ВКС/. Промяна на презназначението може да се извърши само с
общо съгласие на съсобствениците – аргумент от чл. 56 от ЗТСУ/отм/, който е
приложим в случая, същото правило е въведено и в разпоредбата на чл. 185 от
ЗУТ.
Съдът приема че по проекта от 1994г. подпокривното пространство е било
то две тавански помещения и е било обща част по предназначение. Това
обстоятелство не е спорно по делото, извода на районния съд в този смисъл
не е оспорен от страните при обосноваването му не са допуснати нарушения
13
на императивна правна норма.
Така съдът приема, че няма пречка със съгласие на собствениците на
сградата това предназначение да бъде променено. Такова съгласие правилно е
прието от районния съд, че е постигнато с договора за учредяване на право на
строеж от собствениците на земята в полза на ответника. Към него момент
само страните по този договор са били притежатели на правото на строеж и
само тяхното съгласие е било необходимо за да се постигне такова за промяна
на предназначението на подпокривното пространство по проекта от 1994г.,
който към него момент вече е съществувал. При отстъпване на право на
строеж от собственика на земята на трето лице, но със запазване за себе си
собствеността върху отделни обекти сградата, която суперфициарят ще
изгради, договорът между тях е определящ за това коя страна какъв обект ще
ще придобие след построяването на сградата и кои части от сградата ще
останат общи за етажните собственици. Този извод следва при съобразяване
на договорната свобода и на разпоредбата на чл. 39, ал.1 от ЗС, която няма
пречка да се приложи и при правото на строеж /В този смисъл Решение №
222/30.03.2010г. по гр.д. № 4076/2008г. на ВКС, 4-то Г.О./. В случая приетият
нотариален акт 42/25.05.1994г. изрично сочи, че подпокривното пространство
не е обща част, поради което и с него съдът приема че е постигнато
съглашение за промяна на предназначението за подпокривното пространство и
то е загубило качеството си на такава. Доколкото в този нотариален акт
изрично е посочено кои обекти от бъдещата сграда ще са собственост на
учредителите, то останалите обекти в бъдещата сграда, включително и
подпокривното пространство, което вече не е обща част, са останали като
предвидени за собственост на ответника. Последващите сделки, с които
ответникът е прехвърлял право на строеж за изграждането на отделни обекти
в сградата, както и продавал вече изградени такива не променят правния
статут на подпокривното пространство. Всеки от правоприемниците на
ответника не може да придобива права, които не са му прехвърлени изрично
или такива с които праводателят не е разполагал. Нотариалният акт №
42/1994г. е описан като документ представен при сключването на всяка от тези
последващи сделки, което обосновава извод и че приобретателите на право на
строеж и на самостоятелни обекти в сградата са знаели за така постигнатото
съглашение и че придобиват имот при тези условия. Така с такова
предназначение съдът приема, че е било подпокривното пространство и към
14
момента на завършване на строителството и възникване на етажната
собственост.
При този извод на съда без съществено значение по делото е дали е законен
строеж преустройството на попокривното пространство чрез обособяването
на ателие № 1 /таванско помещение № 2 по проекта от 1994/ и приобщаване
към ап. 9 на таванско помещение № 1 по проекта от 1994г. Това е така, защото
незаконността на постройката не обуславя основателност на иска нито по чл.
108 от ЗС нито по чл. 109 от ЗС. Няма пречка да възникне право на
собственост върху незаконно изграден обект. Не този статут на същите пречи
на останали съсобственици да упражняват правата си. Този статут би имал
значение, само ако той пречи на друг правоимащ, като това по правило са
само хипотези на съседни имоти, а не при съсобственост.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая съдът
приема за установено по делото, че още по време на изграждането на сградата
и преди издаването на разрешението за ползване проекта за подпокривното
пространство е бил променен, като част от същото е било приобщено към
апартамент № 9-таванско помещение № 1 по първоначалния проект от 1994г.
Действително, приетия по делото проект на лист 102 от делото на СРС с
щемпел за одобрение от 09.04.1995г. се установи от съдебно графическата
експертиза, че не носи подпис на В.П. , който съгласно писмото на СО от
02.05.2024г. е изпълнявал към него момент длъжността главен архитект. Това
заключение съдът кредитира изцяло като неоспорено от страните,
неопровергано от останалите доказателства по делото. По делото е
установено, че фактически такова приобщаване е извършено. Същото съдът
приема, че е извършено преди издаването на разрешението за ползване на
сградата. Това е така, защото в протокола на пиремателната комисия,
послужил за издаване на разрешението за ползване изрично е посочено, че в
сградата има 8 апартамента и един мезонет. Същевременно, вещото лице по
техническата експертиза е установило, че по първоначалния проект такъв
мезонет не е съществувал, че установения от приемателната комисия като
съществуващ през август 1998г. мезонет е този, който е получен в следствие
15
на приобщаването на таванско помещение № 1 към намиращия се под него
апартамент № 9. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на
доведените от ответника свидетели, които в тази им част съдът кредитира като
верни и неопровергани от останалите доказателства по делото, резултат от
личните им впечатления. Действително, доведените от ответника свидетели са
посочили, че този апартамент № 9 бил на две нива и с приобщаването на
таванското помещение, то било негово трето ниво. Доколкото обаче от
приетия по делото нотариален акт № 42/1998г. се установява , че ап. 7 и ап. 9
са били самостоятелни обекти към него момент /а не са били обединени в
мезонет/, проектът от 1994г. не сочи да има апартаменти на две нива, то
съдът приема, че показанията на свидетелите в частта, че 7 и ап. 9 още към
1996г. са били мезонет се дължи на установеното фактическо състояние от
собственика на тези апартаменти към него момент – малолетната дъщеря на
ответника Д. Н. , а не на юридическия статут на тези имоти. Така съдът
приема, че констатирания като съществуващ от приемателната комисия през
август 1996г. мезонет в сградата е бил този, който е получен от приобщаването
на таванско помещение № 1 по проекта от 1994г. към апартамент № 9. Съдът
приема, че строителни книжа за това преустройство са съществували. Това е
така, защото същото е констатирано от приемателната комисия и при
издаването на разрешението за ползване на сградата. Сградата е разрешена за
ползване в състоянието , в което е била през август 1996г. поради съответствие
на същото със строителните книжа. Показанията на св. Тонева и на св. Й. не
опровергават извода на съда, че приобщаването на таванското помещение № 1
към апартамент № 9 е направено още преди изграждането на сградата.
Показаният на тези свидетели не разграничават отделните площи от
подпокривното пространство, същите закрепват положение, в което сградата
вече е била с разрешение за ползване, а последното сочи е към него момент
мезонет вече е изграден. Така съдът приема, че показанията на тези свидетели
са за площта, който понастоящем е обособена като ателие 1 и съответства на
таванско помещение № 2 по проекта от 1994г., а не за таванско помещение №
1. В подкрепа на извода на съда е изричното уточнение на св. Й., че
площадката, която е заварил като празна през 1996г. е с площ от около 35
кв.м., което съответства на площта на ателие № 1. Така съдът приема, че още
по време на строежа на сградата таванско помещение № 1 по проекта от
1994г. е с променено предназначение , поради което и при съобразяване на
16
височината на същото , обема му, че то е приобщено към самостоятелен обект
от сградата, то същото не представлява обща част на сградата.
При така установеното съдът приема, че ищците не са собственици на
сочените от тях идеални части от подпокривното пространство – както на
таванско помещение с площ от 29,10 кв.м. присъединено към апартамент №
9., така и на ателие № 1 , поради което и правилно районният съд е приел, че
исковете са неоснователни. Следва да се посочи и че не е установено по
делото и че ответникът упражнява фактическата власт върху помещението от
29,10кв.м. Приетия нотариален акт от 1998г. установява, че собственици на ап.
9 са трети лица, доказателства че ответникът владее имота не са ангажирани.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да се потвърди като няма основание да се разглежда
евентуалното възражение на ответника за собственост по придобивна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да се
поставят в тежест на въззивниците и те следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемия разноски за порзиводство пред СГС в размер на 1400лв. за
възнаграждение за адвокат. На свидетелите допуснати на въззиваемия в
режим на призоваване не е изплатено възнаграждение, поради което и на
въззиваемия не се следват разноски за същото, за него съществува възможност
да иска освобождаване на внесените суми за възнаграждение на същите.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20145423/24.06.2021г . по гр.д. № 51328 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 157-ми състав, с което са
отхвърлени исковете , предявени с искова молба вх. № 2022958/05.09.2019г.
по регистъра на СРС , вписана в Агенция по Вписвания вх.рег. №
76371/19.11.2019г., акт № 192, том ХІV, дело № 58629/2019г. , уточнена с
молба вх. № 31398/23.05.2022г. по регистъра на СГС вписана в АВписвания
вх.рег. № 43229/15.06.2022г. акт № 200, том VІІІ, дело № 32878/2024г. и молба
вх. № 63783/27.05.2025г. по регистъра на СГС на Г. И. В., ЕГН ********** и
Б. И. В., ЕГН ********** ; Ц. П. Т., ЕГН **********; Л. И. Т. , ЕГН
17
********** и Р. А. Т., ЕГН **********; Т. А. Т., ЕГН ********** и М. С. С.,
ЕГН **********; Н. А. Б., ЕГН ********** срещу Т. Н. Н., ЕГН ********** с
правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че Г. И. В.,
ЕГН ********** и Б. И. В., ЕГН ********** са собственици на 10,83% ид.ч.;
Ц. П. Т., ЕГН ********** е собственик на 11,28% ид.ч. ; Л. И. Т. , ЕГН
********** и Р. А. Т., ЕГН ********** са собствени;и на 13,52% ид.ч. ; Т. А.
Т., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН ********** са собственици на 10,66%
ид.ч. ; Н. А. Б., ЕГН ********** е собственик на 7,59% ид.ч. от ателие № 1 с
идентификатор 68134.902.33.1.16 находящо се в гр. София, ул. „******** с
площ от 35,50 кв.м. , при съседи : под обекта: имот с идентификатор
68134.902.33.1.9.; над обекта – няма , както и от таванско помещение с площ
от 29,10 кв.м., присъединено към апартамент № 9 в сградата и за осъждане на
ответника да им предаде владението върху така описаните ателие № 1 и
таванско помещение с площ от 29,10 кв.м., присъединено към ап. 9 в сградата
на ул. Неразделни“ 0 10, гр. София; с правно чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответника да премахне преградна стена с размери дължина от 4,80м. и
височина от 1,90м., изградена от итонг блокове между ателие № 1 и съседното
таванско помещение с площ от 29,10кв.м., придадено към ап. № 9, като на
обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„******** , като Г. И. В., ЕГН ********** и Б. И. В., ЕГН ********** ; Ц. П.
Т., ЕГН **********; Л. И. Т. , ЕГН ********** и Р. А. Т., ЕГН **********; Т.
А. Т., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********; Н. А. Б., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на Т. Н. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 2300лв., представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН ********** и Б. И. В., ЕГН ********** ; Ц. П. Т.,
ЕГН **********; Л. И. Т. , ЕГН ********** и Р. А. Т., ЕГН **********; Т. А.
Т., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********; Н. А. Б., ЕГН **********
да заплатят на Т. Н. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19