РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3128 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу
Б.Г.А. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 934,47 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 859,32 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.12017 г. до 31.01.2019 г.,
както и 75,15 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г.
до 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1808/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 4962, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. №1808/2018 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 4962
ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Сочи, се че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Излага, че
сумите за топлинна енергия за процесния
период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба моли съда да отхвърли
предявения иск за главница и мораторна лихва като погасени чрез плащане. Моли
съда да присъди дължимата законна лихва. Претендира сторените разноски за
заповедното производство и за платената държавна такса за исковото.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Моли съда да не уважава
предявения иск и да прекрати производството по делото, поради заплащане на
процесните суми, за което представя доказателство.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът моли да отхвърли иска като погасен чрез плащане. Не
оспорва претендираната законна лихва.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 1395,39лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2017г. до 31.01.2019г.; 75,15лв. – лихва върху главницата за периода от
03.01.2018г. до 19.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 29,42лв. –
внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 1045/27.03.2019 г., като срещу издадената заповед в
срок е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на същствуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.
Видно е от представените по делото фактури, че
ищецът е издавал такива за доставената на ответника топлинна енергия.
Установява се от приложения по делото Договор
№88/18.09.2002 г. и Споразумителен протокол от същата дата, че сградата етажна
– собственост, находяща се *** е избрала „Техем сървисиз“ ЕООД
за фирма, която да извършва индивидуалното измерване на ТЕ.
Приобщено като доказателство
по делото е и съобщение от община Плевен до ответника по делото относно
дължимите от него такси за данък върху несвижим имот и такса за битови
отпадъци.
По делото не е спорно, че след депозиране на
исковата молба на 14.06.2019 г. ответникът по делото е платил претендираната
главница и лихва, като не е платил разноските по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на
ответника е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни
последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, с както и, че
ответникът е възразил срещу издадената заповед и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот,
находящ се ***, с аб. № 4962 и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД,
поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представеното и приетото по делото извлечение от сметка за процесния
топлоснабден имот се установява размера на главницата и на лихвата в посочените
от ищеца размери.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1
от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено
плащане в хода на производството - след образуване на настоящето исково
производство, с което, съдът счита, че е погасена изцяло дължимата сума-
главница и лихвата за забава. Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска,
които са от значение за спорното право. Поради това следва, предявените искове
за главница и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на процеса. Следва да се присъди единствено законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 26.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Доколкото към момента датата на окончателното плащане е
установена – 14.06. 2019 г.,
тази лихва е изчисляема. Същата, служебно изчислена от съда, с помощта на
безплатен онлайн калкулатор от сайта calculator.bg, за претендирания период и
върху главницата от 859,32 лева възлиза на сумата от 19,33 лева и именно тази сума
следва да се присъди.
Съдът обаче намира,
че ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като
плащането на претендираната сума е станало в хода на процеса, поради което,
същият следва да понесе направените по делото разноски. В настоящия случай
именно поведението на ответника е станало повод за завеждане на настоящето
производство и поради това същият следва да понесе сторените разноски от насрещната страна. Съразмерно
с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 66.35 лв. При общ размер на
разноските от 104,42лв - от които – 29,42 лв.- държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 66,35лв.
За исковото производство, в полза на ищеца,
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 75,00 лв. за държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Б.Г.А. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сума в размер на 19,33 лева, представляваща
законната лихва върху главницата от 859,32 лева за периода от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. №1808/2019 г. на
ПлРС – 26.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането – 16.062019г., на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника
Б.Г.А. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА обща сума в
размер на 934,47 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 859,32 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.12017 г. до 31.01.2019 г.,
както и 75,15 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г.
до 19.03.2019 г., като ПОГАСЕНИ чрез
ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б.Г.А. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 66.35 лв., представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1808 по описа за 2019г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Г.А. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 75,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: