РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100266 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът А. М. М., чрез
адвокат Й. Т. от АК – ***, моли да бъде осъдена ответницата Д. Д. К. да
отстъпи ползването и да предаде на ищеца владението на недвижим имот
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.110.2.2,
представляващ – жилище апартамент с площ 135,5 кв. м., изградено в ПИ
55871.515.110.2. по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 на Изпълнителния директор на АГКК Перник. Поддържа иска
си и в съдебно заседание чрез адвокат Й. Т. и моли да бъде уважен. Моли да
му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответницата Д. Д. К., чрез адвокат З. К., в срок е подала писмен отговор.
С него оспорва искът като неоснователен, като се позовава на погасяване на
правото на ползване с изтичането на 5 годишна погасителна давност за
периода от 1991г. до *** В съдебно заседание, чрез адвокат З. К., моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
1
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна, а искът е процесуално
допустим.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, със
запазено право на ползване № ***, том ***, рег. № ***, дело № 689 / 2008г., на
нотариус М.М. на 16. 12. 2008г. ищецът А. М. М. е продал на Е.Г.Г. и съпруга й
Д.К.Г. самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.110.2, масивна
двуетажна сграда за търговски и обслужващи дейности, състояща се на
първия етаж: от три броя магазинни помещение със самостоятелни серзвизни
помещения /складови помещенияи санитарни възли и на втория етаж: четири
самостоятелни офис – помещения, едно общо сервизно помещение на етажа, с
отделен вход за втория етаж със стълбище от към гаража, със застроена площ
на сградата от 133,60кв.м. за сумата от 120000лв., като продавачът А. М. М. си
е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, предмет на
покупко – продажбата, безвъзмездно до края на живота си.
Видно от приложената схема № 15-109759-05.02.2024г. на втория етаж
от сградата, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелен обект от 06. 01. 2015г., вторият етеж
представлява самостоятелен обект с идентификатор № 55871.515.110.2.2,
представляващ жилище апартамент с площ от 135,5кв. м. в сграда с
идентификатор 55871.515.110.2.
Предмет на настоящето дело е именно реваникиране на правото на
ползване на този апартамент на носителя на правото на ползване А. М. М..
По делото не се спори, че този апартамент е с административен адрес
*** което се установява и от приложената по делото схема на този
самостоятелен обект.
Видно от приложеното удостоверение за наследници на купувача Д.К.Г.
същият е починал на ***., а неговата съпруга Е.Г.Г. е починала през лятото на
***. – обстоятелство по което също не се спори от страните.
Наследници на починалите Д.К.Г. и на Е.Г.Г., са ответницата Д. Д. К. и
нейният брат К. Д.К., който поради тежкото си здравословно състояние е
2
настанен с специализира институция.
Спори се дали ищецът е упражнявал правото си на ползване и то му е
било отнето след смъртта на Е.Г. през лятото на ***, или той не е живял
въобще е упражнявал правото си на ползване по отнешение процесния
недвижим имот /сега апартамент/ и то е погасено.
В тази насока съдът следва да отбележи, че възможността за ангажиране
на доказателства е приключила след изтичане на 7 дневния срок по чл. 146,
ал.3 от ГПК, от датата на получаване на определение № 578 от 07. 08. 2024г.
След като същото е получено от процесуалния представител на ищеца на 27.
08. 2024г., този срок е изтекъл в края на 03. 09. 2024г. Поради тази причина
представените от ищцовата страна: в съдебно заседание на 08. 10. 2024г. и
прието в същото съдебно заседание, писмено доказателство Заповед на
Директора на ДСП – гр. Перник, както и в съдебно заседание на 12. 11. 2024г.
и прието в същото съдебно заседание удостоверение изх. № 5837 от 31. 10.
2024г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Перник, не
следва да се обсъждат като доказателства, тъй като са представени след
изтичането на преклузивните срокове за това.
Видно от представеното удостоверение изх. № *** от *** на Община
Перник, от 01. 03. 2010г. постоянният адрес на А. М. М. е на адрес ***, като от
събраните по делото свидетелски показания се установи, че той се намира
недалеч от процесния апартамент.
По делото не се спори, че ищецът по собствено желание е живял в друг
апартамент, собственост на Д.К.Г. и Е.Г.Г., находящ се на адрес ***,
включително и с Е.Г.Г. след смъртта на съпруга й.
От свидетелските показания на В.Л.П. се установява, че той е бил
наемател от ищеца на магазинно помещение, на адрес *** на първия етаж, от
около 7 години. Същият изрично заяви, че ищецът е живял през това време на
адрес *** на първия етаж.
От свидетелските показания на М.К.В.С. и О.Ч.С. /първата снаха, а
вторият син на ответницата Д. Д. К./, които съдът възприема, тъй като
кореспондират помежду си, както и със свидетелските показания на В.Л.П., се
установява, че ищецът е живял на адрес ***; никога не е живял в апартамента
на адрес *** нито е проявявал желание да живее там, както и никога не е
държал свои вещи там; че семейство М.К.В.С. и О.Ч.С. са направили ремонт
3
на жилището на адрес *** втория етаж и в края на *** са се нанесли да живеят
там, като от тогава до настоящия момент те живеят там. Последното
обстоятелство кореспондира с направените констатации по личните им карти
относно постоянния им адрес, като личната карта на свидетелката е издадена
на ***. Освен това ремонтът е приключил през декември *** и те са нанесли
там, а официално преотреждането на офисните помещения на втория етаж в
жилище – апартамент, със собствен идентификатор е станало след това на 06.
01. 2015г.
Тези кореспондиращи помежду си доказателства, както и тяхната
хронологичност, дават основание на съда да направи извод, че ищецът никога
не е упражнявал правото си на ползване, поради което то е погасено с
изтичането на 5 годишна давност, поради неупражняването му, по смисъла на
чл.59, изр.3, предложение второ от ЗС.
Доводите развити в писмената защита на ишеца, че след като той се е
съгласил да живее в другия апартамент на адрес ***, собственост на Д.К.Г. и
на Е.Г.Г., то с тази уговорка той фактически запазва правото си на ползване по
отношение на апартамента, находящ се в *** но се упражнява правото на
ползване чрез другиго, не се възприемат от съда по следните съображения :
Такава уговорка не се установи да е съществувала.
Правният спор се определя от твърденията в исковата молба и тези в
писмения отговор на исковата молба. В исковата молба не са наведени такива
твърдения, а напротив твърди се, че той винаги е живял в процесния
апратамент, а една след смъртта на Е.Г. през лятото на ***., когато той се е
върнал от селото, в което са живеели заедно с Е. вече не е имал достъп до
процесния апратамент.
М.К.В.С. и О.Ч.С., не са били негови наематели на втория етаж, а са
близки родственици на собствениците на голата собственост – първоначално
Д.К.Г. и Е.Г.Г., след ***. Е.Г.Г. и ответницата Д. Д. К., а след лятото на ***
само на Д. Д. К. и нейния брат.
Правото на ползване се реализира чрез фактически действия, които за
един апартамент /жилище/ се реализират първо с живеенето в него, с
държането на вещи в него, а впоследствие и със заплащането на комсумативи
за ползвана електрическа енергия, студена вода, топла вода и т.н. Такива
доказателства по делото не се събраха.
4
Следователно искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли
като такъв.
Ответницата претендира да й се изплатят направените по делото
разноски в размер на 1900лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. От
представеното с отговора на исковата молба пълномощно/л.27 от делото/ е
видно, че Д. Д. К. е упълномощила адвокат З. К. да я представлява по
настоящето дело. От него обаче не можа да се установи нито какво е
уговореното адвокатско възнаграждение по размер, нито, че то е заплатено.
Следователно искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Й. Т., с който моли да бъде осъдена ответницата Д. Д. К., с ЕГН
**********, с установен адрес по делото: ***, да отстъпи ползването и да
предаде на ищеца владението на недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 55871.515.110.2.2, представляващ – жилище
апартамент с площ 135,5 кв. м., изградено в ПИ 55871.515.110.2. по КККР на
гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 на Изпълнителния
директор на АГКК Перник като неснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5